и за да се произнесе, взе предвид следното :
Образувано е по искова молба от П. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: Б., ул. „***” № , ет. , против [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."***" № , представляван от Р. Б. Я..
Предявен е положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по ч.гр.д. № 196/2021 г по описа на БРС до окончателното плащане на сумата, която сума произтича от Запис на заповед от 30.12.2011 г., с падеж на паричното вземане на 30.06.2018 год. и място на плащане - Б., ул. „***” № .
Твърди се от ищеца, че е подал срещу ответника [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 196/2021 г по описа на БРС по реда на чл. 417 ГПК, с искане за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ по запис на заповед от 30.12.2011 г. Твърди се, че от длъжника е постъпило възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което на 10.03.2021 г. на ищеца е било указано, че в едномесечен срок от получаването на съобщението следва да предявя иск за установяване на вземането си. Предвид това ищецът обосновава правния си интерес от подаване на установителния иск. Твърди се от ищеца, че със запис на заповед от 30.12.2011 год. ответният [фирма] се е задължил да му заплати сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/. Твърди се, че Записът на заповед е с падеж на паричното вземане на 30.06.2018 год. и място на плащане - ул. „***” № . Независимо от настъпилият падеж се твърди, че до момента дължимата се по същия сума не му е заплатена от ЕТ - длъжник, което налага събирането и по съдебен път. Предвид горното се обосновава предявяване на иска и неговата основателност.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и писмените приложения към са връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Сочи се, че според оригинал на запис на заповед, който се намира в материалите по ч.гр.д. № 196/2021г. по описа на РС - Благоевград, се установява, че негов издател е ищецът П. Г., от една страна като прокурист на собствения на ответника [фирма] в полза на физическото лице П. Г. Г., като се твърди, че на практика ищецът Г. е договарял сам със себе си, издавайки процесната заповед и то за сумата от 10 000 лева. Изтъква се, че с ищеца П. Г. Г. ответната страна е била в брак до 2017г., когато с решение № 4405/29.05.2017г., постановено по гр. д.№ 566/2017г. БРС бракът е бил прекратен .Сочи се, че през време на брака на страните ответникът е имал ЕТ, регистриран с наименование [фирма] с посочен предмет на дейност. Сочи се, че от брака им страните имат родени две деца, като поради заболяване на едното през 2008г. наложило майката да остане да се грижи за детето, и на това основание взели решение П. Г. да стане прокурист на едноличният търговец, за да не се спира работата с цел финансово осигуряване на семейството. Посочва се, че със заявление по образец Б1 с вх. № 20080915095414 било в писано в Търговския регистър по партидата на търговеца [фирма] П. Г. Г. като прокурист. За целта бил вписан и подписаният от страните с нотариална заверка на подписите им от 02.08.2008г. договор за търговски управител /прокурист/, като се твърди, че съгласно този договор и предвид семейната им обвързаност и липса на каквито и да било користни цели по това време П. Г. приел да управлява търговеца на ответника като прокурист без възнаграждение /арг. чл.1 от договора/. Съгласно договора за управление се твърди, че Г., имал ясно разписани права като прокурист, посочени в чл.3 от него, съобразно обичайната дейност на търговеца. Посочва се, че съгласно чл.8 от подписания помежду им договор за управление /прокурист/ от 02.08.2004г. прокуристът е длъжен да не извършва търговски сделки за своя или за чужда сметка. Предвидено е и изключение на това правило в ал.2, даващо право на такива сделки в полза на прокуриста, но само със съгласието на търговеца. След развода се сочи, че е поискано заличаване на ищеца В ТР като прокурист на собствения на ответника ЕТ.
Ответната страна оспорва да е била уведомявана от прокуриста и след това, дори след развода, че е издадена запис на заповед, като твърди, че не е била уведомявана за задълженията по тях, както и от счетоводството на ЕТ. Сочи се, че между страните отношенията се влошили и по повод спорове относно участие като съдружие в общо търговско дружество [фирма], за което се твърди, че са налице висящи съдебни производства. Сочи се, че и при тези производства ищецът не е уведомил за наличие на процесното задължение, за което ответната страна сочи, че е разбрала от ЧСИ Д. едва през 02.2021г. с връчване на П.. Ответната страна оспорва да е била уведомявана за такова задължение, както и че е знаела за съществуването на процесния запис на заповед, като твърди, че не е давала съгласие за задължението, което е поел от името на едноличният й търговец П. Г. като негов прокурист. Посочва се, че такъв документ липсва в книгите на търговеца, липсва в счетоводството на търговеца, както не е осчетоводяван като задължение към Г., ето защо е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение на това основание.
Твърди се в отговора на исковата молба, че в законоустановения срок и след като ответницата е разбрала, че ищеца претендира вземане по процесната запис на заповед е възразила срещу нея по надлежния за това ред по ч. гр. д. № 196/21г. по описа на БРС. Сочи се, че такова задължение в размера на посочената в представения запис на заповед не е отразявано в ГФО, не е осчетоводявано и никой не знае за него. Твърди се, че между страните няма сключени търговски сделки, договори или договорни отношения, които да са били осчетоводени при ответника - търговец и които да са били свързани с предоставени стоки, извършени услуги, заеми или други активи. В счетоводството на ответника няма счетоводни записвания, свързани с представения запис на заповед, визираните в него суми и не съществува осчетоводено вземане, нито задължение в размер на 10 000 лв. към ищеца П. Г..
Съгласно императивната норма на чл. 26, ал.2 от ТЗ, за поемане на менителнични задължения, каквото е и издаването на запис на заповед, от търговски пълномощник/прокурист се изисква изрично упълномощаване. В тази връзка се оспорва, че при издаването на записа на заповед ищецът като прокурист е имал такова изрично писмено упълномощаване за издаването на записа. Изтъква се, че такова упълномощаване не възниква от договора с нот. заверка на подписите от 02.08.2004г., с който ищецът е определен за прокурист на ЕТ. Ответникът се позовава на чл. 8 от този договор, според който ищецът е поел задължение да не извършва търговски сделки за своя или чужда сметка в пределите на търговското управление без съгласието на търговеца. При анализа на съдържанието на договора за управление /прокурист/ се твърди, че липсва изрично упълномощаване за поемане на менителнични задължения. В тази връзка се обосновават подробни доводи за липса на представителна власт на ищеца за издаване на процесния запис на заповед, в качеството му на прокурист на ЕТ. Обосновава се тезата, че издаването на записи на заповед не включва понятието осъществяване на „обичайна дейност на търговеца” по см. на чл. 646, ал. 5 ТЗ,
От ответника се оспорва, че процесната запис на заповед е бил потвърден от собственика на едноличния търговец Р. Я. при условията на чл. 301 от ТЗ, а веднага след узнаването е възразил. Сочи се, че в исковата молба липсвало посочване от ищеца какъв вид каузално правоотношение е обезпечено с издаването му. Независимо от абстрактния характер на този вид сделки се изтъкват подробни доводи и се оспорва, че записа обезпечава каквото и да било каузално, материално правоотношение между ЕТ и ищеца. Предвид фактът, че подписите както на издателя, така и на поемателя са на едно и също физическо лице, се сочи, че прави ценната книга нередовна от външна страна, тъй като управителят е действал („договарял” по смисъла на чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) в своя полза, т.е. твърди се т. нар. „договаряне сам със себе си” по чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД уреждащ правна забрана представителят на един правен субект да договаря от името на представлявания лично със себе си). Твърди се, че записа на заповед е нищожен като едностранна правна сделка, поради сключването й в противоречи ес императивните норми на чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По изложените съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат Б., която поддържа депозираната искова молба. Ангажират се доказателства. По същество на делото се иска уважаване на предявения иск, като основателен. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника, редовно призован не се явява, чрез редовно упълномощен процесуален представител - адвокат Р. поддържа подадения писмен отговор, ангажира доказателства. По същество изразява становище за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи :
От приложеното ч. гр. д. № 196/2021 г. по описа на РС-Благоевград се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. № 90450/28.01.2021г., за вземането, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 90753/29.01.2021г., с която е разпоредено длъжникът едноличният търговец Р. Б. Я., осъществяващ стопанска дейност с фирмата [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „**” да заплати на кредитора П. Г. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „***” № , ет., чрез пълномощника си адв. А. Б. следните суми: - 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - главница по Запис на заповед от 30.12.2011г., издаден от едноличния търговец Р. Б. Я., осъществяващ стопанска дейност с фирмата [фирма], в полза на П. Г. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2021г. до окончателното погасяване; - 580,00 лв. /петстотин и осемдесет лева/ - представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, и 200 лв. /двеста лева/ - дължима и платена държавна такса по делото.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК 15.02.2021г. длъжникът е подал възражение срещу издадената заповедта за незабавно изпълнение. Съдът с Определение № 905492/14.09.2021г. е спрял на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, принудителното изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 91546 от 22.02.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 196/2021г. по описа на Районен съд - [населено място] и е указал на заявителя да предяви установителен иск, като съобщението е връчено на 10.03.2021г. видно от данните по заповедното производство в срока по чл. 415 ГПК заявителят и ищец в настоящото производство на 12.04.2021г. е предявил иск по чл. 422 ГПК.
Видно от представения в заповедното производство оригинал на запис на заповед с дата на издаване 30.12.2011г. и място на издаване [населено място], ул. „***“ № П. Г. Г., в качеството си на представляващ /прокурист/ на [фирма], със седалище : [населено място], ул. „***“ № , ЕИК[ЕИК] - ответник в производството, в качеството си на издател на записа на заповед се е задължил безусловно и неотменимо, да плати на П. Г. Г., ЕГН [ЕГН], сумата от 10 000 лв., с посочен падеж на плащане 30.06.2018 г. с място на плащане в [населено място], ул. „***“ № .
По делото от страна на ответника е представен Договор за търговски управител /прокурист/, сключен на дата 02.08.2004 година между [фирма] и П. Г. Г.. Видно от същия е, че в него са уговорени правата и задълженията, както на прокуриста, така и на търговеца. Съгласно чл. 15 договорът е сключен без срок, за неопределено време, а съгласно чл. 16 – договорът се прекратява при прекратяване на упълномощаването на прокуриста. Договорът е с нотариална заверка на подписите на 02.08.2004 година.
Видно от представеното към отговора на исковата молба Решение № 4405/2.05.2017 година, постановено по гражданско дело № 566/2017 година, по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 29.05.2017 година е, че е прекратен чрез развод по взаимно съгласие сключения граждански брак с Акт за граждански брак № 367/10.12.1994г., съставен в [населено място], между Р. Б. Г., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул. „****“ № , ет. , и П. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: Б., ул. „***“ № , поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като е утвърдено постигнатото между Р. Б. Г. и П. Г. Г., споразумение по чл. 51 от СК.
По делото е представено оттегляне на прокурата с нотариална заверка на подписа от 10.04.2017 година, от което е видно, че Р. Б. Г. с представената декларация е оттеглила прокурата дадена на П. Г. Г. и прекратява договора за търговски управител от 02.08.2014 година, като в тази връзка се представя и извлечение от Търговския регистър с отразяване на заявлението за вписване на обстоятелства относно прокурата, а именно неговото заличаване.
Представено е и актуално извлечение от търговския регистър, в което липсва отразяване на прокуриста.
От страна на ответника е представено и постановление от 26.07.2021 година, с което е потвърдено постановлението на РП - Б. от 23.06.2021 година, с което е отказано да се образува наказателно производство по преписка вх. № 1223/2021 година по описа на същата прокуратура, като правилно и законосъобразно.
По делото са представени предложения и водена кореспонденция между страните.
По делото е допусната и назначена комплексна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т. и вещото лице инж. В. Н., които след проверка на материалите по делото и документите в счетоводството на ответника и банкови извлечения на ответника, предоставени от Банка ДСК, К. Б. и Приеос Б. се посочва, че в полза на ЕТ са закупени активи, подробно посочени в Справка 1 на заключението на експертизата. Сочи се, че е бил извършен от вещите лица физически оглед на машини, сгради и допълнителни съоръженията от описа по справка № 01, като огледа е направен в базата и място за обработка и/или производство на краен продукт и където същите са трайно монтирани и реално се намират. Вещите лица са посочили, че след уточняване на техническите характеристики при огледа, съпоставка и сравняване с данните от инвентарна книга в справка № 02 са установили налични и липсващи в описа (няма съответствие на Д. ), със съответните инвентарни номера посочени в задача 1 към заключението на експертизата в табличен вид. Вещите лица са посочили кои активи са налични и кои не са налични. Вещите лица посочват още, че през 2007 г. има закупени Д. на стойност 18 000 лв., от които транспортни средства - 10 000 лв. и други Д. - 8 000 лв. През 2008 г. има закупени Д. на стойност 95 932 лв. (1 машина за 4 976 лева и 1 машина за 90 954 лева). През 2009г. - 2011г. няма закупени Д.. Вещите лица посочват, че придобитите през 2008 г. Д. на обща стойност 95 932,00 лв. са закупени със собствени средства, видно от хронологията на счетоводните записвания (справка № 03), както и от отчетите за паричните потоци (справка № 04). По сметките на [фирма] не са внасяни от страна на П. Г. суми с основание „собствени средства” за периода от 2007 - 2011г. Вещите лица посочват, че Р. Я., в качеството си на собственик на [фирма] не е предоставила средства на П. Г., в качеството му на прокурист за упражняване на търговската дейност на ЕТ за периода от 2004г. до 2011 година. Внесените суми от Р. Я. по сметка с IBAN : BG *** в лева, в размер на 10 390 лева са осчетоводени като взети от касовата наличност на ЕТ и внесени по разплащателна сметка на ЕТ (Д-т сметка 503 - банка/К-т сметка 501-каса). Вещите лица посочват, че в периода до 2007г. - 2008г. не са осчетоводявани вложени лични средства от прокуриста, вкл. за закупуване на машини, които да са му заплатени. Съгласно Договор за търговски управител /прокурист/ от 02.08.2004г., сключен между ЕТ и П. Г. Г., същият е приел да управлява [фирма] без възнаграждение (чл.1). За периода от 2007 г. до 2011 г. вещите лица сочат, че са осчетоводявани задължения към трети лица, посочени в справка № 09. Сочи се, че от справка за дълготрайните активи към 31.12.2007г. е видно, че има закупени Д. на стойност 18 000 лв., от които транспортни средства - 10 000 лв. и други Д. - 8 000 лв. Експертизата не може да проследи от хронологията на записите, кога са закупени тези Д. на стойност 18 000 лв., тъй като осчетоводяванията започват с дата 30.11.2007 г., откогато се ползва този програмен продукт, като в справка № 3 са посочени начините на осчетоводените, придобитите през 2008 г. Д. - за 95 932 лева. Сочи се, че няма придобити дълготрайни активи през периода 2009г. - 2011г. За осчетоводяване на придобитите през 2008 година дълготрайни активи вещите лица сочат, че са съставени шест броя счетоводни записвания, свързани с осчетоводяването на закупени два броя 2 машини на обща стойност 95 932 лева (една за 4 976,00 лева и една за 90 954,00 лева), посочени в Справка № 03. Посочва се, че от сметка с IBAN : BG **** в лева е внесена сума от П. Г. в размер на 40,00 лева, посочени по дата и сума в справка № 5, като основанието е „захранване” и сумата е осчетоводена, както следва : Дебит сметка 503-2/Кредит сметка 501 - 40,00 лв. Посочва се, че от сметка с IBAN : BG 28 ТТВВ 94001523936327 в лева е внесена сума от П. Г. в размер на 23 643,20 лева, като по дата и сума са посочени в справка № 6, а сумите са осчетоводени : Д-т сметка 503-банка и К-т сметка 501-каса. Вещите лица посочват още, че от сметка с IBAN : BG *** в долари е изтеглена сума от П. Г. в размер на 2 092,69 щатски долара, посочени по дата и сума в справка № 12, както и от сметка с IBAN : BG 28 ТТВВ 94001523936327 в лева е изтеглена сума от П. Г. в размер на 150 455,00 лева, посочени по дата и сума в справка № 13. Сочи се, че за периода от 2007 г. - 2011 г. две други лица освен П. Г. са внесли суми, както следва : На 30.10.2008 г. И. Д. внася по банковата сметка на [фирма] сума в размер на 2 000,00 лева, с основание „захранване на сметка” като сумата е осчетоводена : Дебит сметка 503/Кредит сметка 501 - 2000,00 лв. и на 03.09.2011 г. В. С. внася по банковата сметка на [фирма] сума в размер на 600,00 лева като сумата е осчетоводена Д-т 503 - разпл. Сметка / К-т 499 - др. кредитори - 600,00 лева.
В съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното заключение. Вещото лице Т. уточнява, че от Инвентарната книга, която се съдържа в счетоводната програма, защото тя не им е предоставена на хартиен носител, се установява, че последните й записи са с дата 30.07.2014 г., като след тази дата няма други записи. Информацията от счетоводната програма им е дадена от ищеца по делото г-н Г., като от счетоводството на ЕТ не са получили никаква информация. Първичен документ не им е предоставян, не виждат фактурите, а само осчетоводяването им. Вещото лице В. Н. посочва, че неговата задача е била да установи какви са машините, които са посочени във Въпрос № 1, Таблица и справка 1, стр. 3 от заключението, и да ги сравни с тези, които са посочени в Инвентарната книга. В тази връзка вещото лице посочва, че така посочените в Справка 01 машини са налична на място, като в Таблица № 2, Справка 2 са посочени по Инвентарната книга, а таблицата на стр. 5 и стр. 6 от заключението са посочени кои са установени на място. Вещото лице уточнява, че всички машини са установени на място и ги има физически. Посочва, че е абсолютен пропуск в Инвентарната книга да няма фабричните номера и инвентарни номера по машините. Посочва, че не е сравнявал всички тези машини дали фигурират в този опис, вещото лице е сравнило само по таблицата тези 12, които са му дадени. Вещото лице С. Т. уточнява още, че в ГФО от справка „задължения“ може да се установят задължения за хиляди левове, но не и по конкретен доставчик. Тези задължения са осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори“, по която не се води аналитичност и не може да се установи към кой е задължението, но към 2010г. всички задължения са възстановени, върнати. Съдът кредитира заключението на вещите лица като компетентно и пълно.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.535 и сл. ТЗ.
По така предявения иск всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Предвид оспорванията на ответната страна /които по същество представляват твърдения за отрицателни факти/ в тежест на ищеца е пълно и главно да установи фактът на издаване на валиден запис на заповед с всички необходими реквизити, сред изброените в чл.535 ТЗ. Да се установи от ищеца наличието на валидно каузално, материално правоотношение, което записа на заповед обезпечава, както и да се установи, че към датата на издаването на записа ищецът е имал надлежно учредена представителна власт, нарочно и изрично упълномощаване за издаване на такъв менителничен ефект. Ищецът следва да установи и нищожност на чл. 8, ал. 1 от Договор за търговски управител /прокурист/ от 02.08.2004г. и за твърдението на ищеца, че ответникът е потвърдил, включително и с конклудентни действия на основание чл. 301 ТЗ извършване на действия от страна на ищеца по издаване на процесните записи на заповед.
Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото е налице активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д. № 196/2021г. по описа на БРС. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът - длъжник в заповедното производство, в определения от закона срок е възразил срещу издадената спрямо него заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца -заявител спорно. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
По същество предявеният иск е неоснователен, по следните съображения :
Предмет на установителния иск е установяване спрямо длъжника в заповедното производство, дължимостта на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение, както на заявеното в заповедното производство основание, така и по размер. Оспорената заповед за изпълнение е издадена на основание несъдебно изпълнително основание сред визираните в чл.417, т.9, пр. 1 - во от ГПК - запис на заповед.
Установява се, че ищецът П. Г. и Р. Я. са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила на 29.5.2017 г. решение № 4405/29.5.2017 г., постановено по гр.д № 566 по описа за 2017 г. на Б.. По време на брака на 02.08.2004 г. подписват договор за търговски управител /прокурист, съгласно който - търговеца [фирма], чрез представителя си Р. Я. възлага на П. Г. като прокурист да управлява предприятието на едноличния търговец.
Според чл. 8, ал. 1 от договора прокуристът е длъжен да не извършва търговски сделки за своя или чужда сметка, като в ал. 2 е разписано възможността за извършване на сделките по ал. 1, но само със съгласието на търговеца.
Установява се, че на 30.12.2011 г. ищецът Г. като представляващ [фирма] е подписал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо търговеца се е задължил, без протест, да заплати на самия П. Г. Г. сумата от 10 000 лв., с падеж 30.06.2018 г., с посочено място на плащане : Б., ул. „***“, , ет. ; платима на падеж - 30.06.2018 г. Безспорно се установи, че ответникът е подписал запис на заповед на 30.12.2011г., по силата на която той се е задължил за заплати уговорената сума. Съобразно приложената ценна книга по ч. гр. д.№ 196/2021 г. на РС – Благоевград, съдът приема, че същата е действителна - съдържа всички императивно установените в чл. 535 от ТЗ реквизити, а именно - наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и в самия текст, безусловно и неотменимо задължение за плащане на сумата място на издаване (гр. Б.) и място на плащане (гр. Б.), отразена е датата на издаване, положен е подпис на издателя, а и на ищеца, посочено е, че е платима на падеж. Посочените констатации обуславят извода, че процесният менителничен ефект материализира валидно породено вземане в полза на ищеца срещу издателя. Записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение.
По отношение възраженията за нищожност на разпоредбата на чл. чл. 8 от договора за учредяване на прокурата, съдът намира следното : Записът на заповед е нищожен на релевираното основание. С издадената от П. Г., в качеството му на прокурист на търговеца - запис на заповед, в своя полза - на физическото лице П. Г. да му се заплати от търговеца сумата от 10 000 лв., прокуристът е договарял по см. на чл. 38, ал. 1, пр. 1 със себе си. Затова сделката като сключена в противоречие с императивни правила на закона е нищожна, по смисъла на чл. 38, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 44 и чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието й със закона. Разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД е приложима за прокуриста, предвид постоянната съдебна практика, според която разпоредбата е приложима за управителя на търговеца. Няма основание за различно третиране на прокуриста от управителя в отношенията им с търговеца, който представляват. Следователно менителничното вземане, обективирано в процесния запис на заповед не е възникнало и не съществува в обективната действителност, поради което предявения установителен иск на това основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С подписването на записа на заповед е нарушена забраната на чл. 38, ал. 1, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на изложеното, съдът намира, че е безпредметно обсъждането на останалите доводи на ищеца, които са неясни и двусмислени, в т.ч. и с позоваването на чл. 301 от ТЗ за задължението на ЕТ към трето лице, тъй като по отношение на каузалното между страните правоотношение, видно е от изготвената комплексна експертиза, че Р. Я., в качеството си на собственик на [фирма] не е предоставяла средства на П. Г., в качеството му на прокурист за упражняване на търговската дейност на ЕТ за периода от 2004 година до 2011 година.
Относно представителната власт на прокуриста да извършва менителнични сделки, съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ТЗ, прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 22 ТЗ, поставя изискване, за да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца, да е упълномощен изрично. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица. В чл. 8, ал. 1 от договор за търговски представител (прокурист) от 02.08.2004 г., сключен между страните, в пределите на търговското предприятие прокуристът е длъжен да не извършва търговски сделки за своя или за чужда сметка, като в алинея 2 е предвидено, че прокуристът може да извършва сделките по ал. 1 само със съгласието на търговеца.
Анализът на посочените разпоредби обуславя извод, че прокуриста в случая може да извършва менителнични сделки с трети лица, а когато договаря прокуриста сам със себе си, се изисква и съгласието на търговеца. В случая, с договор за търговски представител (прокурист) от 02.08.2004 г., търговецът [фирма], с ЕИК[ЕИК] е възложил на П. Г. Г., ЕГН [ЕГН] чиста прокура - действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, без да е овластил прокуриста - да договаря менителнични задължения със себе си. Нещо повече, налице е ограничение в договора за прокура, прокуристът да не извършва търговски сделки за своя или за чужда сметка, без изричното съгласие на търговеца. В случая, прокуристът не е бил упълномощен да извършва търговски сделки нито сам със себе си, каквато сделка е подписания в случая запис на заповед, поради което липсва менителнично задължение за ответника по спора.
Относно възражението за нищожност на чл. 8 от договор за търговски представител (прокурист) от 02.08.2004 г., съдът намира за неоснователно. Правомощията на прокуриста обхващат всички действия и сделки, свързани с извършваната търговска дейност, затова в договора за прокура не е необходимо тяхното изрично изброяване. Те се определят от закона, в него са посочени и ограниченията в правомощията на прокуриста. Само въз основа на своята прокура, прокуристът не може да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти на търговеца, тъй като е необходимо изрично пълномощно. Всички други действия като извършване на търговски сделки, включително менителнични сделки, поемане на задължения и прочие, се обхващат от правомощията му на прокурист, касателно третите лица. В договора за прокура, обаче, за прокуриста могат да бъдат предвидени някакви ограничения, които нямат действие за трети лица, а само за вътрешните отношения между търговеца и прокуриста. Такива ограничения могат да се предвидят и за прокуриста да договаря сам със себе си, само при изрично съгласие на търговеца, която клауза обвързва страните във вътрешните им отношения, поради което същата дерогира правилото в чл. 22 ТЗ, което обуславя извод за диспозитивен характер на тази разпоредба. Ето защо, възражението за нищожност е неоснователно, тъй като няма противоречие на чл. 8 от договор за търговски представител (прокурист) от 02.08.2004 г., с императивна правна разпоредба. В съответствие със закона - чл. 21- чл. 25 ТЗ - е прието, че прокуристът в отношенията с третите лица се счита упълномощен с всички права по закон независимо от отношенията между него и принципала т.е., че той може да подписва вместо принципала и менителници т.е. да извършва всичко, което спада в кръга на търговската дейност на предприятието на търговеца, което не е строго лично действие на принципала. Съдът намира, че отношенията между принипала и прокуриста, прокурата може да бъде подлагана на всякакви договорни ограничения. В случая в отношенията между ЕТ и прокуриста в чл. 8 е договорена забрана за прокуриста да извършва сделки за своя или чужда сметка, освен със съгласието на търговеца.
С оглед на гореизложеното предявеният иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважена и претенцията на ответника, основаваща се на чл. 78, ал. 3 ГПК за заплащане на сторените в настоящото производство разноски в размер на 852.00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат /лист 34 от делото/ и депозит за вещо лице в размер на 250 лева /л. 99 от делото/, за които са представени надлежни доказателства за тяхното извършване.
Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на П. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: Б., ул. „**” № , ет. , против [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."***" № , представляван от Р. Б. Я., за приемане за установено, че съществува вземане на П. Г. Г., ЕГН [ЕГН] против [фирма], ЕИК[ЕИК], в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по ч.гр.д. № 196/2021 г по описа на Б. до окончателното плащане на сумата, която сума произтича от Запис на заповед от 30.12.2011 г с падеж на паричното вземане на 30.06.2018 год. и място на плащане - Б., ул. „И***” № , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „***“ № , ет., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление : [населено място], ул. „***“ № , сумата от 1100.00 лева /хиляда и сто лева /, представляваща разноски по делото.

На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - [населено място], в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :