Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на [фирма]-в ликвидация, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. представлявано от И. Д. Н., насочена срещу Наказателно постановление (НП) № 205712-F221550/01.08.2016 г. на Директора на ТД на НАП- С., офис Б., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение на чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) вр. с чл. 92, ал. 1 ЗКПО, и на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че за едно и също нарушение са наложени две административни наказания. Сочи се, че административнонаказващия орган е издал НП при неизяснена фактическа обстановка, както и че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл. 57 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата, счита същата изцяло за неоснователна. Иска постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното НП.
Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По повод писмо изх. № 20-00104/02.06.2016 г. на ЦУ на НАП и писмо изх. № 20-00-2124/10.06.2016 г. на ТД на НАП С., в ТД на НАП С., офис Б. при извършена проверка в информационната система на НАП, е установено, че И. Д. Н., в качеството си на ликвидатор на [фирма]-в ликвидация е допуснала нарушение на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, като не е подала годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за дължимия годишен корпоративен данък за 2015 г. от дейността на дружеството в законоустановения срок – до 31.03.2016 г.
Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗКПО ликвидатора на дружеството е следвало да подаде годишната данъчна декларация за 2015 година в срок до 31.03.2016 г. в ТД на НАП С., офис Б., където е регистрирано данъчно задълженото лице.
При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2015 г. на [фирма]-в ликвидация не е подадена в ТД на НАП С., офис Б. до 31.03.2016 г., за което била изпратена покана. Годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2015 г. била подадена след изтичане на законоустановения срок – на 30.06.2016 г. и заведена с вх. № 014351600509047/30.06.2016 г. по описа на ТД на НАП С., офис Б..
На 30.06.2016 г. свидетелят Я. М., в присъствието на св. М. С. съставил против [фирма]-в ликвидация АУАН № F221550 от 30.06.2016 г. Актът бил връчен на управителя И. Н. срещу подпис, като същата не е направила възражения по него. Възражения срещу съставения АУАН са депозирани на 30.06.2016 г. с вх. № 7802, в които се сочи, че дружеството е в процес на ликвидация, както и че дружеството не е извършвало дейност през 2015 г., поради което не е ощетен бюджета.
На 01.08.2016 г., след като приел възражението за неоснователно, директора на ТД на НАП- С., офис Б., упълномощен със Заповед № ЗЦУ–1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП издал обжалваното НП № 205712-F221550/01.08.2016 г., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение на чл. 92, ал. 2 ЗКПО вр. с чл. 92, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 04.08.2016 г., като в законоустановения срок – на 10.08.2015 г. е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.
Във връзка с неподаването в срок на дължимата Г. по ЗКПО в законоустановения срок – до 31.03.2016 г., срещу управителя на дружеството [фирма]-в ликвидация И. Д. Н. е издадено НП № 205715-F221577/01.08.2016 г., с което за административно нарушение на чл. 92, ал. 2 ЗКПО вр. с чл. 264, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Я. М., който констатирал нарушението след проверка в информационната система на НАП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана на 11.08.2016 г., в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП – 04.08.2016 г., поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Наказателното постановление е връчено на 16.08.2016 г., жалбата срещу НП е депозирана пред административнонаказващия орган в законоустановения 7 дневен срок -на 23.08.2016 г., поради което е допустима. Разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено на 01.08.2016 г. по АУАН, съставен на 30.06.2016 г. за нарушения, сочени за установени на 30.06.2016 г., поради което и съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно чл. 278, ал. 1 ЗКПО и Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП. Съдът, съобразявайки представените доказателства от страна на административнонаказващия орган, счита че актосъставителя и АНО са притежавали материална родова и местна компетентност, съответно да изготвят и издадат АУАН и атакуваното НП.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Актът и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и по чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което съдът намира за неоснователни възраженията в тази насока.
В съответствие с фактическия състав на вмененото административно нарушение административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на описаното в акта административно нарушение по чл. 92, ал. 2 ЗКПО вр. чл. 92, ал. 1 ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Ал. 2 с.чл. постановява, че годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Следователно, от обективна страна, жалбоподателят, в качеството си на данъчно задължено лице не е подал в ТД на НАП, офис Б. годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година, като срокът в случая е изтекъл на 31.03.2016 г., а такава е подадена едва на 30.06.2016г. и входирана с вх.№ 014351600509047 в регистъра на офис Б. при ТД на НАП С..
Доколкото в случая се касае за нарушение, извършено от дружество с ограничена отговорност, чиято отговорност по аргумент на чл. 83, ал. 1 ЗАНН е невиновна, а обективна такава, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл. 92, ал. 2 ЗКПО във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО административнонаказващият орган е санкционирал дружеството жалбоподател с административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. При определяне размера на наложеното наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил наказанието по вид и в законоустановен минимален размер, поради което не са налице и основания за неговото изменение в насока намаляването му.
Неоснователни са възраженията, че за едно и също нарушение са съставени два АУАН и съответно издадени две НП. Обжалваното наказателно постановление № 205712-F221550/01.08.2016 г., е издадено срещу [фирма]-в ликвидация за нарушение на чл. 92, ал. 2 ЗКПО вр. с чл. 92, ал. 1 ЗКПО и е наложено административно наказание на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО. НП № 205715-F221577/01.08.2016 г., е издадено срещу И. Д. Н. за нарушение на чл. 92, ал. 2 ЗКПО вр. с чл. 264, ал. 1 ЗКПО и е наложено административно наказание на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО, т.е. касае се за две административни нарушения, за което са наложени две административни наказания на различни наказателноотговорни лица. Със ЗКПО законодателят е предвидил възможността да бъдат наказани и двата субекта- и дружеството, и неговия управител за неподаване в срок на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО. Това предвижда и разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗКПО, съгласно която управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Съдът намира за неоснователни и възраженията, че тъй като дружеството не е извършвало дейност, не следва да носи отговорност. В ЗКПО е предвидено задължение за подаване на декларация, но друг образец, поради което липсата на дейност не освобождава от задължението за подаване на декларация, респ. от отговорност.
По изложеното обжалваното НП е процесуално и материално законосъобразно, поради което следва да се потвърди. В тази насока решение Решение № 1114/10.07.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 280/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград, Решение № 1673/05.11.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 458/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград, Решение № 1675/05.11.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 501/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград Решение № 23/11.01.2016 г., постановено по к.н.а.х.д. № 602/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград, Решение № 39/12.01.2016 г., постановено по к.н.а.х.д. № 589/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград, Решение № 41/12.01.2016 г., постановено по к.н.а.х.д. № 587/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 205712-F221550/ 01.08.2016 г. на директора на ТД на НАП- С., офис Б., с което на [фирма] - в ликвидация, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. представлявано от И. Д. Н., за административно нарушение на чл. 92, ал. 2 ЗКПО вр. с чл. 92, ал. 1 ЗКПО, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Бл в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Районен съдия: