Производството по делото е образувано по искова молба от В. С. М., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Г. Ч., съдебен адрес: [населено място], ул. против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес: [населено място], [жк], ул. , представлявана от Н. Н., с която са предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че през периода 18.12.2016 г.- 18.12.2019 г. ищецът В. С. М. е полагал труд като инспектор ІV степен в група „Оперативен център“ към сектор ПГ и ДС при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Б., която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР - С.. Сочи се, че съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител и отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. Разяснява се, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Твърди се, че нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 ЗМВР, като съгласно ал. 1 от с.чл. тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период 18.12.2016 г.- 18.12.2019 г. ищецът е полагал труд през нощта (от 22:00 ч. до 06:00 ч.), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, поради което приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187, ал. 5- 6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Твърди се, че са издадени и действали последователно следните наредби: за периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г); от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 81213-592/25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му); от 02.08.2016 г. и понастоящем Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г.). Сочи се, че съгласно цитираните наредби при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност през периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г., ищецът е полагал труд през нощта. Сочи се, че за целия процесен период от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г. положеният нощен труд следва да се преизчисли в дневен чрез прилагане на коефициент 1.143 и да се отчете като извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника в съответствие с чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Пояснява се, че за периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г. ищецът е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2057 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 257 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 6,47 лв. Според ищецът задължението на ответника за целия период възлизало на 1662,00 лв.
Прави се искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1662,00 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 257 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца за периода 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г. нощен труд и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск.
Ответникът не оспорва твърдението, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в МВР.
Твърди се, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според ответника е неприложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 9 от същата, тъй като касае уредба на трудови правоотношение по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален, за което се излагат подробни правни съображения.
Твърди се, че в настоящия казус не е налице празнота в нормативната уредба, в ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за прилагане на КТ и НСОРЗ по аналогия, които да дерогират специалния закон.
Изтъква се, че за държавните служители в МВР са предвидени и те получават определени допълнителни материални блага, включително и финансови. Допълнителните материални и нематериални блага, които държавните служители в МВР получават за разлика от работниците и служителите по трудови правоотношения по КТ и от държавните служители по ЗДСл., според ответникът изключват приложението на нормите на КТ по отношение на служителите по ЗМВР.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, за което са изложени подробни правни съображения.
След като обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, съдът намери следното за установено:
Не се спори между страните, че ищецът В. С. М. през исковия период 18.12.2016 г. - 18.12.2019 г. е работил като инспектор IV водач на специален автомобил IV степен в група „Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РДПБЗН – Б. при ГДПБЗН – МВР, както и че същият е държавен служител по смисъла на ЗМВР. Не е спорен и факта, че през исковия период 18.12.2016 г. – 18.12.2019 г. ищецът е работил на смени по предварително определен график, както и че е полагал нощен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч., за който нощен труд на ищеца е заплатено възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час.
По делото е прието заключение на вещото лице Роза Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Експертът сочи, че ищецът е работил при условията на 24 часови дежурства, като в това число са и положените нощни часове от 22:00 часа до 06:00 часа. През периода 18.12.2016 г. – 18.12.2019 г. ищецът е положил 1409,5 часа нощен труд за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. За положения нощен труд е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час. През исковия период не е извършвано приравняване на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Положеният нощен труд, преизчислен в часове с коефициент 1,143 и приравнен към дневен, е 1611,06 часа за периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г. Разликата между отчетените заплатени часове и преизчислените с коефициент 1,143 е 201,56 часа. Сумата, която се получава след извършеното преизчисление според заключението на вещото лице е 1930,56 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати на ищеца сумата от 5001,00 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 257 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд от 1800 часа за периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 18.12.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.
Между страните не се спори, че ищецът В. С. М. през исковия период 18.12.2016 г. – 18.12.2019 г. е работил като инспектор IV водач на специален автомобил IV степен в група „Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РДПБЗН – Б. при ГДПБЗН – МВР, че същият е държавен служител по смисъла на ЗМВР, че през исковия период е работил на смени по график, полагал е нощен труд за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. и за положения нощен труд е заплатено допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час.
Спорен между страните е въпросът налице ли е основание за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие на приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1, 143 в периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019 г., в който период е действал ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), уреждащ статута на държавните служители в МВР, респективно намира ли субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Правата и задълженията на ищеца – В. С. М., произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период, се уреждат от ЗМВР. Не се спори между страните, че ищецът има качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а чл. 142, ал. 2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон (ЗМВР), който има характер на специален.
Държавната служба е понятие от административното право и се свърза преди всичко с изпълнение на функции в държавната администрация. Тя има специфично съдържание, което се разкрива в съгласие с конкретните цели и институти, които обслужва. Служебното правоотношение е комплексно. От един юридически факт – индивидуален административен акт, възникват задължително две правоотношения – административно и трудово. Административното е водещото и определя специфичното проявление на трудовоправните институти – вкл. отпуските, прекратяване на правоотношението, обезщетенията и др., откъдето произтича и разликата в правната уредба. Страни по служебното правоотношение – което е едностранно властническо по възникване и характер и двустранно по субекти, са държавният служител и органът по назначаването. Съдържание на правоотношението са взаимните държавнослужебни права, задължения и компетентности на страните. Сред тях са определяне и изплащане на заплата и други възнаграждения и обезщетения (Решение № 14 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 625/2010 г., ІІІ г.о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР урежда начините на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като за служителите, работещи на смени, е предвидено възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, което се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, според ал. 6 на същата разпоредба. Постановена е забрана за полагане на извънреден труд, надвишаващ 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно (чл. 187, ал. 7 ЗМВР). Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В разпоредбата на чл. 140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като в ал. 2 е предвидено, че това е трудът, който се полага от 22:00 часа до 06:00 часа. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Различно е уреден обаче въпросът за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че последният не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов период. С оглед различната правна уредба, законодателят е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1.143 (8:7=1,143).
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. ЗМВР и издадената по изрична законова делегация наредба съдържат изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР, както нощен (по 0,25 лева на час), така и извънреден труд - чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 2 ЗМВР, като в нормативната регламентация не е налице празнота и възможност за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това е така, тъй като ЗМВР е специален закон, относим към служебните правоотношения на служителите в министерството и съдържа ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и т.н., които са в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея. В ЗМВР липсва препращане или основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните служители в МВР. Това, че в специалната нормативна уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата такава, не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи, е наредено за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. е отменена със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, в която също е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 от 17.01.2007 г. на МС, обн. ДВ бр. 9/26.01.2007 г., е издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 КТ и § 121 от ЗИД КТ (ДВ бр. 25 от 2001 г.) -§2 от Наредбата, поради което е неприложима по отношение на държавните служители в МВР.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал. 1 на чл. 9 от същата наредба и да намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл. 187, ал. 3 изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1 (8: 8), поради което общата трудова норма на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР.
В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че предвиденото в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време цели да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи седем часа през нощта да получава трудово възнаграждение за осем часа, а не води до възникване на извънреден труд, какъвто няма, макар при преизчислението на нощния към дневен труд да са се получили повече часове. За тези часове се заплаща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а не възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил налице, ако работниците и служителите са работили действително извън установеното за тях работно време. И. труд, според легалната дефиниция на чл. 143, ал. 1 КТ, е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Положеният извънреден труд от служителя е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време, с което се засяга полагащата му се почивка. При сумираното изчисляване на работното време извънреден труд би бил налице, ако има отработени часове по график извън месечната норма. В този случай се заплаща, както определеното допълнително възнаграждение за нощен труд, така и възнаграждение за извънреден труд по правилата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В случая обаче ищецът нито твърди, нито се установява да е полагал труд извън установеното му работно време.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и в последващата Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г.) не се предвижда положения нощен труд да се преизчислява с коефициент 1,143. В чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време се посочва, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период.
В Решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 786/2019 г., ІV г.о. е прието, че при работа на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете нощен труд, положени през нощта, в дневни часове. В същата насока е и Решение № 55 от 07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5169/2014 г. ІІІ г.о., в което е прието, че отношенията по служебно правоотношение по ЗМВР във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, са неприложими.
Поради специфичния статут на държавните служители, работещи по ЗМВР, е създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии заради и в съответствие със специфичния труд, който полагат, поради което и работното им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове. Очевидно е, че специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари.
Постановеното решение на С. от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 не е основание за друг извод, предвид т. 1 от него, с която изрично е решено, че член 8 и член 12 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите в публичния сектор като полицаи и пожарникари да е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня; както и че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В т. 2 от решението на С. е постановено, че членове 20 и 31 от Х. на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в законодателството на държавата- членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на полагания труд от полицаите и пожарникарите и правомощията им за защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, установени в ЗМВР, обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8-часов нощен труд.
Преизчисление на нощния труд не е предвидено и за работници и служители по КТ, които полагат труд предимно през нощта, напр. нощни пазачи. Следва да се посочи и, че труда на държавните служители в ЗМВР е първа категория, при която положения труд при пенсиониране се зачита 3:5, т.е. три години осигурителен стаж от първа категория се зачитат за 5 години осигурителен стаж трета категория, предвидено е ранно пенсиониране и др.
Ищецът се позовава на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 69 от 19.08.2014 г., отменена 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от същата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите наредби обаче такова преизчисление не е уредено.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника. В производството по делото ответникът е представляван от юрисконсулт и е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определени в минималния размер от 100 лв. по чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. М., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Г. Ч., съдебен адрес: [населено място], ул. против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес: [населено място], [жк], ул. представлявана от Н. Н. иск за заплащане на сумата от 5001,00 лева (пет хиляди и един лева)- представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца за периода 18.12.2016 г. - 18.12.2019 г. 1800 часа нощен труд и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.12.2019 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. С. М., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Г. Ч., съдебен адрес: [населено място], ул. да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес: [населено място], [жк], ул. , представлявана от Н. Н. сумата в размер на 100,00 лева, сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от 01.08.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.

Районен съдия: