въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Н. Х, [дата на раждане] в [населено място], остров К., Република Г, с постоянен и настоящ адрес в [населено място] със статут на продължително пребиваващ в Република Б чужденец, ЛНЧ [ЕГН], неженен, със средно образование, управител на [фирма] – Б., неосъждан, за невинен в това, че на неустановена дата в периода от 14.03.2016 год. до 08.04.2016 год., в [населено място], противозаконно е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 1628, 00 лева, собственост на В. Я. К. от [населено място], които владеел по силата на сключен договор за наем на недвижим имот, заради което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 206, ал. 1 от НК го оправдава по това обвинение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявен от В. Я. К. срещу М. Х граждански иск за сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени от деянието немуществени вреди, заедно с претендираната законна лихва върху сумата.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Б окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:....................

.................................
МОТИВИ:
Делото е образувано с внесен от Районна прокуратура Б. обвинителен акт, с който на г гражданин М. Н. Х, със статут на продължително пребиваващ в Р Б чужденец, с настоящ адрес в [населено място], бул. “Св.Св.К и М“ № , ет. е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата в периода от 14.03.2016 год. до 08.04.2016 год., в [населено място], обл. Б., ул. “А С“ , противозаконно присвоил чужди движими вещи – 4 бр. тръбни рафтове със стелажи, всеки на стойност около 389, 00 /триста осемдесет и девет/ лева, всички на стойност 1556, 00 /хиляда петстотин петдесет и шест/ лева и двукрилен гардероб от ПДЧ на стойност 72, 00 /седемдесет и два/ лева, всичко на обща стойност 1628, 00 лева, собственост на В. Я. К. от [населено място], които вещи владеел и пазил на основание сключен Договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.12.2015 год. между [фирма] – С. и [фирма] – Б., като отказал да ги върне след прекратяване на посочения договор за наем - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В съдебното производство подсъдимият се явява лично и със защитник, дава обяснения по случая, не се признава за виновен. Независимо от това, че той живее в Р Б и развива търговска дейност, не владее достатъчно добре български език, затова му е осигурен преводач на гръцки език, който е участвал в цялото съдебно производство и са му връчени преписи на гръцки език от съдебните книжа – обвинителен акт и разпореждане за насрочване на съдебното производство.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от В. К. срещу подсъдимия за сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата и К. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
По делото е проведено съдебно следствие по общия ред, като са разпитани посочени от страните свидетели и експерт, приобщени са писмени доказателства, чиито анализ е довел съда до следните фактически и правни изводи:
Подсъдимият М. Х е г гражданин, родом от о К., който в Р Г се е занимавал с търговска дейност, като е имал търговски обект за продажба на хардуерни и софтуерни продукти. През 2014г. той решил да развие търговската си дейност в Р Б и регистрирал търговско дружество [фирма] – Б., с ЕИК[ЕИК], като станал едноличен собственик на капитала и управител. През есента на 2015г. той решил да се установи в [населено място] и с посредничеството на лицето С. Д., която била счетоводител и ръководела фирма за счетоводни услуги, се запознал с В. Я. К. от [населено място], който също се занимавал с предприемаческа дейност и управлявал няколко търговски дружества, включително дружество [фирма] с адрес в [населено място]. К. предлагал под наем магазин в [населено място], на ул. “А С“ № и апартамент на четвърти етаж в кооперацията на същия адрес, собственост на [фирма]. Проведените преговори довели до съгласие за наемане на тези обекти от подсъдимия, който щял да използва магазина за търговски цели, а апартамента за живеене. В съответствие с постигнатото съгласие на 01.12.2015 год. в [населено място] подсъдимият и К. сключили договор за наем (л. 20 – 26 от ДП), чието съществено съдържание се изразявало в следното: [фирма] – С., представлявано от В. К. отдава под наем на [фирма] – Б., представлявано от управителя М. Х магазин, с посочен в договора идентификатор , находящ се в [населено място], ул.“А С“ № и апартамент, с посочен в договора идентификатор ., с площ от 108 кв. м., находящ се на четвърти етаж от страда, намираща се на ул. “А С“ № в [населено място], за срок от 1 година и месечна наемна цена в размер на 1000, 00 лева (без ДДС) за ползването на двата обекта. Уговорено е гаранционно плащане в размер на 2 месечни наема, както и предаване и връщане на наетото имущество с двустранни приемо-предавателни протоколи. Такива протоколи не са подписвани. При подписване на договора наемателят платил гаранционната сума от 1000 евро. Освен тази сума по делото са представени писмени доказателства за платени суми за наем и консумативи в размер на 1200 лв., 1664.90 лв. и 1200 лв. При сключване на наемния договор жилището, наето от подсъдимия, не било обзаведено. В края на месец декември 2015г. по искане на наемателя К. занесъл в апартамента легло с матрак, маса, 4 стола, диван, шкаф, скрин, хладилник, като се пояснява, че част от тези вещи са лична собственост на К., а други били част от оборудването на К по и и м в който К. и свидетеля С. били съсобственици, а диванът бил лична собственост на С.. Твърди се от К., че в апартамента е имало гардероб – двукрилен, от ПДЧ, който преди това бил част от оборудването на К по и и м. Подсъдимият и Г. отричат в квартирата да е имало такъв гардероб, както и той да е изнесен от там и пренесен в новото жилище на Х или на друго място. Не са представени по делото документи за придобиването и стойността на този гардероб. К. твърди също, че по искане на Х 4 тръбни рафта със стъклени стелажи, които са били част от оборудването на магазина са пренесени от магазина в жилището и в последствие да присвоени от подсъдимия. Х отрича това, като посочва, че такива рафтове не е имало в апартамента, не са внасяни там по негово искане или по решение на наемодателя, както и не са пренасяни от това жилище на друго място. Относно собствеността на рафтовете не са представени документи, но В. К. е свидетелствал, че те са негова лична собственост, купени през 1995г. по повод обзавеждане на негов магазин.
Първоначално взаимоотношенията между подсъдимия и В. К. били добри, но в последствие възникнали конфликти по повод дължимите суми за разход на електроенергия за магазина. Х платил за месец декември 2015г. сумата от 664 лв., за месец януари платил сумата от 364 лв. и преценил, че тези суми са твърде високи, заради което възразил и между двамата възникнал конфликт. Този конфликт станал причина за решение на Х да прекрати наемните отношения, като същевременно той подал жалба в полицията за проявено агресивно поведение от К.. На 11.02.2016г. подсъдимият изпратил писмено уведомление за прекратяване на договора считано от 01.04.2016г., като посочил, че наемите за месеците февруари и март следва да се покрият от внесения депозит от 1000 евро. Наемодателят не възразил срещу това, но в писмо, приложено на л. 27 от ДП, посочи, че предизвестието за прекратяване на договора за наем е едномесечно и обектите трябва да бъдат освободени в едномесечен срок. Към този момент отношенията между страните били влошени и Х отказал да получи уведомлението от К.. В изпълнение на намерението си да се премести, подсъдимият намерил друг търговски обект под наем и друго жилище, което се намирало на бул. „Д Б“ и на 20 март 2016г. организирал преместването си, като наел товарен автомобил, управляван от свидетеля И. Д. и ангажирал за преместването свой служител – П. Г.. На първия курс И. Д. и П. Г. свалили от ползвания от подсъдимия апартамент мебели – диван, хладилник, маса, столове, шкафове и т.н, които пренесли в новонаетото жилище на Х на бул. „Д Б“, след което се върнали в магазина и започнали с помощта на подсъдимия да товарят в автомобила оборудване, включително разглобили, опаковали и натоварили в автомобила тръбни рафтове и маси от търговското оборудване. В този момент на място дошъл В. К., който се възпротивил от магазина да бъде изнасяно оборудване, което е негова собственост и рафтовете са разтоварени и отново са внесени в магазина. На място е била повикана и полиция, която предупредила страните да не се конфронтират и Х, Г. и Д. напуснали мястото.
След това споровете между Х и К. продължили, като в жалба до Началника на 02 РУП Б. от 21.03.2016г. В. К. се оплакал, че на 20 март М. Х е направил опит да изнесе с товарен автомобил щандове от магазин, собственост на [фирма] на ул. „А С № и че Х е преместил в новото си жилище вещи, собственост на К. – хладилник, диван, кухненска маса, 3 бр. столове, легло от чам с матрак персон и половина, двукрилен гардероб, които са му били предоставени за ползване от К. като оборудване на апартамент на ул. „А С“ № , ет.. В жалбата се посочва, че по настояване на К. щандовете от магазина са върнати. Разпоредената по случая полицейска проверка е довела до снемане на обяснения от участниците в конфликта и свидетели на случая, Х заявил, че действително е имал наемни отношения с К., но е напуснал наетите магазин и жилище на бул „А С“ № и е пренесъл част от предоставените му от К. мебели в новонаетите обекти, защото е имал такава уговорка с наемодателя като компенсация за забавеното обзавеждане на жилището. След като е разбрал, че К. претендира връщане на всички свои мебели, Х е решил да ги върне и още на 20 март е разпоредил да бъдат разтоварени витрините и да бъдат върнати в магазина, а на следващия ден е поискал да върне хладилника, леглото и дивана, но не е успял, защото ключалките на входните врати са били сменени и заключени. Х се оплакал, че в жилището са останали негови вещи, включително и голяма сума пари, които трябва да му бъдат върнати от К.. Той е декларирал пред полицията желание и намерение да върне всички мебели на К. и в крайна сметка през месец юни 2015г. в присъствието на П. Г. и работници на В. К., е върнал диван, легло, хладилник и дървен рафт. За това връщане на мебели не е съставен протокол, като Х е помолил да присъства полицейски служител, но това не се е случило и той лично е заснел мебелите, които връща. След това връщане В. К. е потвърдил, че от предоставените за ползване на подсъдимия мебели липсват 4 тръбни рафта със стъклени стелажи и 1 бр. гардероб от ПДЧ с две крила. Поради това на 04.07.2016г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за противозаконно присвояване на 4 тръбни рафта на обща стойност 1500 лв. собственост на В. К., които били във владение на извършителя по силата договор за наем от 01.12.2015г. В хода на разследването са разпитани В. К., О. С., работници във „В“ – И. А., М. М., М Д, Х. П.. Тези свидетели са разпитани и от съда в хода на съдебното следствие и са потвърдили, че в жилището и магазина, отдадени под наем на подсъдимия от В. К. е имало процесните 4 рафта и гардероб, а след като той е напуснал наетите помещения, тези вещи вече не са били там. К. дава подробни обяснения, в които свидетелства за началото на взаимоотношенията с подсъдимия, отдаването под наем на притежавани от дружество [фирма] обекти – магазин и жилище на ул. „А. С № в [населено място]. Той потвърждава, че в магазина са били поставени витрини – тръбни рафтове със стъклени стелажи, които са били негова лична собственост, купувани през 1995г. за търговски цели, за които не се пазят документи и не са вписани в счетоводните книги на дружеството. Рафтовете са били 10 бр., като 4 от тях по искане на наемателя са занесени в жилището на ет.4. Пренасянето е станало по разпореждане на К. от неговите работници, които освен това са занесли в жилището диван, маса и столове, собственост на О. С. и изнесен от нейния дом на ул. „М“ в [населено място], както и други мебели, които до този момент били част от оборудването на Колеж по икономика и мениджмънт – легло с матрак, гардероб. Голяма част от тези обстоятелства са потвърдени от работниците на К. и О. С..
Анализът на свидетелските показания е довел съда до извод, че те не са достоверни в частта им, с която свидетелите твърдят, че в жилището, отдадено под наем на подсъдимия е имало 4 бр. тръбни рафтове със стъклени стелажи и двукрил гардероб от ПДЧ. Основание за това са отношенията между свидетелите и В. К., който е техен работодател и до настоящия момент, поради което нито един от свидетелите не е финансово независим от частния обвинител и граждански ищец. Показанията им, с които потвърждават неговата теза в процеса не са безпристрастни и не отразяват обективно фактите по случая. Така в показанията си С. потвърждава, че е присъствала на срещите между К. и Х, като е превеждала от български език на английски, защото Х не е разбирал добре български език, но е владеел английски. Така са й станали известни уговорките за наемане на магазина и жилището, мерките за обзавеждането, последвалите спорове за дължимите суми за изразходвано електричество и конфликта на 20 март, когато К. е бил уведомен, че Х напуска магазина и изнася мебелировката. На съда прави впечатление, че С. свидетелства подробно за обзавеждането на обектите, но не потвърждава твърденията на К., че диванът, масата и столовете, поставени в жилището на четвърти етаж, е нейна собственост и са изнесени от нейния дом. Свидетелите А., М., Д и П. еднозначно потвърждават, че по нареждане на К. са занесли в апартамент на ул. „А С“ № , ет. мебели – маса, столове, легло, диван, гардероб, хладилник, както и че от магазина на К. са преместили в жилището 4 тръбни рафта със стъклени стелажи. Когато отново са влезли в това жилище през месец април 2015г. това е станало като по разпореждане на К. са разбили патрона на входната врата, вътре не е имало никакви мебели. Всички свидетели знаят, че от апартамента са липсвали гардероб и 4 тръбни рафта, но допускат различия по отношение на останалите мебели, в чието пренасяне на участвали. На съда прави впечатление, че свидетелите единодушно подкрепят твърденията на К. и за това, че когато през месец април 2015г. са влезли принудително отново в апартамента на ул. „Ал. С“ №, ет, там не е имало нищо, но това обстоятелство противоречи на дадените от В. К. и И. А. пред полицията обяснения, в които те са посочили, че след като Х е напуснал апартамента, там са били оставени маса и три стола. Тези противоречия и обстоятелството, че независимо от броя на свидетелските показания, всички те са дадени от лица, които се намират в служебна, лична или финансова зависимост от В. К. и поради това съдът преценява, че не може да се довери на показанията им, защото те не са обективни, а представляват опит да се подкрепи поддържаната от К. теза. Основание за това са и дадените показания от П. Г. и И. Д., които са независими от страните по делото и не поддържат отношения с подсъдимия или пострадалия – Г. е бил служител в дружеството на подсъдимия, но е напуснал след като не му е платен използван отпуск и не са му плащани допълнителни работи, които Х му е възлагал. Понастоящем той не поддържа никакви взаимоотношения с него. Д. е собственик на товарния автомобил, който е нает от Х
на 20 март 2015г. и ангажимента му към него е бил единствено този. Двамата твърдят, че в жилището на подсъдимия не е имало 4 тръбни рафта със стъклени стелажи и двукрилен гардероб и че такива мебели не са пренасяни от тях. Г. посочва, че е имал повод да ходи в това жилище и преди 20 март и там не е имало такива тръбни метални рафтове, каквито е имало в магазина на партерния етаж. Г. ясно си спомня обстоятелствата около преместването на 20 март 2015г., защото е бил лично натоварен от подсъдимия със задачата да участва в това преместване и свидетелства подробно за вещите, които са изнесени от жилището и преместени в новата квартира на бул. „Д Б“, като с категоричност потвърждава, че от жилището не са изнасяни тръбни метални рафтове и гардероб. Съдът има основание да даде вяра на тези показания заради тяхната последователност и непротиворечивост в различните етапи на наказателното производство, както и заради независимостта на свидетелите от страните по делото и липсата на мотив за подкрепяне на една или друга теза.
За да приеме като недоказано твърдението, че част от търговското оборудване на магазина е било преместено в отдаденото под наем на подсъдимия жилище и е обсебено от него, съдът посочва също и че за разлика от деянията, насочени срещу частно имущество, намиращо се в жилище, в този случай се твърди, че предмет на престъплението са станали вещи, които са били част от търговско оборудване, предоставени за ползване в помещения, отдавани под наем от юридическото лице [фирма]. Не подлежи на съмнение, че както собствеността, така и вещите, които са предоставени за ползване на юридически лица следва да бъдат описани в счетоводните книжа на търговците, като за придобиването или ползването следва да се съставят документи, активите да се заприходят като част от имуществото на дружеството или като част от чуждо имущество, което търговеца използва, както и да бъдат предмет на инвентаризация и да бъдат описани в инвентаризационните описи. Всичко това са задължителни предписания от Закон за счетоводството и биха послужили в процесния на случай на съда за да установи, че действително инкриминираните вещи са собственост на физическото лице В. К., но са отдадени от него за ползване на дружество [фирма] и са били част от активите на това дружество, докато заради сключения с подсъдимия наемен договор, са му били предоставени. На следващо място при сключване на този договор в него е било предвидено предаването на наетите обекти да стане с приемо-предавателен протокол, в който да бъдат описани предаваните вещи. Липсата на такива протоколи за магазина и за отдадения под наем апартамент, също е пречка за съда да установи какви вещи са предадени на подсъдимия и какви са върнати от него. Дадените в тази посока гласни доказателства са несигурни, заради посочената по-горе зависимост на част от свидетелите, както и поради изминалото време и множеството предварителни разпити по този случай, поради които личните възприятия на свидетелите отстъпват пред запомнените твърдения на други лица по повод на случилото се.
Анализът на събраните по делото доказателства и направените изводи са станали основание на съда да признае подсъдимия М. Н. Х, [дата на раждане] в [населено място], остров К., Р Г, с постоянен и настоящ адрес в [населено място], ул. “св. Св. к и М." № , ет., ап., Д. Б.“ № , ет. , г, г гражданин със статут на продължително пребиваващ в Р а Б чужденец, ЛНЧ [ЕГН], неженен, със средно образование, управител на [фирма] – Б., неосъждан, за невинен в това, че на неустановена дата в периода от 14.03.2016 год. до 08.04.2016 год., в [населено място], обл. Б., ул. “А С“ , противозаконно е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 1628, 00 лева, собственост на В. Я. К. от [населено място], които владеел по силата на сключен договор за наем на недвижим имот, заради което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 206, ал. 1 от НК го е оправдавал по това обвинение и е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Я. К. срещу М. Х граждански иск за сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, заедно с претендираната законна лихва върху сумата.
Престъплението по чл. 206, ал.1 от НК е насочено срещу собствеността и се извършва от субект, който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, като законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години за обсебване.
В процесния случай съдът е преценил, че престъплението не е доказано, като въпреки твърденията на В. К., че през месец декември 2014г. или в началото на месец януари 2015г. е предоставил на подсъдимия М. Х движими вещи – гардероб от ПДЧ двукрилен, закупен от К. за нуждите на К по и и м и 4 броя тръбни рафта със стъклени стелажи, закупени от К. през 1995г., съдът не можа да установи това обстоятелство по категоричен начин. Поводът за предоставяне на тези вещи на подсъдимия е бил сключен между него и К. договор за наем от 01.12.2014г. Договорът е сключен между търговските дружества, ръководени от К. и Х – [фирма] и [фирма]. Твърди се от К., че за оборудване на наетия от подсъдимия апартамент на ул. „А С“ № , ет. той е разпоредил на свои работници – А., М., Д и П. да занесат в апартамента някои мебели, между които двукрилен гардероб от ПДЧ, закупен от К. за нуждите на К по и и м и 4 броя тръбни рафта със стъклени стелажи, закупени от К. през 1995г. за нуждите на търговско оборудване в магазин на ул. „А С“ № . Твърденията са потвърдени от работниците и неговия съдружник в Кпо и и м О. С.. В полза на тези твърдения не са представени писмени доказателства, каквито е следвало да бъдат изготвени със сключването на наемния договор – приемо-предавателни протоколи, както и не са представени на съда доказателства за произхода, основанието за ползване на тези вещи и наличността им в имуществото на дружество [фирма]. Липсата на такива писмени доказателства са попречили на съда да установи дали действително такива вещи са били част от активите на това дружество и дали са предоставени за ползване на подсъдимия по силата на сключения наемен договор. Съдът не се е доверил на твърденията на К., неговите работници и съдружника му, като е преценил, че свидетелските показания не са независими и обективни, защото свидетелите са работници на пострадалия и са във финансова и лична зависимост от него. Недоказано е останало и твърдението, че при напускане на жилището на 20 март 2015г. подсъдимият е изнесъл процесните мебели от наетия апартамент и ги е преместил на друго място, като по този начин противозаконно ги е обсебил. Съдът е разпитал като свидетели лицата, които са участвали в това преместване на вещите от апартамента на ул. „А. С“ № – П. Г. и И. Д., които отричат да са помагали за изнасяне на такива вещи от апартамента и преместването им другаде. Тези показания са оценени от съда като достоверни, поради това, че свидетелите са независими от страните по делото, не поддържат близки отношения с подсъдимия или пострадалия и показанията им са оценени като независими. Освен това показанията им са останали непроменени в различните етапи на производството и в тях съдът установя логическа връзка и последователност, която също подкрепя разбирането на съда, че показанията следва да бъдат кредитирани с доверие. Инкриминираният период от време е определен от прокурора, който е посочил начална дата 14.03.2015г. – датата, на която според посоченото в писмо от наемодателя към подсъдимия, наемния договор следва да се счита прекратен. Краят на периода е 08.04.2015г., когато се твърди, че К. е влязъл в апартамента на ул. „Ал. С“ № , ет. и е установил, че там липсват процесните вещи. Прокурорът е посочил, че в този период от време Х е отказал да върне процесните движими вещи, които владеел, като по този начин е манифестирал промяна на отношението си към тези вещи като към свои. Съдът посочва, че в действителност събитията, свързани с напускане на жилището, ползвано от подсъдимия под наем и изнасянето на вещи от него, са се случили на 20 март 2015г., като няма данни, че преди тази дата Х е преместил някои от предоставените му за ползване вещи или е извършил други действия, в израз на промененото си отношение за своене на предоставените му мебели, както и няма данни, че наемодателят е считал датата 14.03.2015г. като край на договорните отношения, което би наложило да се извършат действия за приемане на освободените от наем обекти.
Може да се твърди, че на 20 март 2015г. подсъдимият е направил опит да задържи част от търговското оборудване на наетия магазин, а след това до неустановен ден през месец юни 2015г. подсъдимият е задържал някои мебели – легло, диван, хладилник, дървен рафт, собственост на В. К., но по отношение на тези действия страните нямат претенции един към друг и няма повдигнато обвинение, поради което съдът приема, че тези обстятелства са част от създадените гражданско-правните отношения, създадени между подсъдимия и В. К., които са извън предмета на разглеждане в наказателното производство.
Съдът не можа да установи и действия на подсъдимия, които да доказват субективната страна на престъпление обсебване по отношение на вещи, предоставени му за ползване от В. К.. Действително се установява, че поради влошените отношения между наемател и наемодател, договорът между тях е прекратен преди изтичане на срока му, както и не е имало разбирателство кога ще бъдат освободени наетите помещения - Х е считал, че има право да ги ползва до 01.04.2015г., като е преценил, че платената от него гаранционна сума ще покрие наем и консумитави дотогава, а К. е отвърнал на предизвестието, с уведомление, че договорът следва да се счита прекратен от 14.03.2015г. Не може да се установи дали действително между страните е имало постигнато съгласие Х да задържи като компенсация част от предоставеното му за ползване оборудване в магазина и апартамента, както той твърди, а К. отрича, тъй като няма създадени документи относно това обстоятелство и същестува съмнение относно действителността на такава уговорка. Независимо от това действията на Х установяват, че той е направил опит да задържи част от оборудването, като го изнесе от наетите обекти и го пренесе в новонаетите магазин и жилище. Тези действия са станали известни в хода на досъдебното производство и не са били предмет на обвинение, като прокурорът е преценил, че тези обстоятелства също са част от създадените между страните гражданско-правни отношения и по отношение на движимите вещи Х не е имал намерение за своене и за противозаконно обсебване. Съдът не установява различно отношение и поведение към част от мебелите, което да даде основание да се счита, че по отношение на тези вещи намереинето на подсъдимия е за противозаконно обсебване.
Анализът на доказателствата е довел съда до извод за недоказаност на инкриминираното обсебване на движими вещи, собственост на В. К., поради което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 206, ал.1 от НК съдът е оправдал подсъдимия и е отхвърлил като неоснователен предявения срещу него граждански иск. Относно гражданския иск съдът посочва, че разпоредбите на чл. 84 и сл. от НПК предвиждат право на пострадалия, който е претърпял вреди от престъплението, да предяви в съдебното производство граждански иск за обезщетение на тези вреди. Съдебната практика е установена относно обстоятелството, че предмет на тази претенция следва да бъдат преките и непосредствени вреди от деянието. В процесния случай граждансксият ищец е претендирал репариране на неимуществени вреди от престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, което е насочено срещу собствеността и изначално с него на лицата не се причиняват като пряка последица неимуществени вреди. Независимо от това разбиране на съда гражданският иск е приет за съвместно разглеждане, като е дадена възможност на гражданския ищец да защити правата си в наказателното производство и да докаже, че независимо от обекта на престъплението, то е причинило подлежащи на репариране неимуществени вреди. Гражданският иск е отхвърлен от съда като неоснователен, като не е установено, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, както и не е извършил друго действие, с което по непозволен начин да е увредил правата на К., като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване на правилата на чл. 45 от ЗЗД.
На този етап съдът не се е произнесъл по отношение на направените по делото съдебни и деловодни разноски, като ще го стори по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, след приключване на наказателното производство, когато размерът на разноските и отговорността за тях ще бъде окончателно ясен.
Това са мотивите на съда за постановяване на съдебния акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………