Въз основа на закона и доказателствата и на осн. чл. 301 от НПК Съдът

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Д. Г. З. - [дата на раждане] , в [населено място] с ЕГН [ЕГН], за виновен за това, че през периода от месец май 2016 г. до месец декември 2016 г., включително, в [населено място], след като е бил осъден с Решение №3958/2010 г. постановено по гр. дело № 1397/2009 г. по описана на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 22.06.2010г., да издържа свой низходящ - синът си Г. Д. З., род. на ............. г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, платима чрез К. С. Г. от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на детето, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, на обща стойност 720.00 (седемстотин и двадесет) лева - престъпление по чл.183 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК вр. Чл. 54 от НК, вр. Чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК го ОСЪЖДА като му налага наказание "Пробация" със следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично.
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца по график определен от пробационния служител.

ПРИЗНАВА Д. Г. З. - [дата на раждане] , в [населено място] с ЕГН [ЕГН], за виновен за това, че през периода от месец май 2016 г. до месец декември 2016 г. включително, в [населено място], след като е бил осъден с Решение №3958/2010 г. постановено по гр. дело № 1397/2009 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 22.06.2010г., да издържа свой низходящ - синът си С. Д. З., род. на 24.10.2005 г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет) лева, платима чрез К. С. Г., от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на детето, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, на обща стойност 640.00 (шестстотин и четиридесет) лева - престъпление по чл.183 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК вр. Чл. 54 от НК, вр. Чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК го ОСЪЖДА като му налага наказание "Пробация" със следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично.
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца по график определен от пробационния служител.

На основание чл. 23 от НК определя едно общо най- тежко из между наказанията, наложени на подсъдимия, а именно- Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично и
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца по график определен от пробационния служител.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок, от днес пред Благоевградския окръжен съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ


Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. срещу Д. Г. З. - [дата на раждане] , в [населено място], българин, българско гражданство, неосъждан, безработен, разведен, с настоящ адрес [населено място], кв.О., с ЕГН [ЕГН], срещу който са повдигнати обвинения за това, че през периода от месец май 2016 г. до месец декември 2016 г., включително, в [населено място], след като е бил осъден с Решение №3958/2010 г. постановено по гр. дело № 1397/2009 г. по описана на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 22.06.2010г., да издържа свой низходящ - синът си Г. Д. З., род. на ...... г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, платима чрез К. С. Г. от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на детето, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, на обща стойност 720.00 (седемстотин и двадесет) лева - престъпление по чл.183 ал. 1 от НК,
и за това, че през периода от месец май 2016 г. до месец декември 2016 г. включително, в [населено място], след като е бил осъден с Решение №3958/2010 г. постановено по гр. дело № 1397/2009 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 22.06.2010г., да издържа свой низходящ - синът си С. Д. З., род. на 24.10.2005 г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет) лева, платима чрез К. С. Г., от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на детето, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, на обща стойност 640.00 (шестстотин и четиридесет) лева - престъпление по чл.183 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвиненията. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал е установено, че подсъдимия е осъществил състава на престъпленията, отразени в обвинителния акт и пледира да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения, като му се наложи наказание „Пробация” за срок по преценка на съда.
Подсъдимият се явява лично и със служебно назначения защитник - адв. Б.. Дава обяснения, като заявява, че не е заплащал издръжката, тъй като майка ми е с два инсулта, баща му е с два инфаркта, издържа се от техните пенсии, тъй като е безработен към момента и няма как да заплаща издръжката. Твърди, че търси работа, за да може да започне да заплаща присъдената му издръжка . В правото си на последна дума съжалява за всичко.
Адв. Б. излага съображения за недоказаност на обвинението, твърди че посредством събраните доказателства не се установява посоченото в обвинителния акт. Моли подсъдимия да бъде оправдан, алтернативно моли за приложение на чл. 55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК и налагане на наказание глоба.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Г. З. е [дата на раждане] в [населено място], българин, българско гражданство, неосъждан, безработен, разведен, с настоящ адрес [населено място],[жк], с ЕГН [ЕГН].
Подс. Д. Г. З. и свидетелката К. С. Г. сключили граждански брак през 2002г., като по време на същия се родили двете им деца – Г. Д. З., [дата на раждане] и С. Д. З., [дата на раждане] . С Решение № 3958/2010 г. по гр.д. № 1397/2009 г. по описа на БлРС, влязло в законна сила на 22.06.2010 г. в частта относно предоставянето на родителските права и определянето на издръжката, упражняването на родителските права върху малолетните деца било предоставено на свидетелката К. Г., като майка и законен представител на същите. Със същото решение обвиняемия З. бил осъден да заплаща на свидетелката Г., в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца, ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. на Г. З. и 80 лв. на С. З.. Подс. З. бил запознат със съдебното решение и размера на присъдената издръжка.
Свидетелката К. Г. и малолетните Г. и С. З. живеели в Б., където З. трябвало да изплаща сумите по издръжката. След влизане на решението в сила обв.З. изплащал дължимата издръжка на свидетелката Г. на ръка, като през есента на 2014г. започнал да забавя плащанията и през месец декември 2014г. свидетелката Г. се снабдила със изпълнителен лист и подала молба в СИС при РС Благоевград за образуване на изпълнително дело.
В СИС при РС-Благоевград, било образувано изпълн.дело № 189/2014г. по описа на СИС при РС-Благоевград, като по същото от страна подс. З. била събрана сума в размер на 2 836,44 лв. в полза на свиделката Г., която сума покрила дължимата издръжка и за двете малолетни деца до месец април 2016 г..
В периода от месец май 2016 г. до месец декември 2016г., включително.З. не изпълнил задължението си да изплаща дължимата ежемесечна издръжка на своите низходящи, синовете си Г. и С. З., чрез тяхната майка и законен представител свидетелката К. Г.. Така обвиняемият съзнателно не изпълнил задължението си за даплаща дължимата издържка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски за всяко от двете деца, на обща стойност за двете деца от 1 460 лв.. Дължимата сума за посоченият период от време не е изплатена на св. Г., в качеството й на майка и законен представител на Г. и С. З..
Поради неизпълнението на задължението за изплащане на издръжка от страна на обвиняемия, св. Г. депозирала жалба срещу него в РП – Б.. Била извършена проверка с оглед извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК и образувано настоящото наказателно производство.
От извършеното престъпление по чл.183 ал.1 от НК са настъпили вреди, в размер общо на 1 460 лева, които не са възстановени.
В хода на съдебното следствие със съгласието на страните на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.5 от НПК са прочетени показанията на свидетелката К. С. Г., дадени в хода на ДП № 580/2016 г. по описа на 01 РУП- Б., материализирани на л. 26 от ДП.
Показанията на тази свидетелка са логични и последователни и се допълват от събраните по делото писмени доказателства, като в същите съдът не намира предпоставки за съмнения в пристрастност, същите се подкрепят от събраните писмени доказателства, поради което съдът кредитира същите. Тези показания се подкрепят и от обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита са и доказателствено средство.
Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер, а от представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние , не притежава движими вещи и жилище.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целият доказателствен материал, съдът намира за доказано по безспорен начин, че подсъдимия З. е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
При така описаната фактическа обстановка, от обективна и субективна страна Д. Г. З. от Б. е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, за това, че през периода от месец май 2016 г. до месец декември 2016 г., включително, в [населено място], след като е бил осъден с Решение №3958/2010 г. постановено по гр. дело № 1397/2009 г. по описана на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 22.06.2010г., да издържа свой низходящ - синът си Г. Д. З., род. на ...... г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, платима чрез К. С. Г. от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на детето, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, на обща стойност 720.00 (седемстотин и двадесет) лева. Издръжката е задължителна и точно определена по размер и падеж, съобразно съдебното решение, докато всички останали плащания и покупки зависят от волята на даващия родител.
При така описаната фактическа обстановка, от обективна и субективна страна Д. Г. З. от Б. е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, за това че през периода от месец май 2016 г. до месец декември 2016 г. включително, в [населено място], след като е бил осъден с Решение №3958/2010 г. постановено по гр. дело № 1397/2009 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 22.06.2010г., да издържа свой низходящ - синът си С. Д. З., род. на 24.10.2005 г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет) лева, платима чрез К. С. Г., от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на детето, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, на обща стойност 640.00 (шестстотин и четиридесет) лева.
От субективна страна извършеното спрямо всяко едно от двете деца престъплението по чл.183, ал.1 от НК, е извършено от подсъдимия под формата на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият е бил запознат със съдебното решение, с което е осъден да издържа своите низходящи и е осъзнавал задължението си за изплащане на дължимата издръжка.
Ето защо съдът при преценка на събраните и приети доказателства прие, че се установява по несъмнен начин наличието от обективна страна, на всички елементи от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК - налице е осъждане на подсъдимия с влязъл в сила съдебен акт да издържа свои низходящи , установява се и факта, че подсъдимият съзнателно не е изпълнил това задължение в размер на повече от две месечни вноски. Наличието на осъждане на подсъдимия да заплаща издръжка се установява от събраните писмени доказателства по делото. Безспорно е, че задължението не е изпълнено и към настоящия момент, тъй като подсъдимия не е заплатил нито една месечна вноска като дължима издръжка на децата си за инкриминирания период. Подсъдимият е разбрал, че е осъден да плаща издръжка и за размера на същата месечно към датата на постановеното гражданско решение, което той не отрича и пред настоящия съдебен състав. Не са налице данни за инкриминирания период до настоящия момент да е настъпило трайно изменение на обстоятелствата, отнасящи се до възрастта, здравословното състояние, материалното и семейно положение на лицето, което дължи издръжката. Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява действителното правно положение и се задължават страните да съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението задължава страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материално-правно положение. Влязлото в сила съдебно решение декларира действително положение, с което всеки субект, към който е насочено, е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските права, който изменя или прекратява размера на дължимата отнапред издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение. Тук следва да се посочи, че дори и да се приеме, че той е безработен , това обстоятелство не освобождава същия от задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Съгласно чл. 82 ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 82 ал. 3 от СК). Още повече материалното състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка. За пълнота следва да се отбележи, че престъплението по чл.183, ал.1 от НК е такова на просто извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на неплащане на издръжката. Налице е безспорно установеният факт на неплащане на издръжката за целия период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може да бъде прекъсвано. Всякакви други обстоятелства са без значение и са предмет на други/ включително и граждански производства/, които не могат да бъдат взети предвид от наказателния съд, във връзка с предявено обвинение за неплащане на издръжка по чл.183, ал.1 от НК. От наказателно-правна гледна точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от два месечни периода, т.е. задължението не е изпълнено в размер на две или повече месечни /минимум две/ вноски.
След като прие повдигнатите обвинения за доказани, а престъплението осъществено от подсъдимия , на последния следва да бъде наложено и адекватно наказание. Законодателят за такова престъпление по чл.183 ал.1 от НК е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”. При определяне вида и размера на наказанието в конкретния случай, съдът прие, че престъплението е извършено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът възприе чистото съдебно минало на подсъдимия, както и тежкото му финансово състояние. Утежняващи вината обстоятелства съдът прецени относително дългия период на неплащане. Изложеното мотивира съдът, с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, осъществяване на индивидуалната и генерална превенция да наложи по-лекото от двете предвидени от законодателя алтернативи на наказание за извършеното престъпление.
За първото престъпление съдът наложи на подсъдимия наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично.
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца по график определен от пробационния служител.
За второто престъпление съдът наложи на подсъдимия наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично.
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца по график определен от пробационния служител.

На основание чл. 23 от НК определя едно общо най- тежко из между наказанията, наложени на подсъдимия, а именно:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца по график определен от пробационния служител.
Именно такова по вид наказание и в такъв интензитет на въздействие над подсъдимия съдът счита, че ще допринесе до поправянето на същия и дисциплинирането му.

По отношение искането на защитата за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК и налагане на глоба съдът намира, че в конкретния случай не са налице такива изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложение на цитираната разпоредба. Както беше посочено не се установи подсъдимия да е заплатил и една вноска от осъждането си, периода в който не е плащали не е изпълнил задължението си. Доводите на защитата в насока процесуално поведение на подсъдимия според съда не могат да бъдат ценени като изключително смекчаващо обстоятелство. Предвид на това съдът не може да приеме, че са налице предпоставките за приложение на цитираната разпоредба.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: