Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „, представлявано от управителя С И. М. и Ц. Г. М., против Наказателно постановление № F361563/22.12.2017 г. на Директора на ТД на НАП-С., с което за извършено административно нарушение по чл.176в ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на основание чл.180а, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.

С жалбата управителят на дружеството-жалбоподател твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с което са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалвания санкционен акт. Развиват се съображения за приложението на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като понастоящем има наличие на по-благоприятна норма за санкция, а именно чл.176в ал.15 от ЗДДС, с която е отпаднала възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от адвокат А., който поддържа жалбата, не ангажира допълнителни доказателства и взема становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна, а НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не ангажира представител, не е взела становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По повод получено писмо от дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С. с изх. № 20-00-1029#12/72-00-302#5/01.08.2017 г. е извършена проверка на [фирма] с ЕИК[ЕИК], възложена с резолюция за извършване на проверка № П-22000117132953-0РП-006/07.08.2017 г. относно спазване на разпоредбите на чл. 176в от ЗДДС. При проверката е изготвено искане за предоставяне на доказателства и писмени обяснения от задълженото лице № П-22000117132953-040-001/29.08.2017 г., същото е връчено по електронен път на 29.08.2017 г., като са представени документи по електронен път на 29.09.2017 г. След анализ на представените доказателства от административнонаказващият орган е приел за установено, че за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. [фирма] е получило течни горива, освободени от потребление по чл.20, ал.2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност 50 584 лв. и начислен ДДС в размер на 10 116,80 лв., за които не са изпълнени условията на чл.118, ал. 6 и ал.8 от ЗДДС, като общата стойност на данъчните им основи е над 25 000,00 лева. Тъй като, съгласно чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС „всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период за получени течни горива, освободени от потребление по чл.20, ал.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание“. Прието е, че получените течни горива, освободени от потребление по чл.20, ал.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове попадат в данъчната основа за определяне на размера на обезпечението, тъй като лицето не е изпълнило изискванията на чл.118, ал.6 от ЗДДС - обезпечение не се дължи за извършените доставки на течни горива, които се отчитат чрез одобрена и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) с нивомер и за тях лицето предава данни по дистанционна връзка към НАП, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Въз основа на извършен анализ на информацията, съдържаща се в представените от дружеството документи за данъчен период месец декември 2016 г. за [фирма] е прието за установено, че задълженото лице е декларирало получени горива - 34 000 литра газьол, за което са издадени фактури на стойност 50 584 лв. и начислен ДДС в размер на 10 116,80 лв. Видно от извършена справка за обекти на дружеството, горивото е получено на адреси хотелски комплекс „М. П.“ и хотелски комплекс „С.“, които са без регистрирани ЕСФП на [фирма]. При извършен анализ на наличната информация и данни за лицето в информационната система на НАП, е прието за установено, че данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., настъпва на 31.12.2016 г. На основание чл.176в, ал.5, т.1 от ЗДДС, обезпечението по чл.176в, ал.1 от ЗДДС се предоставя в 7- дневен срок преди датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл.20, ал.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с която стойност се надвишават 25 000 лв., т. е. в случая дължимото обезпечение е следвало да бъде предоставено на 22.12.2016 г. Получените горива, освободени от потребление, са закупени от данъчен склад и се доставят в резервоари, засипани под земята. Прието е също от проверяващите, че получените горива служат за зареждане на МПС-та за извършване на транспортната дейност на дружеството, като задълженото лице не попада в хипотезата на чл.176 в, ал.8 от ЗДДС, не е изпълнило изискванията на чл.118, ал.6 и ал.8 от ЗДДС за получените течни горива, освободени от потребление за периода м.12.2016 г. и същите не са отчетени чрез одобрена и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП). Данъчната основа на получените течни горива, освободени за потребление за м.12.2016 г., за които не са изпълнени условията на чл.118, ал.6 от ЗДДС е в установен размер на 50 584 лв. Като се имат предвид нормативните изисквания на чл.176в, ал.1 от ЗДДС, текущият данъчен период, т.е. данъчния период, през който възниква данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., в случая е събитието на доставката през м.12.2016 г. и съгласно чл.176в ал.2 от ЗДДС обезпечението по чл.176в ал.1 от ЗДДС се изчислява върху данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, в случая м.11.2016 г. Към момента на проверката, дружеството не е предоставило обезпечение по смисъла на чл.176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Размерът на обезпечението по чл.176в, ал.1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС следва да бъде не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиваният или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000 лв. В хода на проверката е установено също, че за данъчен период м.11.2016 г. данъчната основа на получените течни горива, освободени за потребление, върху които се дължи обезпечение, е в размер на 15 032,02 лв., т. е. [фирма] е следвало да предостави обезпечение в размер на 50 000 лв., но от страна на проверяваното лице не е подадено заявление за вписване в регистъра по чл.176в, ал.10 от ЗДДС и не е предоставено обезпечение съгласно изискванията на чл.176в, ал.1 във връзка с чл.176в, ал.5 от ЗДДС. Проверяващите приели, че деянието е извършено в условията на бездействие, с което бездействие са нарушени разпоредбите на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, като мястото на извършване на нарушението е Б., ТД на НАП - С., където е следвало да се подаде заявление с приложен към него документ, доказващ предоставеното обезпечение, съгласно изискванията на чл.176в. от ЗДДС във връзка с чл. 111б и чл.111в от Правилника за прилагане на ЗДДС. Предвид установеното, с нарочна Покана изх. № 17.10.2017 г. до [фирма], получена надлежно на 30.10.2017 г. от дружеството-жалбоподател, същото било поканено чрез представляващите го лица или упълномощено лице за съставяне на АУАН. За констатираните нарушения проверяващата И. С. – инспектор приходи в ТД на НАП – С., офис Б. в качеството си на актосъставител и в присъствието на свидетеля по акта П. М. и управителя на дружеството-жалбоподател С. И. М., на 06.11.2017 г. съставила на [фирма], Акт за установяване на административно нарушение № F361563 от 06.11.2017 година за това, че от страна на проверяваното лице не е подадено заявление за вписване в регистъра по чл.176в, ал.10 от ЗДДС и не е предоставено обезпечение съгласно изискванията на чл.176в, ал.1 във връзка с чл.176в, ал.5 от ЗДДС, квалифицирано от актосъставителя, като нарушения на чл.176в ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.176в ал.2 и ал.10 от ЗДДС. Актът след съставянето му се връчен на представляващите дружеството-жалбоподател, като възражения от същите не постъпили. В законовия тридневен срок срещу съставения АУАН постъпило възражение от Светлина М. и Ц. М. в качеството им на управители на [фирма], с което сочели, че акта е съставен от некомпетентно лице, съставен е при допуснати процесуални нарушение на закона, както и че е нарушено правото на защита на представляваното от тях дружество. Въз основа на този акт, на 22.12.2017 година Директора на ТД на НАП - С., като надлежно упълномощен представител със заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. издал атакуваното Наказателно постановление (НП) № F361563, с което за административно нарушение по чл.176в ал.1 от ЗДДС, на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС наложил на [фирма] административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на свидетелите И. С. и П. М., които са категорични, че при проверка на дружеството е установено, че за м.декември 2016 г. е получило горива с данъчна основа на стойност 50 584 лева, а за м.март 2017 г. получените течни горива са на стойност 31 315.07 лева и че към момента на проверката дружеството не е подало заявление за вписване в регистъра на НАП за данъчно задължените лица, които получават или търгуват с горива. За това нарушение съставили акт в присъствието на представляващите управители на дружеството-жалбоподател, който го подписали лично.
По делото е представено Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която се установява материалната компетентност, както на издателя на обжалваното наказателно постановление, така и на извършилия проверката актосъставител.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства. Гласните и писмените доказателства, събрани в хода на делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.176в ал.1 от ЗДДС.
Обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Липсата на такъв основен реквизит по чл.42 т.3 предл.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчен да обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление се сочи, че в следствие на извършена проверка по документи на дружеството-жалбоподател са констатирани нарушения по ЗДДС. Не се уточнява обаче как е прието за установено, че към 22.12.2016 г. именно [фирма] е осъществило процесното административно нарушение. Наред с това непонятно е как и защо е прието от наказващият орган, че след като дружеството-жалбоподател е получавало доставки на течни горива, освободени от потребление по чл.20 ал.1 т.1 от ЗАДС, по който въпрос страните не спорят, след натрупване на получени количества на обща стойност на данъчните основи над 25 000 лв., същото дължи обезпечение по смисъла на чл.176в ал.1 т.1 от ЗДДС, дължимо само и единствено при извършване на облагаеми доставки на течни горива със ставка на данък 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., каквито [фирма] практически не извършва. Не се спори и по въпроса, че доставеното на дружеството-жалбоподател течно гориво е предназначено за отопление на стопанисвани от дружеството хотели и басейни към същите, но не и предназначени за зареждане на МПС за извършване на транспортна дейност, каквато дружеството не извършва и каквато констатация е възприета и отразена в АУАН и НП. Свидетелката С., актосъставител и извършила проверката в случая сочи, че в действителност доставеното гориво е било предназначено на отопление и категорично не е се използва за зареждане на автомобили с цел извършване на транспорт. Изложеното води до изводи, че мотивите както към акта за установяване на административно нарушение, така и тези към наказателното постановление са вътрешно противоречиви от една страна, а от друга несъответни на състава на разглежданото административно нарушение по чл.176в ал.1 от ЗДДС, което като правна последица въздейства върху правото на защита на жалбоподателя до степен на съществено процесуално нарушение обуславящо отмяна на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен на процесуално основание.
На следващо място и в акта, и в постановлението е налице безлично описание на твърдяното нарушение: “от страна на проверяваното лице не е подадено заявление за вписване в регистъра по чл.176в ал.10 от ЗДДС и не е предоставено обезпечение съгласно изискванията на чл.176в ал.1 във връзка с чл.176в ал.5 от ЗДДС”. Така описани, обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика около извършеното нарушение (както в АУАН, така и в НП). Не е посочено конкретното изпълнително деяние на лицето, сочено за нарушител, като са посочени неизпълнени две кумулативно наслагващи се задължения на дружеството-жалбоподател, не е посочено и неизпълнението на кое от тези две задължение се приписва конкретно на административнонаказаното юридическо лице. Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на административно привлечения. Това е така, защото съставеният акт има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта, и тази възможност трябва да му се осигури. (Решение от 16.02.2010 г. на АдмС - П. по к. н. а. х. д. № 2142/2009 г., 19-ти с-в, докладчик съдията К. К., Решение № 1131/23.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 408/2012 г. на Адм.С – Б., Решение № 1140/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 400/2012 г. на Адм.С – Б., Решение № 1143/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 407/2012 г. на Адм.С – Б.).
В случая като допълнително самостоятелно отменително основание съдът намира и обстоятелството, че е налице съществено несъответствие между констатираното нарушение по АУАН (не подадено заявление за вписване в регистъра по чл.176в ал.10 от ЗДДС и не представено обезпечение, съгласно изискванията на чл.176в ал.1 във връзка с чл.176в ал.5, представляващи нарушение съответно на разпоредбите на чл.176в ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.176в ал.1 2, ал.5 и ал.10 от ЗДДС) и деянието, за което дружеството-жалбоподател е санкционирано (по чл.176в ал.1 от ЗДДС) със самото НП. В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени правни норми, така между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Според разпоредбата на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е необходимо и да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочено в акта, и същата, посочена в НП. В конкретния случай с АУАН е ангажирана административнонаказцателната отговорност на дружеството за нарушение по чл.176в ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.176в ал.2, ал.5 и ал.10 от ЗДДС, за бездействие осъществяващо състава на изпълнителното деяние на нарушението, а с НП е ангажирана отговорността му за едно такова деяние (бездействие) по чл.176в ал.1 от ЗДДС, което аналогично предполага моментно фактическо състояние изпълващо елементите на фактическия състав на нарушението, като е налице разминаване, както между словесното, така и цифрово посочване на нарушението в АУАН и в обжалваното НП. От друга страна посочването на чл.176в ал.1 от ЗДДС в НП е непрецизно предвид, че същата съдържа три хипотези на три отделни точки със задължения за различни правни субекти, като административният орган не е конкретизирал за кое точно нарушение и в какво качество е ангажирана отговорността на нарушителя. Липсата на единство между установената в АУАН фактическа обстановка и констатираното в НП нарушение, както и противоречие в обжалваното НП безспорно ограничава процесуалните права на нарушителя, и не му дава възможност да се ориентира какво точно е извършил, в какво качество и за какво по вид административно нарушение е образувано административнонаказателното производство срещу него, за да може да се защитава. (в този смисъл Решение № 1034 от 06.07.2011 г., постановено по КНАХД № 273/2011 г. по описа на Административен съд – Благоевград.). Цитирането на разпоредбата, която е виновно нарушена, е основен реквизит от съдържанието на НП, за да може привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере правната квалификация на нарушението, което му се вменява и да организира защитата си. Административнонаказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи също, че с ДВ бр.97 от 2017 г., считано от 01.01.2018 г. законодателят е предвидил промени в разпоредбата на чл.176в от ЗДДС, като е въвел изцяло нови алинеи 13, 14 и 15 към посоченият законов текст. Съгласно новата разпоредбата на чл.176в ал.15 от ЗДДС, лице което не е земеделски производител, извършващ зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирано по съответния ред, но получило течни горива, освободени за потребление по чл.20 ал.1 т.1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай, че е вписано в регистъра по ал.15. В случая дружеството-жалбоподател е именно такова лице, което е получило течни горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление и с регистрирането му по съответния ред отпада задължението му да предоставя въпросното обезпечение на НАП. Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съгласно които за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Предвид посочената обща разпоредба съдът намира, че в случая със соченото изменение в ЗДДС за дружеството-жалбоподател е отпаднало задължението да представя обезпечение за получаваните доставки течни горива по смисъла на чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС, тъй като разпоредбата на чл.176в ал.14 във връзка с ал.15 от ЗДДС, практически се явява по благоприятен за нарушителя и по аргумента на чл.3 ал.2 от ЗАНН приложима в настоящия казус, което обстоятелство съгласно принципа за приложение на по-благоприятния за дееца закон обуславя извода, че санкционният акт се явява понастоящем незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изложеното, съдът счита, че поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и поради прилагането на принципа за приложение на влязъл в сила на по-благоприятен за нарушителя закон, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № F361563/22.12.2017 г. на Директора на ТД на НАП - С., с което на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от управителя С И. М. и Ц. Г. М., за административно нарушение по чл.176в ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл.180а ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.

РАЙОНЕН СЬДИЯ: