Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление Б., ул. „Г., представлявано заедно от управителя Л. Ч. и Б. Т. срещу Наказателно постановление № 01/001122 от 28.02.2019 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Б., с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се възприетата фактическа обстановка. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Наказателно постановление.Застъпва се становище за маловажен случай.
Дружеството жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител, представлява се от процесуален представител, който изразява становище по същество, като моли НП да бъде отменено, излага доводи за процесуални нарушения, както и липса на нарушение.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, се представляват от юрк. П., която оспорва жалбата, взема становище по същество, като моли НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, излага доводи.
Районна прокуратура -Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 06.02.2019 г. около 13.35 часа била извършена проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство от С. Т. А. в присъствието на Н. Д., двамата г** към Д „ИТ“ – Б., на обект - с **, находящ се в Б., бул. П. Я., стопанисван от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление Б., ул. „Г. представлявано заедно от управителя Л. Ч. и Б. Т., при която е констатирано, че [фирма] Б. в качеството му на „работодател“ е допуснал на 06.02.2019 г. лицето С. Ю. К., с ЕГН [ЕГН], да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „продавач-консултант“ без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на съответната НАП. След приключване проверката по работни места дружеството жалбоподател е призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверка по документи в ДИТ – Б. с призовка от 06.02.2019 г. При проверката по документи в ДИТ – Б. се е явил упълномощен представител на дружеството жалбоподател /Пълномощно л.21/, който е представил част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Представен е Трудов договор (ТД) № 00000028/06.02.2019 г., сключен със С. К., който видно от приложената към него справка от ТД на НАП е регистриран на 06.02.2019 г. 16:07 часа, т.е. след часа на проверката по работни места. Във връзка с констатациите в присъствието на И. К., упълномощен представител на дружеството и св.Д., св.А. съставила АУАН№01-001122 от 14.02.2019г. на дружеството –жалбоподател, в който констатираното при проверката било квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил предявен и връчен на упълномощения представител на дружеството, който го подписал, като в графата възражения вписал, че св.К. към датата на проверката не е бил на работа.
Въз основа на този акт и след като счел, че възраженията са неоснователни, на 28.02.2019 година, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Б., като надлежно оправомощен представител на административнонаказващия орган, упълномощен със Заповед № З-0058 от 11.02.2014 година е издал атакуваното НП № 01/001122 от 28.02.2019 г., с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на 27.03.2019 година, лично на И. К..
По делото е разпитан свидетелят А. – актосъставител, от показанията, на която се установява, че е извършена проверка на дружеството жалбоподател във връзка с депозиран анонимен сигнал в Инспекция по труда, относно работещи без трудови договори. Свидетелят чрез показанията си установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по ангажиране на отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното чрез разпита на св..Д., който е присъствал на проверката, както и от приложения по делото протокол /л. 11/, в който са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните указания. Посредством показанията на св. Д. се установява процедурата по съставяне на АУАН.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
В кориците на делото се съдържа и писмена декларация от С. К., в която същият удостоверява извършване на трудова дейност към този момент при определено работно място, длъжност, работно време и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация, К. е извършила отбелязване, че е сключил трудов договор с [фирма] Б. и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63 ал.1 от КТ, като е отразил начална дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на търговеца – 04.02.2019 г.
В хода на съдебното производство по искане на юрк.П. е разпитан св.К., който чрез показания си удостоверява, че към датата на проверката не е имал трудов договор, което е в противоречие с отбелязанато лично от него в писмена декларация, отделно от това твърди, че към инкриминираната дата не е извършвал трудова дейност. В тази част показанията на свидетеля обаче се опровергават от показанията на св.А., която сочи че лицето е било зад каса и издало касова бележка. За липсата на трудова дейност показанията на тоиз свидетел се опровергаватт и от събраните писмени доказателства, включително и представена книга за инструктаж /л.20/, от която се установява, на същия е проведен начален инструктаж като служител, без да е имало трудово договор, поради което в тази им част съдът не кредитира показанията на св.К., за да достигне до този извод, съдът взе предвид и това, че този свидетел и понастоящем работи за дружествотоо-жалбоподател и е служебно зависим от него.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, както и събраните писмени доказателства, които са безспорни по отношение подлежащите на установяване факти. При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, за което по делото са предсавени безспорни доказателства. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл. 42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от О.. В конкретния случай АУАН е съставен от св. А., на длъжност " гл.инспектор" в Д "ИТ" - Б., която се явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Д., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на [фирма] не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ. По делото не е спорно, че лицето С. К. е бил допуснат до работа на 04.02.2019 г. от дружеството жалбоподател, без да му е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП, това се установява, както чрез показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Д., така и от приложената по делото декларация, в която К. собственоръчно е посочил, че работи като продавач-консултант с регламентирано работно време, възнаграждение. Макар и в декларацията да е посочил, че има трудов договор пред настоящия състав същия заяви, че не е имал такъв към датата на проверката, което се установява и от писмените доказателства.От друга страна, видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда е видно, че от дружеството - жалбоподател е подадено уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ на 06.02.2019 г. в 16:07:05 часа, т. е. след часа на проверката. Именно последното обстоятелство обуславя извода, че към момента на осъществената проверка по работни места на 06.02.2019 г. около 13.35 ч. е работил в обекта на търговеца без да му е бил връчен подписан от двете страни трудов договор и уведомление по чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда, удостоверяващо вписването му в ТД на НАП – Б.. С оглед на това, като е допуснал работника до работа, без да има сключен договор между страните по трудовото правоотношение и без да е изпратено уведомление до съответното ТД на НАП, търговеца-жалбоподател е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, правилно квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 от КТ. По отношение твърденията, че не е осъществявал трудова дейност, настоящия състав намира, че се опровергават от доказателствата по делото събрани чрез показанията на св.А. и Д., както и събраните писмени доказателства, включително книга за инструктаж. Такива данни се съдържат единствено в показанията на св.К., които съдът в тази част не кредитира по изложените по-горе съображения. В тази насока възражениеята за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Твърдението, че в случая не е имало трудов договор и е следвала друга квалификация на поведението на жалбоподателя не почиват на закона, както и се опровергават от доказателствата по делото. В разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ е предвидено административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал.1 или 3 и чл. 63, ал.1 или 2 от КТ. Т.е двете разпоредби регламентират различни задължения и не са обусловени една от друга. От друга страна в казуса безусловно [фирма], в качеството му на търговец по Търговския закон извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ има качеството и на "работодател" по отношение на работещите във въпросният обект. По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, осъществяване от страна на търговеца-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. В този смисъл Решение № 430 от 23.03.2017 год. на Административен съд Благоевград, постановено по к.н.а.х.д № 73/2017 г. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от О., чиято отговорност по аргумента на чл. 83, ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид и размер наложеното на фирмата-жалбоподател "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. Същата е в императивно установеният от закона минимален размер и не може да бъде намалявана. При определяне на това наказание административнонаказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
Не могат да бъдат споделени възраженията за маловажност на нарушението. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар и по делото да има доказателства, че уведомлението по чл.65, ал.5 от КТ е подадено до ТД на НАП още същия ден и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение е маловажно именно поради действието на чл.415в, ал.2 от КТ. А с оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 пред. 1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01/001122 от 28.02.2019 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Б., с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление Б., ул. „Г., представлявано заедно от управителя Л. Ч. и Б. Т. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 – дневен срок, считано от съобщаването му на страните пред Благоевградския административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: