и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Делото е по реда на чл.61 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. Д. от [населено място], с против електронен фиш серия К № 0675393, с който на Д. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 150.00лв., във връзка с нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение , свързано с неяснота на фактическото описание на нарушението, както и издаването на електронен фиш при присъствие на контролни органи към момента на установяване на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за това лице, при неконстатирано просрочие.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на видеоклип от мобилна система за видео наблюдение с автоматизирано техническо средство, без дата на издаване на фиша, със серия на документа К №0675393 и отразен издател-ОД на МВР-Б.. Във фиша е посочено също, че на 23.08.2013 г. в 13.33 часа на ПП-1 Е-79 км.364, при ограничение въведено с ПЗ В-26 в посока Б.-С., срещу бензиностанция"Л." , при ограничение на скоростта от 60 км.ч., с МПС “Мерцедес Е 290Д", с рег. [рег.номер на МПС] е извършено нарушение за скорост №3436, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №561, като посоченият автомобил е развил скорост от 95 км/час с превишение на скоростта от 35 км/час от допустимата такава. Във фиша е посочено също така, че собственик на автомобила е жалбоподателя Д. Д. , който е извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена санкция "Глоба" в размер на 150.00лв. Към електронния фиш е представен снимков материал с дата и час на заснемане 23.08.2013 г. 13.44 часа, в който са посочени същите данни за дата и място на нарушението и параметри на ограничението и констатирана скорост на автомобил със стационарна система за видеоконтрол на пътя. Различна е измерената скорост на автомобила, която в снимката е посочена -98 км/ч, поради въведен толеранс заради технически възможни отклонения на скоростомера в системата за видеонаблюдение от 3%. Поради тази причина и скоростта на автомобила, заснет на снимката е отразена за процесното място като 95 км/час. В клипа материализиран върху хартиен носител се вижда марката на заснетия автомобил, като при приближаване на заснетият автомобил на втора минимизирана снимка, се вижда и отразеният в електронния фиш регистрационен номер на автомобила.
Според приложената по делото разписка, електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 04.11.2013 г. лично и срещу подпис. По делото е представено и писмо на Началник Сектор ПП- Б./л.1/, според което, лицето установило нарушението е св.М., на длъжност младши автоконтрольор при Пътна полиция към ОДМВР-Б., с права за издаване на такива документи съгласно нарочна заповед на Министъра на МВР от 2012г.
При разпита на св.М. се установи, че същият работи в специализирано звено към ОДМВР, където е обучен за издаване на електронни фишове и работа със стационарна установка за контрол на пътя.Отразеното във фиша нарушение е констатирано именно на база заснетият снимков материал от мобилната радарна установка за видеоконтрол на пътя, като се задейства автоматично при превишение на скоростта от управляван автомобил , макар и в присъствието на полицейски служители.
По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 относно мобилната система за видео контрол на нарушенията на правилата за движение “ TFR1-M”, от което се установява, че това техническо средство е одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на скорост при управление на МПС към 24.02.2010 г. и е със срок на валидност до 24.02.2020 г.
По делото е представена Заповед на Министъра на МВР от 28.08.2012г., с която са определени категориите лица и служители на ОДМВР, на които е делегирана компетентност за издаване на електронни фишове при нарушения по ЗДвП и сред тях е длъжността на св.М../ Приложен е и регистър на МПС, от който се установява, че собственик на заснетият в снимковият материал към фиша автомобил е именно процесният жалбоподател .
С Протокол за проверка от 21.03.2014г. се удостоверява, че процесната радарна установка, включена в системата за мобилен видоеконтрол на пътя е преминала през технически тест за годност към тази дата е технически изправна.
При така установените фактически дадености на база ангажираният по делото доказателствен материал и като съобрази мотивите към ТР №1/20014г. на ВАС, съдът намира, че възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на атакуваният електронен фиш е основателно.
Действително, както и ВАС е посочил в своето ТР№1/2014г. , по аргумент от пар.6 от ЗДвП, електронният фиш е волеизявление, което предполага издаването му от субект с възможност за изразяване на воля, но от друга страна този съд приема, че такъв изразител може да бъде и структурата ОДМВР, без конкретно персонифициране на нейният представител при издаване на електронни фишове по чл.189, ал.4 от същият закон .
При това положение и доколкото отразеното в електронния фиш напълно кореспондира като дата, място и начин на извършване на нарушението с тези детайли така както са отразени в приложената към фиша видеоклип от мобилната система за видеоконтрол на пътя, съдът намира, че атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с процедурата и процесуалните изисквания за реквизити за такъв акт по чл.189 от ЗДвП и не е допуснато закононарушение, в каквато насока са неоснователните възражения на защитата.
Независимо от горното, доколкото по делото не е спорно, че процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 24.11.2013г., а твърдяното нарушение е заснето и установено към 23.08.2013г. при направена справка за собственика на процесният автомобил и приложена такава към преписката без конкретизирана дата, съдът приема че в казуса е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.34 от ЗАНН, чието приложение не може да се дерогира и изключи по отношение на сроковете, в които може и следва да се издава санкциониращ административен акт, какъвто е електронния фиш . Съгласно тази разпоредба на ЗАНН, АУАН се издава при известен извършител до 3 месеца от датата на установяване на нарушението. В случая въобще липсва дата на издаване на електронния фиш, а неговото връчване е осъществено повече от 3 месеца след заснемането и установяването му от мобилната система за видеоконтрол при служебна възможност на контролните органи за незабавна справка в регистъра за собственост на МПС и извършителя на евентуалното деяние . Липсата на дата на издаване на електронния фиш и липсата на дата на установяване на нарушителя, според съда накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не може да разбере дали при издаването на атакуваният санкциониращ го акт и вменяващ му нарушение такъв, е спазена императивната разпоредба на чл.34 от ЗАНН, съдържаща преклузивни срокове за започване и провеждане на процедура по административно санкциониране заради извършено нарушение .
Не на последно място, безспорно установено по делото е, че електронният фиш е издаден на база на заснемане с мобилна система за видеоконтрол на пътя, което заснемане на съда вече е служебно известно, че се извършва в присъствието на полицейски служители на КАТ"ПП"-Б., а в такава хипотеза съгласно мотивите на ТР№1/2014г. на ВАС е процесуално недопустимо издаването на електронен фиш за неприсъствено констатиране на нарушение и подобно деяние може да се установява и съответно санкционира по общият ред на ЗАНН и ЗДвП с издаването на АУАН и НП.
При преценката по същество на жалбата, съдът констатира, че в рамките на процеса не се доказа по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Санкционният орган доказа, че използваният радар към мобилната установка за видеоконтрол на пътя е в срок на техническа годност и изправност, но не доказа, че действието на тази система за видеоконтрол е в обхвата на действие именно на ограничителният пътен знак В-26, разположен района на Е-79 км.364 срещу бензиностанция “ШЕЛ”-Б. в посока към [населено място], [община], респ. че жалбоподателят въобще е имал задължение да се съобрази с такова ограничение за скорост , а неизпълнението на това задължение да обоснове извода за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП/ в тази насока е решение на БлАС №1352/28.06.2013г. по кнахд.№441/2013г. /
Наред с това, отново при съобразяване и на мотивите към ТР №1/2014г. на ОС на ВАС, съдът констатира, че при извършеното заснемане на твърдяното нарушение с радарната мобилна установка за видеоконтрол на пътя , санкционният орган не е спазил императивната разпоредба на чл. 165, ал.2 т.7 от ЗДвП и не доказа, че е обозначил непосредствено преди мястото, на което е била ситуирана процесната стационарна видео-радарна установка, извършваното видео наблюдение на пътя, каквото е изискването на цитираният нормативен текст, след като контролът по спазването на правилата за движение в наблюдаваният пътен участък може и следва да се извърши чрез видео наблюдение само в рамките на обхвата на средствата за видео наблюдение. По този начин водача на автомобила е лишен от правото да разбере дали и доколко процесното видео наблюдение е било именно в изпълнение на правилата по визираният нормативен текст и е коректно такова, а не резултат от така нар."доплеров ефект" при използването на скоростомер извън обхвата на надеждно отчитане по инструкциите за тяхната употреба. При тези съображения е отчел като незаконосъобразни и отменял електронни фишове само на това основание и БлАС / решение №1381/12.07.2013г. по кнахд№500/2013г. /
При тези изложени доводи и по съществото на спора, съдът приема, че издаденият електронен фиш , с който е наложена санкция на жалбоподателя за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е незаконосъобразен, защото от една страна не се доказа извършването на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, а от друга страна поради нарушение на императивните изисквания за използване на видеонаблюдение за установяване на такова нарушение по чл. 165, ал.2 т.7 от същият закон . Ето защо електронният фиш и следва да се отмени в неговата цялост както на посочените процесуални, така и на отразените материални основания за порочност .
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К №0675393, издаден от ОД на МВР-Б., с който на Д. А. Д. от [населено място], с адрес:[жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес: [населено място], ул."П."№6, адвокатска кантора на адв.А., е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 150.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен сьд в 14- дневен срок от обявяването му на страните .

РАЙОНЕН СЪДИЯ: