и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от “С. Ж. Е.” , със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “В. В.” № 92, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕКИ 813071350, представлявано по пълномощие от юрисконсулт С. И. Й., упълномощена с пълномощно № 4901/22.12.2009 г. на Нотариус № 012 – Д. Б. с район на действие РС гр. В. от Е. П. Б., ЕГН * – изпълнителен директор, и Д. Д. Х,, ЕГН * – прокурист, сл. тел. 052/686 394 против С. Г. П., ЕГН *, с постоянен адрес Б., ул. „С.” № 9, вх. А, . 7, ап. 21 и Р. М. П., ЕГН *, с постоянен адрес Б., ул. „С.” № 9, вх. А, . 7, ап. 21.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2009 г. по ч. гр. д. № *2664 по описа на Районен съд - гр. Б. на „С. Ж. Е." са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които ответниците С. Г. П. и Р. М. П. са били осъдени солидарно да заплатят на „С. Ж. Е." сумата от 229,09 лева, представляваща главница по извлечение от счетоводните книги на банката към 28.10.2009 г., съставено въз основа на договор за кредит „Експресо" № 5461 от 29.05.2006 г., сключен между банката от една страна и кредитополучателя С. Г. П. и солидарния длъжник Р. М. П. от друга, ведно с дължимата по договора за кредит лихва за просрочени суми за периода от 10.04.2009 г. до 27.10.2009 г. в размер на 24,61 лева, дължимите по кредита такси и застраховка в размер на 13,00 лева, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 21,98 % пунка, дължимо от 28.10.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, а също и сторените разноски по частното гражданско дело в размер на 25,00 лева, в това число 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
По повод подадено от длъжниците С. Г. П. и Р. М. П. възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, със съобщение, получено в банката на 21.12.2009 г., в качеството на заявител на ищцовото дружество е било указано, че може да предяви в едномесечен срок иск относно вземането си, предмет на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Съобразно предоставената възможност и на основание чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК е депозирана исковата молба. Твърди се в същата, че на 29.05.2006 г. между „С. Ж. Е." като кредитор от една страна и С. Г. П. като кредитополучател и Р. М. П. като съдлъжник от друга е бил сключен договор за банков кредит „Експресо" № 5461, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 2 500 лева, а кредитополучателят и съдлъжникът са се задължили солидарно да върнат предоставената сума, ведно с дължимите лихви, такси, комисионни, разноски, застрахователна премия и други дължими съгласно договора за кредит суми, за срок от 36 месеца, считано от датата на подписване на договора за кредит. Страните са се договорили, главницата по кредита, ведно с дължимите лихви и месечни такси, да бъде погасена съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит, на равни (анюитетни) месечни вноски с размер на всяка вноска 86,09 лева и падеж всяко 10-то число на всеки месец, считано от 10.07.2006 г. Солидарният длъжник (съдлъжник) по договора - Р. М. П., на основание чл. 101 от ЗЗД и във връзка с чл. 14, ал. 1 и 2 от договора, се е задължила солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по договора за кредит и отговаря в пълен обем при неизпълнение на същите. До 10.03.2009 г., въпреки честите забавяния на плащанията, кредитополучателят е изплатил изцяло първите 33 погасителни вноски по кредита. На 10.04.2009 г., когато е настъпил падежът на 34-тата погасителна вноска, по разплащателната сметка е нямало достатъчно налични средства и от погасителната вноска неплатени са останали 60,29 лева главница. Поради неплащането кредитополучателят е изпаднал в забава и на основание чл. 8, ал. 1 от договора за кредит считано от 10.04.2009 г. неплатената главница е започнала да се олихвява с наказателна лихва за просрочие в размер на уговорена договорна лихва, увеличена със шест пункта. При настъпването на падежите на последните две погасителни вноски по погасителния план- съответно 10.05.2009 г. и 10.06.2009 г., по разплащателната сметка на кредитополучателя отново е нямало налични средства, поради което считано от 10.05.2009 г. главницата на 35-тата погасителна вноска в размер на 84,04 лева е започнала да се олихвява с уговорената наказателна лихва за просрочие, а считано от 10.06.2009 г. - главницата на последната 36-та вноска в размер на 84,76 лева. Така неплатени са останали 229,09 лева от главницата по кредита, представляващи сбор от неплатената част от главницата на 34-тата вноска и неплатените главници на последните две вноски, а също така лихвите и застраховките по погасителния план за последните две вноски в размери съответно - 3,25 лева общо лихви и 0,13 лева общо за застраховка. Въпреки многократните телефонни разговори, проведени с кредитополучателя, и изпратените покани за плащане на просрочените суми по кредита, сумата от 229,09 лева не е била изплатена и се е олихвявала ежедневно с определената в чл. 8, ал. 1 от договора за кредит наказателна лихва за просрочие, представляваща сбор от базисния лихвен процент на „С. Ж. Е.", който към датата на сключване на договора за кредит е бил в размер на 5,37 % пункта, плюс договорна надбавка в размер на 8,53 % и наказателна надбавка за просрочие в размер на 6 % пункта, или общо 19,9 %. Считано от 10.06.2009 г., на основание чл. 4, ал. 2, хип. 1 от договора за кредит във вр. с Протокол № 05/29.05.2009 г. на УС на „С. Ж. Е." , банката е променила едностранно определения лихвен процент предвид повишението на базисния лихвен процент на 7,45 % пункта. Поради това, от посочената дата неплатената и просрочена сума от главницата по кредита е започнала да се олихвява ежедневно с наказателна лихва за просрочие в размер на 21,98 %. Така до 27.10.2009 г. включително върху неплатената главница от 34-тата вноска са се натрупали 6,40 лева от наказателни лихви, върху неплатената главница от 35-тата вноска - 8,23 лева, а върху неплатената главница от 36-тата вноска - 6,75 лева. Поради това до 28.10.2009 г., когато в Районен съд - гр. Б. е било подадено заявлението по чл. 417 от ГПК, кредитополучателят е дължал на банката 229,09 лева главница по кредита, 24,63 лева лихви за периода от 10.04.2009 г. до 27.10.2009 г. включително, представляващи сбор от дължимите лихви по погасителния план за 35-тата и 36-тата погасителни вноски и начислените наказателни лихви върху неплатените главници от 34-тата, 35-тата и 36-тата погасителни вноски, и 0,13 лева за застраховка, представляващи сбор от дължимите месечни такси за застраховка по погасителния план за 35-тата и 36-тата погасителни вноски. Въпреки многократните покани, отправяни до длъжниците С. Г. П. и Р. М. П., посочените дължими по кредита суми, представляващи главница и лихви, и към настоящия момент не са били заплатени.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което на осн. чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК да приеме за установено между “С. Ж. Е.” от една страна и от друга С. Г. П., ЕГН * и Р. М. П., ЕГН *, двамата с постоянен адрес Б., ул. С. № 9, вх. А, . 7, А., че последните двама дължат солидарно на „С. Ж. Е." сумата от 229,09 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит „Експресо" № 5461 от 29.05.2006 г., ведно с дължимата по договора за кредит лихва за периода от 10.04.2009 г. до 27.10.2009 г. включително в размер на 24,61 лева, както и дължимите по кредита такси и застраховка в размер на 0,13 лева, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 21,98 % пунка, дължимо от 28.10.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, а също така и сумата от 25,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № *2664 г. по описа на Районен съд - гр. Б..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е направено искане за присъждане на сторените по настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение от 100,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като молят делото да се разгледа и в тяхно отсъствие.

Изразено е становище съдът да има предвид, че разминаването от 0,02 стотинки между сумата за дължима лихва, посочена в подаденото до съда заявление по чл. 417 от ГПК и респективно в издадения изпълнителен лист - 24,61 лева, и сумата за дължима лихва в исковата молба и приложенията към нея - 24,63 лева, се дължи на допусната при първоначалното сборуване техническа грешка и не утежнява положението на длъжника. Разминаването на сумата за дължима застраховка в изпълнителния лист и в исковата молба и приложенията към нея е резултат от стилистична неточност на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК, поради което с настоящия петитум претендират реално дължимата сума от 0,13 стотинки.
С разпореждане № 1296/19.02.2010 г. съдия – докладчикът след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и доказателствата към нея, в съответствие с чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците, с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба депозирана от ищцовото дружество, ведно с доказателствата към нея са надлежно връчени на ответниците С. П. и Р. П., на 22.02.2010 г.
Видно от материалите по делото в указания на ответниците едномесечен срок (от получаване на исковата молба и доказателствата към нея) до 22.03.2010г. не е депозиран отговор по заявената искова молба.
В изпълнение на правомощията се по чл.140 от Гражданския процесуален кодекс, съдът прецени, че депозираната искова молба е редовна, като предявените с нея искове са допустими, поради което същата следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Приложените към исковата молба заверени копия от писмени доказателства са допустими, необходими и относими по делото, поради което съдът следва да се произнесе по тяхната допускане.
Страните следва да бъдат напътени към процедура па медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Предвид горното на основание чл.140, ал.1 и 3 от ГПК, Районен съд Б.

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА открито заседание по делото на 23.06.2010г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверените копия от следните документи, приложени към исковата молба, а именно: извлечение от банковите сметки на длъжник, на осн. чл. 417,т. 2 от ГПК, договор за кредит Експресо № 5461, 2 броя примерен погасителен план, погасителен план към договор за кредит “Експресо” № 5461/29.05.2006 г., подробна извадка за движението по разплащателната сметка на С. Г. П., подробна извадка за движението по сметката за главница по кредит № 5461/29.05.2006 г., подробна извадка за движението по сметка за лихви по кредит № 5461/29.05.2006 г., подробна извадка за движението по сметката за застраховка по кредит № 5461/29.05.2006 г.,извадки от софтуера на банката, съдържаща справка за компонентите на погасителни вноски, протокол № 05/29.05.2009 г.
ПРИОБЩАВА заверен препис от материалите по чгр.д.№ 2664/2009 по описа на РС Б..

Указва на страните, следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени/чл.40 ГПК/.
Страната която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени./чл.41 от ГПК/.
НАПЪТВА страните по делото към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: