и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК], представлявано от Л. С. Д., в качеството му на управител, със съдебен адрес; [населено място]. ул. „П*******, против [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Б., „Св. Св. К. и М.“ № ****, представлявано от Ж. Д. Л., в качеството й на управител.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответната страна - [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Б., „Св. Св. К. и М.“ № *, ***, представлявано от Ж. Д. Л., в качеството й на управител, да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], представлявано от Л. С. Д., в качеството му на управител, сумата в размер на 11 964,00 /единадесет хиляди деветстотин шестдесет и четири/ лева, дължима за извършени през 2017 г. 11 броя международни превоза на товари по следните фактури: Фактура № 2385/25.01.2017 г.; Фактура № 2407/31.01.2017 г.; Фактура № 2736/28.07.2017 г.; Фактура № 2744/31.07.2017 г.; Фактура № 2747/31.07.2017 г.; Фактура № 2759/07.08.2017 г.; Фактура № 2795/31.08.2017 г.; Фактура № 2879/31.10.2017 г.; Фактура № 2930/27.11.2017 г., както и сумата в размер на 3 946,47 /три хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща сбор от лихвите за забава по всяка от гореописаните фактури, изчислени за периода от 09.02.2017 г. до 16.11.2020 г. върху размера на дължимите по тях суми: по Фактура № 2385/25.01.2017 г. — сумата в размер на 1 111,27 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 09.02.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 3 042,00 лева; по Фактура № 2407/31.01.2017 г. - сумата в размер на 1 056,34 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.02.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 3 042,00 лева; по Фактура № 2736/28.07.2017 г. — сумата в размер на 263,92 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 12.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2744/31.07.2017 г. — сумата в размер на 263,22 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2747/31.07.2017 г. - сумата в размер на 263,22 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2759/07.08.2017 г. - сумата в размер на 261,36 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 22.08.2020 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2795/31.08.2017 г. - сумата в размер на 255,99 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2879/31.10.2017 г. — сумата в размер на 235,69 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.11.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. — 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2930/27.11.2017 г. - сумата в размер на 235,46 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 12.12.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева.
Направено е искане да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че през 2017 г. ответникът [фирма], ЕИК:[ЕИК], възложила на [фирма] извършването на международен транспорт на стоки по подадени от [фирма] заявки, като транспортните услуги се удостоверяват от подписани международни товарителници и фактури.
Посочва се, че за извършения от [фирма] транспорт за периода от 25.01.2017 г. до 31.10.2017 г. са издадени следните фактури на обща стойност 11 964,00 лева, както следва: Фактура № 2385/25.01.2017 г. на стойност 3 042,00 лева; Фактура № 2407/31.01.2017 г. на стойност 3 042,00 лева; Фактура № 2736/28.07.2017 г. на стойност 840,00 лева; Фактура № 2744/31.07.2017 г. на стойност 840,00 лева; Фактура № 2747/31.07.2017 г. на стойност 840,00 лева; Фактура № 2759/07.08.2017 г. на стойност 840,00 лева; Фактура № 2795/31.08.2017 г. на стойност 840,00 лева; Фактура № 2879/31.10.2017 г. на стойност 840,00 лева; Фактура № 2930/27.11.2017 г. на стойност 840,00 лева, които на основание чл. 303а от ТЗ е следвало да бъдат платени в 14-дневен срок от издаването им.
Твърди се, че падежът по всяка от фактурите е настъпил, както следва: по Фактура № 2385/25.01.2017 г. - на 08.02.2017 г.; по Фактура № 2407/31.01.2017 г. - на 14.02.2017 г.; по Фактура № 2736/28.07.2017 г. - на 11.08.2017 г.; по Фактура № 2744/31.07.2017 г. — на 14.08.2017 г.; по Фактура № 2747/31.07.2017 г. - на 14.08.2017 г.; по Фактура № 2759/07.08.2017 г. - на 21.08.2017 г.; по Фактура №2795/31.08.2017 г. - на 14.09.2017 г.; Фактура № 2879/31.10.2017 г. - на 14.11.2017 г.; по Фактура № 2930/27.11.2017 г. - на 11.12.2017 г.
Твърди се, че въпреки настъпилите по всяка от гореописаните фактури падежи към настоящия момент /16.11.2020 г./ дължимите суми не са платени.Посочва се, че общата неплатена сума за извършените международни превози на стоки и издадените фактури възлиза на 11 964,00 /единадесет хиляди деветстотин шестдесет и четири/ лева.
Сочи се, че на основание чл. 86 от ЗЗД и поради забавеното плащане по: Фактура № 2385/25.01.2017 г., Фактура № 2407/31.01.2017 г., Фактура № 2736/28.07.2017 г., Фактура № 2744/31.07.2017 г., Фактура № 2747/31.07.2017 г., Фактура № 2759/07.08.2017 г., Фактура № 2795/31.08.2017 г., Фактура № 2879/31.10.2017 г., Фактура № 2930/27.11.2017 г., [фирма] дължи законна лихва за забава в общ размер на 3 946,47 /три хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ лева за периода от 25.01.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./, съгласно направените изчисления по справка по чл. 366 от ГПК.Твърди се, че общият размер на дължимите от [фирма] суми е 15 910,47 /петнадесет хиляди осемстотин и тридесет лева и единадесет стотинки/ лева.
С допълнителна молба от 29.12.2021 г. ищецът, в изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 909084/20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2357/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, е направил следните уточнения на подадената искова молба:
Излага се, че през 2017 г. страните по делото са имали трайни търговски отношения за извършване на международен превоз на товари с дестинация Г* - Б*. Така по възлагане на ответника [фирма], в качеството му на превозвач, е извършил през 2017 г. 11 превоза, които се удостоверяват от представените по делото ЧМР /международни товарителници/ както следва:
- извършени два превоза с единична цена от 1 267,50 лева без ДДС за курс с дестинация Г* - Б*, извършени с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] и с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] , за които е издадена Фактура № 2385/25.01.2017 г. на стойност 3 042,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 08.02.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 1 111,27 лева за периода от 09.02.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 3 042,00 лева.
- извършени два превоза с единична цена от 1 267,50 лева без ДДС за курс с дестинация Гърция - България, за които е издадена Фактура № 2407/31.01.2017 г. на стойност 3 042,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 14.02.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 1 056,34 лева за периода от 15.02.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 3 042,00 лева.
-извършен превоз с единична цена от 700,00 лева без ДДС за курс с дестинация Г* - Б*, извършен с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] , за който е издадена Фактура № 2736/28.07.2017 г. на стойност 840,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 11.08.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 263,92 лева за периода от 12.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева.
-извършен превоз с единична цена от 700,00 лева без ДДС за курс с дестинация Г* — Б*, извършен с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] , за който е издадена Фактура № 2744/31.07.2017 г. на стойност 840,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 14.08.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 263,22 лева за периода от 15.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева.
-извършен превоз с единична цена от 700,00 лева без ДДС за курс с дестинация Г* - Б*, извършен с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] , за който е издадена Фактура № 2747/31.07.2017 г. на стойност 840,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 14.08.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 263,22 лева за периода от 15.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева.
-извършен превоз с единична цена от 700,00 лева без ДДС за курс с дестинация Г* — Б*, извършен с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] , за който е издадена Фактура № 2759/07.08.2017 г. на стойност 840,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 11.03.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 261,36 лева за периода от 22.08.2020 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева.
-извършен превоз с единична цена от 700,00 лева без ДДС за курс с дестинация Г* - Б*, извършен с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] , за който е издадена Фактура № 2795/31.08.2017 г. на стойност 840,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 14.09.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 255,99 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева;
-извършен превоз с единична цена от 700,00 лева без ДДС за курс с дестинация Г* - Б*, извършен с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] , за който е издадена Фактура № 2879/31.10.2017 г. на стойност 840,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 14.11.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 235,69 лева за периода от 15.11.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. - 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева.
- извършен превоз с единична цена от 700,00 лева без ДДС за курс с дестинация Г* - Б*, извършен с тежкотоварен автомобил и ремарке с peг. [рег.номер на МПС] и peг. [рег.номер на МПС] , за който е издадена Фактура № 2930/27.11.2017 г. на стойност 840,00 лева и която съгласно правилата на чл. 303а от ТЗ е следвало да бъде платена в четиринадесет дневен срок, а именно в срок до 14.11.2017 г.
Твърди се, че плащане по тази фактура не е извършено, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи заплащане на законна лихва за забава, изчислена в размер на 235,46 лева за периода от 12.12.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева.
Сочи се, че общата стойност на извършените международни превози на стоки, посочени по-горе възлиза на 11 964,00 /единадесет хиляди деветстотин шестдесет и четири/ лева.
С Разпореждане № 916898/24.02.2021 г. съдията-докладчик след като е извършил проверка за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение е връчено на ответното дружество на 16.03.2021 г. на управителя Ж. Л..
Видно от материалите по делото на 14.04.2021 г. е постъпил писмен отговор от законния представител на ответното дружество. В същия се оспорва предявеният иск, като се иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.
В отговора се сочи, че се оспорват изцяло предявените искове както по основание, така и по размер, като счита, че същите са неоснователни.
Посочва се, че с исковата молба се твърди, респ. към нея се прилагат доказателства, че се касае до отношения във връзка с възлагане изпълнението на международен транспорт срещу възнаграждение, т.е. касае се до твърдение за договор за превоз по смисъла на чл. 367 от ТЗ. Същият според ищеца е осъществен между различни държави – Г*-Б*, което обстоятелство е отразено както в самите фактури /транспорт GR-BG/, така и в международната товарителница CMR. С оглед на това към отношенията във връзка с твърденият международен транспорт, приложима е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Същата е Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. /ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г./, като е в сила за Р. България от 18.01.1978 г. Тази конвенция като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за Република България съгласно предвидените в чл. 43, §2 от същата условия, поради което следва да намери приложение към възникналите правоотношения по договора за автомобилен превоз на стоки с международен елемент. В чл. 3, ал. 1 от КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, като съгласно ал. 2 – при прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане.
Посочва се, че анализът на посочените разпоредби дава основание да се приеме, че за процесния случай и вземането, което ищецът твърди, че има от [фирма], приложими са съдържащите се в Конвенцията норми, които имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право /в т. см. – Решение № 955 от 28.05.2001 г. по гр.д. № 2165/2000 г. на ВКС, V г.о.; Решение № 143/12.05.2016 г. по т.д. № 1234/2014 г., II т.о. и др./. Следователно, налице е специална материално-правна уредба на процесните правоотношения. П. договор се обхваща от Конвенция CMR. Същата има императивен характер и когато са налице условията за нейното прилагане, посочени в чл. 1, § 1 от Конвенцията, тя се прилага задължително за уреждане на отношенията между страните по превозния договор.
Сочи се, че съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията, исковете, респ. вземанията, свързани с превози, подчинени на тази конвенция /както е в случая/, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който тече, според б. „в” - от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор. Срокът на погасителната давност, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Конвенцията, изключва приложението на чл. 110 и следващите от ЗЗД. В случая твърдените от ищеца вземания са за превози, които се твърди да са осъществени през 2017 г. /последният е с дата 27.11.2017 г./. Ето защо правото на иск за тях е погасено най-късно в края на м. февруари 2018 г. 
Направено е изрично възражение за погасяване по давност на правото на иск, респективно на самите посочени в исковата молба вземания, в размер на общо 11 964,00 лева – главници, представляващи стойност на извършен международен превоз от ищеца по делото. Като последица от недължимостта на главниците, недължими са и сумите за лихви в размер на 3 946,47 лева, за които правото на иск или на вземането, също е погасено по давност.
Съгласно изричната разпоредба в Конвенцията ЧМР – чл. 32 ал. 4, според която погасен по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение, като изложеното е основание за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на претенциите, респективно за отхвърляне на същите поради неоснователността им.
При прекратяване на производството по делото претендира заплащане на сторените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК и договор към отговора.
Оспорват се претенциите като неоснователни и поради факта, че на ищеца не се дължат суми нито по всички изброени в исковата молба превози, нито в размерите, посочени в иска, тъй като такива не са договорени между страните, както и че отразените във фактурите суми са неверни, като за заплащането им Дружеството не е получавало покани за плащания, както неоснователно се твърди в исковата молба, поради което и твърдяната забава не е налице.
Сочи се, че товарителниците не съдържат всички изискуеми се реквизити, за да възникне задължение за заплащане на превоз по тях, а нещо повече – превозите, описани в исковата молба, или не са извършени от ищеца, или същите не са изпълнени точно, качествено и в срок. Ето защо за тях и на това основание не се дължат суми.
На самостоятелно основание се прави възражение за погасяване по давност на евентуалните вземания за лихви, които съгласно текстовете на ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишен срок, който към датата на подаване на исковата молба е изтекъл, поради което са налице предпоставки за отхвърляне на претенциите.
С Oпределение № 904698/10.06.2021 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
　 В съдебно заседание ищцовото дружество [фирма], представлявано от Л. С. Д., редовно призовани, не се явява законният представител, явява се адвокат И. С., който поддържа исковата молба, като оспорва писмения отговор и направеното в същия възражение за погасяване на иска по давност.
Ответното дружество [фирма], представлявано от Ж. Д. Л., редовно призовани, не се явява законният представител, явява се адвокат А. Б., която оспорва предявените искове по съображенията, изложени в писмения отговор на исковата молба.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушани са заключенията по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза /основна и допълнителна/, като същите са приети и приобщени към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Справка за задължения/вземания по партньори на [фирма] към 31.12.2019 г. е, че ответното дружество дължи на ищцовото сума в общ размер на 11 959,80 лева по подробно описани в справката фактури, като по делото е представена и Сметка по чл. 366 от ГПК.
Към доказателствения материал по делото са приобщени девет броя фактури, както следва: 1) Фактура № 2385/25.01.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 3 042,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. България – Р. Гърция; 2) Фактура № 2407/31.01.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 3 042,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. Г* – Р. Б*; 3) Фактура № 2736/28.07.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 840,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. Г* – Р. Б*; 4) Фактура № 2744/31.07.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 840,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. Г* – Р. Б*; 5) Фактура № 2747/31.07.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 840,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. Г* – Р. Б*; 6) Фактура № 2759/07.08.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 840,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. Гърция – Р. България; 7) Фактура № 2795/31.08.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 840,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. Гърция – Р. България; 8) Фактура № 2879/31.10.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 840,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. Гърция – Р. България; 9) Фактура № 2930/27.11.2017 г. с посочен доставчик – [фирма] и получател – [фирма]. Общата дължима стойност по цитираната фактура възлиза на 840,00 лева с включен ДДС за извършен транспорт Р. Гърция – Р. България.
Приобщени по делото са Покана за плащане от 22.01.2020 г. и Покана за плащане от 11.02.2020 г., изхождащи от представител на ищцовото дружество, адресирани до [фирма]. Като със същите ответникът е уведомен за възникналото му към ищеца задължение в общ размер на 15 245,11 лева, въз основа на цитираните по-горе фактури. Впоследствие до ответника е изпратен имейл от 11.02.2020 г. /л. 19 от делото/, със съдържание, идентично на това от писмената покана от 11.02.2020 г. Видно от Информация за пратки /л. 21 и л. 22 от делото/ е, че изпратената до ответника покана за плащане от 22.01.2020 г. му е доставена на 23.01.2020 г.
Приобщени по делото са ЧМР товарителници за извършен международен транспорт на стоки, като същите надлежно са преведени на български език /от л. 108 до л. 127 от делото и от л. 137 до л. 160 от делото/.
Установява се от Писмо с изх. № 17436 от 25.10.2021 г. на ТД на НАП, офис Б., че Фактура № 2407/31.01.2017 г. е отразена от [фирма] в дневник покупки към СД по ЗДДС за м. Януари 2017 г., а Фактура № 2385/25.01.2017 г. е отразена от дружеството в дневник покупки към СД по ЗДДС за м. Януари 2017 г.
Видно от Банково извлечение за периода от 04.05.2018 г. е, че по Фактура № 2930/27.11.2017 г. ответникът е заплатил дължимата сума в размер на 840,00 лева.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, по искане на ищеца, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т.. От приетото заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице установява, че процесните по делото девет броя фактури на обща стойност с ДДС в размер на 11 964,00 лева с ДДС са осчетоводени в счетоводствата на [фирма] и на [фирма].
Вещото лице навежда, че процесните по делото девет броя фактури са отразени в дневници продажби по ЗДДС при ищеца – [фирма], като същите са отразени в дневници покупки по ЗДДС при ответника – [фирма].
Твърди се в експертното заключение, че ответникът [фирма] е ползвал пълен данъчен кредит по процесните фактури в общ размер на 1 994,00 лева.
Съобразно извършените от вещото лице изчисления, общият размер на задълженията по всички фактури е за 11 964,00 лева. Посочено е, че размерът на дължимата законна лихва за забава, изчислена върху стойността не непогасените задължения по процесните фактури, за периода от 26.01.2017 г. до 01.04.2020 г. /и при изключване от олихвяване периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ е в размер на 3 377,76 лева, а размерът на дължимата законна лихва за забава, изчислена върху стойността на непогасените задължения по процесните фактури, за периода от 26.01.2017 г. до 01.04.2020 г. /без изключване от олихвяване периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ е в размер на 3 447,56 лева. Твърди се, че размерът на дължимата законна лихва за забава, изчислена върху стойността на непогасените задължения по процесните фактури за периода от 26.01.2017 г. до 16.11.2020 г. /и при изключване от олихвяване периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ е в размер на 3 999,30 лева.
С оглед изясняване на обстоятелствата по спора от фактическа страна, съдът е допуснал и назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т., като от приетото заключение на извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице установява, че счетоводството на ищеца се води редовно, като издадените фактури са включени в дневници продажби по ЗДДС и в хронологични регистри на съответните счетоводни сметки.
Твърди се, че платената на 04.05.2018 г. сума в размер на 840,00 лева е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като с посочената сума е погасено задължение по Фактура № 3205/04.05.2018 г. /непроцесна по делото/ също на стойност 840,00 лева. Сочи се, че поради това, че ответникът изрично е заявил, че сумата от 840,00 лева се отнася до погасяване на задължение по Фактура № 2930/27.11.2017 г. експертизата счита за неправилно погасяване на задължението по Фактура № 3205/04.05.2018 г.
Навежда се, че дължимата главница по процесните фактури е за 11 124,00 лева. Вещото лице излага, че размерът на дължимата законна лихва за забава, изчислена върху стойността на непогасените задължения по процесните фактури, за периода от 26.01.2017 г. до 01.04.2020 г. /и при изключване от олихвяване периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ е в размер на 3 212,78 лева. Посочва се, че размерът на дължимата законна лихва за забава, изчислена върху стойността на непогасените задължения по процесните фактури, за периода от 26.01.2017 г. до 01.04.2020 г. /без изключване от олихвяване периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ е в размер на 3 277,68 лева. Експертът навежда, че размерът на дължимата законна лихва за забава, изчислена върху стойността на непогасените задължения по процесните фактури, за периода от 26.01.2017 г. до 16.11.2020 г. /и при изключване от олихвяване периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ е в размер на 3 790,68 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице по така изготвените експертизи – основна и допълнителна, като пълни, компетентни, обективни и обосновани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Безспорно е, че между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на товари, като по силата на този договор превозвачът [фирма] се е задължил срещу възнаграждение да превози с превозно средство от Р. Гърция до Р. България уговорената стока. С подписването на приобщените по делото международни товарителници за извършването на автомобилен превоз на товари между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договорът за превоз, който по своята същност е неформален, консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите по съществените елементи на превозния договор, а именно описание на товара, място на приемане и предаване и навлото. Фактът на постигнатото съгласие между страните за сключването му е необходимо и в същото време достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен /чл. 4 от Конвенцията/. За тази облигационна връзка приложение намират разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, която е ратифицирана с Указ № 1143 на ДС от 29.07.1977 г., обнародвана е в ДВ, бр. 61/1977 г. и е в сила за Република България от 18.01.1978 г. /в този смисъл Решение № 955 от 28.05.2001 г. по гр.д. № 2165/2000 г. на ВКС, V г.о./, поради което и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното ни право и има предимство пред тези негови норми, които й противоречат. Приложното й поле е определено в чл. 1, т. 1 от същата, съгласно който, конвенцията се прилага към всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които най-малко едната е ратифицирала конвенцията. М. характер на договора се обуславя не от различното седалище и националност на страните по превоза, а от разликата в мястото на приемането на стоката за превоз и доставянето й на получателя.
В настоящия случай е налице международен превози на товари, тъй като стоките се превозват от една държава в друга държава, поради което приложима се явява Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /CMR/. Същата е специален закон и урежда специална кратка погасителна давност за вземанията – чл. 32, ал. 1, б. „в“ от Конвенцията, която е едногодишна и тече от сключване на договора. Давността е приложима и по отношение на превозното възнаграждение /навлото/ - в този смисъл са Решение № 81 от 27.05.2010 г. по т.д. № 851/2009 г., ТК , I т.о. на ВКС и Решение № 62 от 25.01.2002 г. по гр.д. № 891/2001 г., V г.о. на ВКС. Според чл. 32 от Конвенцията исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. Давностният срок тече: а) в случай на частична липса, повреда или забава – от деня, в който стоката е била доставена; б) в случай на цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок, а ако не е бил уговорен такъв – от шестдесетия ден от деня на приемането на стоката за превоз от превозвача; в) във всички други случаи – от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор.
По процесните транспортни неформални договори давността изтича, както следва:
1) по Фактура № 2385/25.01.2017 г. на стойност 3 042,00 лева, давността е започнала да тече на 26.04.2017 г. и е изтекла на 26.04.2018 г.;
2) по Фактура № 2407/31.01.2017 г. на стойност 3 042,00 лева, давността е започнала да тече на 01.05.2017 г. и е изтекла на 01.05.2018 г.;
3) по Фактура № 2736/28.07.2017 г. на стойност 840,00 лева, давността е започнала да тече на 29.10.2017 г. и е изтекла на 29.10.2018 г.;
4) по Фактура № 2744/31.07.2017 г. на стойност 840,00 лева, давността е започнала да тече на 01.11.2017 г. и е изтекла на 01.11.2018 г.;
5) по Фактура № 2747/31.07.2017 г. на стойност 840,00 лева, давността е започнала да тече на 01.11.2017 г. и е изтекла на 01.11.2018 г.;
6) по Фактура № 2759/07.08.2017 г. на стойност 840,00 лева, давността е започнала да тече на 08.11.2017 г. и е изтекла на 08.11.2018 г.;
7) по Фактура № 2795/31.08.2017 г. на стойност 840,00 лева, давността е започнала да тече на 01.12.2017 г. и е изтекла на 01.12.2018 г.;
8) по Фактура № 2879/31.10.2017 г. на стойност 840,00 лева, давността е започнала да тече на 01.01.2018 г. и е изтекла на 01.01.2019 г.;
9) по Фактура № 2930/27.11.2017 г. на стойност 840,00 лева, давността е започнала да тече на 28.02.2018 г. и е изтекла на 28.02.2019 г.
Настоящата искова молба е депозирана в съда на 18.11.2020 г., т.е. след изтичане на давността по посочените неформални договори.
Предвид гореизложеното основателно се явява релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на процесното задължение по давност. Тъй като е безспорна приложимостта на Конвенцията в отношенията между страните, същото се касае и за правилата на същата относно погасителната давност. Така съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. Когато се касае за вземане, произтичащо от договор за международен превоз на стоки, каквото е и процесното такова, срокът на погасителната давност, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Конвенцията изключва приложението на чл. 110 и следващите от ЗЗД /в този смисъл и Решение № 81 от 27.05.2010 г. на ВКС по т.д. № 851/2009 г., I т.о., ТК; Решение от 14.03.2006 г. на ВКС по т.д. № 588/2005 г., I т.о. и Решение № 62 от 25.01.2002 г. на ВКС по гр.д. № 891/2001 г./.
Превозните договори са с особен режим на плащане на възнаграждението, като с Решение № 81 от 27.05.2010 г. на ВКС по т.д. № 851/2009 г., I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че срокът на погасителната давност за превозно възнаграждение по договор за международен превоз на стоки по шосе е този по чл. 32, ал. 1, б. „в” от Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе и началото му се поставя от датата на сключване на превозния договор. Договорът за превоз в конкретния случай се счита за сключен и потвърден от ищеца с издаването на конкретната фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 32, т. 1, б. „в” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, едногодишният давностен срок за предявяване на исковете, свързани с превози, подчинени на Конвенцията, включително и по отношение на претендираната сума, е започнал да тече три месеца от датата на сключване на договора.
Поради изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, като се приеме, че претендираните вземания на ищеца против ответника не съществуват поради погасяването им по давност.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава:
Съобразно чл. 372, ал. 1 от ТЗ, падежът на задължението за заплащане на превозното възнаграждение е денят на сключването на договора, освен ако не е уговорено друго. Доколкото не се твърди и установява друг момент по делото, то задълженията за възнаграждения са изискуеми от датата на сключване на договора, в случая фактурирането, като товародателят изпада в забава от следващия ден.
На основание чл. 119 от ЗЗД и извода за погасяване по давност на вземането за главница, погасено по давност се явява и акцесорното вземане за обезщетение за забава по процесните фактури, с оглед на което и акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като в случая съобразно представения Списък по чл. 80 от ГПК /л. 218 от делото/ същите възлизат в размер на 1 100,00 /хиляда и сто/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от [фирма], ЕИК:[ЕИК], представлявано от Л. С. Д., в качеството му на управител, против [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], „Св. Св. К. и М.“ № ****, представлявано от Ж. Д. Л., в качеството й на управител, иск за осъждане на [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата в размер на 11 964,00 /единадесет хиляди деветстотин шестдесет и четири/ лева, дължима за извършени през 2017 г. 11 броя международни превоза на товари по следните фактури: Фактура № 2385 от 25.01.2017 г.; Фактура № 2407 от 31.01.2017 г.; Фактура № 2736 от 28.07.2017 г.;Фактура № 2744 от 31.07.2017 г.; Фактура № 2747 от 31.07.2017 г.; Фактура № 2759 от 07.08.2017 г.; Фактура № 2795 от 31.08.2017 г.; Фактура № 2879 от 31.10.2017 г.; Фактура № 2930 от 27.11.2017 г., както и сумата в размер на 3 946,47 /три хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща сбор от лихвите за забава по всяка от гореописаните фактури, изчислени за периода от 09.02.2017 г. до 16.11.2020 г. върху размера на дължимите по тях суми: по Фактура № 2385/25.01.2017 г. — сумата в размер на 1 111,27 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 09.02.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 3 042,00 лева; по Фактура № 2407/31.01.2017 г. - сумата в размер на 1 056,34 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.02.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 3 042,00 лева; по Фактура № 2736/28.07.2017 г. — сумата в размер на 263,92 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 12.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2744/31.07.2017 г. — сумата в размер на 263,22 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2747/31.07.2017 г. - сумата в размер на 263,22 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.08.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2759/07.08.2017 г. - сумата в размер на 261,36 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 22.08.2020 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2795/31.08.2017 г. - сумата в размер на 255,99 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2879/31.10.2017 г. — сумата в размер на 235,69 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.11.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. — 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева; по Фактура № 2930/27.11.2017 г. - сумата в размер на 235,46 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 12.12.2017 г. до 16.11.2020 г. /с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 14.05.2020 г./ върху сумата от 840,00 лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], представлявано от Л. С. Д., в качеството му на управител, да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], „С. С. К. и М.“ № *. **, представлявано от Ж. Д. Л., в качеството й на управител, сумата в размер на 1 100,00 /хиляда и сто/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: