Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Б. Ц. от гр.П. против НП №170/19.05.2010г. на Началник Сектор “ПП”-Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание-“Глоба”, в размер на 200.00лв., във връзка с вменено му административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП , постановено е комулативното наказание ”Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца и са отнети 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №І-1959 на М..
С жалбата се поддържа, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването на постановлението са допуснати редица процесуални нарушения, в това число и изтекла давност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Алтернативно се застъпва, че вмененото нарушение не е извършено от жалбоподателя, а от собственика на автомобила, както и че нарушението не е доказано такова. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата в съдебно заседание.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима , тъй като е депозирана от активно легитимирано за това лице и в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна . Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства се установи от фактическа страна, че 10.03.2010г. св.Н. /полицай при 01 РУП-Б./, в присъствието на св. С. /служител при ОДМВР-Б./, е издал на жалбоподателя АУАН№170/18.05.2010г. за това, че на 14.06.2009г., около 11.53 ч. По път ПП-1, Е-79, при километър 374, е управлявал МПС / лек автомобил с марка”Хонда-Акорд” с рег.№Е220313С, собственост на Ю. П. Х. от гр.С. като се движел със скорост от 127 км_час, при ограничение на скоростта за този пътен участък от 60 км/час, въведена с пътен знак “В-26”. В акта е посочено, че тази скорост на автомобила е фиксирана със система за видео наблюдение и контрол ТФР-1м, клип №1217 и радар 502.Този клип е приложен и към административно-наказателната преписка и той отразява именно визираните в акта за нарушение обстоятелства за дата, място , час и отчетена скорост на процесният автомобил .
По номера на заснетият автомобил от видео камерата, чрез официалните регистри при ОДМВР на автомобили е издирен собственика на процесният автомобил, комуто е изпратена декларация по чл.188 от ЗМвР. Декларацията е попълнена от собственика и е върната на контролните органи с отразяване, че на процесната дата автомобила е управляван именно от жалбоподателя. Това обстоятелство е установено с декларацията на 26.02.2010г., поради което и процесният акт за нарушение е издаден след тази дата- на 10.03.2010г. Въз основа на АУАН, на 19.05.2010г. Началника на Сектор “ПП при ОДМВР-Б. е издал атакуваното НП №170, с което на основание чл.182, ал.2, т.6 вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание-“Глоба”, в размер на 200.00лв. и “Лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 3 месец. Въз основа на постановлението е разпоредено и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №І-1959 на М.. НП е връчено лично на жалбоподателят срещу негов подпис към 10.08.2012г.
Изложената фактическа обстановка се извежда от процесният АУАН, издаден при спазване на императивно установената за това процедура и се потвърждава от показанията на свидетелите Н. и С.. Двамата установяват, че констатирането на нарушението се основава на видео-клип /разпечатка/ от система за видео наблюдение и контрол ТФР-1м, в която система и клип изрично са посочени датата и часа на нарушението, мястото и отчетената скорост на автомобила. Нарушителят от своя страна е установен след откриване на собственика на заснетият автомобил и попълването на декларация от негова страна по реда на чл.188 от ЗДвП, в която е посочил, че водач на процесният автомобил към датата на нарушението е именно жалбоподателят . /Както видео-клипа, така и декларацията са приложени към административно-наказателната преписка и потвърждават тези занесени от двамата свидетели фактически твърдения . /
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Постановлението е издадено при спазване на установената за това законова процедура и от компетентен орган, като в НП и АУАН се съдържат всички законови реквизити по ЗАНН за такива актове. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.34 от ЗАНН, след като визираните в този законов текст давностни срокове за съставяне на АУАН, текът от датата на установяване на нарушението и съответно нарушителя. В казуса, деецът е установен едва след попълването на декларацията по чл.188 от ЗДвП от собственика на процесният автомобил, което е станало едва на 26.02.2010г., което онагледява спазване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, тъй като въпросният акт е издадено именно в 1-номесечен срок от установяване на нарушителя и в срок не по-дълъг от 1 година от установяване на самото нарушение , което е станало на 14.06.2009г.
След като и АУАН и НП са връчени лично и срещу подпис на жалбоподателя, то напълно неоснователни се явяват и неговите възражения за невръчване на двата документа.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, след като на процесната дата и място е управлявал лек автомобил /МПС/ със скорост от 127 км/час при въведено ограничение за такава в процесният пътен участък от 60 км/час с нарочен пътен знак “В-26”, респ. превишавайки въпросното ограничение със скорост от 67 км/час . Това превишение на скоростта е констатирано със система за видео-наблюдение , включваща и Радар , който към датата на деянието е бил в техническа изправност и това обстоятелство е ноторно известно на съда от поредица аналогични съдебни дела, свързани с актове издадени по аналогична процедура и при използуването на видео клипове от същата система за видео наблюдение ТФР-1м.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за ненадлежност на използуваното техническо средство за отчитане на скорост, след като то е надлежно сертифицирано от компетентните за това органи и на съда и това обстоятелство е ноторно известно във връзка с предоставено за служебно ползуване копие от въпросният лиценз с дата преди процесната такава от Директора на ОДМВР-Б. по аналгочини други казуси, предхождащи до момента процесният такъв .
Нарушението е извършено както от обективна така и от субективна страна, тъй като жалбоподателят, в качеството си на правоспособен водач на МПС към процесната дата е бил запознат с правилата и задълженията си при управление на МПС, в това число и с правилото по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което в конкретният казус виновно и съзнателно е нарушил . /По делото не е спорно, че жалбоподателят е именно правоспособен водач на МПС/.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова, на основание чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с “Глоба” в размер на 200.00лв., което е и единствената предвидена от законодателят алтернатива за хипотеза като процесната към датата на деянието и съдът приема санкцията за законосъобразна и съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. С НП е наложено и комулативното наказание “Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца, което също към датата на деянието е било единствена алтернатива за нарушение като процесното. Към настоящият момент обаче, е налице по.-благоприятен закон и изменение в разпоредбата на чл. 182, ал.2 от ЗДвП, като законодателят е отменил възможността за налагане въобще на кумулативното административно наказание за процесното нарушение . При това положение и по аргумент от чл.3, ал.2 на ЗАНН, този по-благоприятен закон следва да се приложи в настоящият казус и атакуваното НП се отмени в тази му част .
Аналогично, с НП е постановено и отнемане на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №І-1959 на М.. Към настоящият момент е налице изменение и на чл.4 от въпросната наредба и по-благоприятен закон за дееца, тъй като нормотворецът е отменил и възможността за отнемане на контролни точки от талона на дееца при нарушение като процесното, поради което по аргумент на чл.3, ал.2 от ЗАНН, НП следва да се отмени и в тази му част заради нейната незаконосъобразност . Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.2-ро от ЗАНН, Благоевградският районен съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №170/19.05.2010г. . на Началник Сектор “ПП” при ОДМВР-Б., в частта му, с която на Б. С. Ц. от гр.П. е наложено административно кумулативно наказание “Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца, във връзка с нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и е постановено отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №І-1959 на М. и ПОТВЪРЖДАВА същото НП в останалата му част, предвид на нейната законосъобразност .
Решението може да се обжалва пред Благоевградския административен съд в 14-дневен срок от обявяването му на страните . РАЙОНЕН СЪДИЯ: