За да се произенесе взе предвид следното
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] с управител Е. С. С., ЕГН [ЕГН], чрез упълномощен представител Е. К. А., против Наказателно постановление № 195061-F212495/27.05.2016г. на Директора на Офис Б. на ТД на НАП-С., с което за административно нарушение по чл. 125, ал.5 вр. с чл. 125, ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 500.00 лева /петстотин лева/.
С жалбата управителят на дружеството-жалбоподател чрез своя представител твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. По същество не оспорва фактическата обстановка и не отрича нарушението като сочи доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован, не се представлява, представено е писмено становище по хода на делото и по същество.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не ангажира представител, не изразява становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2016 г. в териториалната дирекция на НАП - С., офис Б., св.Д. –инспектор по приходите след проверка в информационните масиви на НАП, установила, че регистрираното по ЗДДС юридическо лице [фирма] не е подало в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.03.2016 г. - 31.03.2016г. Декларирането на данъка за данъчен период чрез справка-декларация, съставена въз основа на отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчния период от 01.03.2016 г. - 31.03.2016г г. следвало да бъде подадена в срок до 14.04.2016 г. Тя обаче била подадена на 13.05.2016 г. и приета с протокол вх.№013421601348940/13.05.2016г. Констатираното свидетелката приела като нарушение на чл.125, ал.5, вр., ал.1 от ЗДДС, поради което с покана с изх.№3403/09.05.2016г. поканила дружеството за съставяне на АУАН. На 13.05.2016г. в сградата на ТД НАП офис Б. се явил упълномощен представител на дружеството /пълномощно л.31/ Е. А., като в присъствието на същата и на св.Д., Св.Д. съставила акт за установяване на административно нарушение № F212495 от 13.05.2016 г., подписан лично от упълномощеното лице, без възражения. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН, постъпили писмени възражения, в които са изложени доводи, че закъснението се дължи на болничен на счетоводителя на дружеството, който се занимава с тази дейност с приложени доказателства. Въз основа на този акт, на 27.05.2016 година Директора на Офис Б., ТД на НАП-С., като надлежно упълномощен представител със заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. издал атакуваното НП № 195061-1F212495/27.05.2016г, с което за административно нарушение по чл. 125, ал.1 вр. с чл. 125, ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 500,00 лева /петстотин лева/.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на свидетелите Д. и Д., които са категорични, че при проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството жалбоподател като регистрирано по ЗДДС лице не е подало декларация до 14-то число на месеца следващ данъчния период. Свидетелката сочи, че за данъчния период 01.03-31.03.2016 г. данъчно задълженото лице е подало справка-декларация по ДДС на 13.05.2016г., когато е извикано за съставяне на АУАН. За това нарушение е съставен акт в присъствието на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател и е подписан лично от него. Посоченото от свидетелите се подкрепя от представените и приети по делото писмени доказателства, а именно протокол за приемане на данни изх. № 013421601349191/13.05.2016 г., справка декларация вх. № 1348940/13.05.2016 г., протокол за приемане на данни № 013421601349191/13.05.2016 г., документ на лист 16, АУАН № F212495/13.05.2016 г., информационна бележка при изписване на хоспитализиран на лист 19-20, документ на гръцки език на лист 21, лист за изписване на лист 22-23, документ на гръцки език на лист 24, ксерокопие на известие за доставяне на лист 28, АУАН № F212495/13.05.2016 г., документ на лист 33, покана № Оп АУАН 3403/09.05.2016 г., известие за доставяне на лист 35, справка декларация вх. № 1348940/13.05.2016 г.,извлечение от дневник на покупките BG101664158 03/2016 г., протокол за приемане на данни № 013421601349191/13.05.2016 г., възражение вх. № 5690/13.05.2016 г., информационна бележка при изписване на хоспитализиран на лист 19-20, документ на гръцки език на лист 45, лист за изписване на лист 22-23, документ на гръцки език на лист 47, Заповед № ЗЦУ – 1582/23.12.2015 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства. Гласните и писмените доказателства, събрани в хода на делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № ЗЦУ- ЗЦУ-1582/23.12.2015 г./. Както в АУАН, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон – име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42, ал.1, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирани административни нарушения, осъществени от търговско дружеството. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъдат редовни актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт.
От друга страна дружеството е регистрирано по ЗДДС. Съгласно разпоредбата чл.125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а съгласно чл. 125, ал.5 от ЗДДС Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В случая [фирма] не е подало справка декларация за периода 01.03.2016г-31.03.2016г. в законоустановения срок, а именно до 14.04.2016г., същата е подадена на 13.05.2016г., т.е. един месец след изтичане на срока посочен от законодателя. По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин осъществяване от страна на дружеството-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно нарушение от обективна страна. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от О., чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
В тази насока съдът не приема доводите за наличието на обективни причини за неподаване в срок на декларацията, изразяващи се в здравословни проблеми на счетоводителя на дружеството. На първо място това задължение е вменено на дружеството като регистрирано по ЗДДС юридическо лице, а и в случая е ангажирана безвиновна отговорност, поради което личната вина на определено лице не се изследва. На следващо място съдът намира възражението на процесуалния представител на административнонаказаващия орган в тази насока за основателно. Действително от представените доказателства за болничен на счетоводителя се установява, че счетоводителя е отсъствал за периода от 11 април до 18 април. Срокът за подаване на декларацията е от 01.04. до 14.04.2016г., т.е както дружеството, така и счетоводителя са разполагали с 14 дни, а и както беше посочено същия е влязъл в болница на 11.04., от друга страна декларацията е подадена чак на 13.05.2016г. след покана от ТД НАП. Поради което тези доводи на жалбоподателя, съдът намира за неоснователни и немогат да бъдат приети като такива изключващи отговорност. О. всичко посочено, следва да се отбележи, че законодателят е предвидил възможност декларацията да бъде подадена по два различни начина - на хартиен носител или по електронен път, съгласно чл. 125, ал.7 и ал.8 от ЗДДС. Предвид изложеното съдът намира аргументите на жалбоподателя за неоснователни, а нарушението за доказано.
След като правилно е квалифицирал нарушението, на основание чл.179, ал. 1 от ЗДДС, административнонаказващия орган е наложил на [фирма] административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. Съгласно посочения законов текст, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая на дружеството е наложена имуществена санкция в минимален размер като при индивидуализацията правилно е приложен закона при съобразяване на конкретния случай.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за третиране на конкретния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т.н.. В тази връзка, следва да се посочи, че за наличието на съставомерност по чл. 125, ал.5, вр.ал.1 от ЗДДС не се изисква настъпването на вредни последици, поради обстоятелството, че същото е формално по своята конструкция, като регламентацията, дадена в чл. 125, ал.5, вр.ал.1 от ЗДДС, е насочена към обезпечаване на фискалната отчетност, като се касае до отношения поставени под специален режим на закрила и регулиране. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Предвиденият размер на налаганата санкция за неизпълнение на вменените задължения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС е относително определен между 500,00 и 10000,00 лева, което е показателно, че законодателят е предвидил засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че дружеството е нарушило обществени отношения, които се отличават с висока степен на обществена опасност. Видно от мотивите на процесното НП въпросната справка-декларация по ЗДДС е подадена с 29 дневно закъснение и едва след инициирана покана от страна на данъчната администрация. Безспорно, нарушението е извършено за първи път, но срокът на закъснението не е пренебрежимо малък, поради което липсата на предходни данни за данъчни нарушения следва да се тълкува единствено в контекста на обстоятелствата, които обосновават налагането на санкция в размер на установения минимум. Задължението за депозиране на справки-декларации по ЗДДС обезпечава фискалната отчетност, целяща предотвратяване отклонение от данъчно облагане. Налагането на санкция за забавено с 29 дни, в отсъствие на доказателства за причини от обективен характер, свързани с техническата обезпеченост на ползваните електронни системи, които единствено биха обосновали извод за непреодолимост, не надхвърля границите на подходящото и необходимо при постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Преценката на всички тези факти при така събраните доказателства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, обсъденото административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството е ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 195061-F212495/27.05.2016г. на Директора на Офис Б. на ТД на НАП-С., с което на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] с управител Е. С. С. ЕГН [ЕГН] за административно нарушение по чл. 125, ал.5 вр. с чл. 125, ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 500.00 лева /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: