Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. П. от [населено място] против електронен фиш серия К, № 2094411, издаден от ОДМВР- Б., с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден при редица процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на нарушението, както и, че е изтекла абсолютната давност за административно - наказателно преследване. Иска се отмяна на обжалваният акт .
ОДМВР-Б. и РП-Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за това лице, при неконстатирано просрочие.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в жалбата. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от мобилна система за видео наблюдение , със серия на фиша К и №2094411. Във фиша е посочено също, че на 12.11.2017г. в 10.31 часа, на ПП-1 Е-79 км.364+400 при ограничение на скоростта от 60 км/час, въведена с пътен знак В-26, в посока на движение от [населено място] към [населено място], жалбоподателят е управлявал МПС /лек автомобил с марка „П „ с рег. [рег.номер на МПС] , със скорост на автомобила от 96 км/час, което е с превишение над ограничението от 36 км/час . Във фиша е посочено също така, че скоростта на автомобила е установена с техническо средство №578 и клип 17046. В този клип е заснет описаният в обжалваният акт автомобил на отразените в него място, дата и час . Същевременно в снимковият материал е посочено, че скоростта на процесният автомобил към момента на заснемането му от автоматизираната система за контрол на пътя, е от 99 км/час, а в електронния фиш е приспаднат толеранса от 3 % толеранс за тази скорост до 96 км/час .
Според представената и приета като доказателство разписка за връчване на обжалваният акт /л.5/, електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично и срещу подпис, чрез разписка на 14.04.2020г. и в законният срок по ЗДвП, срещу него е депозирана процесната жалба по делото /29.04.2020г./, според определение №1820/25.11.2020г. на БАС по дам.д. №365/2020г.
От приложеният регистър за МПС, се установява, че собственик на описаният в обжалваният електронен фиш автомобил е Ф. Г.. В делото е приета декларация обаче по ЗДвП, с която собственикът Г. е удостоверил, че автомобилът на процесната дата е управляван от жалбоподателя .
По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 относно стационарната система за видео контрол на нарушенията на правилата за движение, с което се доказва , че това техническо средство е одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на скорост при управление на МПС към 24.02.2010г. ., като същото е със срок на валидност до 24.02.2020г.
От приложената като доказателство пътна регулация на процесният пътен участък /л.21/ се потвърждава, че на място и преди позиционираната стационарна автоматизирана система за контрол на пътя, е поставен и ограничителен знак за скорост „В-26“, въвеждащ за водачите на МПС ограничение на скоростта от 60 км/час, като разположението на стационарната камера и установка е в обхвата на действие на въпросният ограничителен пътен знак, което е отразено и от св.Б. в протокола му за ползване на АТСС на процесната дата .
При разпита на св.Б. се установи, че същият е въвел параметрите за работа с АТСС за ограничение на скоростта, след което системата започва автоматично работа при отчитане на скорост на преминаващите автомобили по-висока от въведеното ограничение. Свидетелят е категоричен, че няма никакво отношение и намеса при заснемане на нарушението, което се прави автоматично от АТСС, като тази система е разположена в обхвата на действие на ограничителният пътен знак .В тази насока е и изготвен от него Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег.№1116р-9226/14.11.2017г. , в който св.Б. е посочил, че АТСС е работела на 12.11.2017г. за времето от 09.30 часа до 15.40 часа. В нея е отразено също, че АТСС е разположена на 300 метра от поставеният пътен ограничителен знак за скорост оВ-26, с въведено ограничение на скоростта от 60 км/час .
Приет като доказателство е и Протокол от проверка №1-3-17/01.06.2017г. за извършено техническо изпитване на ползваният в случая Радар, включен в системата за видеоконтрол на пътя, като към тази дата е удостоверена техническата му изправност /л.17.
По делото е представено и писмо на Началник Сектор ПП- Б. /л.12-14/, според което, жалбоподателят е наказван неколкократно за нарушения по ЗДвП до процесната дата.
Приета като доказателство в процеса е и Заповед от 01.06.2017г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на младши автоконтрольори да ползват системите за видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за скорост с тях, както и правомощия на процесният издател, за съставяне на електронен фиш при такова нарушение по ЗДвП.
При така установените фактически дадености, въз основа на ангажираният по делото доказателствен материал, съдът намира,че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му с електронния фиш административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието / на ПП-1 Е-79 км.364+400 /, което според съда е напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение . Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал към фиша /л.7/ с процесният автомобил, с изрично заснемане на датата и часа на преминаването на автомобила през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение. Ясно и конкретно е посочена и датата на извършване на деянието /12.11.2017г. в 10.31 часа /. Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на въведеното ограничение на скоростта от 60 км/час, сигнализирано чрез пътен знак В-26, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо средство-/АТСС/, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от дееца -99 км/час, от които в електронният фиш след приспаднат технически толеранс от 3%, е прието, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 96 км/час или с превишение над ограничението от 36 км/час . В електронния фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и издател на фиша–ОДМВР-Б., каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателя, като лице посочено от собственика за водач на автомобила на процесната дата с нарочна декларация и в срока по чл.189, ал.6 вр. с ал.5 от ЗДвП.
Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен носител на клип от автоматизираната система за видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната информация и приложение от заснемането .
Съгласно новата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден при недопуснато съществено процесуално нарушение и това го прави процесуално законосъобразен .
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства, не се установи по един категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна именно вмененото му нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение, на водачите на ППС, е забранено да превишава определените стойности на скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак. В разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на процесната дата, за водачите на ППС, е било въведено ограничение за скорост от 60 км/час, чрез пътен знак „В-26“, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, защото той е управлявал автомобила си с превишение на въпросната стойност от 36 км/час . От приложеният снимков материал, скица за пътната регулация, представена от Областно пътно управление –Б., дадените показания на св.Б. и представен нарочен Протокол по образец от датата на деянието за работа с АТСС на процесната дата, се доказа, че пътен знак „В-26“ е бил поставен преди позиционирането на мобилната автоматизирана система за видеоконтрол на пътя, включваща и автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта на ППС. Отразеното местоположение на този автомобил при заснемането на нарушението с нарочен снимков материал, е било именно в зоната на действие на описаният ограничителен пътен знак и извън населеното място Б. /на около 300 метра от него, според Протокола на св. Б. /. Техническото средство от своя страна, с което е фиксирана скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил, е надлежно утвърдено за такова измерване с нарочна проверка, считано от 01.06.2017г., като се доказа, че е било и технически изправно към датата на нарушението .
Към датата на деянието обаче е било налице императивно изискване на закона за обозначаване на мястото за видеоконтрол с нарочен пътен знак Е-24 или такова информиране по електронен път, което по делото не се установи да е сторено, преди започване на работата с процесната АТСС на процесното място и дата. По този начин е нарушена нормата на чл. 165, ал.3 от ЗДвП/ изменена едва с ДВ в сила от 18.04.2018г./, както и чл. 7 на Наредба №8121з-523/12.05.2015г., отменен след датата на деянието а именно към 16.01.2018г. Това нарушение на чл.165 от ЗДвП, съгласно безпротиворечивата практика на БАС, е достатъчно основание за отмяна на електронния фиш заради материалната му незаконосъобразност .
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че е основателно и възражението на защитата за изтекла абсолютната давност за изпълнение на наложената с електронния фиш санкция, след като е издаден електронен фиш не е бил изпълнен в срок по-дълъг от три години, считано от датата на деянието /същият е връчен едва на 14.04.2020г./ и продължава да не е изпълнен и към момента, като в тази насока е изричната императивна норма на чл.82, ал.3 вр. с чл.82 от ЗАНН.Последното също обуславя материалната незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и е основание за отмяната му.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К №2094411, издаден от ОД на МВР-Б., с който на И. А. П. с адрес: [населено място], ул.“И “№ , е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 300.00лв./триста лева/, във връзка с извършено от него административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен сьд в 14- дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните .

РАЙОНЕН СЪДИЯ: