и за да се произнесе, взе предвид следното:　
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], от Л. Връш Ч., чрез пълномощника адв. Р. Д., адвокат от САК, преупълномощена от АД "С., Д. и партньори", със съдебен адрес за призоваване [населено място], район К. с с адрес: [населено място], ул. „Х с която е предявен иск по чл. 415 вр. чл. 410 ГПК.

С исковата молба се иска да се признае за установено в правоотношенията между страните, че длъжникът Д. К. А., с ЕГН с електроснабден имот, находящ се в гр.Б., [улица] ИТН 3 по издадената Заповед за изпълнение дължи на [фирма] следните суми:

-Сумата от 440, 01 лв. (четиристотин и четиридесет лв. и една стотинка) - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.02.2020 г.. до 02.07.2020г.;

-Сумата от 14, 64 (четиринадесет лв. и шестдесет и четири стотинки) - законна лихва за забава, считано от 07.04.2020 г. до 14.09.2020г.;

- Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата;

Иска се съдът да се произнесе и по отговорността по отношение на разноските, като се претендират сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа се, че съгласно тях ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 22.07.2018 г. до 22.01.2019г., но от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените фактури.

Сочи се, че [фирма] е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № . Дружеството е доставяло на Д. К. А., с ЕГН [ЕГН], с електроснабден имот, находящ се в гр.Б., [улица], с ИТН ел.енергия за периода от 0за което е издало отделни фактури, в които са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1. Фактура №[ЕИК] от 10.07.2020г. на стойност 19.84 (деветнадесет лв. и осемдесет и четири ст.) лева за периода

2. Фактура №[ЕИК] от 10.06.2020г. на стойност 61.36 (шестдесет и един лв. и тридесет и шест ст.) лева за периода

3. Фактура №[ЕИК] от 11.05.2020г. на стойност 80.35 (осемдесет лв. и тридесет и пет ст.) лева за периода

4. Фактура №[ЕИК] от 09.04.2020г. на стойност 127.84 (сто двадесет и седем лв. и осемдесет и четири ст.) лева за периода

5. Фактура №[ЕИК] от 12.03.2020г. на стойност 150.62 (сто и петдесет лв. и шестдесет и две ст.) лева за периода

Твърди се в исковата молба, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на [фирма], абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Посочва се, че чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

На основание чл. 107 от ЗЕ ищцовото дружество е потърсило начин да защити интересите си, като е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд PC Б., по което е образувано ч.гр.дело 1901/2020г . Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Поддържа се в исковата молба, че в съответствие със ЗЕ, ищцовото дружество е издало справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани фактури, като по всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.

Сочи се, че съгласно действащото законодателство ищецът е начислил лихва за процесния период, в общ размер от 14, 64 лв., която е посочена в исковата молба поотделно върху всяка фактура, като размер и период на начисляване.

Сочи се, че общата стойност на непогасения дълг на ответника възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 440, 01 лв. –главница по неплатени фактури, 14, 64 лева законна лихва за забава, считано от 07.04.2020 г. до 14.09.2020г.

Към исковата молба са представени писмени документи.　

С разпореждане № 93055 от 05.04.2021 г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Съобщението е връчено на ответника по месторабота на 17.05.2021г.

Видно от данните по делото не е постъпил писмен отговор от ответника в едномесечен срок.

С определение № 904934/28.06.2021г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.　

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния представител, представено е писмено становище, с което се поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. 　

Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.　

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки. 　

Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. 　

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК. 　

Аргументите в тази насока са следните:　

В първото по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощник е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно връчено на 17.05.2021г. – арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 10.09.2021г., въпреки редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея – арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: Протокол № 9/2009 г.; Счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на основание чл. 107 от ЗЕ; Справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания; Фактура № [ЕИК] от 10.07.2020г. на стойност 19.84 (деветнадесет лв. и осемдесет и четири ст.) лева за периода 03.06.2020 - 02.07.2020 г.; Фактура №[ЕИК] от 10.06.2020г. на стойност 61.36 (шестдесет и един лв. и тридесет и шест ст.) лева за периода 03.05.2020 - 02.06.2020 г.; Фактура №[ЕИК] от 11.05.2020г. на стойност 80.35 (осемдесет лв. и тридесет и пет ст.) лева за периода 02.04.2020 - 02.05.2020 г.; Фактура №[ЕИК] от 09.04.2020г. на стойност 127.84 (сто двадесет и седем лв. и осемдесет и четири ст.) лева за периода 05.03.2020 - 01.04.2020 г.и Фактура №[ЕИК] от 12.03.2020г. на стойност 150.62 (сто и петдесет лв. и шестдесет и две ст.) лева за периода 03.02.2020 - 04.03.2020 г.; Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на [фирма], публикувани в електронната страница на [фирма] и Лицензия № Л-409-17/01.07.2013г.; Заявление за продажба на ел. енергия от 23.05.2013г.; Декларация за получено съгласие от 23.05.201Зг.; Заявление от 31.01.2014 г.; Споразумителен протокол от 31.01.2014г; Заявление за разсрочване от 14.03.2019г.; Разписка за получени документи 14.03.2019г.; Споразумителен протокол от 14.03.2019г.; Заявление за разсрочване от 24.06.20г. ; Разписка от 24.06.2020г. и Споразумителен протокол от 24.06.2020г., като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които по ч. гр. д. № 1901/2020г. по описа на РС–Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск. 　

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 75, 00 лв. държавна такса по исковото производство по гр.д. 600/2021 г. и 116, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер от 25, 00 лв. държавна такса внесена по ч.гр.д. № 1901/2020 г. и сумата от 65, 00 лв. адвокатско възнаграждение.　

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът　

Р Е Ш И :　

ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между страните, че Д. К. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Х, с електроснабден имот, находящ се в [населено място], ул. „Х ДЪЛЖИ НА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], п.к. , район М., бул."Ц], представлявано от Л. В, гражданин на Р адвокат от САК, преупълномощена от АД "С., Д. и партньори", със съдебен адрес за призоваване [населено място], район К. село, ПК сумите, за които по ч.гр.д. № 1901/2020г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 907440/24.09.2020г., а именно:

- Сумата от 440, 01 лв. /четиристотин и четиридесет лева и една стотинка/ - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.02.2020 г. до 02.07.2020г. за електроснабден имот, находящ се в [населено място], ул. „Х с ИТН 3 ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК-24.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата;

-Сумата от 14, 64 лв. /четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ - законна лихва за забава, считано от 07.04.2020 г. до 14.09.2020г.;

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. К. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Х да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], п.к. ЕИК[ЕИК], представлявано от Л. и К. К гражданин на Р., чрез пълномощника адв. Р. Д., адвокат от САК, преупълномощена от "С., Д. и партньори", със съдебен адрес за призоваване [населено място], район К. село, ПК сумата от 191, 00 лв. /сто деветдесет и един лева/, представляваща направени в хода на исковото производство разноски, от които 75, 00 лв. за държавна такса и 116, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. 　

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. К. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Х да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], п.к. район М., бул."Ц, бл. Б. М., Бпредставлявано от Л. В, гражданин на Република Ч. и К. К чрез пълномощника адв. Р. Д., адвокат от САК, преупълномощена от АД "С., Д. и партньори", със съдебен адрес за призоваване [населено място], район сумата от 90, 00 лв. /деветдесет лева/, представляваща направени в хода на заповедното производство разноски, от които 25, 00 лв. –държавна такса и 65, 00 лв. –адвокатско възнаграждение. 　

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.　

Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.　

РАЙОНЕН СЪДИЯ: