и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. З. И., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], бул. „Пс която срещу Б. Т. Т., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], ул. „Д са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл. 31, ал. 2 от ЗС /при условията на евнетуалност – по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Твърди се в поправената искова молба /л. 103 – л. 109 от делото/, че с констативен нотариален акт за право на собственост № 16, том IV, peг. № 11665, дело № 899 от 13.11.2015 г. на нотариус И К. с район на действие PC - Б., наследодателят на ищеца - З. И., е признат за собственик на следния недвижим имот: 1/5 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.294.1.3., построен в сграда 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.613.294 по кадастралната карта на [населено място], с ЕКАТТЕ 04279, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с площ от 85.22 кв.м., с адрес на имота: [населено място], ул. „Х, ведно с 1/5 идеална част от мазе с площ от 62.62 кв.м., 1/5 идеална част от 1/2 идеална част от тавана, както и 1/5 идеална част от 57.1122% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот представлява: Втори жилищен етаж, състоящ се от три стаи и салон и приземен /сутеренен/ етаж, състоящ се от една стая, кухня и зимник, изградени в жилищна сграда, построена в имот с пл. № 1381 в кв. 1 по плана на [населено място], действащ към 1955 г., идентичен с имот с пл. № 1626 по действащия КЗРП на ЦГЧ на [населено място] към 1976 г., находящ се в [населено място], ул. „Х. В поправената искова молба е изложено, че основанията за придобиване на правото на собственост върху описаните по-горе идеални части са следните:
С решение № 5/12.07.1948 г. на Горно-джумайската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС, в полза на Държавата е отчужден недвижим имот, собственост на П. Т. Р., представляващ едно жилище от две стаи, кухня, салон и клозет в първия етаж от къщата на ул. „Д“ /сега „Х. Т.“/ № 3, както и идеални части от парцела, върху който е построено. Твърди се, че с решението са останали неотчуждени едно жилище, състоящо се от три стаи и салон на втория етаж и една стая, кухня и зимник в сутерена на същата къща. Отчуждените през 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС жилище и идеални части от парцела, не са предмет на настоящото дело, като за сведение е посочено, че собствеността върху тях е възстановена ех lege по ЗВСОНИ от 1992 г.
Твърди се, че неодържавената през 1948 г. част от дворното място и сградата, са отчуждени от наследниците на П. Т. Р. през 1970 г. по ЗПИНМ за обществено мероприятие - ГУМ и са оценени с Протокол № 5 от 12.07.1970 г. на Комисия към Г.. Посочва се, че общата оценка на имотите е определена на 14 095.50 лева. Излага се, че след приспадане на определената в полза на държавата част от обезщетението в размер на 3 918.60 лева /стр. 1 от протокола/, за наследниците на П. Р. остава обезщетение в размер 10 176.90 лева. Заявено е, че видно от представеното удостоверение за наследниците, бабата на ищеца - К. П. Т., е наследница на П. Р. с дял 1/5 от наследството. Единствено на нея, като нежителка на [населено място], с Решение № 42 от 08.08.1970 г. на ИК на ГОНС, е определено парично обезщетение, което съобразно квотата й в наследството, се равнява на 1/5 от 10 176.90 лева или 2 035.38 лева. Посочва се, че за така отчуждените по реда на ЗПИНМ части от къщата и дворното място, е съставен Акт за държавна собственост от 02.12.1970 г.
Излага се в исковата молба, че след влизане в сила на изменението от 1997 г. на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, К. П. Т. е подала молба до Кмета на Община Б. за възстановяване на собствеността й върху отчуждените през 1970 г. по ЗПИНМ части от дворното място и къщата на ул. „Б. Твърди се, че тъй като в законоустановения срок, Кметът не се е произнесъл по искането, е подала жалба до Окръжен съд - Благоевград против така постановения мълчалив отказ. Посочва се, че с Решение № 471/31.01.2000 г. на Окръжен съд - Благоевград, потвърдено с Решение № 8427/29.12.2000 г. на ВАС, собствеността върху отчуждените през 1970 г. по ЗПИНМ недвижими имоти, е възстановена на жалбоподателката А. В. И. /майка на ищеца/, в качеството й на единствен наследник на починалата в хода на административното дело К. П. Т. /от която са отчуждени имотите/, съобразно правата й. Твърди се, че с Квитанция към ПКО № 30/25.04.2001 г., А. И. е върнала полученото от наследодателя й К. Т. парично обезщетение в размер на 2.35 лева, определено при спазване на Закона за деноминацията на лева от 05.07.1999 г. съобразно изричните указания на МФ, дадени в писмо от 20.10.1999 г. по повод прилагането на З З и ЗС. Твърди се, че в резултат на това, със Заповед № 314/29.11.2001 г. е деактувана съответстващата се на А. В. И. 1/5 идеална част от имот пл. № 1626, кв. 1 по действащия към 2001 г. кадастрален план на [населено място], ведно с приземния и втори жилищен етаж на построената в него масивна жилищна сграда с частични ЖБ /железобетонни/ елементи, представляващи съответната идеална част от имота, описан в горецитирания Акт за държавна собственост от 1970 г. Излага се, че след смъртта на майката на ищеца - А. В. И. през 2012 г., идеалните части от процесния недвижим имот са придобити от баща му З. П. И., в резултат на наследствено правоприемство и направен от ищцовата страна отказ от наследство, за което е представил доказателства. Посочва се, че за тези идеални части З. П. И. се е снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост № 16, том IV, peг. № 11665, дело № 899 от 13.11.2015 г. на нотариус Искра К. с район на действие PC - Б., а след смъртта му през 2018 г., ищецът в качеството на единствен негов наследник, на свой ред придобил в резултат на наследствено правоприемство правото на собственост върху 1/5 идеална част от процесния недвижим имот. В поправената искова молба се твърди, че ответникът Б. Т. Т. оспорва правото на собственост върху притежаваната от ищеца 1/5 идеална част от гореописания имот. Сочи се, че през м. 07.2015 г. ищецът и покойният му баща получили Уведомление изх. № 24-9665/24.06.2015 г. на АГГК, с което са уведомени, че със заявление № 01-164309/09.06.2015 г. ответникът Б. Т. е поискал да бъде вписан в кадастралните регистри като единствен собственик на целия процесен недвижим имот. Твърди се от ищеца, че последвалото вписване е обжалвано от наследодателя на ищеца З. И. и по жалбата е образувано адм.д. № 714/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград, приключило с отхвърлящо жалбата решение. Излага се, че към настоящия момент ответникът упражнява фактическа власт върху собствената идеална част за ищеца, както и върху целия имот. Твърди се още, че през последните 5 години ответникът ползва собствената на ищеца идеална част без основание и без да заплаща наем или друго обезщетение. Излага се, че до 2015 г. ползването е било със съгласието и без противопоставянето на родителите на ищеца - А. и З. Илчеви, а след получаване на посоченото по-горе уведомление, З. И. отправил до ответника нотариална покана за заплащане на обезщетение. Твърди се още, че към момента единствено ответникът Б. Т. притежава ключове и ползва целият процесен имот. Ищецът счита, че му се дължи обезщетение за ползите, от които е лишен наследодателят му З. И. и без отправяне на писмена покана, тъй като между него и ответника не е налице съсобственост. Основанието, на което ищецът претендира, че е придобил правото си на собственост - Заповед № 200 от 01.04.1994 г. на Кмета на Община Б., е оспорено като нищожно и с отпадане на последиците на атакуваната заповед с обратна сила в резултат на нищожността/унищожаемостта й, се изключва възможността за придобиване на право на собственост върху целият процесен имот/идеални части от ответника на твърдяното основание. Заявено е, че според ищеца това е така, тъй като наследодателят на ответника Т. Т. не е придобил имота въз основа на опорочената заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм./ и с оглед принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, след смъртта му, наследниците му също не са придобили собствеността на правно основание. Твърди се още от ищеца, че с оглед същия принцип, извършеното впоследствие дарение на 5/6 идеални части в полза на ответника Б. Т., също не е породило транслативно действие и не е годно да го легитимира като собственик. Следователно, до реституцията на процесната 1/5 идеална част през 2001 г. в полза на майка му А. И., целият имот е бил собственост на държавата/общината, а след реституцията и до настоящия момент, собственост на държавата/общината са останалите 4/5 идеални части. Именно с оглед това обстоятелство, по отношение на тези 4/5 идеални части, не е налице годен обект за придобиване по давност предвид наложения с § 1 от ЗР на ЗС мораториум и ответникът не може да се легитимира като собственик и въз основа на давностно владение. Твърди се в исковата молба, че въпреки горното и ако се приеме, че първоначално между наследодателя му, а впоследствие между ищеца /1/5 идеална част/ и ответника /4/5 идеални части/ е налице съсобственост върху процесния имот и отправянето на писмена покана се явява правнорелевантно за присъждане на обезщетение, то такава покана е налице - описаната по-горе, отправена от баща му З. И..
Въз основа на изложеното в исковата молба, се иска:
- да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/5 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.294.1.3., построен в сграда 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.613.294 по кадастралната карта на [населено място], с ЕКАТТЕ 04279, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с площ от 85.22 кв.м., с адрес на имота: [населено място], ул. „Х ведно с 1/5 идеална част от мазе с площ от 62.62 кв.м., 1/5 идеална част от 1/2 /една втора/ идеална част от тавана, както и 1/5 идеална част от 57.1122 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а съгласно доказателствен материал, като посоченият недвижим имот представлява: Втори жилищен етаж, състоящ се от три стаи и салон и приземен /сутеренен/ етаж, състоящ се от една стая, кухня и зимник, изградени в жилищна сграда, построена в имот с пл. № 1381 в кв. 1 по плана на [населено място], действащ към 1955 г., идентичен с имот с пл. № 1626 по действащия КЗРП на ЦГЧ на [населено място] към 1976 г., находящ се в [населено място], ул. „Х, както и да се осъди ответника Б. Т. Т. да предаде на ищеца владението върху тази идеална част, както и
- да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за ползите, от които е лишил наследодателя З. П. И. и лично ищеца в резултат на осъществяваната от него фактическа власт върху собствената, описана по-горе идеална част – за периода 19.03.2015 г. - 19.05.2020 г., пазарният наем, за която идеална част се твърди, че е в размер на 5 580.00 лева /по 90.00 лева на всеки месец/. От тази сума се претендира частично сумата от 3 100.00 лева /по 50.00 лева за всеки месец/ от ищеца, както следва:
- в качеството му на наследник на З. П. И. - сумата от 2403 лв. /по допуснато изменение размера на претенцията по реда на чл. 214 от ГПК с Протоколно определение от 09.10.2023 г./, общо за периода 19.03.2015 г.-19.11.2018 г.
- в лично качество - сумата от общо 1368 лв., за времето от 20.11.2018 г. до 19.05.2020 г. /по допуснато изменение размера на претенцията по реда на чл. 214 от ГПК с Протоколно определение от 09.10.2023 г./, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане.
С исковата молба се претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове по изложените в исковата молба доводи.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който изцяло е оспорил предявените искове. Сочи се в отговора, че ищецът, на основание наследство и реституция, не се се легитимира като собственик на 1/5 ид.ч. от спорния недвижим имот, тъй като наследодателят му - З. И., не е притежавал имот в патримониума си на годно правно основание към датата на смъртта си, поради което такъв не е могъл да премине в собственост и на ищеца на основание наследствено правоприемство. Оспорва се още, че самият З. И. е придобил имот по наследство и отказ от наследство от А. И., а тя от своята майка - К. Т.. Твърди се, че последните също не са притежавали имоти, които да преминат по наследство в наследниците им по закон, тъй като не е налице надлежно проведена реституция, с която в тяхна полза да са възстановени права по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. във вр. с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ. Оспорва се и претенцията по чл. 59 от ЗЗД, тъй като ищецът не разполага с права върху спорната 1/5 ид.ч., както и че наследодателят му също не е бил собственик на имота в нито един момент. Отделно от това, се излага, че правото на ползване на имот и респ. обезщетението при смущаването му, са лични права, които са ненаследими и ищецът не разполага с право да претендира суми, за които твърди, че са били дължими на наследодателя му. Тъй като претенцията на ищеца е за неползване само на 1/5 ид.ч. от имота, т.е., касае се до искане за обезщетяване между съсобственици, което изисква да е налице връчена писмена покана /в този см. ТР № 7/12 г на ОСГК на ВКС/. Такава на ответника не е връчвана, нито пък съществуването й е достигнало до него по друг начин. Изтъкнато е в отговора на исковата молба, че като последица от това липсва първата и основна предпоставка на ЗС и обезщетение не се дължи и то за целия процесен период. Оспорва се претенцията и по размер, с довода, че претендираната сума е изключително завишена и не съответства на размера на пазарните наеми за посочените периоди от време. Иска се присъждане на сторените в производството разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е заключение от извършена съдебно-техническа експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е наследник по закон /син/ на З. П. И., починал на 19.11.2018 г. /удостоверение за наследници на л. 12 от делото/. Не се спори между страните, че съпругата на З. И. и майка на ищеца – А. В. И., починала на 20.05.2012 г., е наследник по закон /дъщеря/ на К. П. Т., починала на 08.03.1999 г. /удостоверение за наследници на л. 13 от делото/. Видно от Съдебно удостоверение от 18.07.2012 г., издадено по гр. дело № по описа на Софийския районен съд /на л. 11 от делото/, ищецът се е отказал от наследството на майка си А. И..
С Нотариален акт за право на собственост – констативен № 16, том VI, рег. № 11665, дело № 899/2015 г. на Нотариус И К. /на л. 4 от делото/, З. П. И. /баща на ищеца/ е признат за собственик по наследство на процесната 1/5 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.294.1.3. по КККР на Б.. В представената и приета като доказателство по делото Схема № 15-409354/18.09.20215 г., издадена от СГКК – Б. /на л. 5 от делото/, като собственици на имота са посочени: ответника – на целия имот /1/1 ид. част/ и А. В. И. /майката на ищеца/ - с 1/5 ид. част от правото на собственост, въз основа на Решение № 471 от 31.01.2000 г. на Окръжен съд – Благоевград. С последното /постановено по адм. дело № 347/1998 г. – на л. 6 – л. 7 от делото/, е отменен мълчалив отказ на Кмета на Община Б. да отмени отчуждаването на имот с пл. № 1626 в кв. 1 по плана за ЦГЧ на Б. от 1976 г., идентичен с имот пл. № 1381 в кв. 1 по плана от 1955 г., ведно с приземния и втория жилищен етаж на построената в него масивна жилищна сграда с частични ЖБ елементи, като с решението е възстановена собствеността върху тях на жалбоподателката А. И. съобразно правата й. Цитираното решение на Окръжен съд – Благоевград е обжалвано пред Върховния административен съд /ВАС/, който със свое Решение № 8427/29.12.2000 г., постановено по адм. дело № 5189/2000 г. /на л. 8 – л. 9 от делото/ е оставил в сила решението на окръжния съд.
Видно от Удостоверение за наследници от 06.12.2018 г. /на л. 10 от делото/, А. И. е починала на 20.05.2012 г. и е оставила двама наследници по закон – З. П. И. /неин съпруг, починал на 19.11.2018 г./ и П. З. И. /неин син/ - ищец по настоящото дело.
Като доказателство в процеса е прието Съдебно удостоверение от 18.07.2012 г., издадено по гр. дело № 15427/2012 г. по описа на Софийския районен съд /на л. 11 от делото/, видно от което, ищецът по настоящото дело се е отказал от наследството на покойната му майка А. И.. Същата е единствена наследник по закон /дъщеря/ на К. П. Т., бивша жителка на [населено място], починала на 08.03.1999 г. /удостоверение за наследница на л. 13 от делото/.
С решение № 5/12.07.1948 г. на Горно-джумайската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС /на л. 32 – л. 35 от делото/ в полза на Държавата е отчужден недвижим имот, собственост на П. Т. Р., представляващ едно жилище от две стаи, кухня, салон и клозет в първия етаж от къщата на ул. „Даме Груев“ /сега „Х. Т.“/ № 3, както и идеални части от парцела, върху който е построено /т. 2 от решението/. Неодържавената през 1948 г. част от дворното място и сградата, са отчуждени от наследниците на П. Т. Р. през 1970 г. по ЗПИНМ за обществено мероприятие - ГУМ и са оценени с Протокол № 5 от 12.07.1970 г. на Комисия към Г. /на л. 37 – л. 38 от делото/. Общата оценка на имотите е определена на 14 095.50 лева. След приспадане на определената в полза на държавата част от обезщетението в размер на 3 918.60 лева /стр. 1 от протокола/, за наследниците на П. Р. остава обезщетение в размер 10 176.90 лева. Не се спори между страните по делото, че бабата на ищеца - К. П. Т., е наследница на П. Р. с дял 1/5 от наследството. Единствено на нея, като нежителка на [населено място], с Решение № 42 от 08.08.1970 г. на ИК на ГОНС /на л. 39 от делото/, е определено парично обезщетение, което съобразно квотата й в наследството, се равнява на 1/5 от 10 176.90 лева или 2 035.38 лева. За така отчуждените по реда на ЗПИНМ части от къщата и дворното място, е съставен Акт за държавна собственост № 23 от 02.12.1970 г. /на л. 43 от делото/.
Видно от Удостоверение от 26.11.2001 г., издадено от Община Б. /на л. 42 от делото/, част от имота, описан в Протокол № 5/28.07.1970 г., Акт за държавна собственост № 23/02.12.1970 г и Решение № 8427/29.12.2000 г. на ВАС, като имот пл. № 1381, кв. 1 по плана на Б. от 1955 г., е идентичен на имот пл. № 1626, кв. 26 по плана на ЦГЧ – Б., одобрен със Заповед № 2199/15.04.1976 г., а по действащия кадастрален план, одобрен със Заповед № 778/25.09.1997 г., попада в кв. 1а, при съседи: улица; имот пл. № 6381 и имот пл. № 1627.
Видно от Квитанция към ПКО № 30/25.04.2001 г. /на л. 40 от делото/, майката на ищеца А. И. е върнала полученото от наследодателя й К. Т. парично обезщетение в размер на 2.35 лева, определено при спазване на Закона за деноминацията на лева от 05.07.1999 г., съобразно изричните указания на МФ, дадени в писмо от 20.10.1999 г. /на л. 41 от делото/ по повод прилагането на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В резултат на това, със Заповед № 314/29.11.2001 г. на Областния управител на Област Б. /на л. 54 от делото/, е деактувана съответстващата се на А. В. И. 1/5 идеална част от имот пл. № 1626, кв. 1 по действащия към 2001 г. кадастрален план на [населено място], ведно с приземния и втори жилищен етаж на построената в него масивна жилищна сграда с частични ЖБ /железобетонни/ елементи, представляващи съответната идеална част от имота, описан в горецитирания Акт за държавна собственост от 1970 г.
През м. 07.2015 г. ищецът и покойният му баща получили Уведомление изх. № 24-9665/24.06.2015 г. от Началника на СГГК – Б. /на л. 52 от делото/ с което са уведомени, че със Заявление № 01-164309/09.06.2015 г. ответникът Б. Т. е поискал да бъде вписан в кадастралните регистри като единствен собственик на целия процесен недвижим имот въз основа на Нотариален акт № 150, том III, дело № 1919/1994 г. Последвалото вписване е обжалвано от наследодателя на ищеца З. И. и по жалбата е образувано адм.д. № 714/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград, приключило с отхвърлящо жалбата решение /на л. 44 – л. 47 от делото/.
С нотариална покана от 23.09.2015 г. /на л. 48 от делото/, бащата на ищеца – З. П. И., е поканил ответника да му заплаща обезщетение за ползите, от които е лишен относно собствената му 1/5 идеална част от процисния имот.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда /на л. 201 – л. 206 от делото/, вещото лице е достигнало до следните изводи: Имотът, отчужден през 1970 г. от наследниците на П. Т. Р., е идентичен с имота, предоставен на Т. П. Т. като обезщетение със Заповед № 200/01.04.1994 г. на Кмета на Община Б. и с имота, 1/5 идеална част от който е възстановена на А. В. И. с Решение № 471/31.01.2000 г. на Окръжен съд – Б и за която идеална част е издаден констативен нотариален акт на З. И. през 2015 г. Вещото лице е посочило още в заключението си, че описаното в Заповед № 200/01.04.1994 г. на Кмета на Община Б. жилище, с което се обезщетява Т. П. Т., не отговаря на изискванията на действащата към датата на заповедта Наредба № 5 за правила и норми по територии селищно устройство от 1977 г., отм. ДВ, бр. 48/26.05.1995 г.
По делото е извършена и съдебно-оценителна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 243 – л. 252 от делото/, вещото лице е достигнало до извода, че пазарният наем на 1/5 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.294.1.3, ведно с 1/5 идеална част от мазе с площ от 62.62 кв.м., 1/5 идеална част от 1/2 идеална част от тавана, както и 1/5 идеална част от 57.1122 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е в размер на 6 600.00 лева, както следва: за периода от 19.03.2015 г. до 19.11.2018 г. – в размер на 3 476.00 лева и за периода от 20.11.2018 г. до 19.05.2022 г. – в размер на 3184.00 лева.
По делото са разпитани шестима свидетели, от чиито показания се установи следното:
Свидетелят А. Б. e посочил, че познава З. И. и П. И. като клиенти от нотариалната му кантора и си спомня, че през 2015 г. З. И. отправил нотариална покана до Б. Т. за имот, находящ се на улица „Христо Татарчев“ № 3 в Б.. Б. приел поканата, но връчването й станало доста трудно, тъй като вратата на адреса винаги била заключена. Б. познавал лично и ответника Б. Т., както и цялата фамилия, но достъпът за връчване на поканата бил затруднен, вследствие на което извършили процедура по ГПК с поставяне на уведомление на посочения адрес и така оформили реално връчването на поканата. Свидетелят ходил лично три пъти на адреса, както са изискванията на ГПК и залепил лично уведомлението по чл. 47 от ГПК. Никой не дошъл, за да потърси документите. Във връзка с поканата, били оформени два констативни протоколи от Б. и в тях бил отразен периодът на връчване, кога е посещаван адреса, кога е залепена самата нотариална покана и т.н.
От показанията на свидетеля Г. Т. се установява, че същият има роднински връзки и с ищеца, и с ответника, които Т. е обяснил. Посочил е, че майката на ищеца А. И. и ответникът Б. Т. са първи братовчеди и че къщата на ул. „Х е била построена и собствена на общия им наследодател – дядото на свидетеля П. Т., като същата през годините се е обитавала от семейството на Т. Т. – бащата на ответника Б. Т.. Т. е описал, че отчуждаването на имота е станало на два етапа – през 1948 г. е бил отчужден само първият етаж със съответните идеални части и от дворното място. На следващия етап, около 1970 г., бил отчуждена и останалата част - втория етаж от къщата и сутерена за обществени нужди, когато се е изграждал Градски универсален магазин /ГУМ/ и паркинга зад него. След това отчуждаване, след 1970 г., всички семейства съгласно протокол, с който свидетелят бил запознат, получили като обезщетение апартаменти, с изключение на бабата на ищеца - К., която като нежител на Б. не получила апартамент, а получила пари като обезщетение за това отчуждаване. Собствеността върху къщата им била възстановена още в началото на 90-те години по Закона за реституцията. Първоначално бил възстановен първият етаж, който бил отчужден през 1948 г., а впоследствие, в средата на 90-те години, може би 1994 или 1995 г., вторият жилищен етаж бил възложен на семейството на Т. Т., който е баща на С. и на Б.. Бил им възложен като второ обезщетение, което до този момент те не са били изконсумирали. Всички роднини били възмутени, даже някои от тях водили дело по този въпрос. От този момент нататък, те получили втория етаж като второ полагащо им се обезщетение за същото нещо, за отчуждения имот през 1970 г. Това мероприятие, за което е бил отчужден етажът, не е било реализирано никога и до ден днешен, така, че имотът си е там, непокътнат. Понастоящем, в апартамента на втория етаж и сутерена, живеел Б. Т.. Според Т., майката на ищеца А. И. често повдигала пред ответника, както и пред сестра му С. М., въпроса за собствената й 1/5 идеална част, но те й отговаряли, че няма проблеми и ще се разберат. Според Т., ответинкът и сестра му изобщо не оспорвали собстевността на А. И. върху процесната 1/5 идеална част, но не предприемали никакви действия за уреждане на отношенията си с И.. На втория жилищен етаж от средата на 90-те години до днес живеел ответникът Б. Т.. Относно получените обезщетения от семейството на Т. Т., свидетелет е уточнил, че едното обезещетение било жилище в[жк], но второто, на което имали право, не било получено.
Свидетелят Т. Т. е посочил, че е първи братовчед на майката на ищеца, както и първи братовчед на ответника, както и че самите А. И. и Б. Т. са първи братовчеди. Къщата на ул. „Х била построена от общия им дядо П. и свидетелят бил израснал в тази къща. Отчуждаването й се осъществило на два етапа - първият етап през 1948 г., когато бил отчужден първият етаж по Закона за едрата градската собственост, а вторият етаж и долу другото жилище - през 1970 г., когато трябвало да се строи магазинът ГУМ. Било предвидено да се бутне цялата къща, но това не се осъществило и затова къщата останала. С реституция през 90-те години се върнал на тях първият етаж, всички собственици имали право на обезщетения и неговата майка взела обезщетение, а К. Т. взела парично обезщетение, тъй като тогава не била жителка на Б.. Имали дело за делба с Б. Т. и сестра му С. М.. Предмет на тази делба бил първият етаж. В резултат на делбата, първият етаж останал като обща съсобственост на техните роднини – П., А., свидетелят, Г. и П. в общ дял. На Б. и на С. не останал дял от този етаж. После присъствали на въвод във владение на този етаж. Там били В. Т. Т., Б. Т. и С. М.. По време на въвода, Т. им казал, че А. И. е върнала това обезщетение, което е била приела от общината и че тя вече е собственик на 1/5 от този етаж и от долния етаж, но те й отговорили, че това не е негова работа и те ще си се разберат с нея. Свидетелят присъствал на 2-3 срещи между А. И. и Б. Т., на които А. питала какво ще правят с нейната 1/5 ид. част, как ще се разберат, евентуално наем ли ще плащат, какво ще правят, а те винаги отговаряли „в момента сме много притеснени, ще се оправим“ и така си оставало във времето. На А. й била доста дотегнала тази работа и казала, че ще продаде тази 1/5 идеална част и тогава С. М. казала „моля ти се, моля ти се, Б. няма къде да отиде“. А. приела да остане да живее Б. и оставила проблемът да се реши с плащане на наем. На тези срещи между С. и Б., никой не оспорвал правата на А.. П. И. завел дело през 2005 г. или 2006 г., тъй като Б. Т. бил регистрирал целия имот като негова собственост, но загубил делото.
От показанията на свидетелката Л. А. се установява, че същата познава ответника Т. от дете, защото е снаха там от 1967 г. и живее на улица „Х - през две къщи от къщата на Б.. Преди повече от 10 години, Б. Т. правил инсталация на последния етаж и изолация на тавана. Съпругът на свидетелката правил ремонта. Там живеел само ответникът. Ищецът не го познавала и не го е виждала да идва в къщата. Не е чувала и за майка му – А. И.. Познавала свидетеля Т., тъй като той живеел в къщата с родителите си.
Свидетелят Р. П. е посочил, че познава ответника от дете, тъй като са съседи - къща срещу къща. Къщата, в която живее Б. Т., е на два етажа, отдолу има сутеренен етаж, т.е., три етажа. Ответникът живее в сутеренния етаж, а дали пребивава и на последния жилищен етаж, свидетелят не може да каже - знае, че повече от времето е в сутерена. Повече от 30 години Т. живее в тази къща, прави ремонти и П. не знае да е имало спорове с някого относно процесния етаж. Ответникът правил ремонт на покрива, санитарни помещения, водопровод и т.н. Свидетелят е посочил, че познава Т. Т., който също някога живял в процесната къща, но не познава К. Т..
От показанията на свидетелката С. М. /сестра на ответника/ се установява, че майката на ищеца А. й е първа братовчедка, ищецът е неин племенник, баба му К. е сестра на бащата на М.. Свидетелката е посочила, че брат й Б. Т. живее в Б., на улица „Х, като не обитава цялата сграда. Сградата е двуетажна и първият етаж е собственост на Т. М.. Вторият етаж е на ответника и той го притежава от месец октомври 1994 г., когато майка му и братята му го дарили. Оттогава насетне, Б. живеел в този етаж постоянно. Правил ремонт на покрива, възстановил ВиК-инсталацията, правил изолация на част от таваните на етажа и подменил подовата настилка, която била прогнила, поради теч на покрива. До 2015 г. никой не заявявал претенции за този жилищен етаж. На срещи, в които да са участвали А. И., Г. Т., Т. Т. и на които да е обсъждана собствеността на този етаж, свидетелката не е присъствала, присъствала е на срещи с тях, но е ставало дума за друг техен общ имот. Ответникът живеел в полуприземния етаж на сградата, който имал прозорци към улицата и към двора. За процесния етаж ключ имали само свидетелката и брат й, а за първия етаж – собствениците му. А. И., З. И. и П. И. никога не са имали и не се искали ключ за достъп до тази къща. През 2015 г. М. узнала, че на майката на ищеца е възстановена 1/5 ид. част от втория етаж и сутерена.
По делото е извършена очна ставка между свидетелите Т., Т. и М., при която свидетелите са заявили, че се познават. М. е заявила, че не е присъствала на срещи, на които А. М. /майката на ищеца/ е отправяла предложение за продажба към Т. или искане за предоставяне на реално ползване на части от процесния втори жилищен етаж. Свидетелят Т. е посочил, че си спомня за такава среща, на която били той, А. и Т.. Срещата била някъде 2004 – 2005 г., случайна, на улицата и тогава А. повдигнала въпроса „какво правим с 1/5-та идеална част“, а М. казала „ще говоря с брат си“. Тогава А. споменала, че има намерение да продаде нейната 1/5-та идеална част, която й е присъдена и това било предложение към С. М.. Свидетелят Т. също е заявил, че е присъствал на тази среща заедно с А., Г. Т. и С. М.. Тогава А. попитала „какво правим с тази 1/5 идеална част“ и казала, че ще я продаде тази 1/5 ид. част. С. й отговорила „Нелче, моля ти се недей, Б. няма къде да живее“.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
За да бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота и имотът да се владее от ответника без правно основание.
С отглед събраните по дeлото доказателства съдът счита, че ищецът не доказа първата предпоставка, а именно – че е собственик на процесната 1/5 идеална част от спорния имот.
Съображения:
На първо място, решението по адм. дело № 347/1998 г. на Окръжен съд – Благоевград не може да легитимира ищеца като собственик на това основание, тъй като то не разрешава спор за собственост. В производството по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността /ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/, не се обсъжда дали наличието на предпоставките по чл. 1, чл. 2 или чл. 3 от същия закон, безусловно има за последица възстановяване на собствеността върху отчуждения имот.
На второ място, съгласно Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражения за нищожност, но и по вазъражение за материална незаконосъобразност на акта по реституция на имота. Затова и при спор за собственост като настоящия, наличието на всички предпоставки за реституция следва да бъде установено от ищеца на общо основание, което според съда не е сторено в настоящия случай
На следващо място, съгласно Решение № 4/11.03.1998 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 16/1997 г., правото да се иска отмяна на отчуждаването е ограничено с 6-месечен срок, след изтичане на който правото се преклудира. Ищецът не твърди, че неговите наследодатели са се възползвали от възможността за реституция към влизането на закона в сила, а твърди, че процедурата е проведена на основание измененията в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/. Именно с разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗОСОИ правото да се иска отмяна на отчуждаването е възстановено от законодателя, но тези права не възникват със задна дата, респ. не могат да се накърнят правата на трети лица, придобити до влизане в сила на § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, какъвто е настоящият случай. Отделно от това, в цитираното решение на КС е посочено изрично, че отмяната на отчуждаването може да се иска само ако отчужденият имот е заварен в собственост на държавата.
В настоящата хипотеза са налице следните факти:
След отчуждаването, извършено през 1970 г., имотът е станал държавна собственост и държавата/общината е имала правото да се разпорежда с него, както намери за добре. Затова и със Заповед № 200/01.04.1994 г. на Кмета на Община Б. /на л. 73 от делото/, в полза на бащата на ответника Т. Т. е предоставено като обезщетение за отчужден имот процесното жилище на ул. „Батуми“ № 3 в Б. – имот, идентичен с процесния. Т.е., към датата на подаване на заявлението за отмяна на отчуждаването от К. Т. и към датата на решението на Окръжен съд – Благоевград, имотът не е бил в собственост на държавата, респ. в нейна полза и в полза на нейните наследници, не са били налице предпоставките за реституция, респ. ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот. На следващо място, с нотариален акт от 1994 г. /на л. 77 – л. 78 от делото/, след смъртта на Т. Т., всички останали негови наследници са прехвърлили собствените си иделани части от имота, получен като обезщетение, чрез дарение на ответника, т.е., още към този момент същият се е легитимирал като собственик на целия процесен имот и съответно е издаден констативен нотариален акт от 1994 г. Следователно, възможността за реституция на имота в полза на наследодателите на ищеца, не е била налице, доколкото имотът е бил прехвърлен в полза на трето лице.
На следващо място, основателно се явява и възражението на ответника за собственост на процесната 1/5 идеална част на основание давностно владение, вкл. и при условията на кратка придобивна давност /на основание договора за дарение от 1994 г./ Налице е и изтекла повече от 10-годишна обща давност /за времето от 1994 г. до подаването на исковата молба/, респ. осъществено е владение от ответника спокойно, необезпокоявано и с намерение за своене.
С оглед изложеното, искът по чл. 108 от ЗС, поради липсата на първата предпоставка за уважаването му, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Не е налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, а именно: ответникът да владее имота без правно основание. В случая бе установено от доказателствата по делото, че Т. е придобил спорния имот на основание наследствено правоприемство от Т. Т. и дарение на идеални части, извършено в негова полза още през 1994 г.
По исковете за заплащане на обезщетение:
С оглед неоснователността на иска по чл. 108 от ЗС, неоснователни се явяват и претенциите по чл. 31, ал. 2 от ЗС - да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за ползите, от които е лишил наследодателя З. П. И. и лично ищеца, в резултат на осъществяваната от него фактическа власт върху собствената на ищеца 1/5 идеална част от имота, както и предявената при условията на евентуалност претенция по чл. 59 от ЗЗД.
Предвид установеното, че ищецът не е собственик на процесната 1/5 идеална част от имота, на него не се дължат суми за неползването на тази част – и в лично качество, и като наследник на З. И.. Извън това, правото на обезщетение в тези случаи е ненаследимо и ищецът не разполага с правото да претендира такива суми с доводите, че са били дължими на наследодателя ми.
Независимо от това, доколкото се касае за претенция за неползването само на 1/5 идеална част от имота, т.е., за искане за обезщетяване между съсобственици, следва да е налице връчена покана, съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, а в настоящото производство не бе доказано такова връчване на ответника.
С оглед всичко изложено дотук, предявените искове се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него в производството разноски – в общ размер на 1 062.00 лева, от които: 15.00 лева – за заплатени държавни такси и 1 047.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените от П. З. И., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], бул. „П..., срещу Б. Т. Т., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], ул. „Д..., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл. 31, ал. 2 от ЗС /при условията на евентуалност – по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както следва:
- да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/5 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.294.1.3., построен в сграда 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.613.294 по кадастралната карта на [населено място], с ЕКАТТЕ 04279, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с площ от 85.22 кв.м., с адрес на имота: [населено място], ул. „Х, ведно с 1/5 идеална част от мазе с площ от 62.62 кв.м., 1/5 идеална част от 1/2 /една втора/ идеална част от тавана, както и 1/5 идеална част от 57.1122 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а съгласно доказателствен материал, като посоченият недвижим имот представлява: Втори жилищен етаж, състоящ се от три стаи и салон и приземен /сутеренен/ етаж, състоящ се от една стая, кухня и зимник, изградени в жилищна сграда, построена в имот с пл. № 1381 в кв. 1 по плана на [населено място], действащ към 1955 г., идентичен с имот с пл. № 1626 по действащия КЗРП на ЦГЧ на [населено място] към 1976 г., находящ се в [населено място], ул. „Х, както и да се осъди ответникът Б. Т. Т. да предаде на ищеца владението върху тази идеална част, както и
- да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за ползите, от които е лишил наследодателя З. П. И. и лично ищеца, в резултат на осъществяваната от него фактическа власт върху собствената, описана по-горе идеална част – за периода 19.03.2015 г. - 19.05.2020 г., както следва: - в качеството му на наследник на З. П. И. - сумата от 2403 лв., общо за периода 19.03.2015 г.-19.11.2018 г.
- в лично качество - сумата от общо 1368 лв., за времето от 20.11.2018 г. до 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П. З. И., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], бул. „П, да заплати на Б. Т. Т., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], ул. „Д-сумата от 1 062.00 /хиляда шестдесет и два/ лева, представляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: