Производството е с правно основание чл.63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. М.ов от гр. П., ул. “С.” 24, В., Е., А. против Наказателно постановление (НП) № 4604/10.12.2007г. на Началника на Р. към ОДП-Б., с което жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.5, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП и на основание чл.174,ал.5,пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 /петнадесет/ месеца
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният санкционен акт. Твърди се, че направените фактически констатации не отговарят на действителността и обстоятелствата в акта и не са установени по безспорен и категоричен начин. Излагат се доводи, че наложеното наказание не е съобразено с преценката за определянето му с оглед на тежестта, подбудите и съпътстващите обстоятелства, вследствие на което определеното наказание е несъразмерно тежко. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал се установи по безспорен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
На 26.10.2007 г. около 05.10 часа жалбоподателят М.ов упрявлявал поверения му лек автомобил “Ауди” А-4 с ДК № по ул. “Димитър Солунски” в Б.. Същият бил спрян за проверка от дежурен автопатрул - свидетелите Е. В. и К. Г.. При проверката свидетелите усетили, че жалбоподателят миришел на алкохол, което ги мотивирало да извършат проверка на жалбоподателя с техническо средство за алкохол – Алкотест Дрегер 7410 с фаб. № 0171. При направения тест техническото средство отчело 1,08 ‰ наличие на алкохол в кръвта. Проверяващите издали на жалбоподателя М.ов талон за медицинско изследване № 0020485. За констатираното нарушение по чл.5,ал.2,т.3 от ЗДвП бил съставен и акт за установяване на административно нарушение № 4604/26.10.2007г., изведен на 04.12.2007г., с който като доказателство било иззет СУМПС № 234197751 и КТ № 0666174 на жалбоподателя. Актът е връчен на 26.10.2007г. лично на жалбоподателя, но тъй като същият отказал да го подпише, това обстоятелство е удостоверено с подписа на трето лице, свидетел по връчването – свидетелят И. И. И.. Въз основа на акта за нарушение на 10.12.2007г. надлежно упълномощеният представител на административнонаказващия орган е издал атакуваното НП № 4604/10.12.2007г., с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца. НП е връчено лично на жалбоподателя на 15.07.2008г. и в законният срок срещу него е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
Изложените фактически констатации се потвърждават при разпита на актосъставителя Е. В. и свидетеля К. Г.. Двамата не си спомнят конкретния случай, но са категорични, че отразеното в акта е вярно и го поддържат.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното Наказателно постановление неправилно е санкциониран жалбоподателят съгласно разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противната насока по делото не се представиха.
Разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП определя наказание “глоба” от 500.00 до 1000.00 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 до 18 месеца за нарушение изразяващо се в отказ на водач на МПС да му бъде направена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В разглежданото наказателно постановление е отбелязано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.2, т3, пр.1 от ЗДвП, изразяващо се в управлението на МПС по републиканските пътища под влиянието на алкохол. За такова нарушение законодателят е предвидил административно наказание в разпоредбите на чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП, а именно “глоба” от 200.00 до 500.00 лева и “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 до 12 месеца за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът намира за установено по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят М.ов на посочените в акта дата, време и място е извършил нарушение по чл.5, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,08 на хиляда, установено с техническо средство. Изложеното се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и акта за установяване на административно нарушение, който се ползва съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП с презунктивна доказателствена сила, която не бе разколебана в хода на процеса. Независимо от обстоятелството, че неправилно административнонаказващият орган е ангажирал административната отговорност на жалбоподателя М.ов съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3, пр1 от ЗДвП и му е наложил санкция по този законов текст в минимален размер, не е на лице съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на разглежданото наказателно постановление. Това е така, тъй като административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказания, макар и прилагайки погрешна санкционна норма именно за констатираното нарушение по чл.5, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП. Така определените с постановлението наказания от своя страна са идентични по вид и по начин на определяне със законоустановените такива по чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП за разглежданото нарушение. Ето защо съдът намира за допустимо в случая да определи същите по вид наказания, но съответстващи на приложимата санкционна норма, като по този начин няма да наруши правата на жалбоподателя, още повече, че тези наказания се явяват и по-благоприятни за същия. Изложеното обуславя изменение на обжалваното Наказателно постановление, като на жалбоподателя се наложат наказания “глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца. Именно такива по вид и размер наказания предполагат съобразяване с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4604/10.12.2007г.на Началника на Р. - Б., с което на М. И. М.ов с ЕГН от гр. П., ул. „С.” 24, В., Е., А. за административно нарушение по чл.5 ал.1 т.3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а именно “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца, като на основание чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложената “глоба” до сумата от 400.00 /четиристотин/ лева и на “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд Б. в 14-дневен срок,считано от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: