и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. Л. Н., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], с която против В. Г. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ул.Я. С. [жилищен адрес] в качеството си на майка и родител, упражняващ родителските права спрямо непълнолетното дете – А. А. Н., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ул.Я. С. [жилищен адрес] – е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, срам и унижение в резултат на нанесените на ищеца обиди от непълнолетното лице - А. А. Н., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 07.08.2016 год. до окончателното изплащане – правно основание чл.45 вр. с чл.48 от ЗЗД.
Копие от исковата молба е връчена на ответника, които в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 07.08.2016г. сключила граждански брак с А. С. Н., който за ищеца бил първи и втори за съпруга й. Сочи се, че ответната страна В. Г. К. е първа съпруга на А. Н., от който имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – А. А. Н..
Твърди се от ищеца, че на в деня на сключване на граждански брак с А. Н. – на 07.08.2016г. около 17: 30 часа, в ритуалната зала в "М" в [населено място] непосредствено преди началото на самия сватбен ритуал непълнолетната дъщеря на вече настоящия й съпруг - А. А. Н., в присъствието на длъжностното лице по гражданско състояние-И. З., както и пред кумовете им-К. Б. Л. и В. Ж. Б., включително и пред малолетния й син - Л. П., започнала да се държи грубо и агресивно с ищцата, да я напада и обижда, както и да отправя по нейн адрес всякакви цинични изрази и обидни квалификации. Започнала да крещи в лицето, като не спирала да използва неприлични изрази и да отправя обиди, наричайки ищеца „боклук", „курва", „мърша" и други подобни, както и заявила, че ще я накара да съжалява и че ще й съсипе сватбата. Твърди се от ищеца, че подобни действишя, осъществени от непълнолетната А. е осъществивал спрямо нея противоправно деяние, в резултат на което е почувствала притеснения, силно напрежение, паника, чувство за срам и унижение и предвид публичността на извършеното, прилошало й. Твърди, че в резултат на извършеното от Непълнолетната А. изпитала неприятни емоции и напрежение, което рефлектирало върху настроението й , разстроило я и не успяла да се наслади и забавлява на сватбения й ритуал. Твърди, че след сватбата в резултат на преживения срам продължавала да се чувства напрегната, неспокойна, унизена, като освен психически започнала да изпитва и физически дискомфорт - сърцебиене и болки в сърдечната област, поради което се наложило да потърся и медицинска помощ от специалист-психиатър и за да се справя със стреса и депресията се наложило дори да приема и антидепресивни лекарства. При поддържане на фактически твърдения в горната насока твърди, че счита действия на А. А. Н. сз противоправни и в резултат на тях е претърпяла значителни неимуществени вреди, с които съзнателно и целенасочено е засегнала по отрицателен начин честта, достойнството и доброто й име публично, посредством посочените обидни квалификации. Преживените от ищеца болки и страдания, твърди, че представляват неимуществена вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка с противоправните действия на това лице и е непосредствена последица от нейното противоправно поведение и с които сочи, че А. А. Н. е нарушила общата забрана да не се вреди другиму поради което счита, че е налице деликт с всички елементи от фактическия му състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди и вина и поради което счита, че най – справедливото им възмездяване е в заплащгане на обезщетение в размер на 3000,00 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, както и за ангажиране на гласни доказателства при доеждане на трима свидетели, както и при призоваване по месторабота на лицето И. З. – длъжностно лице по гражданско състояние при [община].
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – майката на непълнолетната А. – В. Г. К.. Възразява се по редовността на исковата молба, но се се оспова допустимостта на иска. Оспорва се основателността му и се иска отхвърлянето му като такъв. Оспорва се, че е налице осъществено противоправно деяние от А. А. Н., както и че е настъпил вредоносен резултат, подлежащ на обезщетяване, както и че е налице причинно-следствена връзка между поведението на непълнолетната А. на посочената в исковата молба дата и евентуално настъпил вредоносен резулат. При условията на евентуалност се твърди, че е налице хипотезата на чл.48, ал/пр.З ЗЗД - обективна невъзможност за предотвратяване на вредоносния резултат от страна на ответника, както и че е налице съпричиняване в евентуално настъпили вреди от страна на ищцата по делото, предвид нейното поведение по време на описания случай и в период за повече от една година преди това. Сочи се, че отговорността за поведението на непълнолетната А. в описания случай следва да бъде понесена от нейния баща, по настоящем съпруг на ищцата. Оспорва се и размера на иска като изключително завишен.
Оспорват се изложените от ищеца факти. Твърди се, че дъщерята на ответника не е отправяла обидни думи към ищцата, не се е държала агресивно спряма ищцата и не е заявявала, че ще й съсипе сватбата, изобще не била разговаряла с ищцата. Оспорват се твърденията на ищцата, че е била разстроена и не се е забавлявала и наслаждавала на празника си, че е почувствала физически дискомфорт, че се е чувствала унизена напрегната и т.н., както и твърденията, че описаният случай се е отразил негативно на ищцата за продължителен период от време и са й били причинени евентуалната завишена тревожност и депресивни състояния в резултат на поведение на непълнолетната А.. Търди се, че тя е провела разговор единствено с баща си и си е тръгнала от събитието разстроена, разплакана и унизена от отношението и поведението на своя баща, а ищцата е празнувала и се е веселила на празника си, като разговорът на дъщерята с нейния баща по никакъв начин не е дал отражение върху нейното физическо и психическо състояние, както въпросната вечер, така и в периода след това, включително и на сватбено пътешествие. Оспорват се твърденията на ищцата, че била разстроена на сватбата си, като се сочи, че доказателство за обратното е и пулбикацията на събитието в местен ежедневник – в-к „С.“ от 10.08.2016г., вкл. и в социалната мрежа“ Ф.“. Твърди се от ответника, че е изпълнила своя родителски дълг по възпитание на детето и оспрова, че по никакъв начин с действие или бездействие е допринесла за настъпване на вреди от поведението на дъщеря й за когото и да било. Твърди се, че ищцата поведението на ищцата, изразяващо се в отправяне на обиди е наранявала дъщерята на ответницата в продължение на близо две години и което, предвид възрастта на непълнолетната А. се е отразило негативно върху нейната психика, а и в резултат на поведението и отношението на ищата е довело до влошаване на отношенията между А. и баща й.
Твърди се, че поведението на непълнолетната е изцяло провокирано от отношението и поведението на ищеца и че предявеният иск е проява на реваншизъм и своеобразна компенсация за множеството съдебни производства между страните.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава от ответника твърдението за неоснователност на иска.
Доказателствените искания на ответника са за приемане на писмени доказателства, за събиране на гласни при довеждане до три лица, както и за допускане на съдебно – пдихиатрична експертиза, с поставени задачи. Поискано е да се изиска становище от лекар, както и да се изиска от ищеца предоставяне на видоезаписа от сватбения ритуал.
По делото са приети писмени доказателства, събрани са гласни такива. Допусната е и е назначена съдебно-психологическа експертиза и е изслушано заключение на вещо лице.
Анализът на събраните по делото доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните сочи на установе следното:
Не се спори между страните, че ищцата В. Л. Н. е сключила граждански брак с А. С. Н. на 07.08.2016 г. / удостоверение за сключен граждански брак/. Ответницата В. Г. К. е бивша съпруга на А. С. Н., чийто граждански брак е прекратен с развод на основание взаимно съгласие, с влязло в сила на 24.06.2013г. Решение № 5074 от 24.06.2013г. по гражданско дело № 1175/2013г. по описа на БРС. Не е спорен между страните и факта, че от брака на ответницата и А. С. Н. е родено детето А. А. Н. - [дата на раждане] /удостоверение за раждане на лист 16 от делото/. С решението за развод родителските права и местоживеенето по отношение на роденото от брака на ответника В. К. и А. Н. дете - А. са предоставени на майката и е определен режим на лични контакти на бащата с детето.
От разпитаните по делото свидетели се установява следното:
Свидетелката Б. - свидетел на сключването на граждански брак между ищцата и А. Н. /кума/ сочи, че е присъствала на сключването на сватбения ритуал на 07.08.2016г. Посочва, че преди началато на сватбения ритуал младоженците са се намирали в близко до тази зала помещение и са се подготвяли за ритуала, когато в това помещение е влязла дъщерята на ответница- А. А. Н., която се обърнала към баща си с думите /как ще се жениш за този парцал.., курва, мърша..../, както и изрекла и други думи и обидни епитети, като според свидетелката същите са били насочени спрямо ищцата. По това време в помещението освен младженците и кумовете присъствали още две лица, едното от които помощен персонал във връзка с организирането на ритула, а другото длъжностното лице по гражданско състоние - свидетелят И. З.. Както свидетелката Б., така и свидетелят Н. - настоящ съпруг на ищцата и бив такъв на ответницата сочат, че поведението на А. не е било провокирано от когото или от каквото и да било. Както свидетелката Б., така и свидетелят Н. и свидетелката З. като свидетели очевидци са категорични относно факта, че непосредствено преди сватбения ритуал дъщерята на свидетеля Н. и на ответницата В. К. - А. е влязла в помещението, намиращо се непосредствено до ритуалната зала и се обърнала с посочените по-горе думи към баща си, но свидетелите са категорични, че се е касаело за ищцата. По време на тези действия от страна на А. Н. ищцата не е реагирала, но видимо се е притеснила. Случката е продължила за не повече от 5-7 минути, като след изричането на горните думи от А. Н. на висок глас същата е излязла, като е тръшнала силно вратата, като след това ищцата е било видимо притеснена, предбледняла, не се чувствала добре, била разстроена и унжена защото й било развалено сватбеното тържество. След ритуала свидетелите Б. и Н. сочат, че ищцата продължавала да се чувства зле. Наложило се да се съветва и с психолог. Продължавала да бъде разстроена и близо година след случката имало влошено здравословно състояние. Свидетелите посочват, че действията на А. Н. са били възприети и от непълнолетния син на ищцата, който също присътвал в залата. Никой от свидетелите не сочи за действия от страна на ищцата или другите присъстващи, свързани с провокация от страна на А. Н..
В показанията си А. Н. сочи, че узнала съвсем случайно за сватбата на баща й с ищцата. Не оспорва, че на въпросната дата е влязла във въпросното помещение, намиращо се непосредствено до ритуалната зала, но сочи, че е разговаряла само и единствено с баща й, като след това си е тръгнала, след питане от ищцата дали да не се извика охраната. Свидетелката сочи, че се е почувствала много зле, като тръгвайки сочи, че се е разплакала и оспорва да е викала.
Според приетата по делото съдебно-психологическа експертиза вещото лице сочи, че на основание показанията на А. Н. и проведеното с нея психологическо интервю дават на вещото лице основания категорично да определи състояние на непълнолетната А. като афект. Вещото лице описва афектът като състояние изключително силно, внезапно настъпващо, краткотрайно, но бурно притичащо, предизвикано от определени причини, които в следния случай вещото лице сочи, че са неочакваното разбиране за сватбата, обидата, гневът и болката от пренебрегването от бащата спрямо дъщеря си. Според вещото лице, когато действията се извършват в състояние на афект преценките и волевия контрол над поведението са нарушени. Ето защо в конкретния случай вещото лице счита, че е било налице внезапен психогенен "психически и емоционален" срив у А. в деня на сватбата на баща й. Към момента на инцидента А. е била на 17 години, като вещото лице при съобразяване на възрастта на детето, моментното и психологическо състояние, както и предхождаща емоционална и психологическа натовареност не е било възможно предотвратяване реакцията на А. в деня на свабтата на баща й от който и да било от родителите й-нито от майката, нито от бащата. Предвид силата на афекта, предизвикан от привързаността към баща й от една страна, а от друга от чувството й на отхвърленост, незачитане, пренебрегване от баща й и неодобрението поради обвързването му с друга жена. При анализа на данните по делото вещо лице сочи, че във възпитанието и повлияне във формиране на личността на А. в детската й възраст по-голяма влияние върху изграждането на поведенческия стил е изграел бащата. Според вещото лице по отношение на случая от 07.08.2016г. поведението на А. Н. не е могло да бъде предотвратено, тъй като е резулат от афект - състояние, в което превез имат чувствата над контрола и волевите процеси. Волевата способност да се ръководят действията и постъпките и значимо снижена. Вещото лице не намира пряка връзка между конкретната проява в деня на сватбата на ищцата и възпитанието на А., тъй като при състояние на афект се проявават ней-вече темпераментовите особености на личността, а не неговите качества, формирани в процеса на възпитание в семейството и друга социокултурална среда.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и определя поведението на момичето като емоционален гняв, предизвикан от конкретната ситуация.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.48, ал.1 от ЗЗД.
По същество - Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: да са налице вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от рождено или осиновено дете на ответника, което не е навършило пълнолетие и живее при родителите /осиновителите/; да е налице причинна връзка между деянието и вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите /осиновителите/ за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му. Тази тяхна отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите /осиновителите/ се стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на щетите, причинени от техните деца. Родителите /осиновителите/ отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не са изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В разглеждания случай, от една страна, доколкото инцидентът е станал с непълнолетно дете - св.Н. /към датата на инцидента същата не е имала навършени 18г./, което по смисъла на закона е неспособно, не може да се търси виновно поведение за неговите действия. Вината изразява психическото отношение на правонарушителя към проявеното от него противоправно действие или бездействие и към настъпилия вредоносен резултат. Тя предполага вменяемост, т. е. наличието на такава душевна зрелост, че деецът да може да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Няма да бъде виновно поведението на такива лица, които не са способни да съзнават причинната връзка между своите действия или бездействия и вредоносния резултат, както и обществената запретеност на своето поведение. От друга страна законодателят не е безразличен за случаите на причинени от непълнолетни деца вреди, поради което, с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, е предвидил родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, да отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Гражданската отговорност на родителите по чл. 48, ал. 1 ЗЗД е отделна и независима от отговорността на дееца по чл. 45 ЗЗД, ако той е непълнолетен. В случая увреденият има право на избор дали да насочи иска си за обезщетяване на неимуществени вреди срещу прекият извършител, срещу родителите му, или солидарно към всички отговорни /прекият извършител и родителите/. Ищецът е избрал да реализира правата си по реда чл. 48, ал. 1 ЗЗД, като претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от непълнолетната към датата на деликта дъщеря на ответницата, последната, като родител на непълнолетния причинител на вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите /осиновителите/ за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му /в този смисъл и Решение № 2019/1995 г., IV ГО на ВС и Решение № 129/25.07.2005 г. по гр. д. № 2439/2003 г., IV ГО на ВКС/. Тази тяхна отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите /осиновителите/ се стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на щетите, причинени от техните деца. Родителите /осиновителите/ отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не са изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане /в този смисъл са решение № 556/17.02.1960 г. по гр. д. № 10052/1959 г., I г. о. на ВС и решение № 2524/13.07.1959 г. по гр. д. 4388/1959 г., I г. о. на ВС/. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Следователно, основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: да са налице вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от рождено или осиновено дете на ответниците, което не е навършило пълнолетие и живее при родителите /осиновителите/; да е налице причинна връзка между деянието и вредите.
По делото не е спорно, че на 07.08.2016г., ищцата е сключвала граждански брак със свидетеля А. С. Н., когато преди началото на сватбения ритуал св.А. Н. /непълнолетната към този момент дъщеря на ответницата и на св.Н./ е влязла в помещението, находящо се непосредствено преди ритуалната зала, започнала е да вика и спрямо ищцата е отправила следните думи "курва", "боклук" и "мърша". Казаното е било на висок глас и възприето от присъстващите в стаята две лица, подготвящи и извършващи гражданския ритуал по сключване на брак, сред които св.И. З., както и от ищцата, св.Н., св. Л. и непълнолетния син на ищцата. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Същите са логични, последователни и взаимно допълващи се. Св.З. е лицето, което няма каквато и да било роднинска или друга връзка със страните по делото, поради което и по арг. на чл.172 от ГПК показанията на този свидетел следва да се кретитират като изцяло обективни и безпристрастни. Свидетелката е категорична, че е въприела действията на непълнолетната А. по влизане в помещението, непосредствено преди ритуалната зала, отправяне на посочените по-горе обидни думи към ищцата на висок глас, при липса на каквато и да било провокация с думи или действия от присъстващите и излизането й от стаята с трясък на вратата.
Тези действия – по отправяне на думи от непълнолетната А. към ищцата, който безспорно са обидни и с негативно съдържание и насоченост, представляват противоправно действие, изразяващо се в нарушаване на общия принцип в правото – да не се вреди другиму.
Ответницата е родител на А. – непълнолетна към датата на деянието. На ответната страна с бракоразводното решение е предоставено упражняването на родителските права и задължения, поради което е налице основание за ангажиране на нейната отговорност по реда на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, която е обективна и е отговорност за чужди действия, освен ако не се докажат предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, които освобождават родителите от тази отговорност. Доколкото отговорността на родителите е обективна, то в тяхна тежест е да докажат евентуалното си възражението, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. В преклузивния за това срок ответната страна е направила и поддържала такова възражение.
Не е спорен факта, че към момента на деянието, А. не е бил под непосредствения надзор и контрол на своята майка. Това обстоятелство обаче не води до извод, че родителят, макар в момента на инцидента да не е осъществявал пряк надзор върху детето си, не е бил в състояние да предотврати настъпването на вредите в един по-ранен момент. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД обхваща случаите на обективна невъзможност за предотвратяване поведението на непълнолетното дете, поради несъвместно живеене с него, поради което дори краткотрайното отсъствие на непълнолетното дете от дома на родителите си не е основание същите да бъдат освободени от отговорност за вредите, които същото е причинило по време на това отсъствие. Обстоятелството, че дъщерята на ответника не е била с нея, не освобождава ответната страна от отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото родителската грижа не обхваща единствено и само това на детето да са осигурени храна и облекло, да са задоволени ежедневните му материални нужди, да са създадени условия за здравословното му развитие. Пълноценната родителска грижа изисква от родителите, съобразявайки се с индивидуалните особености на детето си, да упражняват такъв контрол, с такива средства и по такъв начин, че да предотвратят за в бъдеще извършването на противоправни действия от детето си.
Съдебната практика е последователна и категорична и в посока, че дори и при извършване на деянието непълнолетния да не живее при родителите и те да не могат да упражняват контрол върху поведението му, ако непозволеното увреждане е резултат на умишлено деяние, хулиганска проява или друго непристойно поведение, и в случаи на несъвместно живеене на родителите с детето същите носят отговорност за вредите, които са резултат на недостатъчни грижи за възпитанието и изграждането на тяхното дете като личност.В тази връзка са Решение № 176 от 18.II.1985 г. по гр. д. № 33/85 г., IV г. о., Решение № 41 от 25.I.1971 г. по н. д. № 845/70 г., I н. о. Решение № 184 от 12.III.1969 г. по н. д. № 64/69 г., II н. о. Решение № 295 от 9.II.1962 г. по гр. д. № 9979/61 г., IV г. о. Решение № 2524 от 13.VII.1959 г. по гр. д. 4388/59 г., I г. о. на ВС и др.
С определение № 284/18.03.2016г. е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос за тълкуване на чл.48, ал.3 ЗЗД – кога родителите не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, причинени от противоправно поведение на непълнолетното им дете.
Родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили. Отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете - деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето, т.е. и в хипотезата на невъзможност да се предотврати деликта, както и да е изключена изобщо възможността за възпитание и контрол следва да се установи наличие на ОБЕКТИВНА причина. Именно такава причина в случая не се установи от страната, която следва да докаже възражението си – ответника. Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл.48, ал.3 от ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презюмира и ако непълнолетния извърши противоправно деяние, това означава, че усилията на родителя не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия / така Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Такава обективна причина не е и не може да бъде установеното от експерта, че непълнолетната А. по време на деликта е била в афект. На основание чл.202 от ГПК съдът не кредитира експертизата, в частта, в която вещото лице посочва, че състоянието на афект, в което според нея е изпаднала А. по време на инцидента не е било възможно да се предотврати реакцията й в деня на сватбата на нейния баща от който и да е било от родителите й, както и в частта, в която вещото лице сочи, че няма пряка връзка между конкретната проява и възпитанието на непълнолетната, тъй като в тези части се касае до правни изводи, а не до установяване на факти, за които е необходимо ползване на специални знания. Дали родителят е бил в състояние на предотврати противоправна проява на своето дете и връзката между възпитанието и деянието е правен довод, който се следва от съда , а не от вещото лице. Самото вещо лице в експертизата си обаче посочва изрично, че състоянието на афект се характеризира с превес на чувствата над контрола и волевите процеси. Волевата способност да се ръководят действията и постъпките е значимо занижена, т.е. не се изключва възможността дееца да разбира свойството и значението на извършваното, но е занижена възможността да го контролира.
От доказателствата по делото безспорно е установено, че деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по визирания в закона начин. Независимо от емоционалното състояние на непълнолетната А. и въпреки че причина за поведението й - сватбата на нейния баща, не са установени каквито и да било провокативните действия от страна на ищцата или друг от присъстващите на инцидента или непорседснвено преди него. Не са налице фактически основания, за да се приеме, че деянието покрива признаците на силно раздразнение, причинено от ищцата или други лица с някакво противозаконно действие, от което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за детето. За да се приеме, че деянието е осъществено в състояние на афект, следва да се установи поведение на пострадалия, което съставлява насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие спрямо дееца, което поведение да предизвика съответна реакция у последния. Следователно, не е налице непосредствано предхождащо поведение на ищцата, което да бъде преценено като „отключващо“ бурна нервна реакция.
В тази връзка, съдът не намира основание да заключи, че в деяна на инцидента са били налице обективни данни, от които да се изведе, че непълнолетната А. е била в т.нар физиологичен афект при осъществяване на деянието.
Нещо повече - съобразно трайната съдебна практика, за умисъла на дееца се съди по обективни факти. В случая няма данни по делото извършеното да е резултат от т.нар. паталогичен ефект – краткротрайно афективно отреагиране, което протича с особена интензивност. За разлика от обичайния, наричан още „физиологичен” афект, интензивната емоционална сгъстеност води до тежка дезинтеграция на психичното преживяване с формални психични белези на помрачено съзнание и нарушена ориентировка.
Извършване на деянието под формата на физиологичен афект може да се тълкува само като обстоятелство, относимо към размера, на обезщетението в насока намаляване, но не и изключване на дееца от отговорност, а в случая извършване на деликта от деликвента при условията на афект не може да се приравни на последиците на чл.48, ал.3 от ЗЗД – за освобождаване на родителя от отговорност и най – вече на този, на който в случая са предоставени упражняването на родителските права - на ответника.
Независимо от безспорно установената привързаност на непълнолетната А. към нейния баща и повода и съответно причината за реакцията й, по време на сватбата му с друга жена да са житейски обясними именно въпросът за уважаване на правото на личен живот и поведението в обществото, са част и елементи от възпитанието на едно дете и формиране на неговите възгледи. Фактът, че единия от родителите сключва граждански брак с друго лице не е и не може да доведе до извод за допустимост на подобна реакция и поведение. Ето защо ответната страна не установи наличието на обективни факти, които да сочат на невъжмост същия да е повлиял на непълнолетия да извърши деликта, тъй като в слуая родителите и в частност майката носят отговороност, непосредствено преди деликта да са осъществили онзи необходим възпитателен процес и формиране на правилни възгледи относно морал, етика и изграждане и на ценнностна система.
От свидетелските показания безспорно се установи, че ищцата е претърпяла вреди от неимуществен характер – негативни психически преживявания , изразяващи се в загягане честта, достойнството и доброто име, стрес, унижение и срам на ищцата. За настъпването на такива вреди съдът изцяло кредитира показанията на св.З., оределен по-горе като обективен свидетел – очевидец на случая, доколкото свидетелката е категорична, че ищцата е била притеснена, разстроена, но въпреки това е успяла да се овладее и да се реализира брачния ритуал.
Вредите са в пряка причинно следствена връзка с деянието, доколкото са типичният и непосредствен резултат от деянието. Ако не е било осъществено деянието тези вреди нямаше да настъпят.
По размера: при определяне на размера на дължимото обезщетение по справедливост – чл.52 от ЗЗД, следва да се вземат предвид редица обективни обстоятелтва и факти, сочещи на определяне на размера на претендираното обещетение, ориентирано към минимума на претендираната сума, а именно от около 300 лв., поради следното: касае се до действия на непълнолетно дете, предизвикани от предходно развили се изключително влошени отношения между родителите на детето и между самото дете и второто семейство на неговия рожден баща. Установи се от свидетелските показания, че до и първите няколко години след раздялата на родителите на детето бащата е бил значимия възрастен, който е формирал мирогледа му и към който детето е имало силна емоционална привързаност. В същото време обаче, независимо, че родителските права след развода са предоставени на майаката, бащата формално също следва да взема участие във възпитанието и интеграцията на детето в новия му семеен живот и формиране на правилни възгледи и отношение към живота. Данни по делото, че деянието е извършено при условията на афект – бурно протекла емоционална реакця в резултат на узнаване факта на сключване на бащата с друга жена, което е занижило възможността за преценка и превес на емоциите над разума е факт, който също следва да се отчете, но същият е относим единствено при определяне напретендирания размер около мининума на претенцията. Съдът счита, че горната сума в достатъчна степен би могла да репарира негативните вреди, които е претърпяла ищцата, изразяващи се в засягане на доброто име, чест, дойстойнство, срам и унижение на своя личен празник. Касае се до безспорно установено отправяне на думи с обиден характер и негативно естество по време на събитие, което според обичайте и традициите е сред значимите събития в живота на едно лице, при което всеки цели да го организира по начин, че да бъде изпълнено единствено с положителни емоции и позитивни преживявания. В случая обаче, с поведението на непълнолетната А. отправените непосредствено преди ритуали обидни думи спрямо ищцата, последната е изпитала срам, унижение, загегната е била честта и достойноството й, поради което се дължи обезщетяване на тези негативни преживявания. Над уважения размер - до поискания, искът е неоснователен. Свидетелските показания са категорични, че процеса на негативни преживявания е отшумял. Заявения размер е завишен. Следва да се отчете факта, че деяните о е извършено от непълнолетно дете, както и подпудите за това са именно предходните усложнени отношения между детето и неговия баща. Безспорния също така факт на водени множество предходни производства, включително и наказателни такива, по които участник като свидетел е било детето, което също се е отразило негативно на психиката и възможността същото правилно да възпроизведе и осмисли обективната действителност. Тези факти следва да се отчетат като такива сочещи на определяне на обезщетението към възможния негов минимум.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на иска и освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси по делото ответната страна дължи по сметка на РС Б държавна такса от 50 лв., върху уважения размер от иска /арг. чл.1 от Тарифа за държавинет такси, които се събирата от съдилищата по ГПК р. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК/.
Предвид изхода от спора всяка страна дължи на насрещната страна разноските, които е направила, в съотвествие с уважената, респ.отхвърлена част от иска.
В случая ищецът не е представил доказателства за направени по делото разноски- ищцовата страна е освободена от заплащане на държавна такса /л.30 от делото, на основание чл.83, ал.2 от ГПК/, както й е предоставена правна помощ по ЗПП, поради което на тази страна не се дължат разноски, съобразно уважената част от иска, поради недоказани направени такива по основание и размер.
На ответната страна от ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, също се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 711 лв. /общо направени от ответника разноски от 790 лв. и отхвърлена част от иска от 2700 лв./.
Водим от горното чл.48 от ЗЗД и чл.78, ал.1 вр. с ал.3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Г. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ул.Я. С. [жилищен адрес] в качеството си на майка и роител, упражняващ родителските права спрямо непълнолетното към датата на деликта дете – А. А. Н., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ул.Я. С. [жилищен адрес] да заплати на ищеца В. Л. Н., с ЕГН [ЕГН], с адрес: гр.Б., [жк], , сумата от 300,00 /триста/ лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, срам и унижение в резултат на нанесените на ищеца обиди от непълнолетното лице - А. А. Н. на 07.08.2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 07.08.2016 год. до окончателното изплащане, като отхвърля иска над горния размер до претендирания от 3000,00 /три хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Г. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ул.Я. С. [жилищен адрес] да заплати по сметка на РС Б държавна такса от 50 /петдесет/ лева, съобразно уважената част от иска, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.
ОСЪЖДА В. Л. Н., с ЕГН [ЕГН], с адрес: гр.Б., [жк], да заплати на В. Г. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ул.Я. С. [жилищен адрес] сумата от 711 /седемстотин и единадесет/ лева, направени по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от иска.

На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването му на страните пред БОС.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: