и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л. Б. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: с.С., [община], обл.К., ул."Б. и В. К." № , чрез пълномощник, с която против ответника ОДМВР – Б.,представлявано от Директора на ОД на МВР-Б., с адрес [населено място], ул. "В. Ч." № - е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2464,50 лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 310 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода от 10.06.2017г. до 31.01.2020г. нощен труд и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са връчени на ответната страна, която в срока и условията на чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
В исковата си молба ищецът сочи, че е със статут на държавен служител и за периода 10.06.2017 г. - 31.01.2020 г. е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като „старши полицай" при 02 Районно управление на МВР - [населено място], което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - [населено място].
Сочи се, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Твърди се, че на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд и това е в съответствие и със Закона за държавния служител (ЗДСл.).
Поддържа се, че на осн. чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са издадени от министъра на вътрешните работи и са действали последователно следните наредби, имащи отношение към процесния случай: за периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; от 01.04.2015г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., от 02.08.2016 г. и до настоящия момент действа Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г., която според ищеца намира приложение за процесния период.
Твърди се, текстовете на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са идентични. Според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди тези две наредби е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.. Единствено в тази Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от „0,143“ - чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. В следващите две наредби (Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. - последната приложима към процесния период 01.09.2016г. - 31.08.2019 г.) изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 год. (обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.), липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент „0,143“. Доколкото в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумирно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, се твърди от ищеца, че е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата), която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Посочено е, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Посочено е, че според чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент „1,143“. Тези две разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Предвид на това се сочи, че не може да се приеме, че със Заповед № 8121з-1429 от 23 ноември 2017 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ бр. 98 от 08.12.2017г.) работодателят компенсира положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение (т. 1 от Заповед № 8121з- 1429 от 23 ноември 2017 г.), поради което превръщането на нощните часове в дневни с коефициент „1,143“ е неприложимо.
Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 - 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано. За целия процесен период положеният нощен труд се твърди, че следва да се преизчисли в дневен чрез прилагане на коефициент 1.143. и да се отчете като извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника в съответствие с чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо 2165 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2475 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 310 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 7,95 лв., т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 2464,50 лв. (при база основно месечно възнаграждение 878 лв. и средномесечен брой работни дни - 21).
Предвид на изложеното в исковата молба се прави искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2464,50 лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 310 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода 10.06.2017 г. - 31.01.2020 г. нощен труд и превръщането му в дневен, ведно със законовата лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Със същия на първо място се правят възражения за нередовност на исковата молба. На следващо място се оспорва предявеният иск по основание и размер.
Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, както и това, че за исковия период е имал качеството на държавен служител по ЗМВР.
Твърди се, че според разпоредбата на чл.142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от ЗМВР за разлика от лицата, работещи по трудово правоотношение, по отношение на които е приложим КТ и ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал. 2 на същия член е посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Съгласно императивната разпоредба на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи се, че за исковия период това е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн.в ДВ бр.60/02.08.2016г. Твърди се, че по отношение на държавните служители - полицейски органи са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. Не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Сочи се, че е неприложима по отношение на ищеца и НСОРЗ ( Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) в частност чл. 9 на същата, тъй като не са налице в кумулативност предвидените в нея предпоставки.
Посочено е, че правното основание, касаещо нощния труд на служителите в МВР не е в чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, а в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. От ал. 5 на същия член е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. В конкретния случай не е налице полаган труд извън установеното работно време.
Твърди се, че за процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Твърди се, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен/седмичен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от съответния началника. Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл. 31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор "Финансово осигуряване” при ОДМВР Б. за изплащане на отчетения нощен труд. Ответникът твърди, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен, като същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита се, че трудът положен между 22.00-6.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен.
Прави се искане за отхвърляне на предявения иск изцяло.
Претендират се разноски.
Предявеният иск е с правна квалификация - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
В съдебно заседание от 12.05.2022г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК, по искане на ищеца е допуснато изменение на размера на предявения иск в насока неговото намаляване, като вместо за първоначално заявения и поддържан размер от 2464,50 лв. искът се поддържа и е допуснато изменение на иска само за сумата от 1662,47 лв.
Анализът на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено от фактическа страна следното:
Не съществува спор между страните, а с Удостоверение Р..№ 244р-5149/25.02.2020г. от ОД на МВР Б. е удостоверено, че ищецът е служител на МВР, считано от 30.08.2015г. и към настоящия момент продължава да служи, като същият е държавен служител по см. на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед рег.№ 244з-1113/11.05.2017г., считано от 09.06.2017г. е преназначен на длъжност „полицай в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 2 РУ Б. при ОД на МВР Б., а със Заповед рег.№ 244з-2398/28.11.2018г., считано от 01.12.2018г. е преназначен на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ районно управление – Б. при ОДМВР – Б., която заема и към настоящия момент. Съдът счита, че ищецът и лицето посочено в цитираното удостоверение е едно и също предвид съвпадане на второто име и ЕГН, като разминавянията в първото име и фамилното се касае до техническа грешка, доколкото липсва спор между страните относно този факт и самоличността и точните три имена на ищеца, така, както са посочени в исковата молба.
Не е спорен още и фактът, че за исковия период 10.06.2017г. - 31.01.2020г. ищецът е работел на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.
Относимите към служебното правоотношение заповеди на Министъра на вътрешните работи и съответно платежните бележки, относими за процесния период са приложени по делото или изследвани от вещото лице.
От приетата по делото Заповед №8121з-791/28.10.2014г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи, се установява, че е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Заповед №8121з-791/28.10.2014г. е отменена със Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, в която също е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /неоспорена от страните относно начина на изчисляване на труда, изчисленията и констатациите за положения труд и неговото остойностяване в съотвествие с приложението или не спорния коефициент/ се установява, че за процесния период (10.06.2017г. - 31.01.2020г.) ищецът е отработил 7 062,94 часа, от които: работа в редовни дневни смени – 4 552 часа, отработени в 569 смени; работа в официални празници – 194 часа; положен извънреден труд – 479 часа и положен нощен труд в 201 смени по 8 часа – 1608 часа /превърнати в дневни часове – 1 837,94 часа/.
За периода от 10.06.2017г. – 31.01.2020г. ищецът е положил нощен труд в часове от 22,00 часа до 6,00 часа общо 1608 часа, който приравнен с коефициент 1,143 е в размер на 1 837,94 часа. За положените 1 608 часа нощен труд е налице плащане, а за разликата от 229,94 часа при преобразуването на нощните часове труд в дневен се получават 229,94 часа, които според вещото лице на се изплатени. Неизплатената сума за разликата от приравнените часове нощен труд е в размер на 1 662,47 лв.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото се твърди, че работодателят не е заплатил на ищеца дължимото трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд.
По същество:
По делото няма спор по фактите, а именно, че за процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работел и на сменен режим и за част от периода и през нощта. Спор е налице по отношение на това дали има основание да се извърши преобразуване на положения от ищеца труд за процесния период в дневен със съответен коефициент 1.143 и дали при това преизчисляване е налице надвишаване на максимално определената от законодателя продължителност на положения труд за съответния период, за който се извършва отчитането на положения труд.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ се съдържа легална дефиниция за извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. първо ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, а съгласно изр. трето на тази разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е предвидено работата извън редовното работно време до 280 часа годишно да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./. Двете наредби са отменени. Впоследствие е приета Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., която е действащата нормативна уредба за процесния период. В нея е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила включва действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт /КТ/ и в частност на разпоредбата на чл.140 КТ, касаеща нощния труд, и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ. Съгласно чл. 140, ал. 2, пр. първо КТ за пълнолетните работници и служители /какъвто е и ищецът/ нощен е трудът, който се полага от 22:00 и 06:00 ч., а съгласно ал. 1, изр. второ на тази законова норма нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефицент е 1.143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа, съгласно чл. 136, ал. 3 КТ/ и нощното /7 часа, съгласно чл.140, ал. 1, изр. второ КТ/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В този смисъл е Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. №1144/2018г., IV г.о. на ВКС, което е мотивирано с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС, както и със задължителните разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото ТР е прието, че служителите в МВР, назначени по служебно правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл, поради което ЗДСл намира субсидиарно приложение, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, за които се прилага регламентацията по КТ. Разпоредбата на чл. 67, ал.3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Цитираното в отговора на исковата молба писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП и правна консултация нямат характера на нормативен акт и не обвързват съда, доколкото не съдържат приложимо правило за поведение.
От изложените по-горе съображения следва, че и по отношение на служителите в МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това става с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период /Решение №14 от 27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. на ВКС, IV г.о./
Ето защо предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание. В случая извънреден се получава този труд, който след преизчисляването надвишава максимално установения за съответния период на отчитане. Също така, няма основание за една категории работници и служители, работещи през нощта, да се преизчислява труда от нощен в дневен, а по отношение на друга, това да не се извършва. Такъв подход е незаконосъобразен и от гледна точка на основните права, защитени от международните актове, по които България е страна и я обвързват по силата на непосредственото действие на Конститутицията /чл.48, ал.5 вр. с чл.6, ал.1 и 2/, а от друга страна се създава неоправдано от гл.т. на правото неравностойно третиране без наличие на обективно нормативно и/или фактическо основание за това /чл.14 от КЗПЧ и Протокол № 12 от нея/.
За пълнота на изложението следва да се изтъкне следното:
Производството по делото е било спряно до приключване на спор пред С., счетен за преюдициален. По преюдициалния спор е постановено Решението на Съда на ЕС от 24 февруари 2022 г. по дело С-262/2020 г.
С решението С. се е прозинесъл по въпросите така както е бил сезиран, но в мотивите на същото се съдържат принципни постановки и положения, които указват на националната юрис дикция какви проверки да извърши и въз основа на какви принципи да се ръководи, за да извърши преценка на въпроса по съществото на делото. В тази връзка С. е отковорил в решението, че няма как да отговори по съществото на спора, а само да укаже основните базисни поятия и принципи, които да вземе предвид нациолния съд.
Анализът на мотивите на решението сочи на следните много важни извода:
Посочено е, че в съображения 7 и 8 от ДИРЕКТИВА 2003/88/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време изрично се подчертава неблагоприятното въздействие върху човешкия организъм на нощният труд. Така в Съображение 7 от Директивата се сочи, че изследванията показват, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата, и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. В Съображение 8 от Директивата се изтъква, че е необходимо е да се ограничи продължителността на нощния труд, включително на извънредния труд. В съображения 8 и 10 от Директивата се подчертават потенциално вредните последици от нощния труд и необходимостта да се ограничи неговата продължителност, за да се гарантира по-високо равнище на опазване на безопасността и здравето на работниците. В тази връзка в т. 48 от Решението си по дело С-262/2020 г., Съдът на ЕС изтъква, че предвиденото в член 12, буква а) от Директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, оставя известна свобода на преценка на държавите членки по въпроса какви подходящи мерки да приложат. С оглед на това в т. 51 от Решението си по дело С-262/2020 г. Съдът на ЕС изрично подчертава, че това задължение на държавите-членки трябва да се изпълнява така, че да се постигнат защитните цели, определени от самата директива. По- конкретно, когато определят необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на безопасността и здравето на работниците. Поради това държавите-членки трябва да следят в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд. В т. 53 от Решението си по дело С-262/2020 г., Съдът на ЕС сочи, че като се има предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, намаляването на нормалната продължителност на нощния спрямо тази на дневния труд може да е подходящо решение за гарантирането на защитата на здравето и безопасността на съответните работници, макар и това да не е единственото възможно решение. В тази връзка в т. 54 от Решението си, Съдът на ЕС припомня, че съгласно съображение б от Директива 2003/88 следва да се отчитат принципите на М. (Международната организация на труда) за организацията на работното време, включително онези, които се отнасят за нощния труд, като съгласно член 8 от Конвенция № 171 на М. компенсациите за полагащите нощен труд работници под формата на продължителност на работното време, заплащане или сходни придобивки трябва да са съобразени с естеството на нощния труд. Ето защо в т. 55 от Решението си, Съдът на ЕС прави извод, че макар член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 да не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата па продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Именно разглеждания в настоящото производство механизъм на преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден е такава мярка за защита под формата на заплащане, която позволява да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд в изпълнение на предвиденото в член 12, буква а) от Директивата задължение държавите-членки да предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита.
В тази връзка е неоснователна поддържана от ответника теза, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, са предвидени редица други компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност-до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР и др. Тези компенсаторни механизми обаче са дължими на посочените правни основания, предвидени за тази категория служители и са напълно различни от правното основание на процесната претенция. Това се потвърждава и от Решението на Съда на ЕС, който многократно в т. 51, 54 и 55 от Решението си подчертава, че макар намаляването на нормалната продължителност на нощния спрямо тази на дневния труд, да не е единственото възможно решение за гарантирането на защитата на здравето и безопасността на полагащите нощен труд работници предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, то при всички случаи в полза на полагащите нощен труд работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. И това е първият важен момент в Решението по дело С-262/2020 г. на Съда на ЕС с оглед на разрешаването на разглеждания спор по главното производство пред националната юрисдикция.
В тази връзка следва да се счете за неоснователно и твърдението на ответника, че тъй като за нощния труд било заплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. на час в съответствие с разпоредбите на Заповед № 8121 з-791 от 28.10.2014 г. и Заповед № 81213-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, то не следвало да се прави преизчисление и преобразуване на нощния труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В този смисъл е и Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. дело № 405/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Трудовото законодателство дава право на работещите да получават от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащане на допълнителни възнаграждения, каквато е и практиката на ВКС.
Вторият важен момент в Решението на Съда на ЕС са насоките, които Съдът на ЕС дава в Решението си относно тълкуването и прилагането на принципа на равно третиране във връзка разглеждания спор по главното производство пред националната юрисдикция. Член 20 от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2016/С 202/02) гласи, че ,,[в]сички хора са равни пред закона“.
В т. 58 от Решението си, както и многократно в постоянната си съдебна практика, Съдът на ЕС е постановил, че принципът на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Х., представлява общ принцип на правото на Съюза, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответната правна уредба и е съразмерна на тази цел. Следва да се обърне внимание, че в същата тази т. 58 от Решението си, Съдът на ЕС препраща към т. 55 и следващите от Решение от 9 март 2017 г., дело С-406/15, със страни П. М. срещу Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол (преюдициалното запитване е отправено от ВАС), в което решение подробно се разглежда нарушаването на принципа на равно третиране в контекста на главното производство пред националния съд, което касае предоставянето на специфична закрила при уволнение на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение и липсата на такава закрила за държавните служители с увреждания). В тази връзка в т. 65 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС отбелязва, че разликата в третирането, основана на характера на правоотношението — същинско служебно правоотношение или договорно правоотношение, по принцип може да се подлага на преценка от гледна точка на принципа на равно третиране, който представлява общ принцип на правото на Съюза и понастоящем е закрепен в членове 20 и 21 от Х.. С оглед на това в т. 67 от Решението си, Съдът на ЕС най-напред уточнява, че що се отнася до изискването разглежданите положения да са сходни, за да се определи дали е налице нарушение на принципа на равно третиране, сходството между положенията трябва да се преценява специфично и конкретно по отношение на всички характеризиращи ги елементи, с оглед по-специално на предмета и целта на националната правна уредба, която установява съответното различие, както евентуално и на принципите и целите в областта, към която се отнася тази национална правна уредба. В тази връзка съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС се изисква разглежданите положения да бъдат не идентични, а само сравними, и от друга страна, че тази сравнимост трябва да се анализира конкретно с оглед на предмета и целта на националната правна уредба, която установява разглежданото различие - в този смисъл е т. 57 и цитираната съдебна практика от Решение от 9 март 2017 г., дело С-406/15, по делото П. М. срещу Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол. С оглед на гореизложеното в спора по главното производство пред националния съд е изпълнено изискването за сходство на разглежданите положения и че е налице разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел на съответната правна уредба и не е съразмерна на тази цел, поради следните съображения:
На първо място, относно изискването да се установят релевантните категории работници и да се определи дали е изпълнено изискването за сходство на разглежданите положения - видно от принципните разяснения, съдържащи се в мотивите към т.23 от Тълкувателно решение №6/06.1 1.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон - ЗДСл намира субсидиарно приложение спрямо тях - обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, за които се прилага регламентацията по КТ. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на § 1 а от ДР на отменения ЗМВР, отм. ДВ, бр.88/20Юг./, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.З от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Възприемането на становището, че спрямо държавните служители на МВР не са приложими разпоредбите на НСОРЗ означава същите да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, работещи по трудово и служебно правоотношение, чиито правоотношения се регулират от ЗДСл, Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В подкрепа на този извод и е Решение №311/08.01.2019г. по гр.д.№1144/2018г. на ВКС, в което е даден отговор на въпроса: „Намират ли субсидиарно приложение разпоредбите на чл.67, ал.7, т. 1 и т.З от ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР от 2006г. (отм.)?“. В цитираното решение е посочено, че възприемането на обратното разрешение на поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време (01.01.2011 г. - 30.06.2014г.), което би ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264 от КТ. Решението е мотивирано с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС, както и с разясненията, съдържащи се в цитираното по-горе Тълкувателно решение №6/06.11.201 Зг. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Разрешението, според което държавните служители в МВР не следва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл.7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който е въвел като задължение за държавите - страни по него, сред които е и Република България, да гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд. В допълнение Конституцията на Р. Б. гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както спрямо останалите държавни служители, за които се прилага ЗДСл. В този смисъл е Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. №1144/2018г., IV г.о. на ВКС, което е мотивирано с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
На второ място относно обосноваността на разликата в третирането в т. 73 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС припомня, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована, когато се обосновава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и в съразмерна на тази цел.
В точки от т. 74 - до т. 78 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС посочва някои от аргументите, изтъкнати в главното производство, за непредоставянето на държавните служители в МВР на възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. Изрично се изтъква в решението в т.74, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощшните часове труд в дневни се обяснява със съображения от равен и икономически порядък, но в т.78 е посочено, че правото на Съюза не е пречка зза държавите членки зда вземат предвид ббюджетни съображения успорено със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството и обхвата на мерките, които смятат дапредприемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
Така в т. 74 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС сочи, че от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121 з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. В т. 75 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС сочи, че съгласно член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. А в т. 76 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС подчертава, че подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. В т. 77 и т. 78 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС подчертава, че аргументът, че запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства също не може да се приеме, тъй като такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В тази връзка в т. 78 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС изрично подчертава, че всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В тази връзка, целта на националната правна уредба касаеща разглеждания в настоящото производство механизъм на преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден, е да въведе мярка за защита под формата на заплащане, която позволява да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, в изпълнение на предвиденото в член 12, буква а) от Директивата задължение държавите-членки да предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Следователно целта на разглежданата национална правна уредба е да предостави закрила на работник или служител не с оглед на правната връзка, от която е възникнало неговото правоотношение - трудово или служебно правоотношение, а с оглед да се компенсира особената тежест на полагания от работниците или служителите нощен труд, което пряко кореспондира на изпълнението на задължението на държавите-членки по член 12, буква а) от Директивата да предприемат необходимите мерки, така че полагащите нощен труд работници или служители да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. При това положение става ясно, че различието, което такава правна уредба провежда между лицата полагащи нощен труд, работещи по трудово правоотношение, и държавните служители на МВР, полагащи нощен труд, не е адекватно в светлината на преследваната от тази правна уредба цел, още повече че и двете категории лица могат да бъдат назначени на работа в същата администрация, тъй като в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение. В този смисъл е и т. 60 и т.61 от Решение от 9 март 2017 г., дело С-406/15, със страни П. М. срещу Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация.
С оглед на изложеното, неприлагането на правна уредба касаеща механизъма на преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент Е143 и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите на МВР представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория (В този смисъл са Решение от 9 март 2017 г., по дело С-406/15, т. 66; Решение от 26 януари 1999 г., по дело С-18/95, т. 57, Решение от 22 юни 201 1 г., по дело С-399/09, т. 51 и Решение от 28 януари 2015 г., дело С-417/13, т. 46 и др.). По този начин лицата в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в същото положение като лицата, които се ползват от съответната привилегия (в този смисъл е и Решение от 11 април 2013 г., по дело С-401/11, т. 35).
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС в тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя и да приложи по отношение на групата лица, които се намират в неравностойно положение, същия режим като този, от който се ползват лицата от другата категория (В този смисъл са Решение от 12 декември 2002 г., по дело С-442/00, т. 43; Решение от 7 септември 2006 г., по дело С-81/05, т. 46 и Решение от 21 юни 2007 г., по дело С-231/06—С-233/06, т. 39 и др.).
Липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в наредбите по прилагането му, която да предвижда преизчисляването на положения нощен труд в дневен през процесния период, не може да бъде в ущърб на съответните служители в МВР. С цел избягване поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая субсидиарно приложение следва да намери чл.9, ал.2 от НСОРЗ. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването им. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Факт е ,че такава правна възможност, за преобразуване на нощния труд в дневен спрямо служителите от публичния сектор в системата на МВР, работещи на смени и през нощта, е съществувала до 2014г., но впоследствие е отпаднала без законодателят да е дал разумен и обективен артумент, критерии, поради какви съображения тази правна възможност след като е съществувала е отпаднала след 2014г. и който да е свързан с постигане на допустима и установена законна цел и която да е съразмерна с тази цел. Законодателят не е посочил разумни и обективни аргументи какво в съответните обществени отношения в тази област е довело до необходимост от преуреждането им в оспорвания от ищеца смисъл, като на практика се е стигнало до неравенство в третирането на полагащи нощен труд в частния и респ.публичния сектор, а в самия публичен сектор е налице неравество в третирането по отношение на служители, работещи на смени и полагащи труд през нощта в систевата на МВР и такива извън тази система, но полагащи нощен труд, без за това да е установен разумен и обективен критерии, преследващ съразмерна цел.
По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода от 10.06.2017г. – 31.01.2020г. ищецът е положил нощен труд от 1608 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневното работно време възлизат на 1 837,94 часа, като разликата от 229,94 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези 229,94 часа в размер на 1 662,47 лв. не е начислена, съответно - не е изплатена на ищеца. Тази сума представлява възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1.143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От дължимото допълнително възнаграждение за положен нощен труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1.143, не следва да се приспада заплатеното възнаграждение в размер на 0.25 лв. на час, изплатено на основание Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, тъй като тези възнаграждения са дължими на самостоятелни и независими едно от друго правни основания. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан за поддържаната по реда на чл.241, ал.1 ГПК сума от 1 662,47 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.
По разноските и дължимите държавни такси:
Поради основателноста на иска ответната страна дължи на ищеца направените по делото разноски. Представени са доказателства за направени такива от 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. От ответника е направено възражение за прекомерност и исане за намаляване до минималните размери. Възражението е основателно. Делото не се отличава от фактическа и правна сложност, поради което на ищеца следва да се присъди минимално дължимото, с оглед на заявения материален и уважен интерес адвокатско възнаграждение в размер на 346,37 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – [населено място] държавната такса, дължима във връзка с уважаването на ищцовата претенция и съобразно уважения размер от спорното взамена - а именно сума в размер на 66,50 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице изготвеното експертно заключение в размер на 350 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Първи състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОД на МВР - [населено място], с адрес: [населено място], ул. "В.Ч." № , представлявано от директора на ОД на МВР Б. да заплати на Л. Б. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: обл.К., общ.К., [населено място], ул.“Б. и В. К. № , сумата от 1 662,47 /хиляда шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.06.2017г. - 31.01.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 346,37 лв. /триста четиридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ОСЪЖДА ОД на МВР - [населено място], с адрес: [населено място], ул. "В. Ч.и" № , представлявано от директора на ОД на МВР - Б. да заплати по сметка на Районен съд – [населено място] сумата от 66,50 /шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/ лв. държавна такса по предявения иск съобразно уважения размер, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице изготвеното експертно заключение по приетата съдебно - счетоводна експертиза в размер на 350 /триста и петдесет/ лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Б. в двуседмичен срок, считано от 26.05.2022г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: