и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. "Х. К" №, представлявано от изпълнителните директори Й. Х. и Р. Б. срещу Д. П. Т, ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [жилищен адрес].
Ищецът твърди, че на 12.06.2017г., на ул. "П", в [населено място], ответникът Д. П. Т, управлявайки МПС, марка "Фолксваген Пасат", с Д.К. [рег.номер на МПС] , поради неспазване на необходимата дистанция, ударил движещия пред него лек автомобил "Фиат П.", с Д.К. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма]. Поддържа, че в резултат на така реализираното ПТП върху лек автомобил "Фиат П.", с Д.К. [рег.номер на МПС] били нанесени материални щети, като за настъпилото МПС бил съставен Протокол за ПТП № 1586298/12.06.2017г. Сочи, че към момента на настъпване на ПТП ответникът Т бил неправоспособен водач и не притежавал СУМПС, като на ответника Т бил съставен АУАН, сер. "Д" № 017588. Заявява, че към датата на произшествието автомобилът, управляван от ответника марка "Фолксваген Пасат", с Д.К. [рег.номер на МПС] е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност” (съгласно полица № BG/07/117001656794, действаща към датата на ПТП). Навежда, че при ищеца била заведена щета № [ЕГН], като бил извършен оглед на щетите на увреденото МПС "Фиат П.", с Д.К. [рег.номер на МПС] . Излага, че на собственика на увреденото МПС "Фиат П.", с Д.К. [рег.номер на МПС] , а именно [фирма] била изплатена сумата в общ размер на 961,51 лв., от които 951,51 лв. изплатено застрахователно обезщетение за вредите, причинени от виновния водач в резултат на процесното ПТП и 10 лв. ликвидационни разноски, която сума била преведена по сметката на [фирма] на 26.06.2017г. Твърди, че изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника на 11.07.2017г., като въпреки отправена регресна покана до ответника същият не е възстановил на ищеца сумата, платена от него на застрахователя на увреденото лице като обезщетение.
Ответникът Д. П. Т не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.
С молба от 05.09.2019г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция по чл. 500, ал. 2 , изр. 1, предл. 1 КЗ (нов) за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 961,51 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди по договор „Гражданска отговорност“ /ЗЗ „ГО“/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2019г., до окончателното погасяване.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
И. на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника Д. П. Т е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи: настъпването на твърдените имуществени вреди за посоченото в исковата молба трето лице във връзка с управлението на процесния автомобил; имуществените вреди да са причинени от ответника, който е управлявал моторното превозно средство, без да притежавал правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство; наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника (като застрахован) и дружеството ищец (като застраховател), в чийто период на покритие е реализирано пътното произшествие, като покритието обхваща и процесните имуществени вреди; изплащането на обезщетение от ищцовото [фирма] на третото увредено лице [фирма] в размер на исковата сума, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Осми състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Д. П. Т, ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. "Х. К" № , представлявано от изпълнителните директори Й. Х. и Р. Б., следните суми:
- 961,51 лв. /деветстотин шестдесет и един лева и петдесет и петдесет и една стотинки/ – главница, на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, предл. 1 КЗ (нов), представляваща изплатено от ищеца на лицето [фирма] застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, за имуществени вреди по лек автомобил "Фиат П.", с Д.К. [рег.номер на МПС] , настъпили в резултат на ПТП от 12.06.2017г., на ул. "П", в [населено място], виновно причинено от ответника при управление на лек автомобил "Фолксваген Пасат", с Д.К. [рег.номер на МПС] , за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” съгласно полица № BG/07/117001656794 от 10.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2019г., до окончателното погасяване.
- 50 лв. /петдесет лева/ – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите разноски.
Присъдените суми на ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. "Х. К" № , представлявано от изпълнителните директори Й. Х. и Р. Б., да се преведат от ответника Д. П. Т, ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [жилищен адрес] по следната банкова сметка – IBAN: [банкова сметка], B.: , [фирма].
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – [населено място]), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: