въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия П. И. Х., [дата на раждане] в [населено място], [община],в [фирма] Б., , с настоящ адрес – [населено място], ул.“Н П“ № с ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 17.04.2016г. около 01.00 часа в [населено място], на ул. "С" №, пред супермаркет „БГ М. 4“, в качеството му на длъжностно лице - „охранител от специализираните АП екипи“ на [фирма] Б., при изпълнение на службата му, чрез нанасяне на удар с длан в областта на лявото ухо е причинил на Б. В. Н. от [населено място], [дата на раждане] , лека телесна повреда, изразяваща се в спукване на тъпанчевата ципа на лявото му ухо, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл.131, ал.1,т.2, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА подсъдимия да плати по сметка на ОД МВР Б. сумата от 345.95 лв. за направените разноски в хода на разследването по ДП № 1899 зм 553/2016г. по описа на 01 РУП Б., и по сметка на Районен съд Благоевград да плати сумата от от 120 лв. за направените по делото съдебни разноски, както и да плати държавна такса за издаване на изпълнителни листа.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Благоевградски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

МОТИВИ:
Делото е образувано с постановление на Районна прокуратура, с което по реда на чл. 375 от НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а и чл.131, ал.1,т.2,пр.1 от НК във връзка с чл.130, ал.1 от НК на П. И. Х., [дата на раждане] в [населено място], [община], с настоящ адрес – [населено място], ул.“Н П“ №.
В съдебното производство П. Х. се явява лично и със защитник, дава обяснения по обвинението, не се признава за виновен. Прокурор от Районна прокуратура Б. поддържа обвинението като доказано и пледира за налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, от чиито анализ съдът е установил следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. И. Х. е бивш полицейски служител, който след пенсионирането си, на 01.09.2003г. започнал работа като охранител във фирма [фирма] Б., лицензирана за осъществяване на частна охранителна дейност и управлявана от свидетеля К. М.. Х. бил назначен на длъжност „охранител, въоръжена охрана“ и работел във фирмата със свидетелите Слави Д., Б. А. и В. З.. Между управителя на [фирма] Б. и собственика на магазини от верига „БГ М. 4“ в Б. и бил сключен договор с цел охрана на сигурността на магазините и предотвратяване на щети от кражби.
Пострадалият Б. В. Н., на 20 години, живеел в[жк]в Б. и не се познавал с П. Х.. На 16.04.2016г. вечерта пострадалият Б. Н. и негов приятел - свидетелят А. М., отишли на гости в дома на друг техен приятел. Там консумирали алкохол, което довело Н. до леко алкохолно опиване. Към полунощ Н. и М. си тръгнали пеша по ул.“С“ в Б.. Около 00.30ч. на 17 април стигнали до магазин от верига „БГ М. “ на ул.“С“ № и влезли в магазина с намерение Н. да купи бира на седящ пред магазина бездомник. В магазина А. М. взел един пакет луканкови пръчици и се насочил към касата, но не платил покупката си, а казал на касиера, че неговият приятел ще плати. Когато Б. Н. стигнал до касата, подал на касиера пари, за да плати една бутилка с бира, но касиерката Б. го уведомила, че трябва да плати и покупката на приятеля си. Н. отказал, като обяснил, че няма такава уговорка с А. М. и че не иска да плаща за неговата покупка. Касиерката Б. отказала да му върне ресто и настоявала Н. да заплати взетите от М. луканкови пръчици, а Н. настоявал да му бъде върнато ресто. Двамата спорели и това предизвикало вниманието на свидетеля К. Т., който работи в магазина. Т. се приближил към Н. и го подканил да плати цялата сметка, но пострадалият отказал и на него, продължавал да твърди, че не е длъжен да плаща за покупката на приятеля си и че няма такава уговорка. Междувременно А. М. си бил отишъл и за да задържат Н., служителите от магазина извикали охранителната фирма [фирма] Б. чрез паник-бутон. След няколко минути на място пристигнал екип на охранителната фирма в състав от свидетелите Д. и А., облечени в униформи с отличителни надписи. Свидетелите разбрали от Т. какъв е конфликта с Б. Н. и настояли Н. да плати взетото от приятеля му, но той отказал, като обяснил, че е платил своята покупка и отказва да плати покупката на приятеля си, защото не е негова. След това на мястото пристигнал втори екип на охранителната фирма, в който били подсъдимият П. Х. и свидетелят В. З.. Те се приближили към Н. и своите колеги, които стояли пред магазина и като разбрали естеството на конфликта, също настоявали Н. да плати за покупката на М., но той отново отказал, като повторил, че не е задължен за чуждата покупка. Разправията продължавала дълго, подсъдимият П. Х. загубил търпение и обидил Н., като му казал, че е пикльо и пр. Н. се възмутил от обидните думи и казал, че ще направи запис с телефона си на случващото се и ще го предаде в полицията, извадил мобилния си телефон и се приближил към подсъдимия, заставайки от дясната му страна. Когато видял това, Х. се обърнал към пострадалия и му нанесъл силен удар с длан в лявата страна на главата, в областта на лявото ухо. Н. не очаквал удара и се стъписал, отстъпил назад и попитал защо е ударен. На мястото пристигнал автопатрул на 01 РУП Б. в състав от свидетелите И. В. и С. Ч.. Те разбрали от охранителите ситуацията с отказа на Н. да заплати взетото от М., пострадалият също обяснил повода за инцидента и казал, че е ударен от охранител. Полицейските служители били повикани за друг скандал в съсебно заведение, а когато се върнали пред магазина, разбрали, че А. М. се е върнал и е обещал да плати покупката си, като е оставил телефона си в залог. Касиерката върнала ресто на Б. Н. и полицаите преценили, че случаят е приключен. Пострадалият Н. отново потърсил обяснение за нанесения му удар от охранителя, тогава полицаите му наредели да се качи в патрулния автомобил, за да бъде отведен в полицейското управление и да напише обяснение по случая. Пострадалият Н. се качил в патрулния автомобил и казал, че неговия баща е бивш полицейски служител от Транспортна полиция, полицаите разговаряли по телефона с бащата на пострадалия - свидетеля В. Н. и вместо в полицейското управление, закарали Б. Н. до дома му. В. Н. ги посрещнал пред дома си, провел кратък разговор с полицейските служители, разбрал, че става въпрос за неплатена сметка, Б. няколко пъти казал, че е ударен, но баща му не получил информация от полицаите и му казал да се прибира в къщата и той се прибрал и легнал да спи. На следващата сутрин Б. Н. изпитвал силни болки в лявото ухо и не чувал добре с него. Той разказал на баща си подробно за случая и тъй като било неделя, решили нв понеделник да отидат на лекар. На 18.04.2016г. пострадалият е прегледан от УНГ специалист - д-р Л. Г., който установил травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана в предно-долния квадрант, с кръвонасядане около перфорацията и е издаден амбулаторен лист № 1036/18.04.2016г. На 20.04.2016г. пострадалият е прегледан от съдебен лекар - д-р Я. З., който отразил в медицинско свидетелство № 65/20.04.2016г. предадените от пострадалия сведения за това, че на 17.04.2016г. около 01.00-01.30ч. пред денонощен магазин на ул. "С" в [населено място] непознат мъж с униформа на С. го е обиждал, възникнала е разпра и този мъж е ударил Н. с ръка по лицето и ухото в ляво, а по-късно през деня ухото му бучало и усещал излизане на въздух от него, трудно чувал. Съдебният лекар направил заключение, че е установено травматично спукване на тъпанчето на лявото ухо с данни за бучене и намаление на слуха, чиито механизъм съответства на дадените от пострадалия сведения.
След посещението при съдебния лекар Б. Н. и В. Н. посетили офиса на охранителна фирма [фирма] и разговаряли с управителя К. М.. Те го уведомили за случилото се на 17 април и за причинената на Н. телесна повреда от охранителя, а М. казал, че ще провери случая и го направил, като разговарял с подсъдимия и отново с В. Н., обещавайки, че ще бъдат взети мерки. Известно време след този разговор подсъдимият П. Х. поискал от свой познат полицейски служител - свидетеля В. Ш. да организира среща с В. и Б. Начеви, за да се разберат. Ш. изпълнил молбата и уговорената от него среща се състояла приблизително десет дни след случая, около около обяд в заведение „Г“, в [населено място], на ул.“М“. На срещата са присъствали В. Н., Б. Н., В. Ш. и П. Х.. На тази среща П. Х. се извинил, че ударил пострадалия и питал дали имат претенции към него, а Б. Н. отвърнал, че иска да му бъде платено обезщетение за причинената телесна повреда в размер на 3 000 лева. Макар подсъдимият да възразил заради високия размер на поисканото обезщетение, в крайна сметка се съгласил да го плати, но обяснил, че няма пари и трябва да изтегли банков заем. Уговорено било Х. да плати сумата за срок от три месеца. Той помолил В. Н. да уведоми по телефона управителя на охранителната фирма, че случаят е решен, за да не бъде наказан или уволнен и Н. го направил. В последствие обаче Х. не изпълнил обещанието си да плати уговореното обезщетение и на 24.08.2016г. Б. Н. депозирал жалба до Районна прокуратура Б., в която описал случилото се на 17 април. Извършена е проверката от полицейски инспектор И. Й., служител на 01 РУП Б. и в последствие било образувано настоящето наказателно производство. По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещо лице съдебен лекар - д-р К. А., който установил, че на пострадалия е нанесена телесна повреда от спукване на тъпанчевата ципа на лявото ухо, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице нараняването е причинено от удар с отворена длан на ръка /плесница/. При този удар въздухът, който нормално се намира в слуховия канал, се сгъстява внезапно, огъва, разтяга и разкъсва мембраната. Според експерта установеното спукване е травматично и по давност отговаряло да е получено, както е съобщил пострадалия - на 17.04.2016г., това се потвърждавало и от кръвонасядането около перфорацията. Според заключението на съдебномедицинската експертиза в случая не се е наложило оперативно лечение, тъй като травматичното спукване на тъпанчевата мембрана не е било с голям размер и се е възстановило самостоятелно.
По делото е имало данни, че през 2018г. пострадалият е употребявал наркотични вещества и това е наложило изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза, която е установила, че Б. Н. не страда от психично заболяване и не е зависим от наркотични вещества. Той е признал, че понякога е употребявал алкохол и наркотични вещества, но вещото лице е установило, че няма клинични данни за зависимост. Установена е емоционално-волева неустойчивост, без данни за личностново разстройство, невротично и друго разстройство. Пострадалият Б. Н. е могъл правилно да възприема и е осъзнавал случилото се към инкриминирания период вечерта на 16.04.2016г.- 17.04.2016г., намирал се е в лека степен на алкохолно опиянение, която не е оказала значимо влияние върху възприятията и психичното му състояние, възприемал е правилно случващото се с него и около него, бил е ориентиран, контактен, апсихотичен, емоционално лабилен, но не извън рамките на обичайното за неговата личност. От показанията на бащата на Б. Н. се установява, че действително е имало инцидентен случай, при който е установено, че синът му е употребил наркотични вещества. Въпреки, че поведението на Б. Н. не е било агресивно или неконтролирано, родителите му са взели дисциплиниращи мерки и това е довело до положителна промяна и Б. е станал по-отговорен, отнасял се е сериозно към задълженията си, не е попадал в конфликтни ситуации.
Установената от съда фактическа обстановка е основана на анализ на свидетелските показания и писмените доказателства по делото, в това число медицинските документи и заключението на съдебно-медицинските експертизи. Показанията на Б. и В. Н са непротиворечиви, ясни и последователни, те са подкрепени от показанията на Ш. и от представените пред съда медицински документи. Тези доказателства дават основание на съда да посочи, че установената от доказателствата по делото телесна повреда е причинена по описания на Б. Н. начин - чрез нанесен от П. Х. силен удар с длан по лявата част на главата и ухото на пострадалия, което по механизма на декомпенсация на налягането на намиращия се в ухото въздух, е причинило спукване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо. Същевременно съдът е установил, че телесното увреждане не е причинено нито преди срещата на Н. с подсъдимия, нито след това, като преди деянието, Б. Н. и неговия приятел А. М. са били на гости на свой приятел, където атмосферата е била мирна, не е имало друг конфликт, сбиване, падане или каквото и да е действие, което да е в състояние да причини спукване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо на Б. Н.. След деянието той е заведен с полицейски автомобил в дома си, където са били родителите му и е легнал да спи, не излизал повече от дома си и не е имал друг инцидент до сутринта, когато се е оплакал на баща си от болки и затруднен слух с лявото ухо. Единственият конфликт, в който Н. е участвал в този ден е този с подсъдимия П. Х., поради което нито неговите отричащи инцидента обяснения, нито подкрепящите го показания на колегите му, могат да бъдат възприети като достоверни и да станат основание за други изводи, освен направените от съда за това, че деянието е причинено от Х. по описания по-горе механизъм. Тази телесна повреда е причинила болки и намаляване на слуха и е оздравяла за период от около 1-3 седмици, без да се налага специфично лечение и без да оставя трайни последици върху здравето на пострадалия.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия П. Х. и на свидетелските показания, които отричат нанасянето на удар от подсъдимия на пострадалия. В обясненията си П. Х. признава, че е посетил по сигнал адрес на магазин "БГ М. " на ул. "С" в [населено място] в процесната нощ и е намерил там Б. Н. и служител на магазина, както и колегите си от първия охранителен екип - Д. и А.. Той обяснява, че е отправил забележка на Б. Н. да не говори силно, защото е било късно през нощта, но не го е удрял и изобщо не е имал физическо съприкосновение с него. Признава за проведената по-късно среща с пострадалия, неговия баща и В. Ш., но отрича, че на тази среща е признавал деянието и се е съгласявал да даде сумата от 3000 лв. за обезщетение за причинени вреди.
Пред съда колегите на подсъдимия от охранителната фирма - Д., А., З. са направили опит да подкрепят неговата позиция. По същество те посочват в показанията си, че не са видели, че П. Х. е ударил Б. Н.. Свидетелските показания са оценени от съда като недостоверни, защото противоречат на установената по делото телесна повреда, чиито механизъм и време на причиняване съответства напълно на посоченото от Б. Н.. Анализът на свидетелските показания сочи не само на противоречие с установените факти за причиненото на пострадалия телесно увреждане, но и на други, по-несъществени противоречия, които се дължат на изминалото време и на опита на свидетелите да прикрият действителните събития. Така всички свидетели твърдят, че пострадалият е бил в нетрезво състояние, но според Д. и подсъдимия това състояние е изразено чрез говорене на висок тон, а според В. З. пострадалият е буйствал и псувал, но такива твърдения не се съдържат в нито едни други показания. Освен това единствено в показанията на Д. и К. Т. се съдържа признание, че пострадалият е бил обграден от охранителите, както свидетелства Б. Н., но се отрича от подсъдимия и останалите. В обобщение съдът приема, че със свидетелските показания колегите на подсъдимия правят опит да го оневинят и да прехвърлят вината за станалото на пострадалия, като акцентират върху неговото нетрезво състояние и неконтролирано поведение. Съдът посочва, че този опит е неприемлив, защото макар Б. Н. се е намирал в леко алкохолно опиянение тази нощ, е установено, че поведението му не е било неконтролирано, не е буйствал, не е падал, не се ударил в нещо, не е проявил агресия към никого и е запазил пълен и ясен спомен за събитията. Това обстоятелство е установено от неговите подробни показания, които са непротиворечиви от началото на разследването по случая до края на съдебното следствие. Н. е запазил точен и подробен спомен за случилото се, защото то го е засегнало лично и защото консумирания алкохол не е бил в голямо количество и не е попречил на създаване и запазване на спомен за събитията. Установено е от психиатричната експертиза по делото, че Н. не страда от разстройство на съзнанието, което да се отрази на поведението, на възможността от възприемане на фактите от действителността, на вярната им оценка и възпроизвеждане в последствие. Показанията на Н. са правдиви и логични, подкрепени са от показанията на В. Н., научил за оплакванията на сина си сутринта на 17 април, а скоро след това получената травма е установена при медицински преглед.
Показанията на полицейските служители В. и Ч. са анализирани от съда, като макар те да не очевидци на деянието, са пристигнали на мястото скоро след това и са възприели състоянието на пострадалия, на подсъдимия и останалите хора. Полицейските служители посочват, че Н. е бил пиян и са преценили, че е добре вместо в полицейското управление да го заведат в дома му. Полицейските служители също поставят акцент върху нетрезвото състояние на пострадалия, но отричат, че пред тях той е казал, че ударен от охранител. Съдът счита, че тези твърдения не са достоверни и се дължат на неправилно разбирана колегиалност между полицаите и охранители, но посочва, че не е необходим подборен анализ на причините за подобно свидетелстване, тъй като показанията не са съществени за установяване на фактите по случая. Съдът намира недостоверни показанията на К. М., който е управител на охранителната фирма и отрича, че в хода на извършената от него служебна проверка по случая, е установил, че П. Х. действително е ударил Б. Н. и му е причинил телесна повреда и му е наредил да се срещне с пострадалия и да уреди мирно конфликта. Показанията му целят да оневинят подсъдимия, който все още е служител на фирмата, защото М. няма интерес от накърняване на авторитета на Х. от осъдителна присъда, а това би оказало пряко влияние и върху доброто име на фирмата.
За да приеме, че събитията са се случили така, както са твърдени от Н., съдът анализира и показанията на В. Ш., който е присъствал на срещата между подсъдимия, пострадалия и неговия баща. На тази среща подсъдимият е признал, че е ударил Б. Н., обяснил е, че е бил ядосан от друго, извинил се е за причинената травма и е обещал да плати обезщетение за нея. Макар Ш. да не е очевидец на деянието, неговите показания достоверно пресъздават събитията, разказани от участниците в тях, на среща, в която те са говорили откровено за случилото се, опитвайки се да уредят мирно взаимоотношенията си. Интерес от тази среща е имал подсъдимия, който се е страхувал, че ще бъде уволнен заради случая и затова е инициирал срещата, признал е деянието, обещал е да плати обезщетение. За това извънсъдебно признание на извършеното престъпление Ш. е свидетелствал непротиворечиво на досъдебното производство и пред съда, а показанията му се ценят като достоверни, още повече, че той е независим и безпристрастен - не се намира в служебна или друга зависимост със страните, не поддържа близки отношения с тях и няма мотив да изкривява или затаява истината.
При установена фактическа обстановка съдът е признал подсъдимия П. И. Х., [дата на раждане] в [населено място], [община], на АП в [фирма] Б., , с настоящ адрес – [населено място], ул.“Н П“ № с ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 17.04.2016г. около 01.00 часа в [населено място], на ул. "С" №, пред супермаркет „БГ М.“, в качеството му на длъжностно лице - „охранител от специализираните АП екипи“ на [фирма] Б., при изпълнение на службата му, чрез нанасяне на удар с длан в областта на лявото ухо е причинил на Б. В. Н. от [населено място], [дата на раждане] , лека телесна повреда, изразяваща се в спукване на тъпанчевата ципа на лявото му ухо, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл.131, ал.1,т.2, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
Престъплението е насочено срещу обществените отношения, охраняващи здравето и телесната неприкосновеност. Извършено е с личните действия на подсъдимия П. И. Х., който на 17.04.2016г. около 01.00ч. в [населено място], на улица "С" №, пред магазин "БГ М. 4" е нанесъл удар с ръка по главата и лявото ухо на Б. В. Н. от [населено място]. От удара, нанесен с отворена длан по ухото, въздухът, намиращ се в слуховия канал внезапно се е разтегнал и е разкъсал тъпанчевата мембрана на ухото. Действията на подсъдимия се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Нараняването е причинило болка и е нарушило слуха на пострадалия за сравнително кратък период от около 1-3 седмици, след което е настъпило пълно оздравяване, без да остави трайни последици върху здравето на Б. Н., поради което съдът приема, че му е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, която не е опасна за живота и е извън описаните в чл. 128 и чл. 129 от НК телесни увреждания.
Съдът установява квалифициращия признак по чл.131, ал.1,т.2, пр.1 от НК, свързан с особеното качество на дееца, тъй като телесната повреда е извършена от длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, т.1 б.“б“ НК - „охранител от специализираните АП екипи“ на [фирма] Б., който по време на деянието е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения по охрана на магазин "БГ М. 4" в [населено място], поради което деянието е извършено при изпълнение на службата му.
От субективна страна Х. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер и последици на деянието, разбирайки, че нанася силен удар по ухото на пострадалия и че това действие е от естеството да увреди здравето му и е искал настъпването на този престъпен резултат.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът е отчел, че за престъпление законодателят е предвидил наказание “Лишаване от свобода” до две години или пробация; извършителят е пълнолетен; не е осъждан за извършено престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по глава VІІ, раздел ІV от НК, както и че от деянието няма причинени имуществени вреди, поради което е преценил, че са налице основания за освобождаване на П. И. Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. При определяне на размера на наказанието съдът отчита липсата на предходни противообществени прояви на подсъдимия и добрата му обществена характеристика. Отегчаващи отговорността обстоятелства са проявената безпричинна агресия и невъздържаност при изпълнение на службата като охранител, още повече, че поведението на Н. макар и необичайно, не е застрашавало никое защитено от закона право и не е налагало по отношение на него да бъдат прилагани каквито и да било принудителни действия. Подсъдимият е мъж на 55 години, който целия си професионален стаж е бил полицай и охранител, той би следвало да познава и да владее добре законните начини за справяне в конфликтна ситуация, без да прибягва до насилие. За него са задължителни разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност, които забраняват използване на методи или средства, които излагат на опасност живота, здравето или уронват честта и достойнството на гражданите. В процесния случай Х. е нарушил тези свои задължения, като без да е имал действителна причина, е причинил телесна повреда на 20 годишния Б. Н., който не е бил въоръжен или агресивен, не е представлявал опасност за никого, спорел е за правото си да не плати малка сума от около един лев и макар за него това да е било съществено, Х. е следвало да разбере, че случаят изобщо не налага подобно насилие, както и участието на четирима охранители, двама полицаи, три служебни автомобила и пр. Обстоятелството, че П. Х. заради опита си е използван в охранителната фирма като обучител на неопитните нови служители на още едно основание изисква той да преосмисли професионалното си поведение, за което наказанието ще допринесе.
Вземайки предвид казаното, съдът е наложил на подсъдимия П. Х. административно наказание глоба в размер на 2000 лв., като е преценил, че наказанието съответства в достатъчна степен на тежестта на извършеното престъпление и ще постигне целите на наказанието, като въздейства поправящо на подсъдимия и предупреди него и околните към зачитане на правата на личността и въздържане по време на работа от използване на методи, които излагат на опасност живота, здравето или уронват честта и достойнството на гражданите.
Предвид призната вина на подсъдимия, съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК му е възложил да възстанови на ОД МВР Б. направените по ДП № 1899 зм 553/2016г. по описа на 01 РУП Б. разноски в размер на 345.95 лв. и по сметка на Районен съд Благоевград да плати сумата от 120 лв. за направените по делото съдебни разноски, както и да плати държавна такса за издаване на изпълнителни листа.
Това са мотивите на съда за постановяване на решението по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.