и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „М.-” Е., с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от управителя М. Ф, и с адрес за кореспонденция гр. Б., ул. „ срещу [фирма], с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „М. Б.” № 14, ет. 1, представлявано от управителя Р. П. С., с която са предявени искове за осъждане на ответника „Р. т” Е., с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от управителя Р. П. С., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от управителя М. Фуджисо сумата от 4 575.44 /четири хиляди петстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща неизплатено задължение по Фактура № [ЕГН]/07.08.2017 г. за извършен от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], международен превоз на стоки палета до 24т. по маршрут К. Монтено, С. Д. /Италия/ - Магоула А. /Гърция/, съгласно заявка за транспорт - договор, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба /01.11.2017г./ до окончателното изплащане на същата.
Претендират се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Копие от исковата молба е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 от ГПК не е представила писмен отговор.

Твърди се от ищеца в исковата молба, че ищцовото дружеството има за основен предмет на дейност „ извършването на транспортни и спедиционни сделки в страната и чужбина“. Твърди се, че със заявка за транспорт - договор, на ответното дружетсво му било възложено да извърши международен превоз на палета до 24 т., по маршрут К. Монтено, С. Д. /Италия/ - Магоула А. /Гърция/, с дата на товарене 01.08.2017 г. и дата на разтоварване 04.08.2017 г. Сочи се, че уговореното в договора - заявка навло било е в размер на 1 950.00 евро /в левова равностнойност 3 802.50 лева/ без ДДС, като плащането от ответника следвало да се извърши по банков път до 25 /двадесет и пет/ дни след получаване на оригинална фактура и 2 /два/ броя оригинално ЧМР. Сочи се, че в съответствие с поетия ангажимент, в качеството на превозвач, ищцовото дружество извършил транспорта на заявената стока с товарен автомобил с per. [рег.номер на МПС] и ремарке с per. [рег.номер на МПС] -1950, така както било заявено от ответника в договора. Твърди се, че ищцовото дружеството изпълнил задълженията си в сроковете, описани в договора - заявка, като в товарния пункт в Италия била оформена международна товарителница ЧМР, която била подписана от изпращача на стоката, а при доставка на същата - от получателя й в Гърция. Посочва се, че за извършената международна транспортна услуга ищцовото дружеств е представил на ответното дружество: оригинална, заверена с подпис и печат, без забележки ЧМР товарителница и фактура за превоза № [ЕГН]/07.08.2017 г. на стойност 4 575.44 лева с ДДС, съгласно уговореното възнаграждение в т. 7 от процесния договор. Твърди се, че международният превоз е извършен, като на товарителницата няма отбелязани забележки относно доставката на товара, ангажимент като превозвач е изпълнен в сроковете, поставени от ответника, като се посочва, че страните по настоящото производство са в облигационни отношения. Твърди се, че към настоящия момент вземането по Фактура № [ЕГН]/07.08.2017г. е валидно и изискуемо и съгласно постигнатите помежду им договорености с ответника по заявка за транспорт - договор, процесната сума следвало да се изплати на [фирма] по банков път до 25 /двадесет и пет/ дни след получаване на оригинални ЧМР /2 броя/ и фактура. Твърди се, че липсва плащане от страна на ответника по процесната фактура, въпреки направените опити да реша по извънсъдебен ред спора с ответника.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се твърди от ищеца, че е носител на процесното вземане, при възникнала изискуемост на насрещното задължение на ответника да заплати дължимото и договорено между страните възнаграждение за осъществен от ищеца международен превоз по заявка на ответника, като в товарния пункт в Италия, била оформена и международна товарителница ЧМР, която била подписана от изпращача на стоката, а при доставка на същата - от получателя й в Гърция, за извършената международна транспортна услуга. Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, както и за приобщаване на материалите по заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е представен писмен отговор от ответника. Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 20.11.2017г. на служител на дружеството поел задължението да предаде съобщението на ответното дружество .
Ищцовото дружество, редовно призовано, се явява адв. Ч., с пълномощно по делото, който поддържа мотивите в исковата молба и изрично е направило и поддържало искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, ако са налице процесуалните условия за това, а именно неявяване на ответника, липсата на представен писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично изявление от тази страна, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не делегира процесуален представител.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
В хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът като констатира, че ответното дружество , не е представило в срок писмен отговор по предявената исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, както и обстоятелството, че не е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, въпреки дадените изрични указания на страните за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, намира че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответното дружество не е представило такъв, като последиците са били изрично съобщени с постановеното определение за насрочване а делото , по реда на чл. 50 ал.1 вр. с ал. 4 ГПК , редовно връчено на 22.03.2018г. – арг. чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, като представител не се явява в първото съдебно заседание, проведено на 18.04.2018 г., въпреки редовното си призоваване, както и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
С определението по чл.140 от ГПК по насрочване на открито съдебно заседание, съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото представените към исковата молба писмени документи, като писмени доказателства, предвид годността, допустимостта /представени са в необходимата за това форма – валидно заверени копия/ и относимостта им към спорния по делото предмет.Като се установява , че във връзка с изпълнение на поетите задължения за осъществен международен превоз от страна на ищеца, ищцовото дружество представя и оригинална, заверена с подпис и печат, без забележки ЧМР товарителница и фактура за превоза № [ЕГН]/07.08.2017 г. на стойност 4 575.44 лева с ДДС, съгласно уговореното възнаграждение в т. 7 от процесния договор. От така изложеното в обстоятелствената част и в искането за защита /петитума/ на иска, се установява, че е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.372, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 367 от ТЗ , ведно с искането на ищеца ответника да му заплати и сторените по делото разноски - арг. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество е направило изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като твърди наличието на всички, както процесуални, така и материални основания по чл. 238, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 239, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид посочените и представени по делото писмени доказателства, намира иска за вероятно основателен. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което мотивите на настоящето неприсъствено решение се основават на тях.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищеца сумата в размер от 183. 10 лева / сто осемдесет и три лева и десет стотинки / лева, представляваща направени по делото разноски, в установен размер на извършването им от ищцовата страна за заплатена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.372, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 367 от ТЗ при условията на неприсъствено решение, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответното дружество [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. , представлявано от управителя Р. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от управителя М. Ф сумата от 4 575.44 /четири хиляди петстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща неизплатено задължение по Фактура № [ЕГН]/07.08.2017 г. за извършен от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], международен превоз на стоки палета до 24т. по маршрут К. Монтено, С. Д. /Италия/ - Магоула А. /Гърция/, съгласно заявка от ответното дружество за транспорт - договор, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба /01.11.2017г./ до окончателното изплащане на същата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответното дружество [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ представлявано от управителя Р. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от управителя М. Ф сумата от 183. 10 лева / сто осемдесет и три лева и десет стотинки / лева, представляваща направени по делото разноски, в установен размер на извършването им от ищцовата страна за заплатена държавна такса.

Решението е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което и на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Копие от решението да се връчи и на двете страни, като УКАЗВА на ответната страна, че в едномесечен срок от връчването може да поиска от въззивния съд неговата отмяна при условията на чл.240, ал.1, т.1-3 от ГПК.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: