и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Я. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], област Б с която срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Б, е предявен иск с правно основание чл. 357 от КТ във връзка с чл.358, ал.1, т.2 от КТ - за отмяна на Заповед № 1090/29.05.2013 г., издадена от Директора на ОД на МВР - Б., с която й е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”.
Твърди се в исковата молба, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на дисциплинарното производство и нарушения на материалния закон, поради което се иска съдът да постанови решение, с което да я отмени изцяло като неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че в заповедта е посочено, че са извършени две нарушения на служебната дисциплина, касаещи един и същи случай, както и че са констатирани нарушения на разпоредби на различни нормативни актове, за които се предвижда различно по вид наказание, а административният орган не е определил наказание за всяко едно от тях.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изцяло е оспорил предявения иск. Сочи се в отговора, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението на ищцата, че в обжалваната заповед са визирани две нарушения на трудовата дисциплина, по отношение на всяко от които работодателят е следвало да упражни правомощията си чрез налагане на отделно наказание за всяко от нарушенията. Твърди се, че дисциплинарната проверка е започнала по повод подадена жалба от адвокат В. М. от Адвокатска колегия – Б. до Директора на ОДМВР – Б., в която се съдържали данни за извършени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата и с която било направено искане за извършване на проверка. Такава била извършена и за резултатите била изготвена справка, от която и от приложените към нея материали се установило, че на 13.03.3013 г. около 16.30 ч. адвокат М. се намирала в сградата на 02 РУП – Б. при разследващ полицай К., посетила деловодството на управлението и поискала от ищцата да направи справка по конкретно досъдебно производство /по което М. била упълномощена/ относно обстоятелството на кой разследващ полицай е разпределено. Т. отказала да извърши справката, като се държала неуважително и грубо с адвокат М.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, работодателят приел, че с действията си ищцата извършила нарушение на трудовата дисциплина и след като оценил всички обстоятелства, й наложил дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”. Твърди се в отговора, че оплакванията на ищцата относно допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта, са изцяло неоснователни.
Ищцата поддържа иска по съображенията, изложени в исковата молба.
Ответната страна, чрез пълномощника си, оспорва иска по съображенията, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на анализа на които, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, че до издаване на обжалваната заповед ищцата е работела по трудово правоотношение в ОД на МВР – Б. на длъжността “Системен оператор в “Администрация – РУ” към Второ РУП – Б. при ОД на МВР – Б. /удостоверение на л. 45 от делото/.
С обжалваната Заповед Рег. № 1090 от 29.05.2013 г., връчена на ищцата на същата дата /на л. 55 от делото/, на основание чл. 187, т. 3, пр. 1 и т. 10, пр. 1 от КТ, чл. 188, т. 2 от КТ, чл. 189, ал. 1 от КТ, чл. 192, ал. 1 от КТ и на основание чл. 30, ал. 2 от ЗМВР и чл. 33 от Инструкция № Із – 2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”, като в мотивите на заповедта е посочено, че наказанието се налага за нарушение на трудовата дисциплина от Т., изразяващо се в това, че на 13.03.2014 г. не е изпълнила възложената й работа, вменена й със специфична длъжностна характеристика, а именно: “да извършва справочно-информационна дейност по деловодно-документални въпроси”, като е отказала да направи справка по конкретно досъдебно производство, държала се е грубо, арогантно и цинично, като с поведението си е нарушила чл. 17, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно: ал. 1 – “При изпълнение на служебните си задължения в обществения живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба”; ал. 2 – “Служителят не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави” и ал. 3 – “Служителят се стреми да избягва с поведението си конфликтни ситуации и при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си”. Работодателят е определил извършеното от ищцата като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, предл. 1 и т. 10, предл. първо от КТ, като е посочил в мотивите на заповедта, че Т. е наказвана от работодателя за допуснати нарушения на трудовата дисциплина и с наказание “Забележка” – със Заповед рег. № 1227/1227/13.06.2012 г.
С Покана рег. № 4620/20.05.2013 г., връчена на ищцата на същата дата /на л. 27 от делото/, работодателят е поискал от Т. да предостави обяснения в срок до 26.03.2013 г. относно инцидента, визиран в Жалба вх. № 1629/19.03.2013 г., подадена от адвокат В. М.. В посочената жалба /на л. 25 от делото/ последната е посочила, че ищцата не само е отказала да направи справка по конкретно досъдебно производство, но се е държала грубо и неуважително към адвокат М..
В указания срок Т. е предоставила писмени обяснения на работодателя, в които е посочила, че изложеното в жалбата не отговаря на действителността, че законосъобразно и съвестно е изпълнила служебните си задължения, както и че не нейното /на ищцата/, а поведението на адвокат М. е било злоупотреба с положението на съпруга й.
По делото са разпитани петима свидетели, от чиито показания се установи следното:
Свидетелката В. М. е посочила, че е адвокат и на 13.03.2013 г. след обяд била във 02 РУП при разследващ полицай К. за привличане на обвиняем. Тъй като привличането се забавило, М. решила да си направи справка по досъдебно производство, по което била повереник на пострадалия, за да разбере на кой разследващ полицай е разпределено делото. Попитала разследващия полицай К. къде да направи такава справка и тя я упътила към разследващ полицай Бързачка. Бързачка насочила М. към деловодството, което се намирало в стая № 210. М. почукала на вратата, влязла, поздравила учтиво и казала, че иска справка по досъдебно производство. В стаята имало две жени - едната била на гишето – ищцата, а втората била по-навътре /свидетелката С./. Ищцата казала, че няма да извърши поисканата справка и попитала М. кой я е пуснал да влезе там. М. втори път я попитала ще й направи ли справка или не и Т. била категорична, че няма да й направи такава. М. я попитала, ако се обади по телефона, дали ще й направи справка и ищцата казала: “Да”. М. излязла и почти била стигнала вратата на разследващ полицай К., когато Т. също излязла в коридора и започнала да коментира на висок тон, като се държала грубо, арогантно и неетично.
От показанията на свидетеля И. Шунтов се установява, че същият работи в ОД на МВР – Б. на длъжността “Полицай” в Сектор “Обществен ред”. Няколко дни след 13.03.2013 г. бил на работа на първи пост във 02 РУП, където се осигурявал пропускателния режим в управлението, записвали се в книга посетителите и се издавали пропуски. От колеги разбрал за скандал между ищцата и гражданка. Т. отишла при него и поискала да разбере дали има издаден пропуск и дали е била записана в книгата адвокат М. на датата, на която възникнал конфликтът между двете, и дали се съхраняват пропуските. Той й отговорил, че пропуските се съхраняват.
Свидетелката Б. С. е посочила, че работи в ОД на МВР – Б. на длъжността “Системен оператор” в деловодството на 02 РУП. На 13.03.2013 г. била изпратена в деловодството по ЗМ /заявителски материали/, където работела ищцата. След обяд към 16.00 часа Т. била до вратата, а С. - на другото бюро. Дошла адвокат М., цитирала номер на дознание и поискала да разбере кой работи по него. Представила се, че е адвокат М. и че иска да разбере кой е разследващият полицай. Т. й отговорила, че не може да й направи справка по дознанието. Отговорът й не бил учтив, а по-остър. Адвокат М. попитала, ако се обади по телефона, дали ще й дадат справка и отговорът на ищцата бил: “А. може и да Ви дадем”. М. излязла от стаята и Т. също излязла след нея. С. чула, че в коридора двете си говорят на висок глас и си разменят реплики.
От показанията на свидетелката С. К. се установява, че същата работи в ОД на МВР – Б., 02 РУП като старши разследващ полицай. Имала призовани три обвинени лица, за които предварително била поискала служебен защитник от АК – Б. със знанието на прокурора и от адвокатската колегия била определена адвокат М.. К. била уведомила обвиняемите и когато дошли, й се обадил дежурният да отиде да ги вземе. Дежурният й казал, че само двама от обвиняемите са дошли и си чакат адвоката и К. казала да се качат, когато дойде адвокатът. Те отишли при К. и тъй като били само двама, М. им казала: “Ходете бързо и го Н. /третия обвиняем/, най-късно до 20-25 минути да дойде, защото утре си имам други дела на друго място.” Те тръгнали, К. останала да пише и адвокат М. й казала, че има едно дело, което се е проточило много, през много дознатели минало и иска да попита на кой разследващ полицай е разпределено, защото клиентите я питали докъде са стигнали нещата. К. й казала, че В. Бързачка е отговорник и тя разпределя делата, да попита нея или да попита в деловодството. М. казала, че докато чака да дойде третия обвиняем, ще си направи справка. Отишла и я нямало от 3 до 5 минути. Преди да се върне при К., последната чула висок глас в коридора и след като М. отворила вратата към кабинета й, К. видяла Т. да ръкомаха и я чула да говори на висок тон. Казала на М.: “Ти не се представи”, а М. й отговорила: “Напротив, казах: “Добър ден, аз съм адвокат М..”” След това М. влязла при свидетелката и затворила вратата, а Т. се оттеглила, продължавайки да говори на висок тон. К. възприела поведението на Т. като неуважително, тъй като ръкомахала и говорела на висок тон. М. била много обидена и разказала на К. за случката в деловодството. След като си отишла М., К. отишла в деловодството и Т. се заканила, че ако М. пусне жалба срещу нея, тогава ще я “нагласи”.
Свидетелят С. А. е посочил, че работи в ОД на МВР – Б. на длъжността “Началник Сектор С.”. Към 13.03.2013 г. работел на длъжността “Началник Сектор “Охранителна полиция” към 02 РУП”. На него била възложена проверката на процесния случай. Извършил доста обширна проверка, при която установил, че Т. е извършила редица нарушения. Изготвил справка за резултатите от проверката /на л. 19 – л. 23 от делото/, в която посочил, че жалбата на адвокат М. е основателна и че предлага да й бъде наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”.
От правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 357 от КТ вр. чл.358, ал.1, т.2 от КТ вр. 187, т. 3, пр. 1 и т. 10, пр. 1 от КТ. Същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е изцяло неоснователен. Съображения:
Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение са задължението на работника или служителя да изпълнява работата, която му е възложена и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно даденото в чл.186 от КТ определение, всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което право на работодателя е да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. Като носител на това право работодателят следва да докаже при оспорване, че го е упражнил законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че действията във връзка с налагане на наказанието са съобразени с процесуално и материално-правните норми. Съобразно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с писмена и мотивирана заповед на работодателя, на база която съдът да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на наложеното наказание. Императивно изискване от процесуална страна е даването на обяснения от работника или служителя в рамките на процедурата по налагането на наказания. По същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно нарушение, правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и е спазена процедурата по налагане на наказанието.
Съобразно приложените писмени доказателства съдът намира за безспорно установено, че към 13.03.2013 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ОД на МВР - Б., който работодател се явява и субект на дисциплинарна власт. Не се спори, че обжалваната заповед е издадена при наличие на материална компетентност на органа.
За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно чл.193, ал.1 от КТ в стадия на установяване на нарушението той е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.
За спазването на процесуално-правните правила за налагане на дисциплинарно наказание съдът следи служебно и без да е повдигнат спор от работника или служителя. В конкретния случай не се спори между страните, че на ищцата е поискано писмено обяснение и същата е депозирала такова.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на Т., е мотивирана. В същата работодателят подробно е описал извършените от ищцата нарушения и е обосновал решението си за налагане на конкретното дисциплинарно наказание.
Съдът кредитира изцяло депозираните свидетелски показания, независимо от вероятната заинтересованост на свидетелите като служители на ответната дирекция, тъй като същите са безпротиворечиви, от една страна, а от друга – изцяло кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите безспорно се установява, че Т. е нарушила задълженията си по трудовото правоотношение, вменени й с длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност /на л. 58 – л. 59 от делото/, като е отказала да извърши справочно-информационна дейност по деловодно-документални въпроси. Същевременно този неин отказ е бил придружен с грубо отношение към поискалата справката адвокат М..
Що се отнася до индивидуализацията на дисциплинарното наказание, съдът счита, че последното изцяло съответства на извършените нарушения, като взема предвид и факта, че Т. е наказвана от работодателя за допуснати нарушения на трудовата дисциплина и с наказание “Забележка” – със Заповед рег. № 1227/1227/13.06.2012 г.
Съдът намира възраженията на ищцата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като са извършени две нарушения на служебната дисциплина, касаещи един и същи случай и са констатирани нарушения на разпоредби на различни нормативни актове, за които се предвижда различно по вид наказание, а административният орган не е определил наказание за всяко едно от тях, за изцяло неоснователни. Работодателят е съобразил всички обстоятелства, при които са извършени дисциплинарните нарушения, и тези обстоятелства са отразени в мотивите на заповедта. Наложил е наказание, което съответства изцяло на извършените от ищцата нарушения, като е съобразил тежестта на нарушенията, конкретните обстоятелства, при които са извършени, вината на ищцата и наличието на наложено преди това друго дисциплинарно наказание.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за отмяна на Заповед № 1090/29.05.2013 г., издадена от Директора на ОД на МВР - Б., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 165.00 лева, от които: 5.00 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение; 10.00 – депозит за призоваване на свидетел, и 150.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение. Производството по трудови спорове е безплатно за работника /служителя/ само досежно дължимите от него държавни такси и разноски, но не и по отношение на разноските на ответната страна в хипотезата на отхвърляне на иска. Затова ищцата следва да заплати на ответната страна разноските в горепосочения размер.

Воден от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Я. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], област Б срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Б, иск с правно основание чл. 357 от КТ във връзка с чл.358, ал.1, т.2 от КТ - за отмяна на Заповед № 1090/29.05.2013 г., издадена от Директора на ОД на МВР - Б., с която й е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”.

ОСЪЖДА Я. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], област Б да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Б сумата от 165.00 /сто шестдесет и пет/ лева, представляваща сторени по делото от ответника разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия:.......................