и за да се произнесе, взе предвид следното:
Oбразувано е по искова молба от Т. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул."М. Б." № . и Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], ул."М.Б." № . двамата със съдебен адрес: Б., ул."Т. А." №.., ет.. офис .. адвокатска кантора Р. И. ПРОТИВ [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Главен изпълнителен директор Д. С. Д., със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."А..С. М." № .., [жилищен адрес] с която е направено искане да се постанови решение, с което на основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.200, ал.4 от КТ и чл.86 от ЗЗД, да се осъди ответното дружество ,, Б. П." ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ищците ОСТАТЪКА от дължимо обезщетение в общ размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди) лева за нанесените им неимуществени вреди -морални болки и страдания вследствие настъпила смърт на наследодателя им - Л. Т. Б. при трудова злополука, настъпила на 27.04.2017г., призната с влязло в сила разпореждане № 20927/02.08.2017г. на НОИ-Териториално поделение - С. град, и представляваща РАЗЛИКАТА от общо претендираните от тях сумата от 75880,00лв. и получени общо от двамата по задължителна застраховка сумата от 25880 лв., или да се присъдят поотделно за Т. Л. Б. и за Д. Л. Б. – сумата от по 25 000,00 лв. за всеки един от ищците, представляващи разликата между претендираните обезщетения за всеки един от тях от по 37 940,00 лв. предвид получените обезщетения по задължитрелна застраховка , а именно сумата от по 12 940,00лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г. /датата на злополуката/ до окончателното изплащане на главницата, ведно със сторените съдебни и деловодни разноски по настоящето.
В исковата молба , се твърди, че ищците са законни наследници - син и дъщеря, на Л. Т. Б., бивш жител на Б., починал на ...Твърди се, че от .... техният баща работил с трудов договор към "Р. у. "За.р." на ответното дружество, първоначално на длъжност "сортировач поща (пощенски пратки)", впоследствие на длъжност "шофьор пощенски автомобил (вътрешнорегионален маршрут) към О., той и огняр", с място на работа - Б. 1219999/Обработвателен възел/.
Твърди се, че на 27.04.2017г., около 07,15 часа, на път за работа, е претърпял злополука (падане), в резултат на което е намерен в тежко и безпомощно състояние (кома) на площадката на 1-вия етаж на жил.кооперация, в която живеел, на административен адрес [населено място], ул."... Б.." № .... Пристигналият екип на ФСМП-Б. го е транспортирал до спешно отделение, а след направени изследвания е бил хоспитализиран в ОАИЛ на МБАЛ-Б..
Твърди се, че в резултат на падането е получил тежка черепно-мозъчна травма и фрактура вдясно, странично на главата, както и контузия на бял дроб, хемоторакс, фрактура на 2-ро ребро вдясно по аксиларна линия. В хода на разследването на злополуката не можа да се установи причината за падането му на стълбищната клетка. В резултат на тежките травматични наранявания, починал на... без да излезе от състоянието на кома.
Посочва се, че ответното дружество, в качеството си на работодател на техния баща, е подало декларация за трудова злополука. На база на съставен от нарочна комисия към НОИ-ТП Б. протокол № 5103-01-18/28,07,17г. за резултатите от извършеното разследване, с разпореждане № 20927/02.08.2017г. на НОИ-Териториално поделение - С. град, влязло в сила на 22.08.2017г., злополуката е приета за трудова по чл.55, ал.2 от КСО. Сочи се, че е огромна тяхната болка по загубата на най-близкия им човек, тъй като за тях – неговите деца, Л. Т. Б. бил опора и от внезапната му загуба, при това в активните му години, неболедувал до тогава и неползващ никакви лекарства за каквото и да било заболяване, страданието им е жестоко и неутешимо до днешна дата.
Посочва се, че независимо, че в периода около злополуката вече не живеели в едно домакинство с техния баща (първият от тях Т. се бил отделил заедно с приятелката им в самостоятелно жилище, предоставено от неговия баща в същата жилищна кооперация, в която той живеел, а вторият ищец- Д., работила в А..) и двамата били силно привързани към него, имали отлични взаимоотношения, основани на обич, уважение и взаимопомощ, без никакви конфликти и разногласия. Били респектирани от човешката му доброта и бащината обич, с която ги дарявал, помежду им имала силна емоционална връзка, разчитали на него във всяко отношение за съвети, помощ, подкрепа, всякакви услуги. Първият от тях - Т.- бил в ежедневен контакт с него, виждали се всеки ден и общували, а втората - Д.- контактувала често по телефон и при редовните си посещения в Б.., баща им се поставил изцяло и на двамата в услуга, изпълнявал техните желания, поръчки, споделяхли проблемите си и той им давал съвети. За тях смъртта му била шокираща, неочаквана, болезнена и все още не могат да преодолеят мъката по преждевременната му загуба.
Сочи се, че на основание редовно действуваща задължителна застраховка „Трудова злополука", сключена между ответника по настоящето и ЗАД [фирма], получили застрахователно обезщетение за моралните си страдания от загубата на техния баща в ОБЩ размер на 25 880,20 лв., или на двамата наследници по 12 940,10 лв., изплатени им на два транша - на 09.11.2017г.- по 11928,56 лв. и на 11.01.2018г.- по 1012,10 лв. Тъй като по условията на застраховката застрахователят покрива и материални щети, изразяващи се в разходи за погребение (справка: отразено в з.полица № 0501-130-2017-00019), на основание представена с уведомлението за настъпило застрахователно събитие от мен-Т. Б.- фактура № 1004/19,06,17г., ЗАД [фирма] включи към определеното ми обезщетение от 11928 лв. и сумата 658,00 лв. разходи по погребението, като по този начин е формирана първата преведена на 09.11.2017г. сума от 12 586,56 лв. (11928,56 лв.-неимущ.щети и 658,00 лв.-разходи за погребение съгласно представената фактура). Изплатените суми от по 12 940,10 лв. като обезщетения за морални страдания от загубата на техния родител считат за крайно недостатъчни да възмездят обема болки и страдания от причинената им увреда.
Сочи се, че човешкият живот няма и не може да има паричен еквивалент, но по критерия справедливост, заложен в правилото на чл.52 от ЗЗД и съобразено с константната съдебна практика на ВКС към 2017 година за присъждане на обезщетения при смърт, считат за справедлива репарацията, както следва: по 37940,00 лв. на всеки от тях. Като изхождат от разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ, от размера на дължимите от работодателя обезщетения следва да бъдат приспаднати сумите, получени от тях на основание задължителната застраховка „Трудова злополука" а именно по 12 940 лв. за всеки от тях, при което претенциите са за присъждане на обезщетения са в размер на по 25000 лв. или общо 50 000 лв.
Ответникът в писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез пълномощника на ответната страна - адв. Н. В., оспорва предявените искове по размер и е направено искане да бъдат отхърлени изцяло.
Не се оспорва факта на злополуката и квалификацията й като приравнена на трудова съгласно ал. 2 на чл. 55 от КСО. Към момента на злополуката пострадалото лице ищец Л. Т. Б. е било в трудово правоотношение с [фирма], Регионално управление „Западен регион" с ЕИК по Булстат .... Оспорват се всички останали фактически и правни твърдения на ищците, като се твърди, че са недоказани и неоснователни. Посочва се, че присъждане на по-голяма сума на обезщетение на неимуществени вреди поради процесната злополука от вече получените от ищците застрахователни обезщетения в размер на 25 000 лева (според ИМ) ще е несъвместимо със справедливостта и съдебната практика. Поради това се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.Направено е искане, в случай, че приеме, че ищците имат право на обезщетение от ответника-работодател за неимуществени вреди в по-висок размер от вече полученото от всеки от тях обезщетение от застрахователя, да се присъди обезщетение в размер по-нисък от исковите претенции, защото претендираните размери по 25 000 лева за всеки от ищците са несправедливи.
Твърди се, че представената с ИМ - Застрахователна полица № .... от 07.04.2017 г. за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука" при застраховател: ЗАД [фирма] с ЕИК[ЕИК], ответникът като застраховащ е сключил застраховка за риска „трудова злополука", покриваща и наследодателя на ищците - Л. Т. Б.. Т.е. налице е валидна застраховка на пострадалото лице, покриваща риска трудова злополука, съгласно Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Т..зл...", по-долу за краткост „Наредбата". И тази застраховка е била в сила към момента на процесната злополука. Поради това застрахователят по нея ЗАД [фирма] с ЕИК[ЕИК] има задължение по чл. 10 от Наредбата - да плати застрахователно обезщетение на ищеца. Посочва се, че процесната злополука е изцяло без каквато и да е вина или каквото и да е укоримо поведение от работодателя или негов служител или друго, свързано с него лице. Посочва се, че Законът в чл. 200 от КТ изрично предвижда, че „работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването" на вредите. Това в процесния случай и сходните такива означава, че работодателят на практика носи риска от неблагоприятно събитие с негов служител, случило се при условията посочени в чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО. По същността си, нормата се свързва с правилото „комуто ползите, нему и рисковете / и вредите". Поради това, ответното дружество счита, че при прилагането на чл. 52 ЗЗД в конкретния случай не може и не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че процесната злополука е изцяло без каквато и да е вина или каквото и да е укоримо поведение от работодателя, което обстоятелство е от значение за справедливостта. Излагат се съображения, че би било различно, ако злополуката се бе случила на работното място на пострадалия при ответника, в условията на работа, осигурени от ответника работодател. А в случая случилото се е в сградата, където е домът на пострадалия. Т.е. на място за безопасността на което той самият отговаря. В случай, че стълбите, по които е слизал са опасно хлъзгави или неизправни или парапетът е бил опасен или др., за това отговаря пострадалият като собственик или ползвател на жилището в сградата, но не и работодателят му. И липсата на каквото и да е дори съмнение за неправомерно поведение от ответника, следва да се вземе предвид като условие за намаляване на отговорността му, макар и тя да е предвидена в закона като безвиновна. Работодателят не е имал възможност по никакъв начин да повлияе на състоянието на стълбите в сградата на пострадалото лице, да ги провери или прецени, нито е имал възможност да повлияе на начина, по който пострадалият се е движил по тях, или на състоянието му при движението по стълбите при злополуката. Това следва да намали справедливото обезщетение от работодателя в случая.
Сочи се, че в конкретния случай, пострадалият служител на ответника е работил при ответника от 05.02.2015 г., т.е. само 2 г. и почти 3 месеца преди злополуката. Това е сравнително кратък период от периода на трудова активност на човека. В този смисъл работодателят е имал сравнително малки ползи от този служител на възраст 60 г. в сравнение с ползите, които би имал ако служителят работел при него от по-рано през професионалния си стаж. Аналогия може да се направи с времевия период по чл. 222, ал. 3 от КТ, където за дълъг стаж при същия работодател законът приема 10 г. и предвижда обезщетение при пенсиониране 3 пъти по-високо, в сравнение с пенсиониране при стаж от по-малко от 10 години. Същият дух на закона и логика на прилагане на справедливостта може да се приложи и в настоящия случай. Периодът на работа на пострадалия при ответното дружество е 4 пъти по-малък от 10 г. и това не е без значение при прилагането на правилото „комуто ползите, нему и рисковете/вредите" във вр. с чл. 200 КТ и чл. 52 ЗЗД. Като според ответника в разглеждания случай, съдът следва да вземе предвид и това обстоятелство. Също така, според исковата молба, злополуката е станала в около 07:15 часа на 27.04.2017 г., а според документите от разследването на трудовата злополука началният момент на работно време на пострадалия Л. Т. Б. е 06:30 ч. това буди съмнения, че той е бил закъснял за работа в злополучния ден и е бързал по стълбите, което увеличава много риска от злополука като процесната.
Посочва се, че предявените искове по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД за плащане на лихва за забава върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни, защото ищците са в забава на кредитора по отношение на обезщетението, което претендира. Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой плащанията се извършват само чрез банков превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност повече от 10 000 лв. Претенциите са на стойност над 10 000 лв. Следователно - ако са дължими - те могат правомерно да се платят от ответника единствено по банков път - „чрез превод или внасяне по платежна сметка" на ищеца. Според чл. 95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Без да има информация за IBAN номера на банковата сметка на ищеца за ответника като длъжник по чл. 200, ал. 1 КТ не е възможно да плати в изпълнение на задължението си за обезщетение. Поради това, съдействието от страна на ищеца се явява „необходимото съдействие" по смисъла на чл. 95 ЗЗД. И като не го е предоставил и до момента, всеки от ищците със своето поведение е причина за неплащането - в забава са по чл. 95 ЗЗД. И поради това забава на длъжника по непозволеното увреждане не е налице и той не дължи законна лихва за забава. Длъжникът няма задължение да кани изрично кредитора си да му окаже необходимото за престацията му съдействие. Чл. 95 ЗЗД задължава кредитора за това без покана. Наред с това за ответника до момента на получаване на исковата молба не е било известно, че ищците претендират обезщетения в размери по-високи от получените от тях суми от застрахователя на трудовата злополука. Т.е. ищците не са уведомили работодателя, че вредите им са в размер по-висок от застрахователното обезщетение.
Направено е искане на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК да се присъдят на ответника заплатените от него разноски за настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете, в това число и платеното възнаграждение за адвокат по делото.
В о.з. ищците, чрез пълномощника си адвокат И. , се явяват първият от тях и процесуалния представител , поддържат исковете с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете по размер. Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишен поради което ги счита за несправедливи, обосновавайки се, че в конкретния казус злополуката е изцяло без никаква вина или каквото и да било укоримо поведение от работодателя или негов служител. Релевира възражение за съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в прекомерно бързане за работа, при което пострадалият не се бил съобразил с опасната хлъзгавина на стълбищната клетка и нейната неизправност, което било условие за намаляване отговорността на работодателя, а вече е да е изплатено обезщетение на ищците, с подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
От Удостоверение за наследници на Л. Т. Б., с ЕГН: [ЕГН], починал на ===. и с изх №=== се установява, че ищците Т. Л. Б. и Д. Л. Б. са законни наследници на Л. Т. Б..
Между страните не се спори, и от събрания писмен доказателствен материал се установява - съществуването на трудово правоотношение между ответника и наследодателя на ищците по делото, като считано от 05.02.2015г. Л. Т. Б. е бил работник по трудов договор към ответното дружество [фирма] - "Регионално управление "З... р...", първоначално на длъжност "сортировач поща (пощенски пратки)", впоследствие на длъжност "шофьор пощенски автомобил (вътрешнорегионален маршрут) към О., той и огняр", с място на работа - Б. 1219999/Обработвателен възел/.
От протокол за трудова злополука №5103-01-18/28.07.2017г. за резултати от извършено разследване на злополука, станала на 27.04.2017г. и Декларация за т...з.. №7/30.06.2017г. на осигурителя- работодател Б.. П.." ЕАД, ЕИК[ЕИК] “, както и от Разпореждане № 20927/02.08.2017г. на НОИ –ТП– [населено място] издадено след протокол № 9/30.06.2017г./непредставен по делото/ и протокол за трудова злополука №5103-01-18/28.07.2017г. за резултати от извършено разследване на злополука, станала на 27.04.2017г., с което на основание чл. 60 ал.1 КСО декларираната злополука от 27.04.2017г. , станала със служителя Л. Т. Б., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал.2 от КСО. Всъщност характерът на произшествието от 27.04.2017г. на трудова злополука не е спорен между страните, като не е спорно,че злополуката е станала при придвижване по обичайният път от основното място за живеене до работното място, при което вследствие на паданена стълбищна площадка, пострадалият получава дифузна травма на главния мозък, без открита вътрешно черепна травма.Установява се, че на 27.04.2017г., около 07,15 часа, наследодателя на страните на път за работа, е претърпял злополука (падане), в резултат на което е намерен в тежко и безпомощно състояние (кома) на площадката на 1-вия етаж на жилищната кооперация, в която е живял, на административен адрес [населено място], ул."М... Б..." № ... Пристигналият екип на ФСМП-Б. го е транспортирал до спешно отделение, а след направени изследвания е бил хоспитализиран в OA ИЛ на МБАЛ-Б.. След смъртта на Л. Б., с епикриза, изготвена от ХО на МБАЛ – Б., се установява, че в резултат на падането пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма и фрактура вдясно, странично на тавата, както и контузия на бял дроб, хемоторакс, фрактура на 2-ро ребро вдясно по акснларна линия, като в резултат на тежките травматични наранявания, е починал на 11.05.2017г., без да излезе от състоянието на кома.
Доколкото в самата Декларация за трудова злополука на осигурителя- работодател “, последният е декларирал злополуката да е настъпила при обичайният път от мястото за живеене за работата по повод изпълнение на трудови задължения, а и от Протокол за разследване на злополуката , страните не спорят , затова , че вредоносния резултат не е настъпил в резултат на трудова злополука. Всъщност дали една злополука е трудова или не е компетентен да се произнесе НОИ – РУ”СО”, а и по делото няма данни нито се твърди неговото разпореждане да е обжалвано или отменяно. Ето защо и съдът намира за безспорно установено по делото, че настъпилата на 27.04.2017г. около 07,15 часа злополука в резултат на падане на път за работа, пострадалият е претърпял злополука, като е намерен в тежко и безпомощно състояние (кома) на площадката на 1-вия етаж на жил.кооперация, в която е живял, от която е получил внезапно травматично увреждане на здравето довело до неговата смърт, което е трудова злополука, установена като такава по надлежния ред – чл.55 ал.2 от КСО. Обстоятелство достатъчно за да ангажира отговорността на работодателя - ответник , по реда на чл.200, ал.1 КТ.
Установява се от писмения доказателствен материал, че на основание редовно действуваща задължителна застраховка „Т.. з..", сключена между ответника и ЗАД [фирма], ищците - Т. Б. и Д. Б. са получили застрахователни суми по повод настъпил риск "Смърт при трудова злополука" по повод смъртта на баща им в ОБЩ размер на 25 880,20 лв.. изплатени им на два транша - на 09.11.2017г.- по 11928,56 лв. и на 11.01.2018г.- по 1012,10 лв. Тъй като по условията на застраховката застрахователят покрива и материални щети, изразяващи се в разходи за погребение (справка: отразено в з.полица № 0501-130-2017-00019), на основание представена с уведомлението за настъпило застрахователно събитие от Т. Б. фактура № ..., ЗАД [фирма] е включило към определеното му обезщетение от 11928 лв. и сумата 658,00 лв. разходи по погребението, като по този начин е формирана първата преведена на ищеца на 09.11.2017г. сума от 12 586,56 лв. (11928,56 лв,-неимущ.щети и 658,00 лв.-разходи за погребение съгласно представената фактура на името на Т. Б.).

Според приетото в съдебно заседание заключението по ССЕ на в.л. С. Т. С .М , неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно, се установява, че общият размер на застрахователното обезщетение, сума, платена от ЗАД [фирма] по застрахователна полица № .....лева, от които, платени на ищеца -Т. Л. Б. - 13 598,66 лева и на ищцата Д. Л. Б. - 12 940,66 лева, както и на другия наследник , който не е страна по делото -В. Й. Б. - 1 012,10 лева, или общият размер на застрахователното обезщетение/сума, платено/а от ЗАД [фирма] на двамата наследници - ищци във връзка с посочената застрахователна полица № ......е 26 539,32 лева, от които, платени на - Т. Л. Б. - 13 598,66 лева и на Д. Л. Б. - 12 940,66 лева.Вещото лице отговаря и на поставения въпрос от ответника , като посочва, че дължимият размер на "обезщетение" по условията на застраховката "Тр.злополука" , изчислен по правилото на чл.8 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Т... з." е 53 025 лв., като не може да е по малък от 7 кратния размер на годишнат абрутна заплата на съответния служител, съгласно поставения въпро и цитираната разпоредба чл. 8 от Наредбата.
От събраните в хода на производството гласни доказателства, разпитаните в с.з. на 02.10.2019г. свидетели Г. К. Д. и Б. В. Б. /хора, близки на ищците, с преки и непосредствени впечатления за взаимоотношенията в семейството/ , се установиха особено близките и топли отношения и връзка на Т. и Д. с техния баща Л. Б., както и душевните им страдания по повод неговата неочаквана кончина. Отношението между бащата и деца се е характеризирало с привързаност, уважение, любов, като децата са разчитали винаги на безотказната подкрепа на своя баща във всяка житейска ситуация. Т. е бил в ежедневен контакт с баща си, а Д. е контактувала постоянно и често с него по телефона и при редовните си посещения в Б.., споделяли са проблеми си, търсили са неговите съвети. Бащата е осигурявал и материалната издръжка на своите деца за обучението им в чужбина - на Т. в Г.. а на Д. - в А..., където последната останала да живее и работи , след завършване на образованието си.
Свидетелката Д. /живееща на съпружески начала с Т. от 5 години/ споделя, че бащата на ищците Л. Б. им е предоставил собственото си жилище и се е изнесъл от него, за да живеят самостоятелно и че баща и син всяка вечер се виждали, контактували, споделяли ежедневието си. Много често Л. им помагал физически и финансово, както и със съвети по проблемите им, винаги се е отзовавал когато трябва да свърши нещо, в подкрепа както на тях двамата, така и на Д.. От разговорите с него научавали подробности за живота на Д. в А... и за ежедневните й контакти с нейния баща по телефон, от което свидетелката е придобила впечатления за особено близките отношения между баща и дъщеря, за силната подкрепа /морална и финансова/ на Л. към Д..
В показанията си свидетелката Д. излага своите непосредствени възприятия от това как смъртта на Л. се е отразила на неговите деца, като се установява , че смъртта му е била неочаквана и много болезнена за неговите деца, които изпаднали в шок, несъмнени и видими са били търпяните от тях душевни болки и страдания от внезапната загуба на техния родител и все още не могат да преодолеят трагедията със смъртта на Л.. …“Те го приета много тежко. Да не говорим, че се случи в къщата, в която живее. Единия ден буквално вечеряхме заедно, а на другата сутрин го намерихме в безпомощно състояние. Беше голям шок за Т., който беше вкъщи и който го намери. Също така беше шок и за Д., когато научи за самата случка, като имаше един период от две седмици, когато той беше в реанимация и Д. се прибра от Л., за да види баща си, като тя беше на позиция, която не позволяваше да отсъства за повече от седмица и всъщност тя тогава загуби работа си. Освен това, че беше емоционално тежко за нея, беше и финансово тежко за нея, тъй като нямаше работа след това….“ Установява се , че дъщерята Д. загубила работата си в А... тьй като заради ритуалите не се върнала навреме, често разговаряла с брат си за трагичното събитие, а Т. се затворил в себе си, избягвал всякакви контакти с приятели, не успял да осъществи свой работен проект поради емоционалното си състояние и продължава да страни и се изолира от всякакви контакти. Това негово душевно преживяване, свързано със смъртта на родителя се отразило дори на връзката му със свидетелката. Така свидетелката сочи…..“Т. доста емоционално го приема, доста тежко, защото трябваше да посещава болницата в тези две седмици, като лекарите не бяха особено благосклонни в прогнозата си относно това, че баща му е се възстанови, дори казваха, че шансовете са минимални. Той се чувстваше в безпомощна ситуация, тъй като не може да направи нищо за баща си. След като баща му почина пак беше доста трудно емоционално за Т., защото майка му и сестра му бяха сломени от цялата ситуация и неможеха да му помогнат толкова много при организирането на погребението, на документацията и Т. трябваше да изнесе и тази част, която не беше много лека за едно дете, да гледа баща си в такава ситуация. Това са неща, които му се отразиха много тежко на психиката, дори и до днес. Отрази се това и нашите отношение - стана изнервен, затворен, депресиран и това ни пречеше да комуникираме. Той не водеше пълноценния си начин на живот, който ние като двойка водихме. Трудно се комуникираше с него, не искаше да излиза, не искаше да прави нещата, които е правил преди, дори нещата, които сме правили като двойка, чисто нормални неща като двойка. Отрази се доста това нещо на нашата връзка..“..“ . Не бих казали, че са го преодолели Т. и Д., защото последствие, които ежедневно виждам в Т. все още са налице, той пак не е контактен, както преди. Когато се случиха нещата, той не само се изолира от мен, но се изолира и от приятелите си, с които общуваше. Затвори се в себе си. По това време, когато се случиха нещата той имаше идеята да реализира един проект, който не се случи при такова емоционално състояние. До момента Т. не съумява да се върне към предишния си начин на живот, да е толкова общителен. Той продължава да бъде така затворен в себе си. Няма този начин на живот, който преди това имаше. Д. преди си идваше много често. Почти не е имало празник, в който тя да не се прибере. Обаждаше се по-често. В момента си идва доста рядко, тъй като реално като си дойде нещата й напомнят за баща й…“
В същата насока са и показания на свидетеля Б. - дългогодишен и близък приятел на Т., още от деца, както и на семейството. Така свидетелят сочи:…“Като деца съм посещавал дома му и до ден днешен контактуваме и сме близки приятели. Чичо Л. беше добър човек. Беше спокоен уравновесен, загрижен родител, всеотдаен. Той беше наистина спокоен и добър човек. Той беше всеотдаен на семейството и най-вече на децата си. И двама и Д. и Т. бяха привързани към баща си. Знам от Т., че име е помагал адски много, и финансово и морално. Когато Т. живееше в Г.. му помагаше много и на Д. й помагаше много….“
От изяснените фактически обстоятелства, могат да бъдат направени следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим – за ангажиране на обективната и безвиновна имуществената отговорност на работодателя за причинени вреди при и по повод на изпълнение на задължения по трудово правоотношение – пр.основание чл.200 от КТ, и настъпилата трудова злополука. За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищците да установят, че починалия им баща е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съотвите, както и твърденията им, че в резултат на тази смърт са претърпяли неимуществени вреди – болки и страдания и неудобство от липсата на подкрепа и обич.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в периода на трудовото правоотношение с ответното дружество, наследодателят на ищците Л. Б. е претърпял злополука - на 27.04.2017г., около 07,15 часа, на път за работа, е намерен в безпомощно състояние, паднал в стълбищната клетка на кооперацията, в която живее, получавайки тежки телесни увреждания, несъвместими с живота, изпаднал е в кома и впоследствие починал вследствие същите телесни увреждания.Ищците са преки наследници-син и дъщеря- на починалия Л. Б.. Характерът на злополуката като "трудова" е установен по предвидения в чл.57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, с влязло в сила на 22.08.2017г. разпореждане № 20927/02.08.2017г. на НОИ-Териториално поделение - С. град. Т.е. налице е влязъл в сила индивидуален административен акт за наличието на трудова злополука, обвързващ работодателя и пострадалия/респ.неговите наследници относно осъществяването на факта на трудовата злополука, както и е задължителен за гражданския съд в настоящото производство.
Разпоредбата на чл.200 КТ урежда обективната и бевиновна отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена трудоспособност или смърт на работника/служителя.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че първият ищец понесъл тежко случилото се с баща му, тъй като живеел заедно с родителите си в една жилищна сграда, като имали пряк и непосредствен контакт , обядвали, вечеряли заедно , независимо , че заедно със свид. Д., живеели надруг етаж. И двамата ищци се разбирала чудесно със своя баща, с когото имали дълбока емоционална връзка, а и баща им бил този който осигурявал подкрепа и опора в живота и на двете си деца. Свидетелите споделят, че след смъртта на бащата на ищците , първията от тях станал затворен, необщителен и не успявал и към настоящия момент да се върне към нормален начин на живот и по някакъв начин да преодолее внезапната загуба на родителя си и болката която изпитва.Установява, че преживяното с баща му за ищеца Т. има характер на значим стресор, като първоначално е изпитан шок, с последвала симптоматика от спектъра на остра стресова ситуация, с проявления на няколко равнища: емоционално, когнитивно, физиологично и социално.
Ищцата Д. , също не могла да се справи със загубата на своя родител, в лицето на когото загубила оказваната и подкрепа , разбиране и опора в живота й.След случилото се, като следва да се вземе предвид младата възраст на ищцата, шокът от преживяното, доколкото събитието е било неочаквано, понеже татко й е бил здрав и в трудоспособна възраст тя заминала отново в чужбина, където била останала и без работа.Установи се , че започнала да контактува по - рядко с другия ищец, нейн брат, потънала в своята болка от загубата, липсата на нейния родител и отсъствието на неговата морална, финансова и емоционална подкрепа и опора, като когато общувала по телефона с другия ищец, разговорите им отново били за преживяното и страданията които изпитвали от загубата на родителя им.
Внезапната смърт на родителя на двамата ищци трудно се преживявала от тях и до настоящия момент.Като негови деца , те загубили твърде рано основната си морална и финансова опора в живота.
При така установените факти от значение за спора съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
Безспорно смъртта на близък родственик и в частност баща житейски логично води до тежки негативни изживявания за членовете на семейството му-стрес от внезапната загуба на любим човек,от загубата на подкрепа и опора в живота от главата на семейството в случая,душевни страдания и мъка-неимуществени вреди от процесната трудова злополука, подлежащи на обезщетяване от работодателя на пострадалия, чиято отговорност е обективна и безвиновна и се носи независимо дали орган или работник/служител на работодателя има вина за настъпването на вредите.Касае се за настъпили в случая най-тежки по своя резултат неимуществени вреди,подлежащи на обезщетяване в значителен размер.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и най-новата съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи, касаеща обезщетения за неимуществени вреди на низходящи в резултат от смъртта на техен родител.
При всичко изложено и съобразно обществено - икономическите условия към момента на настъпване на деликта 27.04.2017 година, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на посочения от всеки един от двамата ищци – 37 940.00 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
В случая следва да се има предвид, че и двамата ищци са наследници на починалия при трудова злополука работник, и независимо да са на различна възраст, то вредите от загубата на техния близък – баща е трудно отделима. Ето защо и до колкото при преценката на съда за подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди, се вземат предвид както претърпените болки и страдания от смъртта на работника настъпила при трудова злополука, така и тези които тепърва неговите наследници ще търпят, то и намира да се касае за идентичност на понесени до момента и за напред болки и страдания от двамата ищци.
Съдът като намира, че семейството било привързано и сплотено и внезапната смърт на бащата на ищците е била понесена трудно - като "шок, стрес. Предвид изложените по-горе съображения, размерът на обезщетенията следва да се определи по по справедливост и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за претърпените болки и страдания от внезапна загуба на техния родител, и които ищците продължават да търпят и ще търпят и за в бъдеще.
По тези съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за изцяло не дължимост на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Отделно от това , не се установи и наличие на предпоставки за намаляване поради съпричиняване на вердоносния резултата от пострадалия работник по реда на чл.201 КТ. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна и безвиновна - той отговаря спрямо правоимащите лица /наследниците на починалия работник в случая/ само поради факта на съществуващото трудово правоотношение между него и увредения работник/служител, независимо дали трудовата злополука е настъпила в резултат на случайно събитие или непреодолима сила /както в случая:/ или е била причинена от виновното поведение на самия работодател - физическо лице, на други /различни от пострадалия/ негови работници/служители или на трето за трудовото правоотношение физическо лице.
Предвид гореизложеното относно характера на отговорността на работодателя при трудовата злополука, необосновани са възраженията на ответното дружество за намаляване размера на дължимите обезщетения поради факта, че в конкретния казус злополуката е изцяло без никаква вина или каквото и да било укоримо поведение от работодателя или негов служител, както и че увредения работник бил в трудови правоотношения с ответното дружество-работодател за кратък период от време , което възражение е несъстоятелно .
Необосновано и недоказано е и възражението на ответника за неправомерно действие на пострадалия Л. Б., изразяващо се в прекомерно бързане в злополучния ден за работа и необезопасеността на стълбищната клетка, които обстоятелства предпоставили настъпването на злополуката. Доказателствената тежест за наведените обстоятелства, съгласно общите правила на ГПК е на ответника и последният не ангажира никакви доказателства за твърденията си.
Това не означава обаче, че от така определения размер на обезщетението по чл.200, ал.1 КТ не следва да бъдат приспаднати други суми. Точно обратното, съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, както и всичко което наследниците на пострадалия работник са получил от застраховател по сключена от работодателя задължителна по силата на закона застраховка "Живот и злополука" , както и от самия работодател като обезщетение за същата трудова злополука следва да се приспадне от общо определения размер на подлежащите на репариране неимуществени вреди.
В съответствие с разпоредбата на чл.200 ал.4 от КТ от размера на първоначално претендираното обезщетение от по 37 940 лева от всеки от двамата ищци, след приспадане на заплатените им от застрахователя по сключения от работодателя договор за застраховка на работниците и служителите с ЗАД [фирма], и които суми, се установи , че са зпалатени от застрахователя и са в размер по 12 940.10 лв. , исковете следва да бъда уважени в предявения размер от по 25 000 лева за всеки един от двамата ищци.
Като съдът намира, че единствено тези суми следва да бъдат приспаднати по предвидения и посочен в закона ред, доколкото получените от ищците общо сумата от 25 880 лв., не представляват обезщетения, а договорени но размер застрахователни суми при настъпил застр.риск "смърт при трудова злополука". В тази връзка се явявавт и основателни съжденията на на ищците , че при изчисляване размера на дължимата от застрахователя сума при настъпил риск "смърт при трудова злополука" съгласно действуващата Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Т... з...", вещото лице е съобразило правилото на чл.17 от същата, а именно, че застрахователя носи отговорност до размера на договорената с работодателя в подписания застрахователен договор застрахователна сума, а не по правилото на чл.8 от наредбата, по който са правени изчисленията в експертизата, създаващ задължение ЕДИНСТВЕНО на работодателя, не и за застрахователя (справка: т.д.№ 3050/201 Зг., I т.о., ТК, ВКС).Отделно, правилен е и доводът на ищците, че съгласно чл.200, ал.4 КТ, от обезщетението по чл.200 КТ се приспадат единствено получените суми по застрахователни договори, не и дължими такива, т.е. какъв е дължимият размер на застрахователната сума в конкретния казус е без правно значение за определяне размера на обезщетението, дължимо от работодателя при условията на чл.52 ЗЗД
Ищците сами са предявили исковете си за размера от по 25 000 за всеки от тях, следователно тези суми не включват застрахователното обезщетение изплатено на всеки един от двамта , в размер установен по делото от 12 940.10 лева. Съдът намира,че обезщетение в общ размер от по 37 940лв за всеки от двамата ищци е оправдано предвид вида и тежестта на претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, описани по-горе в изложението.
При приспадане на изплатените застрахователни обезщетения от по 12 940.10 лева, работодателят следва да понесе отговорността за заплащане на разликите от по 25 000лв в полза на всеки от ищците.
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва върху главниците се дължи от датата на увреждането-11.05.2017 г. /датата на смъртта на наследодателя на ищците/.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците имат право на сторените от тях разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете, заплатено адвпокатсков ъзнаграждение в размер на 1500лева, видно от приет договор за правна защита и съдействи /л. 58/.
При този изход на делото , на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 2000 лева, тъй като ищците са освободени от нея по силата на закона /чл.83 ал.1 т.1 от ГПК/. В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски за ССЕ в размер на 200 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б. П." ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Главен изпълнителен директор Д. С. Д., със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."А....С... М..." № ..., бл... да заплати на Т. Л. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул."М... Б.." № ... - сумата от 25 000лева ( двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от загубата и смъртта на баща му Л. Т. Б., бивш жител на Б., починал на 11.05.2017год, в резултат на трудова злополука, претърпяна на 27.04.2017г.,ведно със законната лихва от датата на смъртта му – 11.05.2017г. до окончателното плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Б.П." ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Главен изпълнителен директор Д. С. Д., със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."А...С.. М.." № .., бл... да заплати на Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], ул."М.. Б.." №.. - сумата от 25 000лева ( двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от загубата и смъртта на баща й Л. Т. Б., бивш жител на Б., починал на 11.05.2017год, в резултат на трудова злополука, претърпяна на 27.04.2017г.,ведно със законната лихва от датата на смъртта му – ... до окончателното плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Б. П." ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Главен изпълнителен директор Д. С. Д., със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."А...С.. М.." № .., бл... да заплати на ищците сторените съдебни разноски заплатено адвокатско . възнаграждение в размер на 1500/хиляда и петстсотин лева/ лева.
ОСЪЖДА Б..И П." ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Главен изпълнителен директор Д. С. Д., със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."А....С.. М.." № .., бл... да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Б... районен съд сумата от 2000 лева/две хиляди лева / държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – [населено място] в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: