Производството по настоящото гр.д.№591/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] , р-н Л., Е. , бул.“Н*********, срещу И. Г. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жк], [жилищен адрес] и С. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“Х......, с която е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат общо при квоти 3/4 ид.ч. за И. Г. Н. и 1/4 ид.ч. за С. И. С. следните суми, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №11625/06.12.2019г. по ч.гр.д.№3300/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград, в качеството им на наследници на Г. И. Н., ЕГН [ЕГН]:
-изискуема главница в размер на 21 113.52 лв. /редовно падежирала главница за периода от 05.01.2013г. до 05.01.2019г./, дължима по предоставен банков кредит по Договор за банков кредит от 23.01.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 16.10.2009г., сключен с кредитополучателя Г. И. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жк], [жилищен адрес] /наследодател на ответниците/, от която: 15 835.14 лв. – дължими от И. Г. Н. и 5 278.38 лв. – дължими от С. И. С.;
-изискуема редовна лихва в размер на 3 290.74 лв., начислена за периода от 05.02.2015г. до 04.01.2018г., от която: 2 668.06 лв. – дължими от И. Г. Н. и 822.68 лв. – дължими от С. И. С.;
-изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 14 848.22 лв., начислена за периода от 05.01.2013г. до 05.12.2019г., от която: 11 136.17 лв. – дължими от И. Г. Н. и 3 712.05 лв. – дължими от С. И. С.,
-ведно със законната лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до изплащане на вземането.
Предявеният установителен иск е съединен в условията на евентуалност с осъдителен иск срещу ответниците за заплащане на горепосочените суми.
В хода на съдебното производство ответникът И. Г. Н. е починал и производството по делото е продължило срещу законния му наследник С. И. С. - вече конституирана като ответник по делото.
В хода на съдебното производство на основание чл.227 от ГПК на мястото на ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК] /с променено наименование [фирма]/ е конституирана [фирма], ЕИК[ЕИК], в качеството на правоприемник на заличения поради преобразуването му чрез вливане ищец.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2007г. между “Р.“ /България/ ЕАД като кредитор и Г. И. Н., ЕГН [ЕГН] като кредитополучател, Р. Д. Д. като поръчител и Р. В. И. като поръчител, е сключен Договор по банков кредит, по силата на който “Р.“ /България/ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Г. И. Н. кредит в размер на 30 450 лв., с краен срок за погасяване на кредита – 25.12.2016г. /чл.1/. По силата на чл.4 от Договора за кредит между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. Между страните е постигнато и неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. Съгласно чл.2 и чл.5 от Договора са описани схемите съответно на погасяване и усвояване на кредита. На 16.10.2009г. е сключен Анекс №1 към Договора за кредит, като страните са приели по-детайлна дефиниция за „Стойността на банковия ресурс“ в чл.1 от Анекса. В чл.3 от Анекса са приели краен срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с Анекс №1, да е дата 05.01.2018г. В чл.7 и чл.8 са приели размера на дължимите суми към датата на подписване на анекса и начина на погасяване.
Твърди се, че кредитополучателят Г. И. Н. е починал на 01.11.2009г. и е оставил за свои наследници – Р. С. Н. и И. Г. Н.. Единият от наследниците – Р. С. Н. също е починала и е оставила за свои наследници И. Г. Н. и С. И. С.. Последните двама в качеството им на наследници на кредитополучателя Г. И. Н. отговаряли разделно за дълга на своя наследодател съобразно наследствения си дял, а именно 3/4 ид.ч. от дълга за И. Г. Н. и 1/4 ид.ч. от дълга за С. И. С..
Сочи се, че длъжниците не са платили дължимите месечни погасителни вноски по Договора за кредит с падежни дати от 05.11.2009г. до 05.01.2018г. Изискуемостта на вземанията е настъпила с крайния срок на договора на 05.01.2018г. Твърди се, че до длъжниците са изпратени писма-покани за доброволно изпълнение, както следва: до И. Н. Г. с изх.№700-647/23.10.2018г. /получено лично от него/ и до длъжника С. И. С. – изх.№700-648/23.10.2018г., но плащане не е направено.
В исковата молба се сочи още, че банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№3300/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград. Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №11625/06.12.2019г., срещу която длъжниците са подали възражения в срока по чл.414 от ГПК, което обуславяло правния интерес на кредитора от предявяване на настоящия установителен иск за сумите, предмет на заповедта за изпълнение. Твърди се още, че въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по молба на кредитора било образувано изпълнително дело №98/2020г. по описа на ЧСИ Б. В., рег.№890 в КЧСИ.
В отговора на исковата молба ответната страна оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че наказателна лихва не е изрично уговорена в договора, поради което претендираната сума е без правно основание и е недължима. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че наказателната лихва е надбавката, посочена в чл.9 от Анекса, е направено възражение за нищожност на клаузата на чл.9 от Анекса и чл.4.5 от Договора за кредит. Твърди се, че по същество се касае за неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, което обуславя нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че неустоечната клауза е валидна, е направено възражение за намаляване на размера на наказателната надбавка поради прекомерност. По същите съображения и поради неравноправен характер е оспорена клаузата на чл.10.1 от Договора за кредит. На следващо място се твърди, че наследниците не са получили покана за плащане, поради което не са изпаднали в забава, съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, поради което не дължат наказателна надбавка до момента на връчване на исковата молба. Направено е възражение за погасяване по давност на процесните вземания. Настоява се, че в чл.10 от Анекса е предвидена застраховка на живота и телесната цялост на кредитополучателя, поради което ищецът е следвало да предяви претенциите си срещу застрахователя, а не срещу наследниците на застрахованото лице. На последно място, се твърди, че ответницата С. С. е приела наследството на Р. Н. по опис, поради което отговаря по процесния договор за кредит до размера на получените активи, които са по-малки от претендираните суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт К., която поддържа иска и пледира за уважаването му.
В съдебно заседание ответницата С. С. не се явява лично. Представлява се от адв.А. К., който оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.01.2007г. между „Р. /България/“ ЕАД като кредитор, от една страна, и Г. И. Н., ЕГН [ЕГН] като кредитополучател, Р. Д. Д. като поръчител и Р. В. И. като поръчител, от друга страна, е сключен Договор за банков кредит в размер на 30 450 лв., с краен срок за погасяване 25.12.2016г. Кредитът се погасява на 120 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 25-то число на съответния месец, всяка по 484.98 лв., считано от 25.01.2007г. до 25.12.2016г., съгласно Погасителен план, неразделна част от Договора.
Видно от условията на сключения договор, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна възнаградителна лихва в размер на 14.5%. Лихвата представлява С. за лева /Стойност на банковия ресурс, определен от Банката/ плюс 10 пункта надбавка годишно. Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита /вкл. първия и без последния ден от този период/. При така определената лихва ГПР за кредита към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 15.74 %. Стойност на базовия ресурс – лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на З. и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при Банката - чл.4. Съгласно чл.4.1 и чл.4.2 при промяна на пазарните условия, Банката може едностранно да промени лихвата в частта С., като след промяната се изготвя нов погасителен план.
С Анекс №1 от 16.10.2009г. към Договора за банков кредит страните са се споразумели, че към датата на подписването му са дължими следните суми по договора за кредит: 26 185.34 лв. – редовна главница; 431.29 лв. – просрочена главница; 1 188.99 лв. – просрочена лихва; 15.93 лв. – лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница; 274.95 лв. – текуща редовна лихва /чл.2/. При забава в плащането на дължимите суми по кредита кредитополучателят дължи обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно /чл.9/. Крайният срок на договора се променя на 05.01.2018г. /чл.3/.
Кредитополучателят Г. И. Н. е починал на 01.11.2009г. и е оставил за свои наследници – Р. С. Н. /майка/ и И. Г. Н. /баща/ - видно от Удостоверение за наследници №003250/06.11.2009г. на Община Б.. Наследникът Рая С. Н. е починала на 16.01.2016г. и е оставила за наследници – И. Г. Н. /съпруг/ и С. И. С. /дъщеря/ - видно от Удостоверение за наследници изх.№505/26.02.2016г. на Община Б..
С Решение №7947/18.10.2016г. по ч.гр.д.№797/2016г. на Районен съд-Благоевград е допуснато приемане на основание чл.61, ал.1 от ЗН по опис от страна на С. И. С. и И. Г. Н. на наследството, останало след смъртта на наследодателката им Р. С. Н., починала на 16.01.2016г., на обща стойност 37 536 лв., или за всеки от двамата наследници С. И. С. и И. Г. Н. стойността на получаваното наследствено имущество е в размер на по 18 768 лв.
И. Г. Н. е починал на 31.08.2021г. и е оставил за свой законен наследник С. И. С. – видно от Удостоверение за наследници изх.№1129/29.03.2023г. на Община Б..
С Решение №300/01.12.2021г. по ч.гр.д.№2675/2021г. на Районен съд-Благоевград е допуснато приемане на основание чл.61, ал.1 от ЗН по опис от страна на С. И. С. на наследството, останало след смъртта на наследодателя И. Г. Н., починал на 31.08.2021г., както следва: 3/4 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 04279.623.322.7.16 с данъчна оценка на 3/4 ид.ч. – 18 578.48 лв.; 1/2 ид.ч. от УПИ IV-107, кв.3 по плана на [населено място], ведно с построените в него масивна жилищна сграда и две второстепенни постройки, с данъчна оценка за 1/2 ид.ч. от имотите – общо 4 178.55 лв.; парични средства – 6 368.67 лв. – по разплащателна сметка на името на наследодателя в [фирма]; 34 030.74 лв. – по разплащателна сметка на името на наследодателя в [фирма]. Така стойността на получаваното наследствено имущество е в размер на 63 156.44 лв.
Представено е Удостоверение за наличие на застраховка от ЗК [фирма], от което се установява, че Г. И. Н. е бил застраховано лице по застраховка RMT075301-42601 от 27.01.2007г. по застрахователен пакет „Живот“, при следните параметри: застрахователно покритие – смърт на застрахования, причинена от заболяване или злополука; застрахователно обезщетение – при смърт на застрахованото лице вследствие на заболяване или злополука, застрахователят изплаща остатъка по кредита, включващ погасителната вноска за месеца, в който е настъпило застрахователното събитие и остатъка от главницата по кредита; ползващо се лице – [фирма] /правоприемник на [фирма] – старо наименование [фирма]/.
Представена е Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от 11.12.2009г. до Застрахователна компания [фирма]. Претенцията е подписана от И. Г. Н. и Р. С. Н. като наследници на застрахованото лице Г. И. Н., починал на 01.11.2009г. С писмо, входирано в [фирма] /изпратено с копие до И. Г. Н./ с вх.№005-6/12.01.2010г., във връзка с отправената застрахователна претенция, Застрахователна компания [фирма] е изискала представяне на допълнителни документи. С Писмо, входирано в [фирма] /изпратено с копие до И. Г. Н./ с вх.№005-6/25.02.2010г., във връзка с отправената застрахователна претенция от страна на Застрахователна компания [фирма] е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Представено е Писмо /покана/ от [фирма] изх.№700-647/23.10.2018г., адресирана до И. Г. Н., с която го информират за сключения между банката и наследодателя му Г. И. Н. Договор за банков кредит от 23.01.2009г. и Анекс от 16.10.2009г., за дължимия остатък по кредита, като същият е поканен да погаси задължението на наследодателя си съобразно размера на наследствения си дял. От приложената Обратна разписка е видно, че поканата е получена на 25.10.2018г.
Представено е Писмо /покана/ от [фирма] изх.№700-648/23.10.2018г., адресирана до С. И. С., с която я информират за сключения между банката и наследодателя й Г. И. Н. Договор за банков кредит от 23.01.2009г. и Анекс от 16.10.2009г., за дължимия остатък по кредита, като същата е поканена да погаси задължението на наследодателя си съобразно размера на наследствения си дял. Липсват доказателства поканата да е връчена на адресата.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. И. Т.. Вещото лице е дало заключение, че на 23.01.2007г. по разплащателна сметка с титуляр Г. И. Н. е отпусната сума в размер на 30 450 лв. по Договор за банков кредит от 23.01.2007г.
За периода от датата на сключване на договора за кредит – 23.01.2007г. до датата на сключване на Анекса - 16.10.2009г. извършените плащания по кредита са в общ размер на 15 153.70 лв., с които от банката са погасени следните задължения по видове: главница – 3 833.37 лв.; договорна лихва – 11 074.65 лв.; наказателна лихва – 17.30 лв.; такса управление – 228.38 лв. Така към дата 16.10.2009г. /датата на сключване на Анекса/ падежиралата главница се равнява на 4 264.64 лв., от които са платени 3 833.37 лв., поради което непогасеният остатък възлиза на 431.29 лв. Към посочената дата падежиралата договорна лихва се равнява на 12 216.65 лв., от които са платени 11 022.66 лв., поради което непогасеният остатък е 1 188.99 лв. Дължимата сума за наказателна лихва е в размер на 33.23 лв., от които са платени 17.30 лв., поради което непогасеният остатък е 15.93 лв. Така размерът на дълга към 16.10.2009г. – датата на сключване на Анекс 1 възлиза на:
- 26 185.34 лв. – редовна главница;
-431.29 лв. – просрочена главница;
-1 188.99 лв. – просрочена лихва;
-15.93 лв. – наказателна лихва;
За периода от 06.10.2009г. до 05.12.2019г. вкл. по кредита не са постъпвали суми за погасяване на задълженията. От счетоводните книги на банката са отписани задължения за 24 183.35 лв. поради погасяване по давност, както следва:
-1 188.99 лв. – договорна лихва за периода 25.07.2009г. до 25.09.2009г.;
-15.93 лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2009г. до 16.10.2009г.;
-5 503.11 – главница за периода 05.05.2010г. до 05.12.2012г.;
-17 475.32 лв. – договорна лихва за периода 05.05.2010г. до 05.01.2015г.
След отписаните задължения по счетоводните книги на банката остават задължения за:
-редовно падежирала главница за периода от 05.01.2013г. до 05.01.2018г. в размер на 21 113.52 лв.
-просрочени редовни лихви за периода от 05.02.2015г. до 05.01.2018г. в размер на 3 290.74 лв.
Вещото лице е изчислило наказателната лихва за периода от 05.01.2013г. до 05.12.2019г. в размер на 14 848.22 лв. в Справка №8. Видно от таблицата наказателната лихва е изчислявана от 05.01.2013г., поради което съдът приема, че поради техническа грешка в обстоятелствената част е записано, че наказателната лихва в размер на 14 848.22 лв. е изчислена с начален момент 05.12.2016г.
На 09.06.2022г. по сметка на [фирма] е постъпила сума в общ размер от 17 550.78 лв. с наредител ЧСИ Б. В., с която са погасени следните задължения: съдебни разноски – 990.56 лв. и изискуема лихва /договорна и наказателна/ - 16 560.22 лв.
С допълнително заключение към съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е изчислило размера на наказателната лихва за периода от 25.10.2018г. до 05.12.2019г. в размер на 5 823 лв.
По делото служебно от съда е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача да се изготви вариант на изчисление на дължимите суми по договора за кредит за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, след като всички извършени като размер и дати погашения по кредита, и при съобразяване на отписаните от банката по давност вземания, бъдат отнесени спрямо първоначалния погасителен план по договора за кредит, т.е. при първоначално договорен лихвен процент от 14.5%, и при първоначално договорените падежи на отделните вноски по този план, без съобразяване на сключения анекс и предприетите с него изменения. При този вариант на изчисление, вещото лице е изчислило, че с извършените по договора за кредит плащания в общ размер от 15 153.70 лв., при съобразяване на задълженията по първоначалния погасителен план, с платената сума се погасяват: главница – 4 533.18 лв., договорна лихва – 10 392.14 лв., наказателна лихва – 0 лв., такса за управление – 228.38 лв. След извършените плащания остават непогасени:
- 25 916.82 лв. – главница за периода от 25.09.2009г. до 25.12.2016г. /от общ размер 30 450 лв. са погасени 4 533.18 лв./;
-16 652.05 лв. – договорна лихва за периода от 25.08.2009г. до 25.12.2016г. /от общ размер 27 044.19 лв. са погасени 10 392.14 лв./.
Отписаните от банката по давност задължения за главница са в размер на 8 439.69 лв. за периода от 25.09.2009г. до 25.12.2012г., поради което дължимата главница за периода от 05.01.2013г. до 25.12.2016г. /последна падежна дата по погасителен план/ се равнява на сумата от 17 477.13 лв.
Отписаните от банката по давност задължения за договорна лихва са в размер на 15 233.44 лв. за периода от 25.09.2009г. до 05.02.2015г., поради което дължимата договорна лихва за периода от 05.02.2015г. до 25.12.2016г. /последна падежна дата по погасителен план/ се равнява на сумата от 1 418.61 лв.
Вещото лице е изчисло размера на наказателната лихва /26.50%/ за периода от 05.01.2013г. до 25.12.2016г. /последна падежна дата по погасителен план/ в размер на 8 185.13 лв.; за периода от 05.01.2013г. до 04.12.2019г. – в размер на 21 789.74 лв.; за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. – в размер на 13 926.47 лв.
Размерът на законната лихва за забава /10%/ за периода от 05.01.2013г. до 04.12.2019г. е в размер на 8 238.58 лв.; за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. – в размер на 5 255.27 лв.
От заключението на допуснатата и назначена съдебна компютърно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Д. Д. С., се установява, че Договорът за банков кредит от 23.01.2007г. се състои от 6 страници, изписани с безсерифен шрифт Ariel, с големина 11 пункта. Текстът на Анекса от 16.10.2009г. е изписан с безсерифен шрифт Ariel, с големина 8 пункта.
За неиздължените суми по договора, кредиторът на 06.12.2019г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е издадена Заповед №11625/06.12.2019г. по ч.гр.д.№3300/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Между [фирма] като кредитор и Г. И. Н. като кредитополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение от сключен договор за банков кредит. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя. Крайният срок на договора е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Банката не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита респ. не твърди да е обявявала кредита за предсрочно изискуем, а претенцията й се основава на настъпил краен падеж на задълженията по договора.
Настоящият съдебен състав, съобразно задължението си служебно да следи за неравноправни клаузи в договори с потребител, намира, че клаузата на чл.4 от Договора за банков кредит от 23.01.2007г. има неравноправен характер по смисъла на чл.143, т.11 и т.13 от З., тъй като дава право на кредитора да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и му дава право да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, като окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.
По въпроса за действителността на клаузите в договор за банков кредит, които предвиждат възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент е формирана постоянна практика на ВКС, според която при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.143 и чл.144 от З., отчитайки и целта на закона, е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия /ОУ/; 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ /чл.144, ал.4 от З./, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва – ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“ съгласно чл.143 от З. /Решение №217 от 04.04.2019г. по т.д.№971/2018г. на ВКС/.
В настоящия случай, видно от клаузата на чл.4 от Договора, банката си е запазила правото едностранно да променя лихвата по кредита в частта за С., която участва при формирането на лихвения процент, без да са предвидени основания за това и без да е дадено право на кредитополучателя да се откаже от договора. Съобразно съдържанието на клаузата, промяната на базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценка на банката, без в договора да са посочени конкретни параметри на изменение във факторите, формиращи С. и с колко всеки един от тях участва при образуването на С., което налага евентуалното изменение на посочената компонента на лихвата. Липсва обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, поради което не може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга. Съответно създава се възможност за субективна преценка на кредитора, несъответстваща на изискването за добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за банков кредит, поради което е изпълнено общото изискване по чл.143 от З..
Клаузата е неравноправна, тъй като не е налице изключението по чл.144, ал.3, т.1 от З., предвиждащ неприложимост на разпоредбата на чл.143, т.11 и 13 по отношение на сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансова услуга. В договора не е описан методът и критериите за промяна на лихвения процент, още по-малко това е направено по ясен и недвусмислен начин. Единствената препратка в чл.4 е към дефиницията на понятието „Стойност на банковия ресурс“, поради което може да се предполага, че промяната на лихвения процент ще се извърши при промяна на един от компонентите на С. - лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ или законоустановените разходи на банката, в т. ч. за поддържане на З. и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчислявани текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при Банката“. Така описаните компоненти не са извън контрола на доставчика на финансовата услуга по смисъла на чл.144, ал.3, т.1 от З., защото е предвидено текущото им изчисляване от съответния отдел на банката. В съдебната практика се приема, че основният критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3, т.1 от З. е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 от З., тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени обаче дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерии за изключване общия принцип, въведен с чл.143, ал.1 от З., те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин. Липсата на уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за едностранна промяна на лихвения процент, а оттук и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до невъзможност да се обоснове „основателна причина“ по смисъла на чл.144, ал.2, т.1 от З. или външни фактори, които са „извън контрола на търговеца“ по смисъла на чл.144, ал.3, т.1 от З., следователно и прилагане на изключенията от потребителска защита /Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС/.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, банката е променяла едностранно лихвения процент на основание чл.4 от Договора за кредит, който до 05.01.2015г. неколкократно е бил увеличаван.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че нищожността на клаузата се санира със сключения впоследствие Анекс от 16.10.2009г., с който са предвидени условията, при които Комитета по управление на активите и пасивите на Банката може да променя размера на С.. Още повече, по делото няма данни Банката да е изпълнила задължението си по чл.4.2 и да е уведомявала кредитополучателя за извършените промени на лихвения процент и дължимите погасителни вноски.
Аналогични са съображенията за недействителност на клаузата на чл.4.5 от Договора за кредит, предвиждаща дължимо обезщетение за забава, чийто размер е равен на договорната лихва плюс надбавка в размер на 12 пункта. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при изчисляване на обезщетението за забава банката е прилагала лихвен процент, равен на приложимия за съответния период променлив договорен лихвен процент плюс надбавка от 12 пункта, поради което лихвата за забава също е варирала.
Нищожността на горепосочените клаузи, води до недействителност на сключения Анекс от 16.10.2009г., който има установителна част относно размера на дълга, определен въз основа на нищожните клаузи от Договора за кредит. В практиката на ВКС се приема, че допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл.366 ЗЗД /Решение №146/01.11.2017г. по т.д.№2615/2016г. на ВКС, I т.о./.
Предвид изложеното, съдът приема, че дължимите по договора суми следва да се изчислят съобразно първоначално приетия погасителен план към договора за кредит, при приложим лихвен процент в размер на 14.5% и съобразно падежите на отделните вноски по този план /Решение №198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г., I т. о., ТК/. Поради това при определяне размера на дължимите суми по договора за кредит следва да се съобрази допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което е изготвило вариант на изчисление, при който дължимите суми за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, са изчислени след като всички извършени като размер и дати погашения по кредита, и при съобразяване на отписаните от банката по давност вземания, са отнесени спрямо първоначалния погасителен план по договора за кредит, т.е. при първоначално договорен лихвен процент от 14.5%, и при първоначално договорените падежи на отделните вноски по този план, без съобразяване на сключения анекс и предприетите с него изменения.
Първоначалният погасителен план по договора за кредит е приложен на л.198 от делото, както и в Справка №2 към допълнителното заключение. От експертното заключение /Справка №8/ се установява, че от общия размер на дължимата главница от 30 450 лв. са погасени чрез плащане – 4 533.18 лв. и са отписани служебно от банката като погасени по давност – 8 439.69 лв. за периода от 25.09.2009г. до 25.12.2012г., поради което непогасеният остатък от главницата за периода от 05.01.2013г. до 25.12.2016г. /последна падежна дата по погасителен план/ се равнява на сумата от 17 477.13 лв. От общия размер на дължимата договорна лихва от 27 044.19 лв. са погасени чрез плащане – 10 392.14 лв. и са отписани служебно от банката като погасени по давност – 15 233.44 лв. за периода от 25.09.2009г. до 05.02.2015г., поради което дължимата непогасена договорна лихва за периода от 05.02.2015г. до 25.12.2016г. /последна падежна дата по погасителен план/ се равнява на сумата от 1 418.61 лв.
По възражението за изтекла погасителна давност по отношение на главница/договорна лихва:
По въпроса от кога тече давностният срок за главницата и/или възнаградителните лихви съгласно чл.114 от ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, е налице противоречива съдебна практика, за което е образувано тълкувателно дело №3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав възприема практиката, според която началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съобразявайки крайния срок на договора за кредит, съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /06.12.2019г./ давността не е изтекла.
Предвид изложеното, наследникът ответницата С. И. С. дължи изискуема главница в размер на 17 477.13 лв., от които 3/4 ид.ч в размер на 13 107.85 лв. дължи в качеството на единствен законен наследник на И. Г. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./, починал в хода на настоящото производство; и 1/4 ид.ч. в размер на 4 369.28 лв. дължи в качеството на наследник на Рая С. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./, и по-конкретно: И. Г. Н. е получил 1/2 ид.ч. от наследството на Г. И. Н. на основание чл.6 от ЗН, като баща на починалия длъжник. Другата 1/2 ид.ч. от наследството на Г. И. Н. е придобита след смъртта му от неговата майка Р. С. Н.. Последната е починала на 16.01.2016г. и е оставила за свои наследници И. Г. Н. и С. И. С. – нейни съпруг и дъщеря, които наследяват при равни квоти на основание чл.9 от ЗН. И. Г. Н. е починал на 31.08.2021г. и е оставил за свой единствен наследник- дъщеря си С. И. С. /чл.5 от ЗН/. Съобразно посочените квоти, от общо дължимата договорна лихва в размер на 1418.61 лв. С. И. С. дължи 3/4 ид.ч. – равняващи се на 1063.96 лв. в качеството на единствен законен наследник на И. Г. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./, починал в хода на настоящото производство; и 1/4 ид.ч. в размер на 354.65 лв. дължи в качеството на наследник на Р. С. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./.
По отношение на обезщетението за забава:
Както беше посочено, клаузите на чл.4.5 от Договора за кредит и чл.9 от Анекса от 16.10.2009г. са нищожни като неравноправни, тъй като приложимият лихвен процент на обезщетението за забава включва променлива компонента, доколкото е образуван от размера на променливата договорна лихва и фиксирана наказателна надбавка. Отделно от това, съдът счита, че клаузата противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за потребителския кредит /обн., ДВ, бр.53 от 30.06.2006г., в сила от 1.10.2006г., отм., бр.18 от 5.03.2010г./, действал към момента сключването на договора за кредит. Съгласно тази разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Касае се за императивно правило, от което страните не могат да се отклонят. Доколкото е налице противоречие на клаузата за наказателна лихва с разпоредбата на чл.19, ал.2 от З. /отм./, тази клауза на договора е нищожна съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД. По аргумент от чл.26, ал.4 от ЗЗД уговорките в тази част се заместват от повелителното правило на чл.19, ал.2 от З. /отм./, поради което за периода на забава кредитополучателят дължи обезщетение, чийто размер следва да бъде изчислен съобразно размера на законната лихва.
Ответната страна е направила възражение за погасяване на претендираното обезщетение за забава по давност. Последното се погасява с изтичането на тригодишната давност, според чл.111, б.“в“, предл. второ от ЗЗД. То има самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или с периодично изпълнение. Затова при своевременно направено от длъжника в съответствие с императивното правило на чл.120 от ЗЗД защитно възражение за изтекла специална погасителна давност, както в случая, приложение намира кратката погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД /Решение №130 от 15.04.2020г. на ВКС по т.д.№1829/2018г., I т. о., ТК/. Предвид изложеното погасено по давност се явява претендираното обезщетение за забава за периода от 05.01.2013г. до 05.12.2016г. Съгласно заключението на вещото лице по изгответната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза размерът на законната лихва за забава /10%/ за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. /датата, предхождаща подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ – е в размер на 5 255.27 лв., от които 3/4 ид.ч. в размер на 3 941.46 лв. С. И. С. дължи в качеството на единствен законен наследник на И. Г. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./, починал в хода на настоящото производство; и 1/4 ид.ч. в размер на 1 313.81 лв. дължи в качеството на наследник на Р. С. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./.
По възражението за недължимост на обезщетение за забава на основание чл.84, ал.1, изр. посл. от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ГПК, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата, но от това не следва, че до изпадането им в забава задължението им не е съществувало. Целта на предвидената в чл.84, ал.1, изр.2 от ЗЗД покана е наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор за кредит – и уговорения между банката и кредитополучателя падеж на дължимите вноски по кредита. При уговорено разсрочено плащане на предоставената по договора за кредит сума на определени погасителни вноски, при посочен падеж на всяка вноска и краен срок за издължаване на сумата по кредита, не може да се приеме, че след изтичане на 7 дни от поканата наследниците изпадат в забава за връщане на цялата част от неиздължения кредит, нито че за всяка отделна вноска трябва да бъде изпращана покана на наследниците. Договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. Поради това предвидената в разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.2 от ЗЗД покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи /Решение №63/29.07.2019г. по т.д.№1528/2018г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай по делото се установи, че наследниците И. Г. Н. и Р. С. Н. са знаели за договора за кредит и задълженията на своя наследодател Г. И. Н.. Последното следва от Представената по делото Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от 11.12.2009г., подписана от тях, с която е поискано застрахователят да заплати на Банката-кредитор /ползващо се лице/ дълга на техния наследодател.
Предвид изложеното, съдът приема, че наследникът И. Г. Н. за периода на забава от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. дължи обезщетение за забава съобразно наследствената си квота от наследството на Г. И. Н. – 1/2 ид.ч. на основание чл.6 от ЗН като баща на починалия длъжник, и 1/4 ид.ч. преминала по наследство от съпругата му Р. С. Н. на основание чл.9 от ЗН. Дължимото обезщетение за забава за горепосочения период и съобразно наследствения дял от 3/4 ид.ч., се равнява на сумата от 3 941.46 лв., както беше посочено по-горе. Това задължение е било възникнало и съществуващо към датата на смъртта на И. Г. Н., починал на 31.08.2021г., поради което след смъртта му е преминало върху неговия единствен наследник - дъщеря му С. С. /чл.5 от ЗН/, конституирана в хода на производството на мястото на починалия ответник И. Г. Н..
След смъртта на Рая С. Н., починала на 16.01.2016г., 1/4 от наследството на кредитополучателя Г. И. Н. е наследено от дъщеря й С. И. С.. По делото няма данни С.С. като наследник на Р.Н. /наследник на Г. Н./ да е била уведомена от банката за дълга на нейния наследодател, поради което за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. /т.е. за периода преди подаване на заявлението/ същата не отговаря на забава върху неизплатените вноски съобразно дела си от наследството. Поради това от общо дължимата непогасена по давност лихва за забава за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. в размер на 5 255.27 лв., дължими от ответницата са 3/4 ид.ч. в размер на 3 941.46 лв., като наследствен дълг от И. Г. Н., починал в хода на настоящото производство; но недължими са 1/4 ид.ч. или 1 313.81 лв. в качеството на наследник на Рая С. Н.. По изложените мотиви С. С. дължи законна лихва върху главницата от датата, на която е узнала за дълга на своя наследодател, а не от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – в случая е видно, че към дата 21.09.2020г., на която по пощата е изпратено възражението по чл.414 от ГПК, същата вече е знаела за задълженията, макар поканата за доброволно изпълнение да е връчена на по-късна дата, поради което и от тази дата следва да се присъди законна лихва.
По възражението за приемане на наследството по опис съгласно чл.61 от ЗН:
Съгласно чл.60, ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които е обременено, съобразно дяловете, които получават. По силата на чл.60, ал.2 от ЗН наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
Наследственият дял от 3/4 ид.ч. на наследника И. Г. Н. е образуван както следва: 1/2 ид.ч. по наследство от кредитополучателя Г. И. Н. и 1/4 ид.ч. по наследство от Р. С. Н.. Общият размер от 3/4 ид.ч. от дължимите суми включва - неиздължената главница по договора за кредит в размер на 13 107.85 лв., договорна лихва в размер на 1063.96 лв. и обезщетение за забава за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. в размер на 3941.46 лв., или общо 18 113.27 лв. Както беше посочено вече, 1/2 ид.ч. от общия размер на дълга е придобита от наследника И. Г. Н. в качеството му на пряк наследник /баща/ на кредитополучателя Г. И. Н.. По делото липсват данни наследника И. Г. Н. да е приел по опис наследството, останало от сина му Г. И. Н.. Останалата 1/4 ид.ч. от общия размер на дълга, равняваща се общо на 6037.75 лв. се дължи от наследника И. Г. Н. в качеството му наследник на Р. С. Н.. Действително по делото се установява, че с Решение №7947/18.10.2016г. по ч.гр.д.№797/2016г. на Районен съд-Благоевград е допуснато приемане на основание чл.61, ал.1 от ЗН по опис от страна на И. Г. Н. на наследството, останало след смъртта на наследодателката му Р. С. Н., починала на 16.01.2016г., като стойността на полученото наследствено имущество се равнява на 18 768 лв. Очевидно е в този случай, че дългът, който И. Г. Н. е придобил по наследство от Р. С. Н., е много по-малък по размер от придобития актив.
По изложените мотиви съдът приема, че наследникът И. Г. Н. е придобил по наследство 3/4 ид.ч. от неиздължената главница по договора за кредит, в размер на 13 107.85 лв., договорна лихва в размер на 1063.96 лв. и обезщетение за забава за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. в размер на 3941.46 лв.
Както вече беше посочено, тези негови задължения, възникнали и съществуващи към датата на смъртта му на 31.08.2021г., са преминали по силата на наследствено правоприемство върху неговия единствен наследник - дъщеря му С. И. С., конституирана в хода на производството на мястото на починалия ответник И. Г. Н.. Действително по делото се установява, че с Решение №300/01.12.2021г. по ч.гр.д.№2675/2021г. на Районен съд-Благоевград е допуснато приемане на основание чл.61, ал.1 от ЗН по опис от страна на С. И. С. на наследството, останало след смъртта на наследодателя й И. Г. Н., починал на 31.08.2021г., като стойността на полученото наследствено имущество се равнява на 63 156.44 лв. Очевидно е в този случай, че дългът, който С. И. С. е придобила по наследство от И. Г. Н. е много по-малък по размер от придобития актив на наследството.
От неиздължените по договора за кредит главница в размер на 17 477.13 лв. и договорна лихва в размер на 1418.61 лв., 1/4 ид.ч. съответно в размери от 4 369.28 лв. главница и 354.65 лв. договорна лихва, се дължи от С. И. С. в качеството й на наследник на Р. С. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./.
Действително по делото се установява, че с Решение №7947/18.10.2016г. по ч.гр.д.№797/2016г. на Районен съд-Благоевград е допуснато приемане на основание чл.61, ал.1 от ЗН по опис от страна на С. И. С. на наследството, останало след смъртта на наследодателката й Р. С. Н., починала на 16.01.2016г., като стойността на полученото наследствено имущество се равнява на 18 768 лв. Очевидно е в този случай, че дългът, който С. И. С. е придобила по наследство от Р. С. Н. е много по-малък по размер от придобития актив.
Към датата на сключване на Договора за кредит - 23.01.2007г. е бил в сила отм. З., който не е поставял законово ограничение за размера на шрифта на договора. Ето защо, обстоятелството, че договорът е изписан на шрифт по-малък от 12, не води до недействителност на същия.
Извършените в хода на образуваното изпълнително производсто вследствие на принудителното изпълнение плащания, не следва да бъдат съобразявани от съда при определяне на размера на дължимите суми. В този смисъл е т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в производството по чл.422 ГПК, респ. чл.415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Предвид гореизложените правни изводи и съобразявайки заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че ответницата С. И. С. дължи:
- изискуема главница в размер на 17 477.13 лв. за периода от 05.01.2013г. до 25.12.2016г., от които 3/4 ид.ч. в размер на 13 107.87 лв. дължи в качеството на единствено законен наследник на И. Г. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./, починал в хода на настоящото производство; и 1/4 ид.ч. в размер на 4 369.28 лв. дължи в качеството на наследник на Р. С. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./, ведно със законната лихва върху главницата от 21.09.2020г. /най-ранната дата, на която може да се счита, че е знаела за дълга/ до окончателното плащане.
-договорна лихва в размер на 1418.61 лв. за периода от 05.02.2015г. до 25.12.2016г., от които 3/4 ид.ч. в размер на 1063.96 лв. дължи в качеството на единствено законен наследник на И. Г. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./, починал в хода на настоящото производство; и 1/4 ид.ч. в размер на 354.65 лв. дължи в качеството на наследник на Р. С. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./;
-наказателна лихва за забава /равняваща се на законната лихва/ в размер на 3 941.46 лв. за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г. в качеството на единствено законен наследник на И. Г. Н. /наследник на кредитополучателя Г. И. Н./, представляваща 3/4 ид.ч. от общия размер на лихвата за забава от 5255.27 лв. за посочения период.
По отношение на евентуалния осъдителен иск:
С исковата молба наред с установителния иск по чл.422 от ГПК ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителни искове за сумите, предмет на претенцията по установителния иск.
Допустимо е установителният иск да се съедини при условията на евентуалност с осъдителен иск, когато със същия се въвежда друго основание, от което произтича вземането - различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай с осъдителния иск не е въведено друго основание - той е основан отново на договора за кредит, от който произтича и вземането по установителния иск, като е налице пълно припокриване на предмета на двата иска. Поради това съединяването на исковете е недопустимо. В този смисъл е Решение №135/26.09.2018г. по т.д.№230/2017г. на ВКС, II т.о., в което е прието още, че частичното уважаване на установителния иск е процесуална пречка за произнасяне по осъдителния иск, предявен като евентуален с исковата молба. С оглед изхода на спора по установителния иск съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск и следва да го остави без разглеждане.
По разноските:
Ищецът е направил следните разноски в исковото производсто – държавна такса – 779.52 лв.; първоначална съдебно-счетоводна експетиза – 500 лв.; допълнителна съдебно-счетоводна експетиза – 150 лв. /останал е дължим и неплатен остатък от 150 лв./, или общо – 1429.52 лв. От тях съразмерно с уважения размер на исковете следва да се присъдят 831.70 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер на 790.57 лв., от които по съразмерност се следват 459.95 лв.
Ответникът е направил следните разноски в исковото производство – 150 лв. + 408.40 лв. за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза; 300 лв. за почеркова експертиза; 150 лв. за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и 2500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, или общо 3 508.40 лв. От тях съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъдят 1 467.20 лв.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, че Слава И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“Х. Д., дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], п.к.., район Т., б..“В. /правоприемник на [фирма], ЕИК[ЕИК]/ следните суми, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №11625/06.12.2019г. по ч.гр.д.№3300/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград:
-изискуема главница в размер на 17 477.13 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща редовно падежирали главници за периода от 05.01.2013г. до 25.12.2016г. по Договор за банков кредит от 23.01.2007г.;
-изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 1 418.61 лв. /хиляда четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки/, за периода от 05.02.2015г. до 25.12.2016г.;
-изискуема наказателна лихва за забава /равняваща се на законната лихва/ в размер на 3 941.46 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ за периода от 05.12.2016г. до 05.12.2019г.,
-ведно със законната лихва за забава за периода от 21.09.2020г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за претендираната главница над уважения размер от 17 477.13 лв. до пълния предявен размер от 21 113.52 лв.; за претендираната редовна възнаградителна лихва над уважения размер от 1 418.61 лв. до пълния предявен размер от 3 290.74 лв. и за периода от 25.12.2016г. до 04.01.2018г.; за претендираната наказателна лихва над уважения размер от 3 941.46 лв. до пълния предявен размер от 14 848.22 лв. и за периода от 05.01.2013г. до 05.12.2016г.; за претендираната законна лихва за периода от 06.12.2019г. до 21.09.2020г.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“Х......, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], п.к.., р-н Т., бул.“В...“ №., сумата от 831.70 лв. /осемстотин тридесет и един лева и седемдесет стотинки/ за разноски в исковото производство и сумата от 459.95 лв. /четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ за разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], п.к.1463, р-н Т., б.“В.... да заплати на С. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“Х. Д. сумата от 1 467.20 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ за разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: