На основание чл.301 ал.1 т.2 от НПК във връзка с чл.304 от НПК във връзка с чл.343в ал.2 от НК и чл.150 от ЗДвП във връзка с чл.1771 ал.1 т.2 от ЗДвП, съдът

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимият Ю. Л. М. – [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес [населено място], [улица], , с ЕГН [ЕГН] за НЕВИНОВЕН, в това че на 06.06.2017г. около 10:30 часа в [населено място], по бул. „“ с посока на движение от ПП 1 Е79 към бензиностанция „О.“ е управлявал лек автомобил марка и модел „.“ с рег. [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление № /28.12.2016г., издадено Началник група към Сектор „П п“ при СДВР, влязло в законна сила на 12.05.2017г. - престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.301 ал.1 т.2 във връзка с чл.304 пред. последно от НК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение, и тъй като извършеното деяние от подсъдимия Ю. Л. М. представлява административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, като на 06.06.2017г. около 10:30 часа в [населено място], по бул. „“ с посока на движение от ПП 1 Е79 към бензиностанция „О.“ е управлявал лек автомобил марка и модел „“ с рег. [рег.номер на МПС] , без да е правоспособен водач, тъй като е без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. срещу подсъдимият Ю. Л. М. - с ЕГН [ЕГН] за това, че на 06.06.2017г. около 10:30 часа в [населено място], по бул. „***“ с посока на движение от ПП 1 Е79 към бензиностанция „О.“ е управлявал лек автомобил марка и модел „Опел К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016г., издадено ***група към Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, влязло в законна сила на 12.05.2017 г., квалифицирано като престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Подсъдимият, редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и с договорен защитник – адв.Ч., като не се признава за виновен по повдигнатото, твърди, че не е получавал и подписвал наказателното постановление, с което е наказан с „лишаване от право да управлява МПС“. Защитникът ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, че подзащитният му не се е подписвал и получавал посоченото в обвинението наказателно постановление за наложено му административно наказание, както и че няма влязло в сила такова, за да бъде съставомерно деянието по повдигнатото обвинение. Защитата ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, че процесното постановление не е влязло в сила към момента на разглеждане на делото, както и взема становище по същество на делото, като се пледира, че незнанието у подсъдимия относно въпросната наказателно постановление и влизането му в сила изключват умисъла към твърдяното престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение.
Районна прокуратура Б., редовно призована, явява се прокурор Р. И., която поддържа обвинителния акт, сочи доказателства в подкрепа на същият и моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото, изявлението на страните и Закона приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю. Л. М. с ЕГН [ЕГН]. Същият няма придобита правоспособност за водач на моторно превозно средство. Въпреки това на 06.06.2017г. около 10:30 часа подсъдимият М. управлявал лек автомобил марка и модел „Опел К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , като се движел в [населено място], по бул. „Св. ***“ с посока на движение от ПП-1, Е-79 към бензиностанция „О.“. По същото време свидетелите И. Г. *** и И. Н. Н., двамата работещи като полицаи във 02 РУ на МВР – Б., изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението и охрана на обществения ред на бул. „Св. ***“ срещу сградата на С., поради което спрели за проверка движещият се по улицата лек автомобил марка и модел „Опел К.“ с рег. [рег.номер на МПС] управляван от подсъдимия М.. Проверката установила, че водачът М. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и никога не е притежавал такова, поради което свидетелите *** и Н. потърсили съдействие от автопатрул от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Б., в резултат на което на място пристигнали свидетелят П. И. К. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Б. и неговият колега А. А., при което след проверка К. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение № 017768, който М. подписал без възражение.
Видно от приложената по делото справка за нарушител и писмо рег. № 1116р-4408 от 09.06.2017г. на ***Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Б., подсъдимият Ю. М. не е придобивал правоспособност за управление на моторно превозно средство и не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, а от приложеното заверено копие от наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016г. на ***група в Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, влязло в законна сила на 12.05.2017 г. М. е наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Свидетелите Н. Н. и Т. М., които са инспектори в Полицейски участък – С. към 02 РУ – Б. установяват с показанията си, че съгласно резолюция са изпълнили връчване на наказателно постановление№ 16-4332-023976/28.12.2016г., издадено ***група към Сектор „Пътна полиция“ при СДВР. Същите на 04.05.2017 г. посетили адреса, на който живее подсъдимият М. в [населено място], ул. „***, извикали същия и на капака на служебния автомобил оформили връчването на наказателното постановление. И двамата свидетели сочат, че подсъдимият М. се е подписал лично и лично е получил наказателното постановление.
По делото е приложено писмо рег. № 244р-12022/08.09.2017 г. на ОДМВР – Б., ведно с приложена разпечатка на данните от G., монтиран на служебен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , от които е видно, че автомобилът за периода от 15.00 часа до 16.00 часа на 05.05.2017 г. се е движил по маршрут [населено място] – [населено място] и обратно.
По делото е приложено наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016 г., издадено от ***група към СДВР Отдел „Пътна полиция“, за което свидетелите Н. и М. твърдят, че са връчили на подсъдимия М.. Подсъдимият М. и неговият защитник адвокат Ч. оспорват това твърдение, като твърдят че същото не е връчено на подсъдимия М., той не се е подписвал и не знае за съществуването му. Наказателното постановление е оформено от „Пътна полиция“ – СДВР, като влязло в сила на 12.05.2017 г. В тази връзка с хода на съдебното следствие е назначена съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от вещо лице В. Д. С., заключението на която установява, че подписът положен за „подпис“ в разписка за получен препис от наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“ от името на Ю. Л. М., ЕГН [ЕГН] не е изписан от Ю. Л. М., ЕГН [ЕГН], а от някой друг.
От приложената по делото жалба до Районен съд - Благоевград с подател Ю. Л. М. е видно, че същият желае да бъде възстановен срока за обжалване на НП № 16-4332-023976/28.12.2016 г. с мотива, че е разбрал за съществуването на наказателното постановление след като е бил привлечен като обвиняем по БП № 7852 ЗМ-321/2017 г. по описа на 02 РУ – Б., както и че такова наказателно постановление не му е било връчвано по реда, установен в ЗАНН. По същата жалба, след изпращането й по компетентност в Софийски районен съд е образувано НАХД № 12670/2017 г. на 105 състав, НО, като в проведеното производство по реда на чл.186 от НПК съдът в определение от съдебно заседание от 14.03.2018 г. е приел, че искането за възстановяване на срока за обжалване е основателно, доколкото не са събрани доказателства, че преди привличането на подсъдимия М., като обвиняем по БП № 7852 ЗМ-321/2017 г. по описа на 02 РУ – Б. на 12.06.2017 г. същият не е имал знание за издаденото срещу него НП, като наличният подпис на процесното наказателно постановление, видно от заключението на допуснатата от 105 състав, НО на СРС съдебно-графическата експертиза е установено категорично, че не е изписан от жалбоподателя М.. С Решение № 442044 от 02.07.2018 г., постановено по НАХД № 12670/2017 г. по описа на СРС, обжалваното наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016 г. е изменено в частта, в която на основание чл.177 ал.4 пр.1 вр. чл.177 ал.1 т.1 ЗДвП на Ю. Л. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1300 лева, като е наложено на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за административно нарушение на чл.150 от ЗДвП и е потвърдено постановлението в останалата му част, като правилно и законосъобразно.
От приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимият М. се установява, че същият е осъждан многократно, а именно:
1. С Решение № 2477 от 24.03.2011 г., постановено по НАХД № 40/2011 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 09.04.2011 г. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева;
2. С протоколно определение № 6757 от 16.09.2011 г., постановено по НОХД № 1458/2011 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 16.09.2011 г. съдът е одобрил постигнатото споразумение между защитника на подсъдимия и представителя на Районна прокуратура - Б. за прекратяване на наказателното производство и за престъпление по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК на основание чл.343в ал.1 вр. с ал.1 от НК вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК и чл.42б ал.1 от НК му е наложил наказание „Пробация“ за срок от осем месеца с двете задължителни пробационни мерки;
3. С протоколно определение № 1031 от 03.02.2012 г., постановено по НОХД № 215/2012 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 03.02.2012 г. съдът е одобрил постигнатото споразумение между защитника на подсъдимия и представителя на Районна прокуратура - Б. за прекратяване на наказателното производство и за престъпление по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК на основание чл.343в ал.1 вр. с ал.1 от НК вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, вр. с чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК му е наложил наказание „Пробация“ за срок от десет месеца с двете задължителни пробационни мерки, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа, изпълним за една година;
4. С протоколно определение № 2188 от 07.10.2015 г., постановено по НОХД № 659/2015 г. по описа на Районен съд - Сандански, влязло в законна сила на 07.10.2015 г. съдът е одобрил постигнатото споразумение между защитника на подсъдимия и представителя на Районна прокуратура - С. за прекратяване на наказателното производство и за престъпление по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК на основание чл.343в ал.1 вр. с ал.1 от НК вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, вр. с чл.2 ал.2 от НК му е наложил наказание „Пробация“ за срок от осем месеца с двете задължителни пробационни мерки.
5. С протоколно определение от 27.09.2016 г. по НОХД № 6634/2016 г. по описа на СРС, влязло в сила на 27.09.2016 г. е одобрено постигнатото споразумение между прокурор Я. при СРП и адвокат М. от САК с което за престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване се отлага на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени на досъдебното производство, обясненията на подсъдимия и приобщените писмени доказателства. Показанията на свидетелите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като същите напълно се подкрепят и от писмените доказателства. Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, като съобрази, че същите освен средство за защита са и годно доказателствено средство, като ги намира логични, последователни и взаимно допълващи и подкрепящи се от останалият доказателствен материал по делото.
При анализа на тези доказателства и с оглед така описаната и възприета фактическа обстановка с деянието си подсъдимият М. не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му престъплението по чл.343в ал. 2 от НК.
За да е налице престъпление по чл.343в ал.2 от НК е необходимо:
1. Дееца да е наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление (т.е. за нарушение по чл.150 от ЗДвП);
2. В едногодишен срок от влизане в сила на съответното НП (по т.1) отново да е заловен да управлява МПС, като и това второ деяние също да е извършено без съответно свидетелство за правоуправление;
3. Да е налице субективна страна на деянието - т.е. дееца да знае всички елементи от обективната страна на престъплението и да съзнава протиивообществения характер на своето поведение. Следва да се има предвид, че съгласно чл.14 ал.1 от НК незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат (са част от обективната страна) към състава на престъплението, изключва умисъла към това престъпление, като престъплението по чл.343в,ал.2 от НК е съставомерно единствено при форма на вина пряк умисъл.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че подсъдимият Ю. Л. М. не е осъществил от субективна страна състава на чл.343в ал.2 от НК. Настоящия съдебен състав приема, че процесното наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“ не е получено, съответно не е подписано при връчването му от Ю. Л. М., ЕГН [ЕГН], респ. не му е връчено. В тази насока е заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, съгласно което подписа за получил наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“, положен от името на Ю. Л. М., ЕГН [ЕГН] не е изписан от Ю. Л. М., ЕГН [ЕГН], а от някой друг. Този извод се подкрепя категорично от обясненията на самият подсъдими, и не се разколебава от показанията на свидетелите Н. Н. и Т. М., които като инспектори в Полицейски участък – С. към 02 РУ – Б. установяват с показанията си, че съгласно резолюция са изпълнили връчване на наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016г., издадено ***група към Сектор „Пътна полиция“ при СДВР. Не е спорно, че полицейските служители 04.05.2017 г. посетили адреса, на който живее подсъдимият М. в [населено място], ул. „***, извикали същия и на капака на служебния автомобил оформили връчването на наказателното постановление. Тези свидетели обаче не могат с категоричност да установят, че именно подсъдимият М. е подписал поднесените му за подпис наказателни постановления, както и за кои конкретно постановления се касае съответния случай. Свидетелите са категорични, че същият ден връчвали множество наказателни постановления, като на подсъдимият М. връчили само две постановления, подписани от едно и също лице, представило се за адресат на постановленията. В този смисъл не става ясно соченото от свидетелите връчване на наказателни постановления, дали се отнася именно за наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016г., издадено ***група към Сектор „Пътна полиция“ при СДВР (което е релевантното за делото) или за друго наказателно постановление пак на същото длъжностно лице или пък дори за наказателно постановление на друг полицейски орган (например – за нарушения по ЗМВР или по ЗБДС или по друг закон). Ето защо съдът намира, че показанията на свидетелите Н. Н. и Т. М. по никакъв начин не са в противоречие и не опровергават заключението на вещото лице. Заключението на вещото лице касае конкретен подпис в конкретно наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016г., издадено ***група към Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, приложено по делото, а показанията на свидетелите, полицейски служители се отнасят за връчване на неустановени наказателни постановления, подписани от неясно кое лице. Ето защо настоящата инстанция приема, че процесното наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016г., издадено ***група към Сектор „Пътна полиция“ при СДВР не е подписано от подсъдимия. Същевременно липсват други доказателства именно това наказателно постановление да е било връчено на подсъдимия или същия по някакъв начин да е бил уведомен за издаването на посоченото наказателно постановления, поради което се налага извода, че не е доказано подсъдимия да е знаел за посоченото наказателно постановление и за датата, на която същото е влязло в сила. Поради този извод, не може да се приеме, че подсъдимият М. е знаел, че разглежданото му деяние, изразяващо се в управление на МПС без свидетелство за правоуправление е извършено в едногодишен срок от предходно наказване за такова деяние. Съответно, липсата на знание за този елемент от фактическия състав на престъплението по чл.343в ал.2 от НК изключва наличието на умисъла към това престъпление, съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 от НК.
В подкрепа на тези изводи са и обстоятелствата, удостоверени с приложените по делото съдебен протокол от 14.03.2018 г., с които съдът е уважили искането на подсъдимия М. за възстановяване на срока за обжалване на наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016г., издадено ***група към Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, отново въз основа на заключение на съдебно-почеркова експертиза и Решение № 442044 от 02.07.2018 г., постановени по НАХД № 12670/2017 г. по описа на СРС, с което обжалваното наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016 г. е изменено в частта, в която на основание чл.177 ал.4 пр.1 вр. чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП на Ю. Л. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1300 лева, като е наложено на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за административно нарушение на чл.150 от ЗДвП и е потвърдено постановлението в останалата му част, като правилно и законосъобразно. Това решение на съда не е влязло в законна сила при постановяване на настоящата присъда, но категорично сочи, че процесното наказателно постановление не е било влязло в сила към момента на извършване на процесното деяние – 06.06.2017 г. и същото не може да обоснове съставомерност в действията на подсъдимия от обективна страна, квалифицирани като престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
В казуса не може да се приеме, че наказателно постановление № 16-4332-023976/28.12.2016 г. е било връчено на подсъдимия М. и по реда на чл.58 от ЗАНН, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1/2016г на ОСНК е недопустимо умисълът на дееца към извършване на престъпление по чл.343в от НК да се обосновава само на фикцията на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Съгласно същото, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не означава непременно издаване и на наказателно постановление, което категорично изключва съзнанието на дееца, спрямо когото е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в ал.2 от НК за наказването му по административен ред за друго нарушение, преди наказателното постановление за това предходно нарушение да му е било връчено.
Ето защо, по изложените съображения, след като прие, че разглежданото престъпно деяние е осъществено от подсъдимия виновно от субективна страна, съдът призна подсъдимия Ю. Л. М. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.343в ал.2 от НК и го оправда по така повдигнатото обвинение.
В конкретния случай установените по делото обстоятелства, съобразени в преценката на съда по чл.301 ал.1 т.2 във връзка с ал.4 от НПК дават основание да се приеме, че извършеното от Ю. Л. М. деяние съставлява административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като на 06.06.2017 г. около 10:30 часа в [населено място], по бул. „***“ с посока на движение от ПП-1, Е-79 към бензиностанция „О.“ е управлявал лек автомобил марка и модел „Опел К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , без да е правоспособен водач, тъй като е без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство. В тази връзка показанията на свидетелите И. Г. *** и И. Н. Н., двамата работещи като полицаи във 02 РУ на МВР – Б. и свидетелят П. И. К. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Б., съставил акт за установяване на административно нарушение № 017768 на подсъдимия М., както и обясненията на последния, категорично установяват от обективна страна соченото административно нарушение. Същото е осъществено и субективна страна от подсъдимия М., доколкото същият като пълнолетен български гражданин е запознат със задълженията си по ЗДвП, да не управлява МПС без да е правоспособен водачи. Ето защо и след като прие, че в казуса се касае за административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, съдът на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП наложи на подсъдимия Ю. Л. М. административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. За процесното нарушение по чл.150 от ЗДвП законодателят е предвидил на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП налагане на наказание „Глоба“ от 100 до 300 лева. Съдът като прие горната правна квалификация на деянието и съобрази предходните осъждания и множеството санкционирания на подсъдимия М. за нарушения по ЗДвП, му наложи административно наказание „Глоба“ в максимален размер.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: