и като съобрази становищата на страните, събраните доказателства и на основание чл. 303 от НПК, съдът
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА И. Н. Д. - [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес в [населено място] и настоящ адрес в [населено място], [община], ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че като управител на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Г.“ № 59, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност , в 30-дневен срок от спиране на плащаният /считано от 10.03.2010 г./, не е заявил това пред съда за откриване на производство по несъстоятелност- престъпление по чл.227б, ал.2, във вр. ал.1 от НК, за което му налага наказание "Глоба" в размер на 800 лв. /осемстотин лева/
ОСЪЖДА И. Н. Д. да заплати по сметка на ОДМВР-Б. сумата от 415.00лв.-разноски от досъдебната фаза на процеса, ведно със сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА И. Н. Д. да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата от 27.00лв.-разноски за участие на вещо лице и свидетели в съдебна фаза на процеса, както и сумата от 5.00лв.-ДТ за служебон издаване на ИЛ.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -Благоевград в 15-дневен срок, считано то днес .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:
Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП- Б. против И. Н. Д. от с. Д., [община], с който същият е обвинен в това, че като управител на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Г.в“ № 59, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 10.03.2010 г., не е заявил това пред съда за откриване на производство по несъстоятелност, квалифицирано като престъпление по чл. 227б, ал.2, във вр. ал.1 от НК.
В съдебното производство РП поддържа обвинението чрез своят процесуален представител .
Подсъдимото лице лично и чрез своят защитник, не оспорва фактите по делото, но поддържа, че не следва да бъде наказван за вмененото му престъпление, тъй като не е осъждан и следва да се ангажира само административно-наказателната му отговорност по реда на чл.78а от НК.
Районният съд, след като съобрази доказателствата събрани в досъдебна фаза, неоспорени от страните, становищата на последните и закона в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото няма спор, че фирма [фирма] , ЕИК[ЕИК] [населено място], е вписана в регистъра на Окръжен съд – Благоевград през 1997 г. Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на 14.08.1997 г. и по ЗДДС – на 17.07.2000 г. Предмета на дейност на това дружество е строителство на сгради и извършването на строително-монтажни работи, а управител на фирмата е подсъдимият И. Д..
Не е спорно по делото, а и в досъдебна фаза са приложени множество писмено доказателства от извършена данъчна ревизия на това управлявано то подсъдимият дружество по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г.Проверката е приключила с Ревизионен акт № 900373/13.07.2009 г. на ТД на НАП Б. и според материализираните в него констатации, дружеството има задължения за довнасяне на данък в общ размер на 339 593.97 лева. Този акт е връчен на подсъдимия като законен представител на фирмата към 17.08.2009 г. В последствие, на фирма [фирма] е извършена и повторна ревизия за периода от 01.01.2008 до 31.12.2012 г., която също е приключила с нов ревизионен акт №[ЕИК]/26.06.2013 г. на ТД на НАП Б., в е отразено констатирано задължение на дружеството за довнасяне на данък в общ размер на 1 127 352.74 лева.
Така установените данъчни задължения към фиска от страна на управляваното от подсъдимия дружество не са заплатени и към 14.06.2014 г., публичните задължения на дружеството към НАП вече са възлизащи на сумата от 1652 247.43 лева. По делото не е спорно, че освен тези данъчни задължения, фирмата е имала и множество други неразплатени парични задължения към кредитори по сключени търговски сделки, които не са погасявани от 2009 г., в това число и към ОББ АД, [фирма] и др.
Страните не спорят и по факта, че през месец март 2010 г., [фирма] изцяло спряло плащанията си към кредиторите си, като само на дата 10.03.2010 г. е направено такова плащане към кредитора ОББ АД, а към 18.03.2010 г. е направено плащане за кредитора [фирма] . Заради спиране на тези плащания и след като подсъдимия не поискал по реда на ТЗ от съда да обяви дружеството му в неплатежоспособност, кредиторите [фирма] и ОББ АД, направили това и с Решение № 4240/22.10.2013 г. на ОС–Благоевград, дружеството управлявано от подсъдимото лице е обявено в неплатежоспособност, а за начална дата на изпадането в тази неплатежоспособност съдът е определил 10.03.2010 г.
В рамките на досъдебното производство е извършена и нарочна експертиза, в рамките на която вещото лице е анализирало показателите за ликвидност и е констатирало, че действително до 2009 г., стойностите на същите са над препоръчителните такива, а след 2009 г., дружеството започва рязко да изпитва затруднения при изплащането на задълженията си към своите кредитори и към фиска. В хода на експертизата също е констатирано, че освен задълженията към НАП, дружеството, управлявано от подсъдимото лице е имало задължения и към доставчици в размер на 959 000 лева, към финансови предприятия–в размер на 1 223 000 лева. В заключение експерта е посочил, че [фирма] е изпаднало в неплатежоспособност на 10.03.2010 г., като още в края на 2009 г. , фирмата не е могла да погаси задълженията си, защото не е разполагала с необходимите активи за това. Констатирано е също, че към 31.12.2009 г. активите на дружеството са в общ размер на 3 230 000. лева, а безспорните и краткосрочни задължения на същото са били в размер на 3 945 000 лева.
Изложената фактическа обстановка се базира на неоспорените и събрани в досъдебна фаза на процеса доказателства, както следва: протокол за разпит на подсъдимия Д. /л.64/, справка за съдимост /л.65-68/, протокол за разпит на св. Гърков /л.69-72/, протокол за разпит на св. К. /л.308-309/, заключение на назначената експертиза /л.310-324/, писмо до ТДНАП Б., писма до и от С“ПП“ОДМВР Б. /л.73-76/, писма до и от отдел МДТ Община Р. /л.77-80/, писма до и от Агенция по вписванията /л.81-231/, писма до и от Окръжен съд Благоевград /л.232-250/, писма до и от Апелативен съд [населено място] /л.251-252/, Искания, определения на Административен съд Благоевград /л.253-262/, Писмо до ТДНАП – Б., ведно с документи от данъчното досие на [фирма], в това число и справки – декларации за ДДС, пълномощно, справка за извършени плащания, справка за задължения /л.1-237/, Писмо до ТДНАП – Б., ведно с документи от данъчното досие на [фирма], в това число и годишни данъчни декларации, документи по изпълнително дело /л.1-101/.
Разпитан в качеството на обвиняем, Д. не се признава за виновен и не дава обяснения. Обвиняемият е [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес в [населено място], ул. „Цар Иван Шишман“ № 18, ет.7, ап.26 и настоящ адрес в [населено място], [община], ул. „Даме Груев“ № 13, българин, българско гражданство, с висше образование, технически ръководител в „Главболгарстрой“ – Б..
В съдебната фаза на делото не се представиха различни доказателства, от тези събрани в досъдебната фаза относно ликвидността, икономическото състояние и платежоспособност на процесното дружество, управлявано от подсъдимото лице. Представиха се такива /писма на НАП/ от, които се установи, че след като на подсъдимото лице е било наложено административно наказание „Глоба“ при условията на чл.78а от НК в размер на 600.00лв. в рамките на нчхд№4419/2004 на СРС и с влязла в сила присъда към 12.02.2007г., същият е заплатил тази сума с нарочно платежно към 16.09.2015г.
Освен въпросното наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, до настоящият момент, видно от справката за съдимост на подсъдимото лице, то не е осъждано.
Към днешна дата, подсъдимият е трудово ангажиран и реализира постоянни трудови доходи.
При така направените фактически констатации, съдът счита , че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил именно вмененото му престъпление по чл. 227б, ал.2, във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, по делото не е спорно, че подсъдимият е управител и представител на дружество [фирма], което е надлежно регистрирано по ТЗ. Към 2009г. дружеството е генерирало множество неразплатени парични задължения към НАП и други свои съконтрахенти, които е имало затруднения да заплаща, въпреки че същите са били изискуеми и ликвидни. Към 10.03.2010г., това дружество е спряло напълно плащанията към съконтрахенти си и изпълнение на паричните си задължения към тях , като към този момент с изпълнената по делото експертиза от досъдебна фаза е установено, че активите на дружеството са били в общ размер на 3 230 000. лева, а безспорните и краткосрочни и неразплатени задължения на същото са били в размер на 3 945 000 лева. Въпреки спирането на тези плащания, подсъдимият не е направил искане пред съответния съд/Окръжен съд –Благоевград/ за обявяване в неплатежоспособност на представляваната от него фирма, считано от 10.03.2010г. Това му поведение несъмнено представлява неизпълнение и бездействие спрямо законово регламентираното и вменено му задължение като управител на дружеството по ТЗ .
От субективна страна престъплението е извършено умишлено и при условията на евентуален умисъл, защото подсъдимият е съзнавал обществената опасност на поведението си, съзнавал е и неговите обществено опасни последици и се е съгласил с тяхното настъпване, чрез бездействието си в законовият 30-дневен срок . В съзнанието на подсъдимия несъмнено е било отразено и обстоятелството, че има задължението да поиска обявяване на дружеството му в неплатежоспособност в 30-дневен срок от спиране на плащанията, след като е изпаднало в такава неплатежоспособност по смисъла на публикуваният в ДВ текст на чл. 608, ал.1 от ТЗ / когато търговеца не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо парично вземане, което е станало изискуемо за неговите кредитори./
За извършеното престъпление следва да се ангажира и отговорността на дееца по закон .
Съдът не възприема за основателни възраженията на защитата за приложението на чл.78а от НК в този казус и освобождаване на Д. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за това , изведени от законодателя. За да се освободи едно лице от наказателна отговорност по този ред, трябва специалната част на НК да предвижда наказание от вида и размера в рамката на чл.78а, ал.1 от НК, от това деяние да не са настъпили имуществени вреди, които да са останали невъзстановени и дееца да не е осъждан и да не е освобождаван до датата на деянието от наказателна отговорност по същият ред на чл.78а, ал.1 от НК. В казуса се представиха писмени доказателства-справка за съдимост и бюлетин, от които се установи, че подсъдимият Д. вече е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, след като по този процесуален ред му е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 600.00лв. по нчхд№4419/2004 на СРС с присъда, влязла в законна сила на 12.02.2007г., т.е. преди инкриминираната дата по настоящото дело-10.03.2010г. Установи се също така, че тази глоба не е заплатена до датата на процесното деяние от подсъдимият и в този смисъл не е изпълнена, ако и доколкото последното може да се съотнесе към давността за изпълнение на аналогично по вид наказание по реда на НК. Видно от приложените писма на НАП, тази административна санкция е заплатена от подсъдимия едва към 16.09.2015г. Наличието на съществуващо и неизпълнено административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК за подсъдимия към датата на процесното инкриминирано престъпление, категорично изключва законовата възможност за повторно приложение на тази законова норма и повторно освобождаване на дееца и за извършеното от него престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
За извършеното престъпление, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК, наказание „Лишаване от свобода4 до 3 години или „Глоба“ до 5000лв. При преценката за индивидуализация на наказанието, което да се наложи в конкретният случай, съдът отчете чистото съдебно минало на дееца до момента и намира за адекватно и справедливо спрямо него именно по-лекото предвидено наказание-„Глоба“. При определяне размера на тази глоба, от една страна съдът отчете минимума на такава санкция по общата част на НК, съобрази като отегчаващи обстоятелства –дългият срок на бездействие на подсъдимото лице и множеството съконтрахенти, които са били потърпевши от това бездействие, в това число и НАП, като тези обстоятелства съдът квалифицира като отегчаващи вината на дееца. От друга страна съдът съобрази отново чистото съдебно минало на Д., заплатената административна санкция по предходното негово освобождаване по реда на чл.78 а, ал.1 от НК, както и демонстрираното от него желание за извършване на трудова дейност и липсата на данни за други негови противообществени или престъпни прояви след инкриминираната дата . Тези обстоятелства, съдът възприе като смекчаващи вината на дееца. При този превес на смекчаващи обстоятелства, съдът приема за адекватно и справедливо наказание за конкретният случай и деец-Глоба в размер на 800.00 лв.
Осъждането на дееца , по аргумент на чл.189 от НПК, мотивира възлагане на същият и заплащането на сторените по делото съдебни разноски, които възлизат както следва: 415.00лв.-разноски от досъдебната фаза на процеса, които следва да се заплатят по сметка на ОДМВР-Б., ведно със сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ – по сметка на РС-Благовеград , както и сумата от 27.00лв.-разноски за участие на вещо лице и свидетели в съдебна фаза на процеса, ведно със сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ, които също следва да се заплатят по сметка на БлРС.
По изложените мотиви, съдът постанови и присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: