и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба депозирана от А. Ф. К., с ЕГН *, с адрес: гр. С. с която срещу "С.К." Е., с ЕИК 112113996, със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к. 2700, ,,И. З." № 1, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Х.Л.Б. е предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение, а именно: за месец юли 2011 г. – в размер на 429.25 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/; за месец август 2011 г. – 413.29 лв. /четиристотин и тринадесет лева и двадесет и девет стотинки/; за месец септември 2011 г. – 400.05 лв. /четиристотин лева и пет стотинки/; за месец октомври 2011 г. – 452.55 лв. /четиристотин петдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/; за месец ноември 2011 г. – 58.00 /петдесет и осем/ лева; за месец февруари 2012 г. – 377.20 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/; за месец юли 2012 г. – 91.50 лв. /деветдесет и един лева и петдесет стотинки/; за месец август 2012 г. – 301.11 лв. /триста и един лева и единадесет стотинки/; за месец септември 2012 г. – 315.90 лв. /триста и петнадесет лева и деветдесет стотинки/ - или в общ размер за деветте месеца 2 838.55 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/.
В исковата молба ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение в предприятието на ответника „С.К." Е., находящо се в гр.С. на длъжността «организатор на производството» от 2001 г. Твърди, че работодателят престанал да заплаща трудовите възнаграждение на всички работници и служители, поради неплатежоспособност, още към м.юли 2011г. В исковата молба ищцата сочи, че почти всички работници, които имали вземания от неплатени трудови възнаграждения са завели трудови дела във Велинградския районен съд, тъй като до скоро седалището на ответника било в гр.С.. В исковата молба се сочи, че ищцата е претърпяла травма - счупване на лявата ръка, на 25.02.2012г., заради което се оперирала и пропуснала да заведе трудово дело, заедно с останалите работници и служители - повече от 120 работници и служители. Посочено е, че те са осъдили работодателя с решения на Велинградския районен съд, снабдили са се с Изпълнителни листове, образувани са Изпълнителни дела и са се присъединили към взискателите в изпълнителните производства, по които недвижимото имущество на работодателя е обявено и разпродадено на публична продан. В исковата молба ищцата сочи, че заради травмата е пропуснала удобният момент да осъди работодателя да се снабди с Изпълнителен лист, заедно с другите си колеги, поради което е принудена да съди работодателя си в Благоевградския районен съд, което създава неудобство у ищцата заради голямото разстояние и липса на удобен транспорт.
Ищцата сочи, че длъжностните лица от дружеството отказват да й направят извлечение от платежната ведомост, както и да й издадат четлив екземпляр от трудовия й договор, който е сключила още през 2001 г. В исковата молба ищцата сочи, че има вземания от неизплатени от работодателя трудови възнаграждения както следва: за м.юли 2011 г. - в размер на 429.25 лв.; за м.август 2011г.- 413.29 лв.; за м.септември 2011г. - 400.05 лв.; за м.октомври 2011г. -452.55 лв.; за м.ноември 2011г.- 58 лв.; за м.юли -2012г. - 91.50 лв.; за м.август-2012г. - 301.11 лв.; за м.февруари 2012г.- 377.20 лв.; за м. септември 2012г.- 315.90 лв.
Посочено е, че общият размер за вземанията на ищцата за трудови заплати за посочените по-горе 9 месеца, само като главници възлизат на 2 838.55 лв.
Ищцата твърди, че не сочи непрекъснат период по месеци, тъй като работодателят „избирателно" е прескачал и не е заплащал месечни възнаграждения за определен месец, а именно: най- напред не е изпълнено задължението за заплащане на заплатите на ищцата за 5-месечен последователен период - юли.2011-ноември 2011г., съответно в размер на 429.25 лв., за м.юли; 413.29 лв. за м.август; 400.05 лв. за м.септември; 452.55 лв. за м.октомври; 58 лв. за м.ноември.
Посочено е, че следващите месечни задължения по чл.128 от КТ работодателят не е изпълнил за отделни месеци, които не са последователен период, а именно: за м.февруари 2012г,- 377.20 лв.; за м.юли 2012г,- 91.50 лв.; за м.август 2012г,- 300.1 1 лв. и за м.септември 2012г. -315.90 лв.
Твърди се в исковата молба, че ищцата претендира само девет месечни възнаграждения за един период от м.юли 2011г. до м.септември 2012г., който е 14-месечен период, но претенциите й са само за горните девет месеца.
Ищцата твърди, че към настоящият момент предприятието е преустановило работа, като неговото имущество се разпродава от кредиторите му по изпълнителни дела, като архивите и ведомостите се съхраняват в гр.С. от Началник «ТРЗ» Л.М.. Сочи се, че работодателят, който е белгийски поданик, идва само инцидентно в България.
Твърди се, че дължимите трудови възнаграждения на ищцата за престирания от нея труд са в общ размер на 2 838, 55 /две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева не са изплатени и до настоящия момент, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, а именно за заплащане на неизплатените трудови възнаграждения.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.
С разпореждане № 1320/15.02.2013 г. постановено по делото, съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата да се изпратят на ответника с указания, че в едномесечен срок от получаване на исковата молба следва да подаде писмен отговор отговарящ на изискванията на чл.131, ал 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 04.04.2013 г. на Л. М. – управител.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор по заявената искова молба.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2013 г. ищцата А. Ф. К., поддържа предявената искова претенция. Направила е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество.
В съдебно заседание от 30.05.2013 г. ответникът по делото редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцата и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищцата в първото по делото съдебно заседание е направила искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответното дружество не е представил такъв, като последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение, ведно с препис от разпореждане, редовно връчено на 04.04.2013 г. На следващо място ответника не е изпратил представител в първото съдебно заседание, въпреки редовното си призоваване /призовката е връчена на 17.05.2013 г. на Л. М. - управител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал.1 от ГПК. Съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представените доказателства - арг. чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК
Предвид гореизложеното следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата, претендираните суми представляващи неизплатени трудови възнаграждения за претендирания период.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като делото е решено в полза на ищцата, която е освободена от заплащане на държавна такса съобразно чл. 83, ал.2 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Б. държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно от 113,55 лв. /сто и тринадесет лева и петдесет и пет стотинки/.


Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ ,,С.К.‘‘ Е., с ЕИК 112113996, със седалище и адрес на управление: гр. Б. представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Х. Л. Б.да заплати на А. Ф. К., с ЕГН *, с адрес: гр. С. неизплатено трудово възнаграждение, а именно: за месец юли 2011 г. – в размер на 429.25 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/; за месец август 2011 г. – 413.29 лв. /четиристотин и тринадесет лева и двадесет и девет стотинки/; за месец септември 2011 г. – 400.05 лв. /четиристотин лева и пет стотинки/; за месец октомври 2011 г. – 452.55 лв. /четиристотин петдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/; за месец ноември 2011 г. – 58.00 /петдесет и осем/ лева; за месец февруари 2012 г. – 377.20 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/; за месец юли 2012 г. – 91.50 лв. /деветдесет и един лева и петдесет стотинки/; за месец август 2012 г. – 301.11 лв. /триста и един лева и единадесет стотинки/; за месец септември 2012 г. – 315.90 лв. /триста и петнадесет лева и деветдесет стотинки/ - или в общ размер за деветте месеца 2 838.55 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ,,С.К.‘‘ Е., с ЕИК 112113996, със седалище и адрес на управление: гр. Б. представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Х. Л. Б., да заплати по сметка на РС Б. сумата от 113,55 лв. /сто и тринадесет лева и петдесет и пет стотинки/.

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се връчи на ответната страна.

Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: