Производството по делото е образувано с жалба на А. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], общ.С., против Наказателно постановление № 244а-1509/22.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР Б., с което на жалбоподателя за допуснато административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева.
С жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Алтернативно моли да бъде постановен съдебен акт, като бъде определено посоченото нарушение като маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адвокат З. И., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2020 г. актосъставителят С. С. - полицай при второ РУ на ОДМВР — Б., в присъствието на свидетеля Р. Д. е съставил АУАН №570079 от 17.04.2020 год., против А. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], общ.С., ул. за това, че на 17.04.2020 год., около 09:00 часа, в [населено място], общ.С., ул.„, лицето А. Г. Ч. е установен на открито обществено място срещу кафе- аперитив „Р.“, находящо се в [населено място], общ.С., ул., да се разхожда без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената в т.9 със заповед N° РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63. ал. 1 от Закона за здравето, с което е нарушил чл. 209а. ал. 1 във вр. с чл. 63. ал. 1 от Закона за здравето.
За констатациите на място е съставен АУАН, който жалбоподателят е подписал без възражения.
Въз основа на съставения акт, на 22.06.2020 година, Директора на ОД на МВР Б., е издал атакуваното Наказателно постановление № 244а-1509/22.06.2020 г., с което на жалбоподателя за допуснато административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 11.12.2020 година.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:
НП е издадено от компетентен за това орган. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34. АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
От ангажираните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че Ч. е осъществил вмененото му административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
От обективна страна, на посочената дата и час – 17.04.2020 год., около 09:00 часа в [населено място], общ.С., ул.„, лицето А. Г. Ч. е установен на открито обществено място срещу кафе- аперитив „Р.“, находящо се в [населено място], общ.С., ул.„, да се разхожда без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата
Така установените факти и обстоятелства се доказват не само от приетите по делото писмени доказателства, но и от разпита на свидетелите Сукалиски и Д..
Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на "открито обществено място" по смисъла на заповедта. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването е посочено, че за нуждите на забраните под "обществено място" следва да се разбират и местата, които са общодостъпни и/или са предназначени за обществено ползване. Няма спор, че мястото, на което е бил установен жалбоподателят е било общодостъпно – факт, който се установява от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Дали това общодостъпно място е било пусто, безлюдно и т. н. е без значение, нещо повече в конкретния случай посредством събраните доказателства се установява, че същия е бил в компанията и на други лица. Фактът, че мястото е било общодостъпно го прави "обществено място" по смисъла на Заповедта, поради което и забраната по т. I. 9 е важала. В случая жалбоподателят не е носил изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е бил наясно със съществуването на забраната и е имал такова средство (маска, която обаче се е намирала в дома му), поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Посредством събраните доказателства по безспорен начин се установи, че на 17.04.2020г., когато с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България е било обявено извънредно положение в страната във връзка с усложняваща се епидимична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, жалбоподателят на обществено място е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, поради което и се установява по безспорен начин от обективна страна извършването на нарушение.
Съдът намира, че същото е доказано и от субективна страна, жалбоподателят е бил наясно с въведените в страната забрани по повод разпространението на COVID-19, но въпреки това е излязъл и е бил на обществено място без поставена защитна маска, като според съда причините за това са без правно значение, доколкото акта, с който са въведени конкретните мерки не съдържа изключения.
Съдът намира, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.3 от ЗАНН. Действително към момента носеното на маска на открити обществени места не е задължително и тази мярка е отпаднала, но изхождайки от характера на акта, с който е била въведена към процесния момент съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН. В случая се установява, че във връзка обявеното в страната извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България са издавани редица заповеди, с които са въвеждани различни мерки с оглед конкретната обстановка в страната, но нарушената разпоредба не е отменена или изменена в по-благоприятен за лицето вариант, а последвалите нови мерки касаят нарушения на други различни заповеди, като липсват данни цитираната за нарушена заповед да е отменена. Нормативната разпоредба не е изменяна в хода на производството. Изменян е набора от въведени мерки, които имат временен характер. Въвеждането и отмяната им е динамичен процес, който се влияе от епидемиологичната обстановка в страната, като Заповедите на министъра нямат нормативен характер, те са общи административни актове с временен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната, като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването. Изтичане срока на заповедта не отменя със задна дата задълженията, въведени с нея за времето, за което е действала. При последващото изменение на заповедите не може да се приеме, че има промяна на нормативна разпоредба, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Процесното деяние се изразява в нарушение или неизпълнение на противоепидемични мерки. Промяната на предмета и обхвата на противоепидемичните мерки /със заповед/ не може да се тълкува като промяна на нормативна разпоредба, защото по дефиниция мерките са временни и заповедите, с които се въвеждат нямат нормативен характер. А нормата на чл. 209а от ЗЗ не е изменяна в хода на производството, поради което като е приложил закона, действал към момента на нарушението, наказващият орган е издал законосъобразно НП.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административно наказващият орган законосъобразно е определил административната санкция по реда на чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ. Законодателят в тази разпоредба е предвидил за такова нарушения налагане на наказания „Глоба” се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Административнонаказващият орган, като е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН правилно е определил наказание в минимален размер. Именно наказание в такъв вид и размер съдът намира, че ще осъществят целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира и че конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Действително по делото са представени доказателства, че същия има здравословни проблеми, но според съда това не прави конкретния случай с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите такива. Касае се за човек в зряла възраст (няма как да се приеме, че деянието е извършено поради недооценка на обстоятелствата или последиците), който е знаел за забраната, но не се е съобразил с нея. Нещо повече по делото посредством показанията на полицейските служители се установява, че същия е бил в компанията на други хора, което допълнително утежнява случая и увеличава риска от зараза. Самото място на проверката – пред кооперативен магазин е място с интензивна концентрация на хора. Действително нарушението е първо на Ч., но това е взето предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е отмерено в минималния възможен размер. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счита същото за основателно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОД на МВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в едно съдебни заседания, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 244а-1509/22.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР Б., с което на А. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], общ.С., ул.„за допуснато административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

ОСЪЖДА А. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], общ.С., ул.„ да заплати на ОД на МВР Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, като в останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: