Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. представлявано от Х. А. К., против Наказателно постановление № 01/000377 от 19.07.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Б., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение на чл.128 ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.
С жалбата се оспорва издаденото НП. Сочи се, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател редовно призовани, не се явява законния представител.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата, счита същата за неоснователна, а Наказателното постановление за правилно и законосъобразно, с оглед на което моли съдът да го потвърди.
Районна прокуратура Б. редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 04.04.2017година, служители на Инспекция по труда – С. С., С. А. при проверка по работни места и на 05.04.2017 г. при проверката по документи в Д"ИТ" със седалище Б. извършили проверка относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] управлявано и представлявано от Х. А. К.. За извършване на проверката в Д"ИТ" - [населено място], дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК с призовка от 04.04.2017г.
Във връзка с извършената проверка на 04.04.2017 г. по работни места и на 05.04.2017 г., по документи е съставен констативен протокол – ПР1713497 от 10.04.2017 г., в който са изложени подробно констатациите от извършените проверки. Изготвена е и призовка за явяване и представяне на документи на 04.04.2017 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ на представител на дружеството, която е получена с разписка за връчване от Н. Г. Ш. на 05.04.2017 г.

Част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно - фирмена документация на предприятието е представена в Д"ИТ" - [населено място] от представител на дружеството. Видно от представените лични трудови досиета на работници и служители, които са в трудови правоотношения с търговеца, а именно на съдържащите се в тях трудови договори - ТД № 1 - 57/10.10.2016г. на Б. К. Х., страните са договорили периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение в т.5, б."в" от тях по следния ред: „Трудовото възнаграждение се изплаща наведнъж в месеца.", поради което следва да се приеме, че работодателят е следвало да изплаща трудовото възнаграждение всеки месец. В т.5 от Призовката е указано представяне на Вътрешните правила за организацията на работната заплата в предприятието. Такива не са представени, нито са направени възражения в смисъл, че съществуват. В предприятието трудовите възнаграждения се изплащат срещу личен подпис във ведомостта, лично на работниците и служителите. Не са представени писмени молби от работниците, чийто трудови възнаграждения са начислени в представената платежна ведомост на предприятието за м. януари 2017г., с които последните да са заявили изплащането на отработеното от тях трудово възнаграждение да се извършва по банков път. Не се представят платежни документи (платежна ведомост, разписка, разходен касов ордер или др.), удостоверяващи изплащането на дължимото трудово възнаграждение за този период на работниците и служители, чийто имена фигурират в горепосочената платежна ведомост.
Предвид гореизложеното е установено, че към 01.02.2017г. [фирма] - [населено място] в качеството си на „работодател" по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР към Кодекса на труда не е изпълнил задължението си да изплати дължимите трудови възнаграждения за м.януари 2017г. на работниците и служителите, чийто имена фигурират в платежна ведомост на дружеството за този период.
По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН [фирма] - [населено място] е поканено за съставяне на АУАН с Покана с И.. ИЗХ17086374/11.04.2017г. Поради неявяване на законен или надлежно упълномощен представител да търговеца на посочените в поканата дата и час - 19.04.2017г., 10:00ч., АУАН е съставен в Д"ИТ" - [населено място], в отсъствие на нарушителя.

На 19.04.2017 година, актосъставителят С. С., старши инспектор при Д “ИТ” – Б., в присъствието на свидетелите С. А. и М. С. е съставил на дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно нарушение № 01-000377, в отсъствие на представляващия дружеството.
Въз основа на този акт, на 19.07.2017 година, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Б., е издал атакуваното Наказателно постановление № 01/000377 от 19.07.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Б., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение на чл.128 ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.
НП е връчено на управителя на дружеството на 27.07.2017 г.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя С. С. и свидетелите С. А. и М. С.. Свидетелите сочат, че при извършената проверка по работни места на [фирма] в качеството му на работодател, не е изпълнило задължението си да изплати дължимите трудови възнаграждения за м.януари 2017 г. на работниците и служителите, чиито имена фигурират в платежната ведомост на дружеството за този период.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП, поради това е допустима. Разгледана по същество –неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от О.. В конкретния случай АУАН е съставен от С. С., на длъжност “главен инспектор” в Д „ИТ“ - Б., която се явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелите А. и С., които са участвали при извършване на проверките по документи и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на [фирма] не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на дружеството в тази насока.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено осъщественото от дружеството-жалбоподател нарушение по чл.128 т.2 от КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя, като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя и е основният интерес на работника или служителя от пораждането на трудовото правоотношение. Задължението по чл.128 от КТ включва два основни елемента: изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни); и дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в “установените срокове”. Целта е да се осигури редовен приход на средства за издръжка на работника или служителя и неговото семейство, като законът установява задължение за заплащането поне на един минимален размер на трудовото възнаграждение. Не е спорно по делото, че дружеството-жалбоподателя има качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ и като субект, притежаващ това качество носи пряка отговорност за изпълнението на задълженията му, произтичащи от трудовото законодателство. По делото не е спорно, че лицето Б. К. Х. има сключен трудов договор № 1-57/10.10.2016 г. със дружеството-жалбоподател, по силата на който [фирма] е длъжно да изплати трудовото й възнаграждение наведнъж в месеца. Не се установи между страните по трудовия договор да е уговорено плащане на трудовото възнаграждение да се извършва по банков път, като наред с това е видно от представените разчетно-платежна ведомост за м. януари 2017 г. Б. К. Х. не е получила трудовото си възнаграждение за м. януари 2017 г. към датата на проверката 04.04.2017 г. Доказателства, формиращи изводи в друга насока не се представиха по делото, поради което съдът намира, че бездействието си, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл.128, т.2 от КТ, с което си бездействие е осъществило състава на вмененото му административно нарушение от обективна страна.
В разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ е предвидено административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В казуса безусловно [фирма], Б., в качеството му на търговец по Търговския закон извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ носител на качеството „работодател“ по отношение на работещите във въпросният обект е допуснал вмененото му нарушение на задълженията му по чл.128 т.2 от КТ, което съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от О., чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и размер наложеното на дружеството-жалбоподател наказание, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева. Същата е в императивно установеният от закона минимален размер и не може да бъде намалявана. При определяне на това наказание административнонаказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че такова нарушение се установява за първи път в обекта на търговеца.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 пред.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 01/000377 от 19.07.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Б., с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. , представлявано от Х. А. К. за административно нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда1 на основание чл.416 ал. 5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните в 14 – дневен срок, считано от съобщаването му пред Благоевградския административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: