Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Б. П., в качеството му на управляващ и представляващ З. 59 Е., с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Б., [улица], против Наказателно постановление № 01/000543 от 02.11.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Б., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, излагат се доводи за съществени процесуални нарушения. Оспорва се възприетата фактическа обстановка. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Дружеството жалбоподател, редовно призовани, не се явява представител, представлява се от процесуален представител, който изразява становище в хода по същество, като се моли НП да бъде отменено. Въззиваемата страна, редовно призовани, се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата, взема становище по същество, като моли НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Излага доводи в писмени бележки.
Районна прокуратура -Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 22.08.2017 г. по работни места и на 19.09.2017 г. по документи представители на Д"ИТ" .Б. са извършили проверка относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на [фирма], със седалище и адрес на управление: общ.Б., [населено място], управлявано и представлявано от Й. Б. П.. За извършване на проверката в Д"ИТ" - гр.Б., дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК с Призовка от 22.08.2017г.
Част от изисканата с горепосочената Призовка вътрешно - фирмена документация на предприятието е представена в Д"ИТ" - гр.Б. от законният представител на дружеството. Видно от представените лични трудови досиета на работници и служители, които са в трудови правоотношения с търговското дружество, а именно това на работничката М. К. К., същата е сключила ТД № 11/03.07.2017г. със [фирма] - [населено място], за изпълнение на длъжността „Продавач хранителни продукти". С горепосочения трудов договор страните са договорили в т.3.3. от него периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение, а именно „възнагражденията се изплащат ежемесечно окончателно до края на следващия месец". В т.4 от горепосочената Призовка е указано представянето на Вътрешните правила за организацията на работната заплата в предприятието на търговеца. Такива не се представят, нито са направени възражения в смисъл, че съществуват. В предприятието трудовите възнаграждения се изплащат срещу личен подпис във ведомостта, лично на работниците и служителите. Не са представени писмени молби от работниците, с които последните да са заявили изплащането на отработеното от тях трудово възнаграждение да се извършва по банков път. Такава молба не е представена и за работничката М. К.. Представена е и платежна ведомост на [фирма] - [населено място] за м.юли 2017г., съдържаща данни за начислените за този период трудови възнаграждения на работниците и служителите. В същата не фигурира личен подпис на К., удостоверяващ изплащането на начисленото във ведомостта и дължимо трудово възнаграждение за м.юли 2017г. Не се представят платежни документи (платежна ведомост, разписка, разходен касов ордер или др.), удостоверяващи изплащането на дължимото трудово възнаграждение за този период на М. К.. Трудовото правоотношение между дружеството и К. е прекратено на 08.08.2017г.
Предвид гореизложеното е установено, че към 08.08.2017г. [фирма] - [населено място] в качеството си на „работодател" по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР към Кодекса на труда не е изпълнил задължението си да изплати дължимото трудово възнаграждение за м.юли 2017г. наработничката М. К. К., начислено в платежното ведомост на търговеца за м.07.2017 г.
На същата дата бил съставен АУАН, в присъствието на законния представител, подписан и връчен лично на същия, като към момента не били направени възражения. Такива не са постъпили и в законоустановения срок. Въз основа на този акт, на 02.11.2017 година, Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Б., като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 01/000543, с което за допуснато административно нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че З. 59 Е. в качеството му на работодател по см. на §1, т. 1 от ДР към КТ не е изпълнил задължението си да изплати дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2017 г. на М. К. К., начислено в платежната ведомост на търговеца за м. юли 2017 г. НП е връчено чрез известие за доставяне, като в законоустановения срок, на 29.11.2017 г. срещу него в дирекция "Инспекция по труда" Б. е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
Във връзка с извършената проверка на 19.09.2017 г. по работни места е изготвен протокол за извършена проверка, в който са изложени подробно констатациите от извършената проверка. Изготвена е и призовка за явяване на управляващия дружеството, която е получена от същия на 22.08.2017 г.
По делото са приложени ведомост на дружеството жалбоподател, трудов договор, рекапитулация на З. 59 Е. за начислена заплата за м. юли 2017 г.
В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които поддържат написаното в АУАН и разясняват как е извършена проверката, кога, какво е констатирано.
В хода на съдебното следствие е разпитано и лицето Б. А., който е служител в дружеството жалбоподател. Заявява, че редовно си получава трудовото възнаграждение, като са им казвали да минават през счетоводството за да се разписват на ведомостите, но не са ги подписвали. Така възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителката К. и свидетеля Ц., които сочат, че при след получен при тях сигнал са извършили проверка на дружеството жалбоподател. При проверката е установено, че трудовото възнаграждение на лицето М. К. е начислено, но не е изплатено срещу подпис. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в давностния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, в присъствие на представляващия дружеството жалбоподател. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.
АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.
Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. И в АУАН, и в НП има достатъчна яснота и конкретика относно мястото, датата на нарушението, дееца и в какво се изразява изпълнителното деяние. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и на съответната относима санкционна норма. Така изложените обстоятелства според съда са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.
Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието.
Отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна, т. е. налице е безвиновна отговорност. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните контролни органи извършването на адм. нарушение (в случая това е безспорно установено), за да бъде реализирана административно-наказателната отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция.
От релевантните за спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват признаците от състава на административното нарушение по чл. 128, т.2 КТ. В административно-наказателното производство както санкциониращият орган при издаването на НП, така и съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено дали кумулативно са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 128, т.2 КТ, а именно дали работодателят е платил в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от работника или служителя. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства.
Съгласно приобщения към доказателствата по делото Справка за начислени и изплатени суми на работниците и служителите от З. 59 Е., представлявано от Й. П. за м.07.2017 г., в нея са посочени лицата работили на трудов договор при жалбоподателя през м.07.2017 г.
От показанията на св. Ц. се установява, че Вътрешни правила за организацията на работната заплата в З. 59 Е. не са били представени, от които съдът да направи извод в какъв срок и колко пъти в месеца, следващ месеца, за който се отнася тр. възнаграждение следва да бъде изплатено.
Предвид събраните доказателства и установената с тях фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че описаното в НП адм. нарушение е доказано по несъмнен начин. Между страните не е спорен фактът, че дружеството жалбоподател не е изплатило дължимото трудово възнаграждение за м.07.2017 г., на М. К.. Не е спорен и фактът, че последната е полагала труд при работодателя през м.07.2017 г. Възнаграждението й е било дължимо до края на месец август. Ето защо с изтичането на последния ден от този месец и неплащане на възнаграждението дружеството жалбоподател към 08.08.2017 г. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ. Същият е изпаднал в забава по отношение изплащането на процесното трудово възнаграждения и т. к. това е денят, следващ този до който е следвало трудовите възнаграждения да бъдат изплатени, като неизпълнението на задължението за изплащане на дължимото възнаграждение съставлява адм. нарушение, което подлежи на санкциониране. Следва да се посочи още, че възможността работника или служителя да търси правата си по гражданско правен ред /включително и след прекратяването на трудовото правоотношение/, е съвсем отделна, самостоятелна възможност за същите да потърсят правата си не влияе и не е от значение за търсенето на административно наказателна отговорност от дружеството за допуснатото от него адм. нарушение. Гражданската и административно-наказателната отговорност подлежат на кумулация и наличието на едната не изключва носенето на другата, т.к. двете преследват различна цел – едната има репарационен характер /имуществената-гражданска/, а другата – чисто санкционен, превъзпитателен такъв /административно-наказателната/.
Относно процесното адм. нарушение не са налице основанията за прилагане на чл. 415в от КТ или на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките, визирани в посочените текстове. За нарушения на трудовото законодателство е налице специален режим, третиращ маловажните случаи, който препятства приложението на общата разпоредба, съдържаща се в чл. 28 от ЗАНН, и той е регламентиран в разпоредбата на чл. 415в от КТ, според ал.1 на която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба от 100.00 до 300.00 лева. В случая има категорични данни, че нарушението не е отстранено, а лицето е претърпяло вреди под формата на пропусната полза – неувеличаване на имуществения и патримониум, като не е получила дължимото й се възнаграждение.
Приложима в случая се явява санкционната норма на чл. 414, ал.1 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1500.00 до 15000.00 лева, при което АНО е определил правилно санкцията, която е в предвидените от закона граници и е определена в размер на минимално предвидения.
Поради изложеното съдът приема, че НП е законосъобразно и правилно, като следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01/000543 от 02.11.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Б., с което на Й. Б. П., в качеството му на управляващ и представляващ З. 59 Е., с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Б., [улица], Й. Б. П., в качеството му на управляващ и представляващ З. 59 Е., с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Б., [улица], против за административно нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 – дневен срок, считано от съобщаването му на страните пред Б. административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: