Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. съдебен адрес: [населено място], ул. адв. Ю. против [фирма], , с адрес за връчване на призовки: [населено място], [жк], ул. , [жилищен адрес] представлявано от Р. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 49, ал. 1, т. 5 К. в системата на [фирма] и чл. 86 ЗЗД- за заплащане на сумата от 7560,00 лв., представляваща обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения при пенсиониране и сумата 437,68 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.11.2017 г. до изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че ищцата до 01.05.2017 г. е заемала длъжността О м ПС, (III кат.), с място на работа [фирма], Регионално управление О. Б. 1219999, район С./ПС С., III категория 1212800. Сочи се, че поради придобито право на пенсия, ищцата поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено. Пояснява се, че с писмо изх. № 93-00-943/11.04.2017 г. на директора на Регионално управление „Западен регион“, ищцата била уведомена, че трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.05.2017 г.
Твърди се, че с Акт за прекратяване на трудов договор № 17/25.04.2017 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение било прекратено. Сочи се, че в акта било наредено на ищцата да се изплати на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 49, ал. 1, т. 1 от К. на [фирма], обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца. Пояснява се, че ищцата възразила срещу така определения и размер на обезщетение с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 49, ал. 1, т. 1 от К., действащ в системата на [фирма]. С писмо изх. № 94-Н-15-1/23.06.2017 г., ищцата била уведомена, че обезщетението, което и се дължи е в размер на 12 месеца, за което било уведомено и ръководството на РУ.
Сочи се, че придобитият трудов стаж от ищцата в системата на [фирма] за периода 14.06.2000 г. до 09.06.2008 г. е общо 7 г., 11 м. и 24 дни, регистрация в Р. за периода 09.06.2008 г. до 09.10.2008 г., период от време, в който е получавала обезщетение за безработица и трудов стаж в [фирма] за периода 06.12.2011 г. до 30.04.2017 г. - 5 г., 4 м. и 25 дни. Разяснява се, че общият трудов стаж на ищцата в системата на [фирма] е над 30 години, което обуславяло и правото и да получи обезщетение при пенсионирането съгласно чл. 222, ал. 3 КТ и действащия в системата на [фирма] Колективен трудов договор, в размер на 12 месечни брутни трудови възнаграждения, а не 2, както било прието от директора на РУ „Западен регион“. Твърди се, че съгласно чл. 49, ал. 1, т. 5 от К. -обезщетенията на придобилите право по реда и условията на чл. 222, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 228, ал. 2 КТ, са в размер, както следва - при непрекъснат трудов стаж в системата на структурите, чийто правоприемник е [фирма] над 30 години- в размер на брутното трудово възнаграждение на съответния работник или служител за 12 месеца.
Сочи се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата поради придобито право на пенсия било изплатено обезщетение в размер на 2 РЗ, а не както й се дължи и, както било прието и указано и от изпълнителния директор на „ Български пощи“.
Представят се заверени копия на документи по опис. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В отговора ответникаът оспорва предявените искове като неоснователни.
В отговора на исковата молба се твърди, че към датата на подаване на исковата молба - 01.11.2017 г. на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в общ размер на Б. за срок от 6 месеца ( Б. за срок от 2 месеца съгл. заповед № 17 от 25.04.2017 г. на директор РУ и Б. за срок от 4 месеца съгл. заповед № РД-00-845/02.10.2017 г. на директор РУ „ЗР“, преведено с платежно нареждане от 23.10.2017 г. по банковата сметка на Н. С.). Пояснява се, че в чл. 49, ал. 1 от К. на [фирма] е предвиден увеличен размер на обезщетението при пенсиониране на служителите на [фирма] в зависимост от прослужените години непрекъснат трудов стаж в дружеството, а не общ трудов стаж в [фирма].
Твърди се, че ищцата Н. С. е работила в системата на [фирма] от 1977 г. до 09.06.2008 г., когато трудовото правоотношение е прекратено с подаване на предизвестие по чл. 326 КТ. През периода от 09.06.2008 г. до 09.10.2008 г. ищцата била регистрирана като безработна и получавала обезщетение за безработица от НОИ. Сочи се, че за периода от 09.10.2008 г. до 05.12.2011 г. ищцата Н. С. не е работила и точно този период се счита за прекъсване на трудовия стаж при работодателя [фирма]. Времето от регистрацията в Бюрото по труда от 09.06.2008 г. до 09.10.2008 г. се зачита за трудов стаж по чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ. Пояснява се, че на 06.12.2011 г. ищцата Н. С. била назначена на длъжността „Началник ПС“ в ПС [населено място] в РУ „Западен регион“ на [фирма], където работила до момента на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на което и основание е освободена от заеманата от нея длъжност. Със заповед № 17 от 25.04.2017 г. на директор РУ „Западен регион“, трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 01.05.2017 г., като със същата заповед било определено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 49, ал. 1, т. 1 К. на [фирма] в размер на 2 брутни работни заплати. Сочи се, че с писмо, вх. № 94-Н-15/26.05.2017 г. до Главния изпълнителен директор на [фирма] (а не до работодателя си - директор на РУ ищцата възразила срещу изплатеното обезщетение при пенсиониране в размер на две БРЗ съгл. Акт № 17/25.04.2017 г. и представила изходящи от нея документи. След извършената проверка по представени от ищцата документи (писмо изх. № 43-94- 286/30.05.2017 г. на директор на дирекция „Управление на човешки ресурси и собствеността“, от писмо изх. № 65-04-886/01.06.2017 г. на директор РУ „ЗР“, в отговор на посоченото по-горе писмо, становище изх. № 44-04-271/20.06.2017 г. на директор на дирекция „Правна дейност“ в ЦУ на [фирма]), с писмо изх. № 90-04-203/23.06.2017 г., било дадено указание на работодателя директор РУ „Западен регион“ на ищцата да се изплати обезщетение в увеличен размер съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 5 К. в размер на 12 БРЗ. Разяснява се, че по предложение на директор РУ „Западен регион“ (писмо изх. № 65-04-1081/03.07.2017 г. на директор РУ „ЗР“) било направено запитване до МТСП относно становище по казуса - има ли право ищцата С. на увеличен размер на обезщетението при пенсиониране съгласно чл. 49 К. на [фирма] за периода от м. април 2016 г. до м. април 2018 г. С писмо № 26-766/09.08.2017 г. на директор на дирекция „ТПОСУТ“ в МТСП бил даден конкретно определен отговор, а именно: От К. на [фирма] за периода от м. април 2016 г. до м. април 2018 г. е видно, че размерът на обезщетенията на придобилите право по реда и при условията на чл. 222, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 228, ал. 2 КТ служители в системата на [фирма] са поставени в зависимост от продължителността на непрекъснат трудов стаж в дружеството. От друга страна в трудовото законодателство не се уреждат права, които са поставени в зависимост от непрекъснат трудов стаж при един и същ работодател. Дадени били указания относно прилагането на чл. 222, ал. 3 КТ - право на служителя да получи при пенсиониране обезщетение за срок от 6 месеца, ако има трудов стаж при един и същ работодател през последните 10 години.
Сочи се, че на основание писмо изх. № 90-04-297/15.09.2017 г. на Главния изпълнителен директор на „БП“ и писмо № 26-766/09.08.2017 г. на директор на дирекция „ТПОСУТ“ в МТСП била издадена заповед № РД-00-845/02.10.2017 г. на директор РУ „ЗР“, с която било наредено на ищеца Н. С. да се плати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутно трудово възнаграждение за срок от 4 месеца. Твърди се, че обезщетението в размер на 3024 лева било преведено на 23.10.2017 г. по банковата сметка на ищцата.
Твърди се, че за периода от 09.10.2008 г. до 05.12.2011 г. ищцата има прекъсване на трудовия стаж при работодателя [фирма]. От друга страна, от датата, на която била преустановена регистрацията й като безработна - 09.10.2008 г. до датата на сключване на нов трудов договор с директор РУ „ЗР“ на [фирма] 05.12.2011 г. времето се счита за прекъсване на трудовия стаж по смисъл на чл. 49 К. на [фирма] за периода месец април 2016 г. до месец април 2018 г. От прекратяването на регистрацията като безработна на 09.10.2008 г. до сключването на нов договор на 05.12.2011 г. не е било налице Т. между ищцата и работодателя [фирма], нито били налице основанията по чл. 352 КТ за признаване на определено време за трудов стаж, без работника да е работил, нито пък основанията по чл. 354 КТ за признаване на трудовия стаж на определено време, през което не е съществувало Т.. Отсъствието на друго трудово правоотношение през посочения период, не променяло факта на прекъсване на трудовия стаж при един и същ работодател, което прекъсване е за времето от 09.10.2008 г. до 05.12.2011 г.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове.
Представят се заверени копия на документи по опис. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
След като обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, съдът намери следното за установено:
Не се спори между страните, че ищцата е работила в системата на [фирма] през периода 29.09.1977 г. до 09.06.2008 г. От справка в трудовото досие на ищцата е видно, че през периода 20.09.1977 г. – 15.02.1982 г. е заемала длъжност началник ПС Д., през периода 15.02.1982 г. – 17.12.1990 г. – длъжността организатор планиране на труда в Р. [населено място], през периода 17.12.1990 г. – 23.11.1992 г. – директор Р. [населено място], през периода 23.11.1992 г. – 13.06.2000 г. – зам. директор пощенска експлоатация в ТП „БП“ [населено място], през периода 14.06.2000 г. – 28.02.2002 г. – началник отдел „Пощенска експлоатация“ в СП „С.“ [населено място], през периода 01.03.2002 г. – 09.06.2008 г. – началник на Главно разменно сортировъчен център [населено място]. Със заповед № 70 от 06.06.2008 г., считано от 09.06.2008 г. трудовото правоотношение между ищцата е СП „С.“ при [фирма] е прекратено.
През периода 09.06.2008 г. до 09.10.2008 г. ищцата е получавала обезщетение за безработица от НОИ, като времето от 4 месеца се зачита за трудов и осигурителен стаж.
Видно от вписванията в трудовата книжка и писмо изх. № 3822/02.03.2018 г. от ТД на НАП С., офис Б., през периода 09.06.2008 г. – 05.12.2011 г. за ищцата няма вписани трудови договори.
От справка от Регистъра на осигурените лица се установява, че за периода м. 05.-м.06.2009 г. ищцата е осигурявана за осигурен риск пенсия като работеща без трудово правоотношение (вид осигурен код 14) от К. Х. Б. К. Б.
На 06.12.2011 г. между ищцата Н. С. и [фирма], Регионално управление „Западен регион“ е сключен трудов договор № 1261/06.12.2011 г., съгласно който ищцата е заела длъжността Офис мениджър.
Основното трудово възнаграждение на ищцата, считано от 01.01.2017 г. е в размер на 560,00 лв. (допълнително споразумение № 226 към трудов договор № 1261/06.12.2011 г.) и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит – 35% или 196,00 лв.
Със заявление до директора на вх. № 172/03.04.2017 г. ищцата е заявила да бъде освободена от заеманата длъжност поради навършване на пенсионна възраст.
С Акт за прекратяване на трудов договор № 17 от 25.04.2017 г., на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение между ищцата Н. С. и [фирма], считано от 01.05.2017 г. Наредено е на ищцата да се изплатят обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 49, ал. 1, т. 1 от К. на [фирма] в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца и по чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. – 7 дни и за 2017 г. – 8 дни.
По ведомост за м. април 2017 г. на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 1512,00 лв. - две брутни трудови възнаграждения.
С писмо вх. № 64-Н-15/26.05.2017 г. до изпълнителния директор на [фирма], ищцата Н. С. е възразила срещу определения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Във връзка с възражението на ищцата, директора на дирекция „Правна дейност“ в [фирма] е изразил становище, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 49, ал. 1, т. 5 К.. С писмо изх. № 65-04-1081/03.07.2017 г. ищцата е уведомена, че до произнасяне на компетентните органи няма да бъдат предприети действия по изплащане на обезщетение, поради прекъсване на трудовия стаж.
Във връзка с определяне размера на дължими обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ на ищцата от ответното дружество е изпратено запитване до МТСП. С писмо изх. № 26-766/08.08.2017г. на МТСП, е изразено становище, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за срок от 6 м.
Със заповед № РД-00-845/02.10.2017 г. на директора на [фирма], РУ „Западен регион“ е наредено на ищцата Н. С. да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутно трудово възнаграждение за срок от 4 месеца. Наредено е обезщетението да се начисли и изплати с ведомостите за заплати за месец септември 2017 г. Видно от извлечение от разчетно-платежна ведомост за месец септември 2017 г. на БП РУ „Западен регион“, по ведомост за месец септември 2017 г. на ищцата е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 3024,00 лв. С платежно нареждане от 23.10.2017 г. по ведомост за м. септември 2017 г. на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 3024,00 лв. – четири брутни трудови възнаграждения.
Видно от удостоверение изх. № 93-00-106/30.01.2018 г. на БП РУ „Западен регион“ брутното трудово възнаграждение на ищцата Н. С. за месец април 2017 г. е в размер на 756,00 лв.
По делото е приет като доказателство К. на [фирма] от м. април 2016 г. до м. април 2018 г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 49, ал. 1, т. 5 К. на [фирма]
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Размерът на обезщетението е диференциран според допълнителен критерий – при кого работникът или служителят е работил през последните 10 години. В 10 годишния период по чл. 222, ал. 3 КТ се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за изслужено време и старост. Този трудов стаж може де е придобит по няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател. Размерите на плащането, установени в чл. 222, ал. 3 КТ са минимални, в акт на МС, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвидят и по-големи размери.
В К. на [фирма] от м. април 2016 г. до м. април 2018 г. са предвидени по-големи размери на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 5 К. обезщетенията на придобилите право по реда и условията на чл. 222, ал. 3 и ал. 4 във вр. чл. 228, ал. 2 КТ са в размерна брутното трудово възнаграждение на съответния работник или служител за 12 месеца при непрекъснат трудов стаж в системата на структурите, чиито правоприемник е [фирма]. В ал. 2 на чл. 49 е предвиден срок за изплащане на обезщетенията - обезщетенията се изплащат с възнаграждението за последния работен месец. Следователно, за да е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 5 К., е необходимо кумулативно да съществуват следните три предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, към момента на прекратяване на правоотношението работникът или служителят да е придобил право на пенсия за изслужено време и старост и да има непрекъснат трудов стаж над 30 години в системата на структурите, чиито правоприемник е [фирма]. Не се спори между страните, че първите две предпоставки са налице. Спорно е наличието на третата предпоставка.
Ищцата следва да докаже, че е имала 30 години непрекъснат трудов стаж. Действащия КТ не борави с понятието „непрекъснат трудов стаж“. Според КТ от 1951 г. (отм.) трудовият стаж на работниците и служителите се счита за непрекъснат по смисъла на този кодекс, ако е придобит в едно и също предприятие, учреждение или организация. В К. изрично се акцентира върху изискването за непрекъснатост на трудовия стаж, за да може работникът или служителят да се ползва от увеличения размер, какъвто е предвиден в К.. В ал. 2, т. 1 и 2 на чл. 49 от К. изрично са посочени хипотезите, които се приравняват на непрекъснат трудов стаж – работници преминавали на работа в различни поделения на [фирма] и били в отпуск на основание чл. 161, ал. 2 КТ, поради избирането им за щатни синдикални дейци. Други изключения не са предвидени, поради което трудовият стаж следва да е без прекъсване. Налице е една по-благоприятна клауза в К., тъй като тя поставя изискване за непрекъснатост на трудовия стаж над 30 години, без да е необходимо тази непрекъснатост да е за последните 30 години при същия работодател.
От събраните доказателства по делото се установи, че ищцата е работила в системата на [фирма] от 29.09.1977 г. до 09.06.2008 г. – 30 години, 7 месеца и 1 дни и от 06.12.2011 г. до 30.04.2017 г. – 5 години, 4 месеца, 24 дни, т.е. за периода от 29.09.1977 г. до 09.06.2008 г. ищцата има непрекъснат трудов стаж повече от 30 години. Същият е придобит в системата на структурите, чиито правоприемник е [фирма].
При тези обстоятелства съдът намира, че е доказана и третата предпоставка на чл. 49, ал. 1, т. 5 К., като дължимото обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 КТ следва да е в размер на брутното трудово възнаграждение за 12 месеца.
Не се спори между страните, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 756,00 лева.
От ангажираните от ответната страна доказателства се установи, че по ведомост за месец април 2017 г. на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2 Б. – 1512,00 лв. и по ведомост за месец септември 2017 г. в размер на 4 Б. – 3024,000 лв., или на ищцата следва да бъде изплатен остатъка от дължимото обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от още 6 месеца или 4536,00 лв. За разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 7560,00 лв. като неоснователен, иска следва да бъде отхвърлен. Върху уважената част от иска се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По иска по чл. 86 ЗЗД
В чл. 49, ал. 3 К. е предвиден срок за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – с възнаграждението за последния работен месец. Обезщетението в размер на 2 Б. е изплатено в срок - с трудовото възнаграждение за месец април 2017 г. Обезщетението в размер на 4 Б. е изплатено със закъснение по ведомост за месец септември 2017 г., за което се дължи лихва в размер на 148,14 лв. За неизплатеното обезщетение в размер на 6 Б. се дължи лихва в размер на 232,30 лв. или иска по чл. 86 ЗЗД е основателен за размера от 380,44 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017г. За разликата над уважения размер до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и за дата 01.11.2017 г., тъй като лихвата се дължи до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба.
Страните са поискали присъждане на разноски. Ищцата е представила списък за сторени разноски в размер на 905,00 лв., от които 900,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 5,00 лв. за издаване на съдебно удостоверение. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. С исковата молба са предявени два иска с цена съответно 7560,00 лв. и 437,68 лв. Минималното адвокатско възнаграждение за двата иска, определено по реда на чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1008,00 лв. Съобразно уважената част от исковете ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 617,01 лв., представляваща сторени разноски съобразно уважената част от исковете.
Ответната страна също е поискала присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от исковета ищцата следва да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 123,12 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Б държавна такса върху в размер на 231,44 лв., определена по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА [фирма], Р с адрес за връчване на призовки: [населено място], [жк], ул. [жилищен адрес] представлявано от Р. П. да заплати на Н. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. съдебен адрес: [населено място], ул. , адв. Ю. сумата от 4536,00 лева (четири хиляди петстотин тридесет и шест лева), представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 49, ал. 1, т. 5 от Колективен трудов договор на [фирма] (действащ от месец април 2016 г. до месец април 2018 г.), ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2017 г. до окончателното и изплащане, като за разликата над уважения размер от 4536,00 лева до пълния претендиран размер от 7560,00 лв., отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма], , с адрес за връчване на призовки: [населено място], [жк], ул. [жилищен адрес] представлявано от Р. П. да заплати на Н. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. съдебен адрес: [населено място], ул. , адв. Ю. сумата от 380,44 лева (триста и осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.05.2017 г. -31.10.2017 г., като за разликата над уважения размер от 380,44 лв. до пълния претендиран размер от 437,68 лв. и за дата 01.11.2017 г. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма], с адрес за връчване на призовки: [населено място], [жк], ул. , [жилищен адрес] представлявано от Р. П. да заплати на Н. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. , съдебен адрес: [населено място], ул. адв. Ю. сумата от 617,01 лева (шестстотин и осемнадесет лева и една стотинки), представляваща сторени разноски в производството съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул.съдебен адрес: [населено място], ул. , адв. Ю. да заплати на [фирма], Регионално управление с адрес за връчване на призовки: [населено място], [жк], ул. [жилищен адрес] представлявано от Р. П. сумата от 123,12 лева (сто двадесет и три лева и дванадесет стотинки), представляваща сторени разноски в производството съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА [фирма], Р с адрес за връчване на призовки: [населено място], [жк], ул. [жилищен адрес] представлявано от Р. П. да заплати по сметка на Районен съд – Бл сумата в размер на 231,44 лева (двеста тридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща дължима държавна такса върху уважените искове, както и 5,00 (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: