Производството е образувано по подадена искова молба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул."Я, с ЕИК[ЕИК], чрез юрк. Е. К., със съдебен адрес за призоваване [населено място], ул."Я, ПРОТИВ В. З. У., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул."Д с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, като се иска да се установи съществуването на вземането в полза на ищеца спрямо ответника за който е издадена заповед за изпълнение № 3245/25.04.2016г. по ч.гр.д. № 774/2016 г. за следните суми:
-Сумата от 855.58 лв. /осемстотин петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит без поръчителство „Екстра" № 48480/20.8.2015 г. , ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 25.04.2016г. до окончателното заплащане на главницата.
- Сумата от 231.00 лв. /двеста тридесет и един лева/ представляваща договорна лихва за периода 20.08.2015г. - 22.04.2016г.
-Сумата от 603.16 лв. /шестстотин и три лева и шестнадесет стотинки/ представляваща договорна такса „Гарант" за периода 20.08.2015г. - 22.04.2016г.
-Сумата от 61.39 лв. /шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ законна лихва за забава за периода 23.11.2015г. - 22.04.2016г.

Претендират се сторени разноски по настоящото производство и сторените по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че ищцовата страна - [фирма], с ЕИК[ЕИК], е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.З от Закона за кредитните институции. Дружеството притежава удостоверение за дейността си от Българска народна банка (БНБ) с No BG R00288, както и удостоверение No 360363 за АДМИНИСТРАТОР НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни. Основната дейност на [фирма] е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Основната дейност на [фирма] е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Твърди се, че ответника - В. З. У., с ЕГН [ЕГН] е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на, дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от г-жа У. данни, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 1100.00 лв. След обработване на данните кредитът е бил отпуснат, като с г-жа У. по електронен път е бил сключен Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра" № 48480/20.8.2015 г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-pay и получена от същата на каса на партньорски офис на [фирма], срещу представена от г-жа У. лична карта.Представя се копие от заявката, изпратена до дружеството от г-жа У., разписка - извлечение за извършен превод, разписка - извлечение за получено плащане, Разписка № 07000362347510/20.08.2015г. на Изипей АД за получаване на сумата от нея, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.З ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Твърдят, че видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с г-жа У., която тя лично е предоставила на дружеството при кандидатстването.Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Сочат, че неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ищецът посочва, че представя договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.Ищецът твърди, че съгласно формата за кандидатстване г-жа У. е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението й или да й бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване г-жа У. е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от [фирма], с което на основание т. 4.1 б. „б" от договора сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услуга.

В тази връзка ищецът твърди, че [фирма] има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с [фирма], per. номер 155538/23.10.2014г, съгласно който [фирма] в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант" от кредитополучателя, като в чл.1 ал.3 е предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемо. Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор, [фирма], е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението - 2172.50 лв. е платимо ведно с главницата на девет равни месечни вноски със следните падежи: 20.09.2015г., 20.10.2015г., 20.11.2015г., 20.12.2015г„ 20.01.2016г., 20.02.2016г., 20.03.2016г., 20.04.2016г. и 20.05.2016г. Твърди се, че първите две вноски по кредита за м.09.2015г. и м.10.2015г., съответно с падеж 20.09.2015г. и 20.10.2015г., са изцяло погасени от страна на длъжника. Към дата 22.04.2016г. Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита за м.11.2015г., м.12.2015г., м.01.2016г., м.02.2016г., м.03.2016г. и м.04.2016г. падежите на които са настъпили съответно на 20.11.2015г., 20.12.2015г., 20.01.2016г., 20.02.2016г., 20.03.2016г. и 20.04.2016г. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но г-жа У. не е осъществила никакво последващо плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.Посочва се, че предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса „гарант" и разноски.

Претендира се и ,съгласно чл.86 ЗЗД дължимостта от ответната страна в полза на [фирма] - обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 61.39 лв.

Сочи се още, че ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 25.04.2016г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC Б. е образувал ч.гр.дело № 774/2016г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който предвид изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба и доказателствата към нея и от фактите възникнали и настъпили с актовете, издадени по ч.гр.д.№ 774/2016г. на PC - Заповед № 3245 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, счита, че предявения иск е процесуално недопустим, като производството по делото не следва да се разглежда по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, а ищецът следва да предяви претенциите си по реда на чл.422 ГПК. Алтернативно в случай, че съдът не възприеме изложеното по допустимостта, ответницата счита иска за неоснователен и недоказан, като го оспорва изцяло по основание и размер.Излага възражения срещу иска, като се сочи, че съгласно сключения между страните договор в т.6 при предсрочна изискуемост на кредита, кредитодателят е длъжен да уведоми кредитополучателя, че това обстоятелство е настъпило, и предвид обстоятелството, че в същата точка е посочен адрес за кореспонденция, а именно: [населено място], ул. „Дж. Ваучер" 13 на ответника, по делото няма представено уведомление, че на посочения адрес е била търсена и ответницата уведомявана, дори липсват данни да са направени опити за такова действие. Посочва се, че в продължение на 16 години живее на този адрес и не е сменяван, като дружеството не е изпратило покана за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като се позовава по този въпрос с TP № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18, където е дадено следното задължително по прилагане на закона разрешение: В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Изложени са аргументи, че в сходен казус е постановено решение по реда на чл.290 ГПК № 139/05.11.2014 г. по т.д.№ 57/2012 г. на ВКС, I т.о., представляващо задължителна съдебна практика, като за да бъде уважено депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на предсрочно изискуемо вземане, произтичащо от договор за кредит, е необходимо преди депозирането му да са настъпили две кумулативно изискуеми предпоставки, независимо от уговореното в договора за кредит, а именно: 1. неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, уговорени в договора за кредит и 2. Кредиторът да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. При липсата на валидно направено волеизявление от страна на ищеца в тази насока, не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасените си вземания.Счита, че в настоящия случай, не е налице 2-рата предпоставка, а именно преди да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът - [фирма] не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя — длъжник.Твърди се, че от друга страна в приложеното в делото уведомление по електронен път липсват каквито и да са данни, че е изпратено от надлежния орган на [фирма], който да разполага с това правомощие.

Ответницата възразява и по отношение на претендираното по исков ред вземане за направени в заповедното производство разноски от 335,02 лв. , позовавайки се на задължителната за съдилищата практика, проведена в т.10 на TP№4/18.VI.2014 на ВКС -„ Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска, както в случая е сторено.
Оспорва и претенцията за законова лихва за забава в размер на 61,39 лв. за периода 23.11.2015 г. 22.04.2016 г., както и договорна лихва за периода 20.08.2015 т. -22.04.2016 г. в размер на 231.00 лв.Счита, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както твърди ищцовото дружество би се породило задължение за връщане единствено на предоставената в заем сума, което изключвало наличие на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. В тази връзка е чл. 33 З. и задължителната съдебна практика на ВКС, поради което намира, че не дължи претендираната договорна лихва за посочения периода. Съгласно чл. 33 З. - При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в случай се претендира законна и договорна лихва за целия период от отпускане на кредита до неговата предсрочна изискуемост, като лихвата е сметната върху цялата сума.
Посочва се от ответната страна , че по делото има доказателства, за платени първите две вноски за м.09 и м.10 .2015 г.,който факт се признава в исковата в размер на 2 бр. плащания по 250 лв. или общо 500 лв.
В с.з. редовно призовано ищцовото дружество не се явява законен или процесуален представител. Представя се писмено становище, с което се поддържа иска предявен въз основа на изложените в молбата обстоятелства . Ангажира се доказателства.
Ответната страна редовно призована не се явява , представлява се от процесуален представител, който поддържа подадения писмен отговор.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното производство. Допусната и назначена е съдебно счетоводна експертиза и е изслушано заключението на вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Удостоверение № BGR00288, издадено от Българска народна банка, е, че ищцовото дружество – [фирма] [населено място] е вписано като финансова институция в Регистъра по чл.3 ал.2 от Закона за кредитните институции/л. 26./.
Към доказателствения материал по делото е приобщен неподписан документ от ответника - с наименование Договор за потребителски кредит „Екстра” № 48480/20.08.2015г., с посочени в него - страни [фирма] [населено място], като кредитодател, и В. З. У., като кредитополучател, с предмет: предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя на паричен заем в размер на 1 100 лева срещу поето насрещно задължение за връщане на предоставената сума, ведно с уговорената лихва до20.05.2016г. В договора е посочено, че дългът по кредита се олихвява с фиксиран лихвен годишен процент в размер на 36 %, както и че кредитополучателят е избрал кредоитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплаща „такса гарант“, разсрочена към месечните вноски съгласно приложения погасителен план към договора.Посочено е, че кредитът ведно с дължимата лихва ще се издължава на равни месечни вноски, както и че дължимата вноска включва главница и лихви и такса гарант съгласно погасителен план – Приложение, неразделна част от договора. В погасителния план общо дължимите главница и лихва са определени на 2172.50 лева: 1 100 лева - главница и 297 лева – лихва, а размерът на месечната вноска е определен на 241.39 лева, ведно с такса гарант включена в нея. Уговорено е още, че кредитополучателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, за което ще уведоми кредитополучателя, в случай, че последният не заплати две поредни погасителни вноски, в който случай ще може да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници и разноски.
На 20.08.2015г. г. срещу предоставяне на документ за самоличност чрез [фирма] ответникът получил в брой сумата от 1 100 лева, наредени от ищцовото дружество, като в разписката като основание за плащане фигурира Договор за кредит 48480/20.08.2015г.
На 08.12.2015г., с Разписка № 2000000094112372/08.12.2015г. ответникът превел чрез [фирма] сумата от 250 лева, като основание за плащането е посочено „вноска по кредит , а с разписка чрез терминал Интеркапитал Г. превел още 250 лева, като била издадена разписка с №12532087040075448659 от дата 18.02.2016г. , датата на която е извършен превода по сметка на ищцовото дружество./л.50/.
С оглед изясняване на спора по делото от фактическа страна, по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение се посочва, че в счетоводството на ищеца са отразени, като задължение за плащане на посочените в исковата молба суми по кредита за главница, договорна лихва, законна лихва, такси и разноски, както и че в счетоводството на ищеца са отразени две плащания от страна на ответника, на обща сума в размер на 500,00 лева, която сума е отнесена за погасяване на дълга по отделни пера , съгласно табличния вид към отговор на въпрос 4. Посочва се от експерта в отговор на въпрос Пети - Какъв е общия размер на задължението на ответника към Кредит И. О. общо и по отделни пера, включващо главница, договорна лихва, законна лихва, такса и разноски - че Задължението по Договор за потребителски кредит „Екстра" № 48480 от 20.08.2015г. към ищеца по искова молба е в размер на 1 751,16 лева а задължението по Договор за потребителски кредит „Екстра" № 48480 от 20.08.2015г. по изчисления на експертизата е в размер на 1 711,49 лева. Посочено е по отделни пера, задълженията за дължима сума, платена сума, остатък по искова молба и съгласно изчисления по експертизата в същата поредност са, както следва 2251,16 лева, 500,30лева и остатък сумата в размер на 1751,16лева, а съгласно изчисленията по ССЕ са дължими 2211,49лева, платени от ответната страна 500,30лева и остатък сумата от 1711,49 лева.
Въз основа на подадено заявление от [фирма] [населено място] в РС –Благоевград е образувано ч.гр.дело № 774/2016г. по описа на съда. По същото на 25.04.2016г. е издадена Заповед № 3245 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжникът В. З. У., да заплати на кредитора - заявител претендираните в заявлението суми, а именно: сумата от 855,58 /осемстотин петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство “Екстра” № 48480/20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 25.04.2016 г., до окончателното изплащане на дължимото;
- сумата от 231, 00 /двеста тридесет и един/ лев, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2015 г. до 22.04.2016 г.;
- сумата от 603,16 /шестстотин и три лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща договорна такса гарант за периода от 20.08.2015 г. до 22.04.2016 г.;
- сумата от 61,39 лева /шестдесет и един лев и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва от 23.11.2015г. до 22.04.2016г.;
- сумата от 35, 02 /тридесет и пет лева и две стотинки/ лева, представляваща внесена държавна такса;
- сумата от 300,00 /триста / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение от длъжника по нея. Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за присъдени в заповедно производство парични суми - главница и лихви за забава. Уважаването на тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми.
В тази връзка по делото безспорно бе установено, че е проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 1100,00 лв. – главница:
С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото производство претенция, ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият, може да бъде и неподписан /Определение № 249 на ВКС – по т. д. № 892/2010 г., І т. о./.
В настоящото производство, не се събраха доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива от които да бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива са съставени.
По делото бяха представени на хартиен носител и в електронен вид Заявка – кредит, Заявка - лични данни, както и самия договор и общите условия към него, но от същите не се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не представи в настоящото производство, каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние. Съгласно общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със същия и да го потвърди. В рамките на половин час след сключване на договора кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността на платежната информация в лева и датата на плащането. По делото в тази връзка обаче не бяха ангажирани каквито и да било доказателства. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща. Липсват и доказателства за твърдението, изложено в исковата молба, че с ищеца се е свързал служител на ищцовото дружество, при който разговор ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 1 100 лв. В този смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен документ.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
По делото не са представени заверени преписи от електронната кореспонденция между страните.
Не са представени доказателства, от които да се установи, че ищцовото дружество, в качеството му на доставчик е предоставило на ответника съответната информация по глава ІІІ от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние, за да се приеме, че ответника е обвързан от договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Не са представени и доказателства, от които да се установи, че ответника като потребител е реализирал правото си да се откаже от сключения договор по реда на глава ІV от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние.
Поради изложеното съдът намира, че представения Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 48480/20.08.2015г. не е надлежно сключен съобразно изискванията на Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние, и предвид изложеното не намира правна уредба в изложените по- горе правни норми .
От друга страна обаче следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В тази връзка в разглеждания случай, представеният на хартиен носител Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 48480/20.08.2015г., не е подписан от ответницата по делото и като такъв следва да бъде ценен, като неподписан частен диспозитивен документ.
Преценен в съвкупност с останалите, събрани по делото доказателства - извлечение от нареждане на превод в размер от 1100 лв. от ищеца на ответника/л.11 по делото/, както и извлечение от счетоводните книги на ищеца, които проверени посредством допусната ССЕ, от експерта е формира извод, че са водени редовно със записвания в хронологичен ред съгласно изискванията по процесния договор, както и че в счетоводството на ищеца са отразени , като задължение за плащане посочените в исковата молба суми по кредит за главница, договорна лихва, законна лихва, такси и разноски.
Преценени в съвкупност тези доказателства и данните изведени от приетите и представени от ответника -разписки за извършено плащане от ответната страна / л. 12 и л.50 по делото/, установяват и доказват наличие на договорни отношения между страните по повод сключване на договор за заем. Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е предвидена само по отношение уговорка за евентуално дължима от заемателя лихва – арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор между страните - чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
В този смисъл с оглед данните в обсъдените по-горе писмени доказателства, приетите разписки на л.11, 12, и 50 по делото навеждат и формират извод в съда , затова , че между страните са възникнало неформални договорни заемни отношения , при които ответницата се е задължила да върне на заемодателя сумата , която й е била предоставена в размер на 1100 лева. Ответника по делото не ангажира доказателства да е заплатил дължимата сума в пълен и дължим размер от 1100 лв., поради което съдът приема, че исковата претенция правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена в предявения си размер до размера , в който не е платена , а именно сумата от 600 лева, предвид извършеното от ответната страна плащане в размер общо на 500 лв.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР за сумите, както следва - сумата от 231.00 лв. /двеста тридесет и един лева/ договорна лихва за периода 20.08.2015г. - 22.04.2016г.; Сумата от 603.16 лв. /шестстотин и три лева и шестнадесет стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 20.08.2015г. - 22.04.2016г. и сумата от 61.39 лв. /шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ законна лихва за забава за периода 23.11.2015г. - 22.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 774/2016 г. , приложено по делото.
За тяхната основателност, ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключен между страните договор за предоставяне на паричен заем от разстояние, по силата на който, ответника се е задължил да плати на ищеца сумата от сумата от 231.00 лв. /двеста тридесет и един лева/ договорна лихва за периода 20.08.2015г. - 22.04.2016г.; Сумата от 603.16 лв. /шестстотин и три лева и шестнадесет стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 20.08.2015г. - 22.04.2016г. и сумата от 61.39 лв. /шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ законна лихва за забава за периода 23.11.2015г. - 22.04.2016г., но с оглед посочено по-горе от настоящия състав, ищецът не доказа наличието на такъв сключен договор и съответна договореност за уговорена възнаградителна лихва.
Предвид възприетия от съда извод за сключен неформален договор за заем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило в заем парични средства на ответника, и установеното от събраните по делото доказателства не се установи и дата, на която следва да бъде издължена претендирана заемна сума, поради което и недоказан остана и искът за заплащане на мораторна лихва, в посочения в заповедта размер.
За основателността на предявения иск, ищеца следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключен между страните договор за предоставяне на паричен заем от разстояние, по силата на който, ответника се е задължил при забава в изпълнението да заплати посочените в договора такси просрочие. Както беше посочено по-горе, ищеца не доказа наличието на такъв сключен договор и съответна уговорка за заплащане на такса просрочия. Предвид изложеното искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в предявения си размер от 61.39 лв.

Не се установи по никакъв начин и не се представиха доказателства от ищцовата страна от които да се установи твърдените в молбата обстоятелства за извършен избор на ответната страна да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението й или да й бъде предоставена такава от дружество, с което ищцовата страна е имала сключен договор. Не се установи изложеното, че с оглед формата за кандидатстване г-жа У. е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от [фирма], с което на основание т. 4.1 б. „б" от договора сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услуга, именно с оглед изложените мотиви и съображения от настоящия състав за недоказаност на сключен между страните договор , който съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, и при който договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.В тази връзка и претенцията за договорена такса гарант, претендирана в размер на 603.16 лв. следва да се отхвърли, като неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в уважения размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 114.79 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника В. У. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК поискани за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, в размер общо на 171.31 лева, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, по отношение на ответника В. З. У., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул."Д, че ДЪЛЖИ на кредитора [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул."Я, с ЕИК[ЕИК], чрез юрк. Е. К., със съдебен адрес за призоваване [населено място], ул."Я, сумата 600.00 лева/шестстотин лева/, представляващи задължение за главница по договор за заем от 20.08.2015г., ведно със законната лихва от 25.04.2016г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3245/25.04.2016г. по ч.гр.д.774/2016 по описа на РС-Благоевград, като в оставащата част за главница, претендирана като главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство “Екстра” № 48480/20.08.2015 г. и посочена в цитираната заповед отхвърля, като неоснователен иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул."Я, с ЕИК[ЕИК], чрез юрк. Е. К., със съдебен адрес за призоваване [населено място], ул."Я, против В. З. У., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул."Д, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР за останалите суми за които е издадена - Заповед за изпълнение № 3245/25.04.2016г. по ч.гр.д.774/2016 по описа на РС-Благоевград,а именно: сумата от 231, 00 /двеста тридесет и един/ лев, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2015 г. до 22.04.2016 г.; сумата от 603,16 /шестстотин и три лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща договорна такса гарант за периода от 20.08.2015 г. до 22.04.2016 г. и сумата от 61,39 лева /шестдесет и един лев и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва от 23.11.2015г. до 22.04.2016г., като неоснователен и недоказан иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, ГПК В. З. У., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул."Д ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул."Я, с ЕИК[ЕИК], чрез юрк. Е. К., със съдебен адрес за призоваване [населено място], ул."Я, сумата от 114.79 лв/сто и четиринадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ направени разноски за производството по ч.гр.д.774/2016 по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. З. У., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул."Д, ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул."Я, с ЕИК[ЕИК], чрез юрк. Е. К., със съдебен адрес за призоваване [населено място], ул."Я, сумата от 171.31 лв. направени по настоящото производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоеградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: