Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от А. К. А. против електронен фиш серия К №, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш, както и че същият е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че в електроненния фиш липсва дата на неговото издаване, което било един от задължителните му реквизити. Нямало и изчерпателно описание на нарушението, като било посочено единствено основанието за налагане на глобата. В Жалбата се акцентира на дадените с ТР 1/2014 по т.д. 1/2013г. на ВАС, указания съгласно които в хипотезата на чл.189, ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на нарушения може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира в отсъствие на контролен орган, а в случая санкционираното нарушение било установено и заснето с мобилна радарна установка. Поддържа се, че издаването на електронен фиш е възможно единствено в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им на основание чл.165, ал.2, т.6 и 8 ЗДвП. Навежда, че липсата на снимков материал лишава жалбоподателя от възможността за адекватна защита, като не могло да се направи обоснован извод за номера и цвета на автомобила.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт,, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2017г. в 14:18ч. в ПП- Е-79 км. 361+200 при бензиностанция „Ш.” Б. в посока от [населено място] към [населено място] при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 с мобилна радарна установка TFR1-M №502 била засечена скорост на движение на МПС „И. Д.” с рег. [рег.номер на МПС] от 99 км/ч . (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава - 60 км – т.е превишение от 39 км/ч. Лекият автомобил бил регистриран като собственост на [фирма] с ЕИК[ЕИК], чийто законен представител е А. К. А..
Въз основа на тези данни от ОДМВР- Б. е издаден електронен фиш серия К № 1788530 срещу А. К. А. като законен представител на [фирма] с ЕИК[ЕИК] за налагане на глоба в размер на 300 лева за нарушение на .чл.21, ал.2 ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал -клип № 120 (заснет с мобилната система за видеоконтрол радар № 502 се установява, че на процесната дата – 24.10.2017г., в 14:18:33ч на ПП- Е-79 км. 361+200 при б-я „Ш.” Б. в посока от [населено място] към [населено място] с координати EL 23°04.4592 и NL°00.6333 е измерена скорост на движение от 99 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този, регистриран на името на жалбоподателя.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 26.10.2017 г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП -СДВР.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип - TFR1-М № 4835 с идентификационен № 502 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г. Съгласно Закона за измерванията периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година, като от протокол № 2-3-17/17.10.2017г. се установява, че мобилната система с № 502 е преминала проверка на 17.10.2017г., и отговаря на изискванията, като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел К. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: разписка за връчване на Електронен фиш от 15.12.2017г., писмо от Областно пътно управление изх. № 11-00-42/13.03.2018г., ведно със схема на пътя, справка от Търговския регистър и Заповед № А-333/29.05.2014 г., копие от снимков материал на л.12 от делото, справка от КАТ за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Справка за нарушител/водач, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 26.10.2017г., Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № 2-3-17, Заповед № 8121з-746/01.06.2017 г., схема.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Съдът приема за достоверни показанията на св. К., доколкото същите са последователни и непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля К. и писмените доказателства се установява по несъмнен начин както извършеното нарушение, така и датата и мястото му на извършване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (електронният фиш е връчен на 15.12.2017г., а жалбата е от 03.01.2018 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП, установяваща задължителните реквизити, които следва да съдържа и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. В съответствие с цитираната разпоредба, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Предвид това, че електронният фиш не носи подпис на издателя си, въпросът за компетентността на определено лице не подлежи на изследване. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е и сторено. Това следва и от естеството на електронните фишове, които съгласно § 1 от ДР на ЗАНН и съответно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Ето защо въведените с жалбата доводи за липса на предвидените в закона реквизити в атакувания електронен фиш е неоснователно.
Доколкото в електронния фиш, предмет на настоящия съдебен контрол е изрично отразено, че на 24.10.2017 г. в 14:18ч. в ПП- Е-79 км. 361+200 при бензиностанция „Ш.” Б. в посока от [населено място] към [населено място] при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 с мобилна радарна установка TFR1-M №502 била засечена скорост на движение на МПС „И. Д.” с рег. [рег.номер на МПС] от 99 км/ч . (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава - 60 км, неоснователно се явява и оплакването, че в същия липсва описание на нарушението.
Във връзка с основното възражение на жалбоподателя за неправилно установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол, съдът намира следното:
В Протокол от използване на АТСС, рег. №1116р8816/26.10.2017г. е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето и с автоматизирано техническо средство TFR1-М с радар № 502, като същото се установява и от приложеното по делото копие от разпечатка от видеоклип. От приложените по делото Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. и протокол № 2-3-17/ 17.10.2017г за последваща проверка, съдът установи вида, типа, регистрацията, периодичните технически прегледи, техническата годност и изправност на това техническо средство. На основание описаните писмени доказателства, съдът приема за безспорно доказано, че техническо средство - TFR1-М с № 502 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Във връзка с основното възражение на жалбоподателя за неправилно установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол, съдът намира следното:
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е съобразен с цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните промени е независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира / спазването на този ред се установи и от показанията на [населено място]/. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. /
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, районният съд намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно автоматизирано техническо средство.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е изцяло законосъобразно установено с него нарушение, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването на всички законови изисквания.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата). В чл.9 от наредбата изрично е регламентирано, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След изтичане на времето за контрол, служителят изключва автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в редакцията му към датата на нарушението/ изрично са регламентирани две възможности за осъществяване на контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или мотоциклети, 1. движещи се в пътнотранспортния поток или 2. работещи на място за контрол. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. Съобразно това и per argumentum a contrario следва, че при осъществен контрол с мобилно АТСС работещо на място, а не във време на движение санкционирането на нарушители посредством издаване на електронен фиш е допустимо и законосъобразно.
Видно от представения клип № 120/24.10.2017 г. измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 102 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 99 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.нар."толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 99 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 39 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
От представените по делото от Областно пътно управление- Б. писмени документи, придружени със съответните пътни схеми се установява, че към 24.20.2017г на път I-1 „С. -Кулата” на км.361.600 в района на бензиностанция „Ш.” в посока на движение „Кулата -С.” е имало поставен знак В26 – „Забранено е движение със скорост, по висока от означената” – 60 км/ч и „Допълнителна табела Т2-1000” – указваща дължината на пътния участък, за който важи пътния знак.
От графа „Разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТТС в метри” от протокол рег. №1116р8816/26.10.2017г се установява, че автоматизираното техническо средство, с което е заснето процесното нарушение е било на 600м. от пътен знак В26, т.е в обхвата на въведеното с него ограничение.
В случая съответните служби от МВР не е следвал да означават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участък от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи, доколкото към датата на процесното нарушение -24.10.2017г. е отменена т.8 на чл.165, ал.2, ЗДвП, регламентираща такова изискване.
Съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случай че друго лице, различно от представляващият дружеството е управлявало автомобила, на основание чл.189, ал.5 ЗДвП в 14- дневен срок след получаване на електронния фиш, жалбоподателят следва да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. С цитираната разпоредба законодателят е въвел законова презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, същият се смята за извършител на констатираното с електронния фиш нарушение. Именно предвид въпросната презумпция, за административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва лицето, управлявало засечения с техническо средство лек автомобил. При положение, че в конкретния случай не е подадена такава писмена декларация в установения за това срок, правилно е ангажирана отговорността на управителя на дружеството- собственик на лекия автомобил.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, според която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава установената с пътен знак В26 скорост – в случая от 60 км/ч .
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от ЗДВП, като за конкретното превишение от 39 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева. Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране. В конкретния случай определената с електронния фиш глоба от 300 лв. е под предвидения с разпоредбата размер. Предвид това, че допуснатата неточност представлява по-благоприятно положение за санкционираното лице, не са налице основание за отмяна или изменение на обжалвания електронен фиш.
Макар, че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е значително, а именно с 39 км/ч., което е повишило опасността от реализиране на ПТП. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, непозволяващ на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К” № 1788530 на ОД МВР-Б., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, на А. К. Н., законен представител на [фирма], с ЕИК[ЕИК], е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: