и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. район И., ул. 1, чрез адвокат В. Г.,, със съдебен адрес: [населено място], бул. „ ПРОТИВ И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. , с която е предявен установителен иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника вземането на ищцовото дружество за следната сума:
- сумата в размер на 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество направените по настоящото производство разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН] е образувано ч.гр.д. № ... по описа на Районен съд –гр. Б.. Сочи се, че в рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Излага се, че в законоустановения срок и на основание чл. 415 във връзка с чл. 422, във връзка чл. 79 от ЗЗД, ищецът предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Посочва се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на Договор за далекосъобщителни услуги М от дата 03.11.2012г., сключен с ответника И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН]. Излага се, че доколкото установителният иск е естественото продължение на заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението.
Твърди се, че в т. 9, б. „в” във връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Твърди се в исковата молба, че между кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. , район И., ул. „ и длъжника е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер от дата 03.11.2012г., с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер [ЕГН] без определен срок по избран тарифен план bob – „Bigbob”, видно и от подписаното приложение към договора за условията на избрания тарифен план.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора „М.” уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от „М.” след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми”.
Излага се, че в срока на действието на договора за мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М3381631, „М.” е издал на абоната-ответник:
· Фактура №., с падеж на плащане 19.12.2014г., за отчетен период от 03.11.2014г. до 02.12.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева.
Посочва се, че претендираната сума в размер на 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева - незаплатена далекосъобщителна услуга, посочена като главница, представлява сбор от предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключения между страните договор за далекосъобщителни услуги.
Твърди се, че „М.” има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в срок всички суми по т. 34.а - 34.в от Общите условия. Излага се, че незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури .
Сочи се, че съгласно чл. 27.2 и чл. 54 от Общите условия на мобилния оператор, в които е казано, че „М.” има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към „М.”. Твърди се, че съгласно чл. 54 от Общите условия: „М.” има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане”. Излага се, че за самото прекратяване на договора, законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги.
Твърди се, че видно от представените договори, ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Сочи се, че съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, /допълнително съгласувано с Р № /13.04.2006г. на КРС/ „М.” има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, като според т. 37.б. „М.” има право да получава в срок всички суми по т. 34.а - 34.в от Общите условия.
Сочи се, че съгласно чл. 26.5 „М.” предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Излага се, че дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на „М.” /чл. 54 от Общите условия/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН] - „М. има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи”.
Посочва се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Излага се, че към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Твърди се, че съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия: „Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на „М.”.
Посочва се, че съгласно чл. 23, б. „б” месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
На следващо място ищецът сочи, че по силата на чл. 26.4 от Общите условия на [фирма] неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума, като според чл. 26.4. /И.. - в сила от 06.08.2010г.; И.. в сила от 30.03.2012г./ „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора „М.” уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от „М.” след предварително уведомление до абоната. Не получаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми”.
Посочва се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Твърди се, че съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Излага се, че при неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретния случай ответникът И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН], е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените му мобилни услуги, като не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Сочи се, че са му издадени фактури, които, не са заплатени в срок. Заявено е, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Посочва се, че представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респективно същият е в неизпълнение на договора си.
С разпореждане № 8438 от 09.10.2017г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 11.10.2017г. на Г. Л., баща на ответника, в едно домакинство.
Видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор по заявената искова молба.
С определение № 9871 от 17.11.2017г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество [фирма], редовно призовани, не се явява законният представител, не се представлява. С представена писмена молба-становище са изложени подробни съображения, с които се поддържа изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.
Ответникът И. Г. Л., редовно призован, не се явява, не се представлява, като с дата 07.12.2017г. по делото е представен фискален бон за заплащане на сумата от 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева от ответника И. Г. Л. на ищцовото дружество [фирма].
По делото са приобщени представените от страните писмени документи.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1935/2017г. по описа на Районен съд – [населено място], въз основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и следващите от ГПК, съдът е издал Заповед № 6615/03.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „ да заплати на кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район И., ул. „ представлявано от законните представители А. В. Д., с ЕГН: [ЕГН], и М. М.,, с ЛНЧ: заедно и чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г. и П.”, с ЕИК:[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], бул. представлявано от управителя адвокат В. Г., следните суми:
-сумата от 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителни услуги № за който е издадена Фактура №[ЕИК]/04.12.2014г., с падеж на плащане 19.12.2017г. за отчетен период 03.11.2014г. – 02.12.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 105,99 лева;
- ведно със сумата от 27,84 /двадесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода начислена върху Фактура №
- ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК /02.08.2017г./ до окончателното й изплащане;
- сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща заплатена държавна такса;
- сумата от 180,00 /сто и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е връчено на 08.08.2017г. на Г. Л. – баща на длъжника, живущ в едно домакинство.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение с вх. № срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1935/2017г. по описа на Районен съд – [населено място].
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата, присъдена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № г., по описа на Районен съд – [населено място].
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското дружество [фирма] и ответника са налице валидни облигационни отношения, основаващи се на сключен на 03.11.2012г. Договор № ., видно от който ответникът, в качеството му на потребител-абонат и ищецът [фирма] като Оператор, са договорили предоставянето на електронни съобщителни услуги с марката bob чрез ползване на електронните съобщителни мрежи на последния, което задължение той е поел. В т. 5.2. от Договора е посочено, че същият е сключен за неопределен срок, като в т. 5.3. и т. 5.4. са изброени случаите, при които договорът може да бъде прекратен.
С процесния Договор абонатът се е задължил ежемесечно да заплаща цената на предоставените услуги, съгласно избрания от него тарифен план, към който преминава конкретна карта с № и телефонен номер - видно от Приложение № 1 от 03.11.2012г., в което са описани условията за ползване на bob тарифния план – bigbob. В т. 3 от Приложение № 1 от 03.11.2012г. изрично са посочени ценообразуващите елементи на тарифния план – месечна такса, респективно цената за минута разговор за изходящо гласово повикване, както и цената за текстово съобщение /SMS/, като начинът и срокът за плащане на потребената услуга, съгласно препращането на т. 3.4. от Договора, се уреждат с Общите условия към договора. Съгласно предвиденото в чл. 26.4. /И.. – в сила от 06.08.2010г.; И.. – в сила от и чл. 26.5. /И.. съгласувано с Решение № 3.. – в сила от 30.03.2012г.; И.. – в сила от 07.01.2013г./ от Общите условия - „заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната”, като операторът „предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума”.
Установява се от приобщената по делото Фактура №[ЕИК]/04.12.2012г., издадена за отчетен период 03.11.2014г. – 02.12.2014г., че начислената обща стойност по фактурата възлиза на сумата в размер на 111,41 лева /от която сума 5,42 лева са заплатени/, с падеж на плащане – 19.12.2014г. Към процесната фактура е представено Приложение А, с което подробно са описани използваните от ответника услуги, както и съответните цени за използването им.
Видно от представения по делото фискален бон от 05.12.2017г. ответникът И. Л. е заплатил на ищеца претендираната от него главница в размер на 105,99 лева, като в платежната бележка е отбелязано, че плащането е извършено във връзка с „частично плащане по документ №[ЕИК]/04.12.2014г.”
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта на иска:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД за установяване на паричното вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 1935/2017г. по описа на Районен съд – [населено място], по което срещу ответника е издадена Заповед № 6615/03.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителни услуги № ., за който е издадена Фактура №., с падеж на плащане 19.12.2017г. за отчетен период 03.11.2014г. – 02.12.2014г.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника, за което кредиторът е уведомен със съобщение, връчено на 29.08.2017г. Исковата молба е подадена чрез куриерска фирма „ на 28.09.2017г. /видно от товарителница № /, като същата е заведена в Районен съд – [населено място] на 02.10.2017г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което предявеният иск е заявен от надлежна страна пред компетентния за това съд и в определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство/.

По основателността на иска:
Предявеният с исковата молба иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, е неоснователен, тъй като ответникът е заплатил претендираната процесна сума за главница в хода на съдебното производство.
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно /облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно, като длъжникът носи тежестта да докаже плащане на претендираната сума.
Съобразно предмета на делото, тежестта на доказване за основанието за възникване на задължението за заплащане на претендираните суми е в тежест на ищеца, по аргумент от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Безспорно се установи от доказателствата по делото, което не се и оспорва от ответника, че страните са се намирали в облигационни отношения, основаващи се на сключен на 03.11.2012г. Договор № за далекосъобщителни услуги за телефонен номер [ЕГН] без определен срок, по избран тарифен план . На основание този договор ищецът, в качеството му на телекомуникационен оператор, е предоставил далекосъобщителни услуги на ответника, в качеството му на абонат за периода от 03.11.2014г. до 02.12.2014г. За посочения период е била издадена Фактура №[ЕИК]/04.12.2014г. за сумата от 111,41 лева, по която било извършено частично плащане от 5,42 лева. В тази връзка дружеството-ищец проведе пълно и главно доказване и на останалите обстоятелства по предмета на делото, а именно че е доставил процесните далекосъобщителни услуги в съответствие със сключения между страните договор по посочени за това такси, предвид приложения тарифен план. За този факт не се спори между страните, т.е. от данните по делото по безспорен начин се установи, че ответникът за процесния отчетен период от е ползвал предоставените му от ищеца далекосъобщителни услуги, за които е и издадена и процесната фактура.
От представеното от ответника в хода на съдебното производство писмено доказателство – фискален бон с дата 05.12.2017г., се установи, че ответникът, след завеждане на делото, е внесъл по сметка на ищеца сума в общ размер на 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, като в документа е отразено, че сумата се плаща по процесната Тази сума е дължима от абоната поради ползването на услугата и с плащането й след завеждане на делото, ответникът фактически е признал вземането и го е погасил. Следователно към настоящия момент ищецът-мобилен оператор е удовлетворен по отношение на вземането си за главница. Според чл. 325, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Следователно, след като ответникът към момента на устните състезания е погасил задължението си относно главницата в размер на 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, това плащане следва да се вземе предвид при решаване на делото по същество. Ето защо се налага извод, че понастоящем искът за тази сума е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:
С исковата молба се претендира съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив относно дължимостта на разноските, реализирани в заповедното производство в размер на 205,00 /двеста и пет/ лева, от които 25.00 /двадесет и пет/ лева, заплатена държавна такса и 180.00 /сто и осемдесет/ лева – адвокатски хонорар. В тази връзка следва да се вземе предвид Определение № 417/03.06.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 315/2011г., I т.о., ТК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Със Заповедта за изпълнение са присъдени на ищеца 205,00 /двеста и пет/ лева разноски. Доколкото главницата е погасена едва след завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и след предявяване на установителния иск, съдът счита, че ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което дължи на ищеца разноските, които е бил принуден да извърши, за да защити съдебно правата си. Ето защо за определяне размера на разноските, съдът взема предвид настъпилото по-късно плащане и счита, че разноските в заповедното производство се дължат на ищеца в пълния претендиран размер. Следователно с решението следва да бъдат присъдени разноските на ищеца направени в заповедното производство. Същите аргументи важат и за разноските, които се полагат на ищеца в исковото производство. Ответникът, макар и да е заплатил главницата, е подал възражение против заповедта, поради което заявителя е следвало да заведе исковата молба, поради което му дължи разноските по делото. В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът е заплатил 25,00 /двадесет и пет/ лева държавна такса, и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева, или общо разноските които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възлизат на 205,00 /двеста и пет/ лева.

Воден от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. район И., ул. , против И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, за признаване за установено в правоотношенията между страните, че И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. , дължи на ищцовото дружество сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № от 03.08.2017г. по ч.гр.д. № 1935/2017г. по описа на Районен съд – [населено място], а именно: сумата от 105,99 /сто и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева – главница за незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор № М3381631/03.11.2012г., за отчетен период от 03.11.2014г. до 02.12.2014г., за която сума е издадена Фактура №[ЕИК]/04.12.2014г. ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, извършено в хода на съдебното производство.

ОСЪЖДА И. Г. Л., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. район И., ул. , разноските по настоящото производство в общ размер на 205,00 /двеста и пет/ лева, както и сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1935/2017г. по описа на Районен съд – [населено място] в общ размер на 205,00 /двеста и пет/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – [населено място] в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: