за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Г. С. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к "Е. против наказателно постановление № 18-1116-000110/14.03.2018г., издадено от Началник група към ОД МВР Б. сектор "Пътна полиция", с което на основание 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание от 700 лв. глоба и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС. В жалбата се развиват подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваният акт, поради което се прави искане за неговата отмяна. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и посочва, че автомобилът е управляван от друго лице - С. И., поради което моли да отмяна на наложеното наказание глоба.
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира представител.
Районна прокуратура Б., надлежно уведомена, не ангажира представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.08.2017г. около 10.10ч. по път в [населено място], в посока от м. „П.“ – [населено място] скоростта на движение е ограничена до 50 км/ч в населеното място и спазването на ограничението се контролирало с автоматизирано техническо устройство за измерване на скоростта на преминаващите по пътя в посока към [населено място] автомобили, монтирано в полицейски автомобил с рег. [рег.номер на МПС] с водач мл. автоконтрольор К. К. от сектор "пътна полиция" при ОД МВР Б.. На посочената дата в 10.10 часа бил заснет с автоматизирано техническо средство - мобилна система за измерване скоростта на движение TFR1 М с радар № 502 автомобил „А" с рег. [рег.номер на МПС] , движещ се в посока м. „П.“ – [населено място], като измерената скорост е 101 км/ч., при ограничение от 50 км/ч., въведено с пътен знак Д 11 поставен в началото на населеното място – [населено място]. Последвала справка за собственост на автомобила, която установила, че същият е собственост на дружество [фирма] с представител Г. С. Д.. Въз основа на горепосочената фактическа обстановка е образувано административнонаказателно производство и е съставен акт за установяване на административно нарушение № 18-1116-000110 от 01.2.2018г. от младши автоконтрольор от сектор "Пътна полиция" Б. - К. К., в присъствие на свидетеля Н. П. от същата сужба и Г. Д., който се запознал с обстоятелствата на нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДП, които са описани в акта и отказал да подпише и получи екземпляр от акта, като записал възраженията си за това, че е представил декларация за това, че друг е управлявал автомобила. От представени по делото доказателства е установено, че действително по реда на чл. 188 от ЗДП Д. е представил в ОДМВР Б. декларация, че по време на извършване на нарушението автомобилът е управляван от лицето М. М., македонец, с адрес в [населено място], Р. М.. Полицейските органи са извършили справка за влизанията на М. на територията на Република България и е установено, че на 11.08.2017г. той не е пребивавал в страната, поради което декларацията на Д. е приета като неоснователна и му е съставен акт за установяване на административно нарушение, допуснато с автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на управляваното от него дружество [фирма]. В законоустановения срок е издадено наказателно постановление № 18-1116-000110/14.03.2018г.,от Началник група към ОД МВР Б. сектор "Пътна полиция", с което на основание 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Г. Д. е наложено наказание от 700 лв. глоба и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС. Наказателното постановление е връчено на 28.04.2018г. и е обжалвано пред Районен съд Благоевград в предвидения от закона 7 дневен срок и при спазване на правилата за местната подсъдност на съдилищата. В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства относно извършената проверка и са събрани гласни доказателства, като полицай К. е потвърдил, че на процесната дата е бил водач на полицейски автомобил, в който е монтирано автоматизирано техническо средство с радар за измерване на скорост на движение на МПС. Той е попълнил данни за извършеното измерване на скоростта в протокол № 1116р-6331/17.08.2017г. по образец от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В последствие е съставил на Д. акт за установяване на административно нарушение, като му е предявил обстоятелствата на нарушението и му е дал възможност да се запознае с него, да подпише и получи акта, но нарушителят е отказал, което е удостоверено с подписите на свидетел. По делото е разпитана като свидетел С. И. И. - племенница на Г. Д., която твърди, че на процесната дата е управлявала автомобила, в който са пътували Д. и нейната майка. Пътували са от [населено място] към Б. и тя е шофирала много внимателно и с ниска скорост, защото е неопитен водач, а трасето на пътя е трудно, на места минава през планински местности, с наклон и завои.
На съда са представени писмени доказателства - заповед № 8121з-952/20.07.2017г. за определяне на длъжностни лица от МВР за издаване на фишове за налагане на глоби и извършване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, копие от постановление с отказ за образуване на наказателно производство, протокол № 1116р-6331/17.08.2017г. по образец от НАРЕДБА № 8121з-532, снимков материал, заснет от АТСС, протокол № 3-3-16 за техническа проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR - 1М" и радар 502 от 05.12.2016г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г съ срок на валидност 2010г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.
На първо място съдът посочва, че в процедурата по издаване на атакуваното наказателно постановление и съставяне на акта за установяване наа административно нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения, като обстоятелствата на допуснато нарушение са описани ясно и непротиворечиво, като са посочени пълни данни за нарушителя, идентифицираща автомобила информация, начин на установяване на нарушението, правната му квалификация, имената и длъжността на актосъставителя и свидетеля. Дадена е възможност на нарушителя да се запознае с акта, да го подпише и получи екземпляр от него, от която Д. се е отказал и отказът му е удостоверен от свидетел. В атакуваното наказателно постановление освен описание на нарушението и данните на нарушителя, е посочено правилно основанието за налагане на наказанията, техния вид и размер, описание на наказващия орган, основанието за издаване на наказателното постановление, неговия номер и дата на издаване и пр.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено - движение със скорост от 101 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км) при ограничения на допустимата скорост на движение в населено място, указано с пътен знак Д 11 за начало на населено място, в което съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП разрешената максимална скорост е до 50 км/ч. Мястото на нарушението също е изрично посочено – П. в [населено място], посока м. „П.“ - [населено място]. Поради това, съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице, като посочва, че направените възражения в тази посока са неоснователни. Съдът посочва, че за измерване на скоростта на движение е използвано АТСС, което е от одобрен по закона за измерванията тип, технически годно за измерване скоростта на движещи се автомобили, установено с представени по делото протоколи от технически преглед на автоматизирана мобилна система за измерване. За използването на АТСС е съставен протокол по образец от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в който прецизно са посочени всички обстоятелства за извършените измервания, включително датата, времето, посоката на измерване, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение на скоростта до АТСС, режим на измерване и посока за задействане на радара, номера на служебния автомобил, в който е монтирана автоматизираната система и имената и подписа на полицейския служител, който е съставил протокола, период на извършените измервания, брой на установените нарушения и пр. Този протокол предоставя подробна и ясна информация за обстоятелствата на извършеното измерване и дава основание за извод, че измерването е извършено при спазване на изискванията на ЗДвП и Наредба № 8121з-532 за използване на АТСС за контрол на скоростта на движение по пътищата. На съда са представени като веществени доказателства снимки, отразяващи момента на извършеното измерване на скоростта по време на движение на автомобила. Съдът посочва, че отразеното в тези веществени доказателства - клип № 15034 от радар 502 потвърждава обстоятелствмото, че в момента на измерването процесния автомобил се е движел в пътния участък, където е извършено измерването и бил единствен в посоката на измерване, поради което съдът преценява, че няма съмнение, че измерената скорост на движение е на автомобил с рег. № . Съдът преценява, че правилно за допуснато нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. Д.. Съдът посочва, че не дава вяра на показанията на свидетеля С. И., която твърди, че тя е управлявала автомобила като ги преценява за недостоверни и противоречиви. И. твърди, че е е неопитен водач и не управлява автомобил сама и че по време на процесното пътуване с нея в автомобила е бил Г. Д.. Самият той първоначално е твърдял в писмената си декларация, че автомобилът е бил управляван от македонския гражданин М. М., а когато полицейските органи са установили, че това не е възможно, защото М. не е бил в България в този ден, Д. се е отказал от твърденията си, но без да посочи на административните органи кой е бил водач. На един много по-късен етап от производството пред съда той твърди, че И. е управлявала автомобила, но самата тя посочва, че като неопитен водач не се движи с висока скорост, като това особено важи за пътния участък на м. П., където заради завои и наклон на пътя, опасността за движението е пи-голяма. В обясненията на Д. също се установяват противоречия, като той едновременно твърди, че И. е управлявала автомобила, а заедно с това посочва, че неправилно е преценено, че този автомобил не е бил управляван от М., който би могъл да пребивава в страната и без влизането му да е регистрирано от граничните власти на Република България, например при влизане в страната през границата с република Гърция. Заради тези противоречия съдът приема, че твърденията на Д. и И. за това, че не той, а друг е управлявал автомобила са недостоверни и са опит за избягване на административната отговорност за извършеното с автомобила нарушение.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h. В случая се касае за водач, който е превишил максималната скорост в населено място с 51 км/ч, поради което санкциите са правилно определени. Наказанията са фиксирани от законодателя с точно определен размер, поради което няма основание за тяхната промяна.
Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1116-000110/14.03.2018г., издадено от Началник група към ОД МВР Б. сектор "Пътна полиция", с което на основание 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание от 700 лв. глоба и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС на Г. С. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к "Е..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Б. в 14-дневен срок от съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: