След съвещание и като взе предвид доказателствата и закона, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА обвиняемата П. Л. Ф., [дата на раждане] в [населено място], с ЕГН [ЕГН], за ВИНОВНА, в това че в периода 23.11.2016 год. до 09.02.2017 год.в Б. в офис на куриерска фирма [фирма] - офис Б., при условията на продължавано престъпление, е съставила неистински частни документи - товарителници (обратни разписки) № 2920703/23.11.2016 год. и №3180152/09.02.2017 год. на куриерска фирма [фирма] - офис Б., на които е придала вид, че са съставени и подписани от получателя - Я. С. Т. от [населено място], обл. Б. и ги употребила пред ОД на МВР - Б., за да докаже, че е прекратено задължението за връчването им, както следва:
- Ha 23.11.2016 год. в офис на куриерска фирма [фирма] - офис Б., ул. ““ № е съставила неистински частен документ -товарителница (обратна разписка) №2920703/23.11.2016 год. за изпратено писмо рег.№ У. 244 000 - 13024 от 04.11.2016 год., по описа на ОД МВР - Б., на която е придала вид, че е съставена и получена от получателя Я. С. Т., като в графа „за получено в добро състояние от“ е положила свой подпис и е изписана ръкописен текст „Т., а в графа „опит за връчване 23.XI“ и го употребила пред ОД на МВР - Б., за да докаже,че е прекратено задължението за връчването й.
2. На 09.02.2017 год. в офис на куриерска фирма [фирма] - офис Б., ул.““№ е съставила неистински частен документ -товарителница (обратна разписка) №3180152/09.02.2017 год. за изпратено писмо рег.№У. 244 000 - 1340 от 30.01.2017 год.,по описа на ОД МВР - Б., на която е придала вид,че е съставена и получена от получателя Я. С. Т., като в графа „за получено в добро състояние от“ е изписала ръкописен текст „Я. 09.ІІ.17“ и го употребила пред ОД на МВР - Б., за да докаже,че е прекратено задължението за връчването й- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание същият законов текст във връзка с чл.78а ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършването на това престъпление, като и НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Б. сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева , представляващи сторени в досъдебното производство разноски за изготвяне на експертизи, както и 5 /пет/ лева по сметка на Районен съд [населено място] за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производството е по реда на чл.376 и сл. от НПК и е образувано по предложение на Районна прокуратура Б. от 16.04.2018 г., с което е предложено П. Л. Ф., [дата на раждане] в [населено място], с ЕГН [ЕГН], обвиняема по досъдебно производство № 70/2017 г., по описа О. – Б. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това че в периода 23.11.2016 год. до 09.02.2017 год.в Б. в офис на куриерска фирма [фирма] - офис Б., е съставила неистински частни документи – товарителници (обратни разписки) № 2920703/23.11.2016 год. и №3180152/09.02.2017 год. на куриерска фирма [фирма] - офис Б., на които е придала вид, че са съставени и подписани от получателя - Я. С. Т. от [населено място], обл. Б. и ги употребила пред ОД на МВР - Б., за да докаже, че е прекратено задължението за връчването им, като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление,както следва:
l. Ha 23.11.2016 год. в офис на куриерска фирма [фирма] - офис Б., ул. “И. е съставила неистински частен документ -товарителница (обратна разписка) № год. за изпратено писмо рег.№ год., по описа на ОД МВР - Б., на която е придала вид, че е съставена и получена от получателя Я. С. Т., като в графа „за получено в добро състояние от“ е положила свой подпис и е изписана ръкописен текст „Т., а в графа „ “ и го употребила пред ОД на МВР - Б., за да докаже,че е прекратено задължението за връчването й.
2. На 09.02.2017 год. в офис на куриерска фирма [фирма] - офис Б., ул.“И е съставила неистински частен документ -товарителница (обратна разписка) № год. за изпратено писмо рег.№ год.,по описа на ОД МВР - Б., на която е придала вид,че е съставена и получена от получателя Я. С. Т., като в графа „за получено в добро състояние от“ е изписала ръкописен текст „Я. 09.ІІ.17“ и го употребила пред ОД на МВР - Б., за да докаже,че е прекратено задължението за връчването й - престъпление по чл. 309 ,ал.1,вр.чл.26, ал.1 НК.
Районна прокуратура Б. се представлява от прокурор А., която поддържа постановлението, по същество излага подробни съображения. Предлага на Ф. да бъде наложено наказание в размер на 1000 лв.
Обвиняемата се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощен адвокат, не се признава за виновна, в правото си на последна дума моли да бъде оправдана. Защитникът по същество не оспорва приетото като факти, но твърди, че не се доказва субективната страна на престъплението. Пледира същата да бъде оправдана, алтернативно моли за приложение на чл.9, ал.2 от НК или преквалифициране на деянието по чл.309, ал.3 от НК.
Съдът като съобрази доказателствата по делото, изявлението на обвиняемията и Закона приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата П. Л. Ф. е [дата на раждане] в [населено място], общ.С., с постоянен адрес [населено място], ул.”П. З.”, с ЕГН [ЕГН]. От 17.02.2012г., както и към инкириминирания период работила като мениджър в куриерска фирма [фирма] – офис Б., като местонахождението и било на адрес [населено място], ул.“И.
Свидетеля Я. Т. от есента на 2016година е водила активна кореспонденция с ОД на МВР Б., като депозирала питания по Закона за обществената информация, депозирала и сигнали.От многото написани от нея писма била получила само един надлежен отговор, като други не е получавала. В тази връзка тя е депозирала сигнал пред РП- Б. на 17.02.2017година с искане за извършване на проверка, тъй като на 05.01.2017година била депозирала жалба до Директор на ОДМВР [населено място], като жалбата не е регистрирана в Образец 1, съгласно инструкция за организация на работата в МВР по заявителски материал.
Установено е че в ОДМВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ действително е регистриран сигнал за корупция на служител на МВР с вх.№ от 08.09.2016година, заведен с № от 09.09.2016година, депозиран от страна на св.Я. Т.. В сигнала е изложено това, че е извършено престъпление против правосъдието- лъжесвидетелстване от Началник на сектор „Охрана на обществен ред териториална полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР- Б. Д. И., тъй като той в открито съдебно заседание по адм.дело №145/2016година, проведено на 28.06.2016година е заявил „Това което ми е разпоредено със заповед като изпълнение на служебните задължения си го изпълнявам стриктно и редовно“ и с оглед на посоченото е поискано извършване на проверка.
Във връзка с така подадения сигнал ОДМВР- [населено място] с писмо рег.№ от 04.11.2016година са уведомили св.Т., че по повод подаденият от нея сигнал в Дирекция „Вътрешна сигурност“ с година е извършена обстойна проверка от ръководен служител на ОДМВР [населено място]. В това писмо е посочено, че по време на проверката не са събрани данни за допуснато нарушение на служебната дисциплина по ЗМВР и етичните правила и норми, съгласно „Етичния кодекс на държавните служители на МВР“ от служител на ОДМВР- Б..
На 04.11.2016година св.А.- системен оператор в отдел административен е регистрирала писмо с адресати „Инспекторат МВР С. и Я. Т.. Първият екземпляр е приложила към делото на ОДМВР Б., а втория предала в деловодството на ОДМВР [населено място].След като на 23.11.2016година е постъпила обратната разписка, че писмото е предадено на Т. на същата дата, тази разписка е предадена от деловодството за прилагане към преписката.
Свидетеля Т. е депозирала жалба до Директора на ОДМВР Б., в която е отразила факта, че не е получила писмо с изх.№ година. Изложено е в същата жалба, че въпреки твърдяното за наличие на надлежен документ от куриер, че пратката е получена на адреса й в [населено място] е нарушена неприкосновеността на кореспонденцията й.
С писмо Р..№ година директор на ОДМВР – Б. е уведомил жалбоподателя св.Т., че във връзка с жалбата й заведена с № година, в която е изказано твърдение, че не е получено писмо с № година, по описа на ОДМВР Б., с което се съобщавало за резултата от извършена проверка, тя е повторно уведомена, че не са събрани данни за допуснато нарушение на служебна дисциплина по ЗМВР и етичните правила и норми , съгласно Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и етичните правила и норми съгласно Етичния кодекс за поведението на служителите в МВР, служител в ОДМВР [населено място].На 30.01.2017година писмо с е било регистрирано, като първият екземпляр е приложен към делото, втория е предаден в деловодството за да бъде изпратен на адресата Т. с обратна разписка. След като в деловодството е постъпила обратна разписка, че писмото е предадено на получателя Т. на 09.02.2017година тази разписка е приложена по преписката.
Във връзка с жалбата на св.Т. е започната проверка от св.П., служител в „П.”, в хода на която е изискана информация от Началник на Отдел „Административен“ при ОДМВР [населено място] . От постъпилата информация е установено, че през инкриминирания период ОД МВР Б. е обслужвано от куриерска фирма [фирма]. Събрани са доказателства, че на 30.04.2014г. е сключен договор рег.№ година за възлагане на обществена поръчка МВР с адрес [населено място] като възложител от една страна и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] 1415, като изпълнител от друга страна, възложителят възлага, а изпълнителят приема да предоставя пощенски услуги за нуждите на Министерство на вътрешните работи- част от универсалната пощенска услуга по смисъла на чл.32 и чл.34 от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/ и неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл.37 и чл.38 ЗПУ: приемане, пренасяне и доставяне на входящи и изходящи кореспондентски пратки в страната и чужбина/препоръчани или непрепоръчани/до 2кг.; приемане, пренасяне на пощенски пратки в страната и чужбина/препоръчани или непрепоръчани/ до 2кг.; печатни произведения до 5кг. в страната; допълнителни услуги“препоръка“ и „известие за доставяне“; приемане, пренасяне и доставяне на колетни пратки до 20кг при условията на Приложение №1;
Съгласно Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, предоставяни от [фирма] и съгласно т.55.2.6 „Пощенски пратки, които се доставят на домашен адрес, се доставят лично на получателя или на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „Лично на получателя“ може и пълнолетен член от домакинство му- като в служебните формуляри, освен данните по т.55.2.1 се вписва и родствената връзка с получателя. Когато при посещението на адреса на получателя, пратката не може да бъде доставена поради отсъствие на получателя/пълнолетен член на домакинството, той се уведомява със служебно известие по реда и в сроковете по т.55.1.1 да се яви в пощенски офис за доставяне“.
С писмо Р..№ година на Дирекция „Координация и информационно- аналитична дейност“ на МВР във връзка със сключения договор между МВР и [фирма], избран за изпълнител на обществена поръчка, проведена по реда на ЗОП с предмет „Предоставяне на пощенски услуги по приемане, пренасяне и доставяне на препоръчани и непрепоръчани кореспондентски пратки, малки пакети и пратки с известие за доставяне, ползвани от структурните звена на МВР“ така сключения договор е изпратен до Директорите на структурите на МВР по чл.9 от ЗМВР, включително и в ОДМВР- Б., като на проверяващите е представен договор рег.№ година, по описа на ДУССД-МВР.
Установено е че писмо с рег.№ - година до св.Т. е регистрирано от М.А., системен администратор в ОДМВР- Б. на 04.11.2016година в 09:52:38часа с приемо- предавателен протокол от 09.11.2016г., материалът е предаден от М. И.- системен оператор в явно деловодство на ОДМВР- Б. на служител на [фирма]. Става ясно, че е приложено заверено копие от приемо- предавателен протокол от 09.11.2016година и разпечатка ЦАИСДО с данните на служителя регистрирал документа в информационната система. В хода на извършената проверка по случая са приложени в оригинал товарителници № с която е изпратено писмо рег.№ година до Я. Т. и № , с която е изпратено писмо рег.№ година до св.Т.. Св.П. е снела обяснения от всички лица, имащи отношение към случая, като се установява, че към инкириминирания период освен обвиняемата в офиса на [фирма], работили и св.Ф. и П. като куриери, като служебните задължения на двамата били свързани с приемане на пратките от мениджъра на съответния офис срещу подпис; пренасяне на пратките по най- краткия и безопасен маршрут; доставяне на пратката на получателя в указания от мениджъра срок и му я предава срещу подпис, удостоверяващ получаването й, като отбелязва датата и часа; отбелязва в документа важни обстоятелства, поради които не може да осъществи доставката, както и връща в офиса пратките, които не могат да бъдат доставени и др.
В хода на проверката е изискана информация от куриерската служба, относно цитираните товарителници, като с писмо [фирма] са уведомили, че товарителница №2920703 с която е изпратено писмо рег.№ година, по описа на ОДМВР Б. до св.Т. е била разпределена и доставена от куриера св.Ф., тъй като той обслужва района.
От същото писмо става ясно, че товарителница № , с която е изпратено писмо рег.№ година до св.Т. в [населено място] е била разпределена и доставена от куриера св.П., тъй като той обслужва района.
Предвид наличието на оформени товарителници, удостоверяващи надлежно връчване на писмата и посоченото от св.Т., че не е подписвала тези документи, както и не е получила тези писма били назначени съдебно-почеркови експертизи, от които се установило, че подписът, положен в графа за „получено в добро състояние от“ в Известие за доставяне от 23.11.2016година с №2920703 на куриерска фирма [фирма] за връчена регистрирана пощенска пратка е изписан от П. Л. Ф.. Ръкописният текст в частта „Т., .“ в Известие за доставяне от 23.11.2016година с № на куриерска фирма [фирма] за връчена регистрирана пощенска пратка е изписан от П. Л. Ф..
Подписът, положен в графа за „получено в добро състояние от“ в Известие за доставяне от 09.02.2017година на куриерска фирма [фирма] с № за връчена регистрирана пощенска пратка е изписан формално и в него не са се отразили в пълна степен писмено- двигателните навици на лицето, което го е положило и не съдържат необходимия комплекс от идентификационни графически признаци за категорично заключение, относно авторството му. Ръкописният текст в частта „Я., 09.ІІ.17“ в Известие за доставяне от 09.02.2017година на куриерска фирма „ П“О. с № а връчена регистрирана пощенска пратка е изписан от П. Л. Ф.. / Протокол №35/04.09.2017година/.
Подписът, положен в графа за „получено в добро състояние от“ в Известие за доставяне от 23.11.2016година с № на куриерска фирма [фирма], за връчена регистрирана пощенска пратка не е изписан от Я. С. Т., а от някой друг. Ръкописният текст в частта „Т., 23.11.“ в известие за доставяне от 23.11.2016година, с № на куриерска фирма [фирма] за връчена регистрирана пощенска пратка, не е изписан от Я. Т., а от някой друг. Подписът, положен в графа за „получено в добро състояние от „ в Известие за доставяне от 09.02.2017година на куриерска фирма [фирма] с № за връчена регистрирана пощенска пратка е изписан формално и в него не са се отразили в пълна степен писмено- двигателните навици на лицето, което го е положило и не съдържат необходимия комплекс от идентификационни графически признаци за категорично заключение относно авторството му.
Ръкописният текст в частта „Я.,09.ІІ.17“ в Известие за доставяне от 09.02.2017година на куриерска фирма [фирма] с № за връчена регистрирана пощенска пратка не е изписан не е изписан от Я. С. Т., а от някой друг. /Протокол № година/
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Ф., П., П., П., А., И. и Т.. Чрез показанията на тези свидетели по безспорен начин се установява възприетата фактическа обстановка. Св. А. посочва, в какво се изразяват задълженията и, както и по какъв начин се завежда и оформя кореспонденцията в МВР, в тази насока са и показанията на св.И., като и двете свидетелки не си спомнят подробности за инкриминираните товарителници, но сочат, че МВР води активна кореспонденция със св.Т., както и че по отношение на куриерски услуги ползват „С П.”. Св. П. посочва, че е извършила предварителна проверка по случая, изискала е информация, снела обяснения, чрез показанията си установява какво е констатирано по случая. Свидетеля Т. пресъздава взаимоотношенията си с ОД МВР Б., както и кореспонденцията с тях. Свидетелката сочи, че не е контактувала с обвиняемата и един, единствен път е разговаряла с куриер от мъжки пол. Същата категорично отрича да е възлагала на Ф. да я подписва на обратните разписки.Показанията на св.П. са свързани с начина на оформяне на разписките. От разпита на двамата куриери Ф. и П. се установява начина на доставяне и предаване на пратките според правилата на куриерската служба. Тези свидетели при разпита си не си спомнят подробности за конкретния случай, поради което са прочетени и приобщени показанията им дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 от НПК, при анализа, на които следва извода, че пратките са носени от тях, а товарителниците, оформени от Ф.. По отношение заявеното, че обвиняемата била упълномощена да подписва св.Т., съдът не кредитира показанията на тези свидетели, доколкото това не кореспондира с останалите доказателства, а от друга страна тези си твърдения те правят въз основа на казано им от обвиняемата.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата е допусната и разпитана като свидетел Н. С., чрез показанията, на която са събрани доказателства, относно личността на обвиняемата и професионалното и поведение. Събрани са писмени доказателства относно маршрутите на двамата куриери на инкриминираните дати, от които се установява, че са посещавали адреса на св.Т., което не се и спори от страните.
Проведена е очна ставка между св.Т. и св.Ф., както и между св.Т. и обвиняемата, при която не се установява различно от вече приетото от съда. При анализ на всички писмени доказателства, както и горекоментираните показания на разпитаните свидетели се установява, че Ф. на 23.11.2016година и на 09.02.2017г. е съставила и оформила товарителници, представени пред ОД МВР Б., за да докаже, че са връчени цитираните писма.
В хода на съдебното следствие Ф. е дала обяснения чрез които пресъздава своята версия за случая, като по съществото си с тези обяснения тя не оспорва основния факт, че е съставила процесните товарителници. Обяснението и е че св.Т. по телефона я е упълномощила да я подписва и попълва товарителниците, а пратките да оставят в пощенската и кутия. Тези обяснения съдът подложи на внимателен анализ като взе предвид, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. Предвид наличния по делото материал съдът прие, че в случая твърденията на обвиняемата следва да бъдат тълкувани като израз на защитна реакция. Твърденията и, че Т. и дала това право по никакъв начин не променя извода, че е била наясно, че документите, които е съставила са неистински, това следва и от самия факт, че не е виждала лично св.Т., същата не е попълвала документите, нещо повече, самите пратки не са предавани на адресата, няма информация, че са получени, но въпреки това товарителниците са оформени, че са. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че в случая Ф. е заемала поста мениджър в [фирма] от 2012г, била е наясно с правилата за оформяне и предаване на пратки на ползващите куриерски услуги, нещо повече, тя е заемала ръководен пост и е организирала работата в офиса в Б., което на още по-голямо основание формира извода, че същата с ясното съзнание, че това не е правилно е оформила двете товарителници. В тази насока нейните твърдения, които съдът прие за израз на защитна реакция също не променят този извод.
При така установената фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 309, ал.1, вр.чл.26 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1 от НК изпълнителното деяние се изразява в съставяне сам или чрез другиго на неистински частен документ /както е в конкретния случай/ и употребяването му с цел да се докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правоотношение. Неистински е онзи документ, съгласно чл.93, т.6 от НК, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително го е съставило. От прочита на тези две правни норми, следва извода, че обвиняемият следва да е съставил документ, на който е придал вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително го е съставило.
В конкретния случай безспорно е установено от обективна страна че обвиняемата нa 23.11.2016 год. в офис на куриерска фирма [фирма] - офис Б., ул. “И е съставила неистински частен документ -товарителница (обратна разписка) № год. за изпратено писмо рег.№ год., по описа на ОД МВР - Б., на която е придала вид, че е съставена и получена от получателя Я. С. Т., като в графа „за получено в добро състояние от“ е положила свой подпис и е изписана ръкописен текст „Т., а в графа „о .“ и го употребила пред ОД на МВР - Б., за да докаже,че е прекратено задължението за връчването й. Доказателствата по делото сочат, че тези действия са осъществени от Ф. и на 23.11.2016 год., като в офис на куриерска фирма [фирма] - офис Б., ул. “И е съставила неистински частен документ -товарителница (обратна разписка) № год. за изпратено писмо рег.№ год., по описа на ОД МВР - Б., на която е придала вид, че е съставена и получена от получателя Я. С. Т., като в графа „за получено в добро състояние от“ е положила свой подпис и е изписана ръкописен текст „Т., а в графа „о. “ и го употребила пред ОД на МВР - Б., за да докаже,че е прекратено задължението за връчването й.
В настоящия случай товарителниците, съставени от Ф. са „частни“ документи, тъй като съгласно съдебната практика „частен“ документ е този, който е съставен от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му или от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. Товарителницата е документ, придружаващ товари. В настоящия случай действията по получаване, пренасяне и предаване на писмото/пратката/ се уреждат по правилата на Закона за пощенските услуги, като в случая пощенският оператор- [фирма] е следвало да върне документ на изпращача, удостоверяващ, че пратката е била доставена. Предаването на пощенската пратка на получателя се удостоверява с неговия подпис, като полагането на подпис от получателя представлява волеизявление, с което се удостоверява факта че пратката е получена. В случая се установи, че адресата на пратките не е попълвал инкриминираните документи и не се е подписвал в тях. В тази насока са показанията на св.Т., св.П. и св.Ф.. Това се установява и от показанията на св.П., извършвала предварителна проверка по случая, както и от събраните писмени доказателства, включително изготвените и приеобщени по делото експертни заключения.
Престъплението е извършено като продължавано по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като са налице две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна и двете деяния са осъществени виновно, при наличието на пряк умисъл - обвиняемията е съзнавала, че няма право да подписва от името на св.Т. документи, както и да ги попълва, но го е направила, същата е и употребила товарителниците като ги е предоставила на ОД МВР Б.. В интелектуално отношение тя е имала ясна представа за естеството на извършеното /общественоопасния характер на деянието и неговите последици/, като от волева страна, обвиняемията е искала настъпването на тези последици. Последното се обективира именно чрез действията и. В тази връзка следва да се отбележи, че Ф. е съзнавала, че не е предадена пратката, че няма доказателства в тази насока но въпреки това е оформила товарителниците, че писмата са предадени на получателя. Тук следва да се посочи, че обвиняемата е била мениджър в куриерската фирма, била е запозната с правилата за куриерски услуги, упражнявала е ръководни и организационни функции в офиса. Според настоящия състав същата е съзнавала , че съставените от нея товарителници са неистински. Установи се, че обвиняемата не се е срещала със св.Т., получател на писмата, не е давала на същата да попълни товарителници, удостоверяващи получаване на пратките. Предвид изложеното съдът намира доводите на защитата за недоказана субективна страна за неоснователни и опровергаващи се от доказателствата по делото. Напротив съдът намира, че посредством събраните доказателства деянието е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Установи се по безспорен начин, че Ф. е съставила неистински частни документи и употребила същите, включително по смисъла на Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС.
В тази насока е заключението по назначените експертизи, както и събраните гласни доказателства, посредством показанията на разпитаните свидетели. Това обстоятелство на практика не се оспорва и от обвиняемата, която не отрича че е подписала и попълнила посочените документи, а мотивите за това вече бях коментирани от настоящия съдебен съдебен състав и приети за недоказани и неоснователни.
По отношение възражението на защитата за наличие на предпоставки за приложение на чл. 9, ал.2 от НК съдът намира следното: Съгласно цитираната разпоредба не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
След съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства съдът намира че липсват данни, обосноваващи явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, от гледна точка характера на засегнатите обществени отношения, свързани със сигурността на документооборота и наличие на предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
От друга страна, всички характеристични данни за Ф., очертаващи я като една положителна личност, в контекста на целия комплекс от обсъдените до тук релевантни фактически обстоятелства не са достатъчни сами по себе си да обосноват, че се касае за формално осъществен от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, а същите следва да бъдат обсъдени при решаване на въпроса за начина на определяне на наказанието. В случая, обществените отношения, обект на защита по Глава девета, озаглавена "Документни престъпления", се оказват засегнати в значителна степен, а от това следва, че конкретното деяние има характера на престъпно и не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност, а обстоятелството, че лицето е пълнолетно, образовано говори само по себе си за липсата на възможност да се приеме, че поради ниска правна култура е подходила просто безотговорно и недообмислено в случая, което да насочи съда към преценка за по - ниска степен на обществена опасност и на същата, още повече както се посочи тя е дългогодишен служител на куриерската служба и на ръководен пост. Ето защо съдът прие, че не са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В тази насока са и доводите на съда по отношение искането на защитата за приложение на чл.309, ал.3 от НК.
Като прие, че обвиняемата е извършила престъплението, за което е обвинена, съдът намира, че същата следва да получи и съответно наказание. При преценката си за освобождаване на П. Ф. от наказателна отговорност с налагането на административно наказание съдът намира, че са налице всичките законоустановени и кумулативно дадени от закона предпоставки на чл. 78а от НК, за това престъпление се предвижда налагане на наказание “лишаване от свобода” до 2 години, обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК , от престъплението не са настъпили имуществени вреди. В конкретния случай при преценка наличието на ограниченията по чл.78а, ал.7 от НК съдът приема, че липсват пречките, визирани в цитираната разпоредба за приложение на института. В конкретния случай деянието е квалифицирано като продължавано престъпление., квалификацията за което, макар и разположена в раздела, регламентиращ „Множество престъпления” не води до извода, че в случая е налице съвкупност, която е една от проявните форми на множественост, продължаваното престъпление е типично усложнено престъпление, което не попада в изключенията визирани в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, в този смисъл ТР№2/2010г. на ВКС. С цитираното решение Върховната инстанция е приела, че текста „ ….. както и при множество престъпления” на чл.78, ал.7 от НК не се отнася за продължавани престъпления, извършени след 13.10.2006г. Ето защо съдът приема, че в случая са налице всички предпоставки за приложение на института по чл.78а от НК .
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и добрите характеристични данни по отношение на Ф., липсата на настъпили от престъплението вреди, поради което намери, че същото следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради което намери, че наказанието следва да бъде в законоустановения минимален размер от 1000.00 лева.
Съдът намира, че така наложеното наказание и в този размер ще окаже възпитателно и възпиращо я от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране и интегриране в обществото.
След като призна обвиняемата за виновна, съдът я осъди да заплати сторените по делото разноски,
По изложените съображения, съдът постанови и решението си .

РАЙОНЕН СЪДИЯ