Въз основа на закона и доказателствата , съдът

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. Б. С. - с ЕГН [ЕГН], ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 08.12.2015 г. в Б. в подаден до служба БОП – Б. писмено сведение (сигнал) е приписал на частната тъжителка Ю. К. Я. извършването на престъпления по Глава седма на НК, чл.225 от НК – избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери и по Глава пета от НК, чл.209 от НК – измама, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА за извършено престъпление по престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1, пр.2 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител Ю. К. Я. ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], район В.,[жк], ул., да заплати на подсъдимия сумата в размер на 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на упълномощен от същия адвокат.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните пред Благоевградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството пред РС – Благоевград е образувано по частна тъжба на Ю. К. Я. с адрес [населено място], район В., ж.к.”Г. г. против С. Б. С., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], общ.С., ул.”П., за това, че нa 08.12.2015г. в [населено място] в подаден до служба „Б.”-Б. писмено сведение /сигнал/ е приписал на частната тъжителка извършване на престъпление, по Глава седма от НК, чл.225 от НК –избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери и по глава Пета от НК, чл.209 от НК – измама - престъпление по чл.147 ал.1 от НК
В съдебното заседание частната тъжителка, не се явява, представлява се от адвокат С., който по същество на делото поддържа частната тъжба и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложи предвиденото в закона наказание.
По делото не е предявен граждански иск.
Подсъдимия не се явява, представлява се от адв. Н., същия оспорва обвинението, като излага доводи за недоказаност на твърдяното престъпление. Пледира подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, претендира разноски.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл. 301 от НПК, установи следното:
Подсъдимия С. Б. С. е [дата на раждане] , същия е с постоянен адрес [населено място], общ.С., ул.”П.. Във връзка с дейността си същия се познавал с тъжителката и И. Я., с който същата живеела на семейни начала. Отношенията им постепенно се влошили, по повод имотни сделки и на 08.12.2015г. същия подал сигнал до сектор Б. – Б., в който описал дейността на Ю. Я., като посочил, че „ Същата, заедно с И. Я. са организатори и преки участници в множество измами с ДДС и недвижими имоти”, в сигнала същия подробно изложил обстоятелства и факти, които го притеснявали, имена на лица, които според подсъдимия, участвали в извършваните от тъжителката действия, като посочил и че се страхува за живота и здравето си. По сигнала, подаден в Б. била извършена предварителна проверка и образувано ДП№19/2016г. по описа на ГДБОП, водено от ст.разследващ полицай М. К., като в рамките на същото след събиране на необходимите доказателства, водещия разследването приел, че има достатъчно дани за извършено престъпление от Ю. Я., поради което същата на 01.11.2017г. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,т.2 от НК и чл.255, ал.3, вр. Ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. Чл.20, ал.2, вр. Ал.1, вр. Чл.26 от НК. След приключване на разследването на 06.03.2018г. било предявено разследването на Я., като в последствие били извършени и други предявявания, включително и на 08.05.2018г., когато твърди, че е узнала посочените в тъжбата твърдения. По образуваното досъдебно производство е изготвен и внесен обвинителен акт в Специализирания наказателн съд, по който е образувано НОХД№2377/2018г. по описа на СпНС, което към момента на разглеждане на настоящото НЧХД и постановяване на съдебен акт е висящо .
В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, относно образуваното ДП срещу тъжителката, изискан и приобщен към доказателствения материал е сигнала на подсъдимия, събрани са доказателства, относно твърдяното в тъжбата, включително протоколи от извършените предявявания на разследването на същата.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените от специализирана прокуратура писмени доказателства, а именно писмо изх.№95/2016г., сведение от С. С., постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2017г. по ДП№19/2016г., писмо изх.№123160-10-03/08.102018т. на Сектор „Б.” Б., Протоколи за предявяване на разследване, представени с писмо изх.№8816/18.12.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи
Според диспозицията на чл. 147, ал. 1 НК, изпълнителното деяние на престъплението клевета е дадено в две форми: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване на неизвършено от него престъпление.
И двете форми могат да се осъществят устно, писмено, чрез директно общуване с адресата, чрез използване на далекосъобщително средство. От друга страна в съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство следва да бъде недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, респ. да представлява приписване на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не - да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изразява мнение, своята субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания респ. когато обстоятелствата отговарят на действителността
В конкретния случай обвинението е за извършване на престъпление клевета във втората и форма, а именно приписване на престъпление. От събраните по делото доказателства посредством коментираните по – горе такива, не се установява извършване на престъпление от страна на подсъдимия. Преценявайки съдържанието на сочения в тъжбата сигнал съдът намира, че в случая се касае за възползване от страна на подсъдимия от правото да подава жалби, сигнали, и то до съответния орган, контролиращ спазване на законите в страната. От характера на сведението, определено се прави единствен извод, че в случая се касае за уведомление, базиращо се на информация, с която С. разполага, съдържанието на изразите в това сведение, определено не налагат извода, че в конкретния казус се цели да бъде приписано престъпление, а се цели извършването на съответна проверка и то от компетентен за това орган. Предвид на това настоящата инстанция приема, че процесното сведение е подадено на основание на регламентирана от закона процедура и посочените твърдения в него не сочат приписване на престъпление. Нещо повече подсъдимия е упражнил правото си на гражданин, подавайки процесното сведение до институции, които имат компетентност да разгледат отразената в него информация и съответно да преценят дали е налице основание за извършване на проверка. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не и са изцяло в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение, убеждението си и оценката за дадено лице или явление. Начинът на мислене, в който смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване /вж. р. № 80-98-ІІ Н.О./ В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ и по-точно, прогласеното в чл. 10 от ЕКЗПЧОС, свобода на словото и на мнението на индивида /вж. решение по делото О. и Г. срещу Великобритания/. Нещо повече, целта на посоченото и прието от тъжителката като „разгласяване” на клеветнически твърдения не е С. да накърни репутацията на Я., а е целяло да упражни правото му да подава жалба, да докладва нередности и да търси помощ от страна на компетентните власти /Р-ние № 87/04.04.2017 г. ВКС, н.д. № 19/2017 г. ІІ Н.О./
В конкретния казус според съда се касае за упражнено право на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго, с обективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, в подкрепа, на което са и събраните доказателств, относно наличието на висящо досъдебно производство срещу тъжителката за извършено престъпление, чийто фактически състав се припокрива с твърденията на подсъдимия.
В случя не може да се говори за приписване на престъпление – доколкото са изисква проверка именно на описаните действия, които понастоящем са преценени от Специализирана прокуратура като престъпление. Този извод на съда намира подкрепа в събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2017г. по ДП№19/2016г., писмо изх.№123160-10-03/08.102018т. на Сектор „Б.” Б., Протоколи за предявяване на разследване, представени с писмо изх.№8816/18.12.2018г.
Липсва и изискуемият от субективна страна елемент – умисълът да се увреди добто име в обществото на пострадалия, като му се припише престъпление, което извършителят съзнава, че не е извършено. Престъплението по чл.147 ал.1 от НК е винаги умишлено, при форма на вината „пряк умисъл” съгласно чл.11 ал.2 предл. първо от НК, което предпоставя преди, или най-късно при осъществяване на деянието, в съзнанието на дееца да са били кумулативно налице: 1.Интелектуален момент - представи, че обстоятелствата, които разгласява, а в случая – извършването на престъпление, са позорни и едновременно с това неверни – т.е. че всъщност изобщо не са се случвали в обективната действителност, 2.Волеви момент – въпреки знанието, че обстоятелствата са неверни и позорни за пострадалата (интелектуален момент), деецът съзнателно желае да ги разгласи, целейки тяхното узнаване от трети лица, за да накърни достойнството и обществената оценка за наклеветената, и така да й навреди. В конкретния случай, от доказателствата не се установява наличието нито на интелектуалния, нито на волевия момент, изпълващи заедно съдържанието на предвидената в закона субективна страна на престъплението по чл.147 ал.1 от НК. В сведението /сигнала/, подсъдимият пресъздава лично възприятие на обстоятелствата, описани в сигнала му , както и в същия са конкретно посочени лицата, които са участвали в твърдените от него незаконосъобразни действия от тъжителката.. При наличието на тези доказателства липсват основания да се счита, че при изготвяне и подаване на сигнала подсъдимия е знаел, че липсва извършено престъпление. Не се установява изобщо С. да е имал за цел съзнателно да приписва на тъжителката престъпление, въпреки липсата на такова. В този смисъл е и съдебната практика, в която категорично е застъпено становището, че за да се приеме наличието на умисъл, по делото не следва да има каквото и да е съмнение, че разгласяващият позорните обстоятелства или приписващият престъпление е наясно с това, че същите не отговарят на действителността. Така и съгласно Решение № 411 от 7.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 1982/2011 г., III н. о., НК, /
При форма на престъплението клевета - чрез приписване на престъпление, деецът следва да съзнава, че частната тъжителка в действителност не е извършила такова, да е наясно, че изнесените от него факти, свързани с конкретната проява на пострадалия, са от естество да накърнят неговата репутация и добро име в обществото, както и да формират негативна обществена оценка за него. От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът, в съответната форма изнася определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им.“ От друга страна, следва да се посочи, че в почти всички случаи, когато дадено лице се обръща за съдействие към съответните органи и иска извършване на проверка за незаконосъобразност на посочените действия трябва по несъмнен начин да се докаже, че лицето е било наясно с неистинността на твърдяно и въпреки това е сезирало съответните институции, което в настоящия случай се установи, че не е така.
От друга страна при данните, с които е разполагал към датата на подаване на сигнала, подсъдимия е изпълнил задължението си като гражданин, поради което поведението му е правомерно, а не престъпно, като по образуваната въз основа на сигнала на подсъдимия преписка е образувано досъдебно производство и тъжителката е привлечена като обвиняема, а понастоящем има и внесен обвинителен акт в съда.
В заключение и по изложените съображения съдът прие, че, с инкриминирания сигнал до Б. подсъдимият не е реализирал от обективна и субективна страна престъплението по чл.147, ал.1от НК, поради което го оправда по това обвинение.
С оглед на обстоятелството, че подсъдимия беше оправдан по повдигнатото обвинение, съдът възложи на частната тъжителка да заплати на С. и сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
По изложените мотиви, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: