и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Община Б., представлявана от Кмета А. К., ЕИК[ЕИК], с адрес: гр.Б., пл."Г. И." № , с която против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „С.и П. К." №, представлявана от Г. И.П. - е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 511.58 лв. /петстотин и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено задължение по д. за н.№ г. за месеците - г., ведно с лихва за забава в размер на 54.67 лв. /петдесет и четири лева шестдесет стотинки/, за периода от г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата - пр.основание чл.232, ал.2 вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че на между ищеца, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател е сключен Д. № с предмет - предоставяне под наем на общински недвижим имот - открита площ от 30.45 кв.м., находящ се на ул. „Б. К." № - пред кафе-аперитив „О., с предназначение: разполагане на маси за открита консумация на основание Р. № по П.№ г. на Комисията по преместваемите обекти за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на [община]. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от сключения договор, наемателят е следвало да плаща месечен наем в размер на 255.78 лева /двеста петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ - с ДДС, до 10-то число на текущия месец. Сочи се, че ответното дружество като наемател е ползвал общинския недвижим имот, но е платил наем за него само за месец г., след което е преустановил плащанията. Дължими към момента на подаване на иска са останали 3 /три/ наемни вноски, за месеците ., в общ размер 511.58 лв. /петстотин и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/ - главница с ДДС.
Твърди се още, че на г. от ищеца е депозирано пред РС Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за неплатените месечни наемни вноски, за което е образувано ч. гр. дело № г. по описа на Районен съд - Б. и е издадена Заповед за незабавно изпълнение, която заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК. В двуседмичния срок длъжникът не се е явил, за да получи книжата си.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава от ищеца правен интерес за предявяване на осъдително искане спрямо ответника за осъждането му да заплати горната сума, ведно със лихвата за забава и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноските по делото.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за приобщаване на материалите по заповедното производство, както и за допускане и назначаване на ССЕ с поставени задачи.
В срока по чл.131 от ГПК Не постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание от ищеца е направено искане за изменение на предявения иск и преминаване от осъдителен в установителен иск, което искане е процесуално допустимо и уважено и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск като установителен, а именно - да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 511.58 лв. /петстотин и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено задължение по д. за н.№ г. за месеците - г., ведно с лихва за забава в размер на 54.67 лв. /петдесет и четири лева шестдесет стотинки/, за периода от г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, които са предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ . по описа на БРС - правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание, ищцовата страна, редовно призована не изпраща представител по закон, а по пълномощие, който поддържа исковата молба и в съдебно заседание изрично е направил и поддържал искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239 от ГПК - за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ако са налице процесуалните условия за това, а именно неявяване на ответника, липсата на представен писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично изявление от тази страна, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не делегира процесуален представител, не оспорва иска. Изрично за последиците при неявяване и непредставяне на писмен отговор, както и при липса на изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие ответната страна е предупредена с връчването й на разпореждане № 259 от 09.01.2018г., което е връчено валидно на ответника при условията на фикцията на чл.50, ал.4 вр. с чл.47, ал.1 от ГПК.
От така изложеното в обстоятелствената част и в искането за защита /петитума/ на иска, е предявен установителен иск /след допустнатото изменение, като копие от молбата с искане за изменението е връчена на ответната страна отново при условията на чл.50, ал.4 вр. с чл.47, ал.1 от ГПК/ с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С определението по чл.140 от ГПК по насрочване на открито съдебно заседание, съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото представените към исковата молба писмени документи като писмени доказателства, предвид годността, допустимостта /представени са в необходимата за това форма – валидно заверени копия/ и относимостта им към спорния по делото предмет. Ищецът е направило изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като твърди наличието на всички, както процесуални, така и материални основания по чл. 238, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 239, ал.1 от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид посочените и представени по делото доказателства, намира иска за вероятно основателен. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което мотивите на настоящето неприсъствено решение се основават на тях.
Според т. от ТР № на ВКС съдът в исковото производство се произнася с отделен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл.415, ал.1, вр. с чл.422 от ГПК не се включва въпроса за разноските, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. По изложеното се дължи отделен осъдителен диспозитив, с който ответниците се осъдят да заплатят на ищеца и разноските, направени в заповедното производство за сумата от 25,00 лв. държавна такса и сумата от 50,00 лв. заплатено юрисконсултско възнаграждение.
По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца и направените по установителното производство разноски в размер на 75 лв. за действително дължима държавна такса, доколкото с първоначално предявения осъдителен иск държавната такса, която е дължима, е различна, а по последващо искане от ищеца предявеният иск е изменен, поради което се дължи присъждане на действително дълижимата според вида и естестото на спорното право държавна такса. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. Поискано е присъждане на и юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора такова се дължи в размер на 100 лв., с оглед на спорния материален интерес и на основани ечл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.36 от ЗА вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общго разноски в установителния процес от 175 лв.
Водим от горното и на основание чл. 238, ал.1 вр. с чл.239, ал.1 -4 от ГПК вр. с чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Община Б., представлявана от Кмета А. К., ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], пл."Г. И." № и [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „С.и П.К." №, представлявана от Г. И. П., че [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „С. и П.К. №, представлявана от Г. И. П.дължи на Община Б., представлявана от Кмета А. К., ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], пл."Г. И." № , следните суми: сумата в размер на 511,58 лв. /петстотин и единадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено задължение по д. за н.№ г. за месеците - г., ведно с лихва за забава в размер на 54.67 лв. /петдесет и четири лева шестдесет стотинки/, за периода от г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.12.2017г.до окончателното изплащане на сумата, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № по ч.гр.д.№ г. по описа на РС Б..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „С. и П. К. №, представлявана от Г. И. П. да заплати на Община Б., представлявана от Кмета А. К., ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], пл."Г. И." № , сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ г. по описа на РС Б.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „С. и П. К." №, представлявана от Г. И. П. да заплати на Община Б., представлявана от Кмета А. К., ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], пл."Г. И." № сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева разноски по установителното исково производство.
Р. е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което и на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Копие от р. да се връчи и на двете страни.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: