и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от П. И. Е. с ЕГН [ЕГН] и Е. К. Е. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], със съдебен адрес [населено място], адв. М. И. П.-А. против [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от изпълнителния директор П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я. и против евентуален ответник [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Т. Каракасис, М. А. Б. и М. В. Х.-заедно.

С исковата молба /съгласно молба-уточнение от 29.10.2018г./ с останалите за разглеждане искове са предявени както следва:

Главен иск, с който се иска да бъде осъдено ответното дружество [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на ищците сумата 3079,06 швейцарски франка, платена при начална липса на правно основание през периода 10.11.2012г. - 27.04.2013г. като месечни погасителни вноски за обслужване на кредита /недължимо платени вноски по главницата/, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба.

При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен са предявени следните обективно и кумулативно съединени искове:

-Да се прогласи нищожността на следните валутни и лихвени разпоредби от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL30783/13.11.2007г.: чл.1, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5; чл.2, ал.1 и ал.3; чл.6, ал.2; чл.12, ал.1 и ал.2; чл.20, ал.2; чл.22, ал.1 и ал.2.

- Да се осъди ответното дружество [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на ищците сумата 5200, 00 лева надплатена сума от валутни разлики през периода от 10.11.2012г. до 27.04.2013г., формирана от разликата между две величини – левовата равностойност на заплатените погасителни вноски по кредита през посочения период, изчислена по текущ обменен курс лева/швейцарски франкове на банката, респ. на БНБ към датата на плащане на всяка една от вноските спрямо левовата равностойност на същите погасителни вноски, заплатени през периода, изчислена по първоначално приложения от банката обменен курс 1.686752173 евро /швейцарски франк при усвояването на кредита на 29.11.2007г. Претендираната сума като валутни разлики обхваща недължимо платена /надвзета/ сума от курсови разлики за главница, възнаградителни лихви и такси по кредита за периода 10.11.2012г. до 27.04.2013г.

В случай, че е налице валидно сключен договор за цесия на вземанията по процесния договор за кредит и през процесния период от 10.11.2012г. до 27.04.2013г. и на това основание бъдат отхвърлени предявените против банката искове като подадени срещу ненадлежно пасивно легитимирано лице са предявени евентуални искове против [фирма] със същия предмет като посочените по-горе обективно съединени искове по т.1 и т.2.

С Определение № 444/16.01.2020г. съдът е КОНСТИТУИРАЛ на основание чл. 227 ГПК като евентуален ответник по делото правоприемника на [фирма], а именно: [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Г. И. Г. и Р. Х. Й..

ЗАЛИЧИЛ е като ответник по делото [фирма].

Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 16.09.2020г.

Преди съдебното заседание на 10.08.2020г. по делото е постъпила молба с вх. № 3654, подадена от ищците, с която се сочи, че поради постигнато извънсъдебно споразумение между страните на основание чл. 233 от ГПК се отказват от предявения иск и се иска производството по делото да бъде прекратено срещу [фирма] и срещу евентуалния ответник [фирма], с правоприемник към настоящия момент [фирма]. Съдът на основание чл. 101 от ГПК е дал указания на ищците за конкретизиране на искането.

На 01.09.2020г. по делото е постъпила молба от ищците от П. И. Е. с ЕГН [ЕГН] и Е. К. Е. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], с която сочат, че на основание чл. 233 от ГПК правят отказ от всички предявени искове и се иска прекратяване на производството по делото срещу [фирма] и евентуалния ответник, който към настоящия момент е заличено дружество, поради вливането му в [фирма].

С оглед постъпилата молба от ищците съдът намира следното:

Ищците са тези, които предявили веднъж иска си разполагат с процесуална възможност да променят своята позиция, като се откажат от иска и с това свое процесуално действие да доведе до прекратяване на инициирания от тях исков процес. Това е тяхно субективно потестативно право и упражняването му не е обусловено от съгласие на ответната страна, като ищците по своя воля заявяват, че не поддържат занапред. Направеното изявление от ищците за отказ от предявените искове срещу главния и евентуалния ответник води до задължение на съда, след като го констатира, поради десезирането му да прекрати производството по делото. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл. 233 от ГПК за десезиране на съда от разглеждане предмета на спора по гр. дело № 2090/2018 г. по описа на Б. и производството по посоченото дело следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 233 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2090/2018 г. по описа на Районен съд - Благоевград, на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от предявените искове от страна на ищците П. И. Е. с ЕГН [ЕГН] и Е. К. Е. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в едноседмичен срок, считано от съобщаване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: