и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез юрк. К. Н. П., със съдебен адрес: [населено място], ул. „Х. И.“ № , ет. , срещу ответника Р. Б. Л., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Н. Р.“ № , ет., aп.
В исковата си молба ищецът сочи, че на 06.06.2012г. между „Б. П. П. Ф.“, в качеството на заемодател, и Р. Б. Л., в качеството на заемополучател, е сключен договор PLUS - 01672180, по силата на който първият е предоставил на втория сумата в размер на 7 504,00 лв., която следвало да бъде връщана на 18 равни месечни вноски в размер на 454,49 лв. всяка една. На основание чл. 3 от Договора страните постигнали съгласие и за плащане от страна на заемополучателя на надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, както и добавка, представляваща печалбата на заемодателя. Уговорено било също така, че при забава на една или повече вноски заемополучателят дължи и мораторна лихва в размер на законната лихва за периода на забавата. Ответникът заплатил в срок 16 месечни вноски, след което изпаднал в забава, като първата пропусната вноска е с падеж 20.11.2013 г., а крайният падеж на договора е 20.12.2013 г. Впоследствие се сочи, че с договор за цесия, сключен на 10.01.2017 г. между [фирма], в качеството му на цедент, и [фирма], в качеството му на цесионер, процесните вземания са прехвърлени от стария кредитор на новия. Предвид дължимостта на претенциите е направено искане за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.д № 1003/2018 г. по опис на PC Б., по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил.
Предвид на това се прави искане да се постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено по отношение на ответника Р. Б. Л., ЕГН [ЕГН], че дължи на ищеца [фирма][ЕИК] следните суми: 896,55 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 12,51 лв. - договорна лихва за периода от 20.11.2013 г. до 20.12.2013 г.; 266,10 лв. - лихва за забава за периода от 21.11.2013 г. до 13.04.2018 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника, с който се оспорват предявените искове.
На първо място се прави възражение, че ответникът не е длъжник по процесния договор за цесия, като от съдържанието му не може да се установи, че негов предмет е именно вземане, по което длъжник e Л..
На следващо място се прави възражение, че договорът за цесия не е породил действие спрямо ответника, тъй като същият не е бил уведомяван за прехвърляне на вземанията, за което в писмения отговор се излагат подробни съображения.
На следващо място се сочи, че 17-тата анюитетна вноска съгласно погасителния план на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01672180, явяваща се за месец ноември 2013 г. в размер на 454,49 лева, която ищецът претендира, е заплатена от „К. Общо застраховане, клон България“ К. на [фирма] поради настъпването на застрахователното събитие - нежелана безработица в резултат на уволнение.
На следващо място се правят възражения за погасяване по давност на процесните претенции – главни и акцесорни.
Предвид на изложеното се прави искане за отхвърляне на предявените искове.
В о.с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Б., която прави искане за отхвърляне на предявения иск. В срок представя писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 1003/2018г. по описа на Районен съд Бл., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3904/25.04.2018г., с която е разпоредено длъжникът Р. Б. Л., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. ”Н. Р.” № , ет. , ап. да заплати на кредитора [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], ул. ”Х. И.” № , ет. , със законен представител А. В. Г. - изпълнителен директор, чрез пълномощника си К. Н. П. – юрисконсулт, тел. , и адрес [населено място], п.к. ,[жк], ул. ”Х. И.” № , ет. , следните суми: 896,55 лв. /осемстотин деветдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ - представляваща главница по Договор за паричен заем с номер PLUS-01672180 от 20.07.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2018г., до окончателното погасяване; 12,51 лв. /дванадесет лева и петдесет и една стотинки/ - представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2013г. до 20.12.2013г.; 266,10 лв. /двеста шестдесет и шест лева и десет стотинки/- представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.11.2013г. до 13.04.2018г.; 25 лв. /двадесет и пет лева / - представляваща заплатена държавна такса по делото, и 50 лв. /петдесет лева/ – представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В указания срок длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед, предвид на което съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. В изпълнение на това ищецът-заявител е депозирал исковата молба, която е предмет на настоящото производство.
Към исковата молба са приложени заверени копия на писмени документи, като от страна на ищеца е направено искане същите да се приемат като писмени доказателства по делото. По искане на ответника, обективирано в писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК на осн. чл. 183 от ГПК с проекто-доклада на съда, обективиран в определение № 8338/05.09.2018г., ищецът е задължен да представи в о.с.з. представените писмени документи към исковата молба в оригинал, като му е указано, че при неизпълнение копията няма да бъдат приемани като доказателства по делото. Определението е връчено на ищеца на 14.09.2018г. В о.с.з ищецът не е изпълнил указанията на съда, поради което и приложените към исковата молба писмени документи не са приети като доказателства по делото.
Отделно от това по искане на ищеца съдът назначи съебно-счетоводна експертиза като определи депозит за изготвянето й. Ищецът не изпълни указанията за внасяне на депозит и в писменото си становище, докладвано в о.с.з посочи, че не поддържа така направеното искане, поради което и съдът отмени определението си, с което е допусната експертиза.
Ищецът, проявявайки процесуално бездействие не ангажира нито едно доказателство, с което да докаже претенциите си, поради което и предявените установителни искове следва да се отхвърлят като недоказани.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че предявеният акцесорен за заплащане на сумата 12,51 лв. /дванадесет лева и петдесет и една стотинки/ - представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2013г. до 20.12.2013г. и претенцията за заплащане на лихвата за забава за периода преди 12.04.2015г., т.е за периода 21.11.2013г.-12.04.2015г., са погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, буква в от ЗЗД вземанията за лихва се погасяват със специален тригодишен давностен срок. Съдът се произнася по направено възражение за погасяване на претенциите по давност, при положение, че ответникът е релевирал такива, какъвто е настоящият случай.
При договорната лихва, която е уговорена като възнаграждение по предоставения заем давността настъпва за всяка ежемесечна вноска. В случая последната вноска е следвало да се плати на 20.12.2013г., т.е вземането е погасено по давност на 20.12.2016г., доколкото няма данни в този период да са осъществявани действия по прекъсване или спиране на давността.
На следващо място съдът намира, че вземанията за законна лихва за погасени по давност частично.
Самата законна лихва е за вредите, които кредиторът търпи вследствие неизпълнението на задължението в срок. Тя е уредена в чл. 86 на ЗЗД и има вторичен санкционен характер с оглед неизпълнението на първичното задължение. Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата, като необходимо условие длъжникът да изпадне в забава е вземането да е станало изискуемо. В случая това е станало с настъпване на падежа на вноска 17, т. е на 21.11.2013г. следователно от този момент е започнала да тече и съответната погасителна давност, защото от този момент е възникнало и задължението за обезщетение за забавено изпълнение, представляващо законната мораторна лихва. Ищецът претендира лихва за периода от 21.11.2013г. до 13.04.2018г. С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност, то е основателно /чл.111,б.”в”ЗЗД/ по отношение на натрупаните лихви, изтекли за периода, предшестващ три години от крайната дата / 13.04.2018г./ до 13.04.2015г., или лихвите преди този период са погасени по давност.
На следващо място, видно от приложеното към писмения отговор писмено доказателство претеднираната главница в размер на 454,49 лв., представляваща погасителна вноска за месец ноември 2013г. е заплатена от страна на застрахователя ЗК [фирма] в полза на първоначалния кредитор на ответника, а именно - „Б. П. П. Ф.“, поради което претеднираната вноска за месец ноември 2013г. не е дължима в полза на последяващия приобретател на вземанията /цесионер/, какъвто в случая се явява ищецът [фирма].
Предвид на изложеното по-горе предявените установителни искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез юрк. К. Н. П., със съдебен адрес: [населено място], ул. „Х. И.“ № , ет. , срещу ответника Р. Б. Л., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Н. Р.“ № , ет. , aп. , за признаване дължимостта на следните суми: 896,55 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем с номер PLUS-01672180 от 20.07.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2018г., до окончателното погасяване; 12,51 лв. (дванадесет лева и петдесет и една стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2013г. до 20.12.2013г.; 266,10 лв. (двеста шестдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.11.2013г. до 13.04.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3904/25.04.2018г., постановена по ч.гр.д. № 1003/2018г. по описа на Районен съд-Бл.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез юрк. К. Н. П., със съдебен адрес: [населено място], ул. „Х. И.“ № , ет. , да заплати на Р. Б. Л, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Н. Р.“ № , ет. , aп. , сторените по делото разноски в размер на 500,00 лв. (петстотин лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бл.




РАЙОНЕН СЪДИЯ: