Делото е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано е с жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], бул. "" № , подадена чрез управителя и представителя на дружеството В. И. Н., против наказателно постановление № 2/31.12.2019г., издадено от Директора на Областно пътно управление Б., упълномощен със заповед № РД-11-1148/17.09.2019г. от Председателя на УС на А., с което на основание чл. 54, ал.1 вр. с чл. 26, ал.2, т.2, б "б" от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В жалбата е посочено, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснатите съществени процесуални нарушения при установяване и санкциониране на нарушението, довели до нарушаване на правото на защита, както и поради неправилно приложение на закона. В съдебното производство жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който представя писмени доказателства в подкрепя на становището си.
Представител на наказващия орган оспорва основателността на жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, чиито анализ дава основание на съда да приеме за установени следните факти:
На 31.10.2019г. в 10.30ч. на км. 369+100 на главен път Е 79, I-1, в близост до [населено място], е извършена проверка от експерти на Областно пътно управление Б. към А.. Проверката е установила, че в посока С.-Кулата, в обхвата на пътя и обслужващата зона се експлоатира търговски крайпътен обект, представляващ автосалон "" и "" с мотел и кафе-аперитив, за който няма издадено разрешение за експлоатация от администрацията, управляваща пътя - Агенция "Пътна инфраструктура". Установено е, че автосалона, мотела и кафеаперитива се експлоатират от дружество [фирма] и в присъствие на работещия в дружеството И. Б. е съставен констативен протокол за установените по време на проверката обстоятелства. С покана от 31.10.2019г. управителя на дружество [фирма] В. Н. е поканен на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН да се яви в Областно пътно управление Б. за състяване на акт за установеното административно нарушение по Закона за пътищата. Поканата е връчена чрез куриерска фирма "Е." на 12.11.2019г., видно от писмо на л. 65 от делото. В посочения в поканата 10 дневен срок управителят на дружество [фирма] или негов пълномощник не са се явили в Областно пътно управление Б. и поради това на 03.12.2019г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 2 от главен експерт С. Д., в присъствие на експерти М. Ч. и М. М., в отсъствие на представител на нарушителя. Актът е връчен и срещу него е постъпило писмено възражение от управителя на дружество [фирма], в което се твърди, че нарушение на правилата за експлоатация на крайпътни обекти не е допуснато, като сградите не се намират в обхвата на пътя и са построени в собствен терен. Възражението е преценено като неоснователно и въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 2/31.12.2019г., от Директора на Областно пътно управление Б., упълномощен със заповед № РД-11-1148/17.09.2019г. от Председателя на УС на А., с което на основание чл. 54, ал.1 вр. с чл. 26, ал.2, т.2, б "б" от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Наказателното постановление е връчено на 02.01.2020г. и е обжалвано на 06.01.2020г., като е спазен предвидения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7 дневен срок. В жалбата и в съдебното производство са направени възражения за несъставомерност на извършеното деяние, като се твърди, че фактите са установени неправилно, като не е установено точното местоположение на сградите, не е установено кой експлоатира автокомплекса, както и че имота попада в урбанизирана територия, че автокомплекса е построен, след като са издадени всички необходими за това разрешения и пр. Направени са възражения за допуснато нарушение на правилата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН като акт за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на представител на дружество [фирма]. В подкрепа на възраженията са представени писмени доказателства - документи във връзка процедурата по промяна на предназначението на земеделска земя, скици, строителни книжа.
В съдебното производство експертите от Областно пътно управление Б., които са участвали в проверката на 31.10.2019г. потвърждават установените факти, които са дали основание за образуване на административнонаказателно производство и спазената процедура по съставяне и връчване на акта за установеното административно нарушение на правилата за експлоатация на крайпътни обекти по Закона за пътищата във връзка с Наредба за специалното ползване на пътищата.
Анализът на установените по делото факти дава основание на съда да прецени, че жалбата е допустима, разгледана по същество е основателна.
Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита. Такова нарушение е допуснатата неяснота относно обстоятелствата на нарушението. Мястото на нарушението в акта и наказателното постановление е описано неясно като главен път Е 79, път I-1, км. 369+100, направление С.-Кулата, в обхвата на пътя и обслужващата зона. Понятията обхват на пътя и обслужваща зона имат законово определение в чл. 5, ал.2 и чл. 7, ал.2 от Закона за пътищата, където са посочени техническите им характеристики. Така обхват на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата, като ограничителните ивици са с широчина до 2 м всяка. Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 50 м, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. За да бъде установено, че процесния крайпътен търговски обект се експлоатира в обхвата на пътя и обслужващата зона е необходимо да бъде описано точно къде е разположен обекта, от колко сгради се състои и какво е тяхното местоположение, както да се представят доказателства за начина на определяне на това местоположение. Липсата на тази информация в акта и наказателното постановление са нарушения на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На следващо място съдът посочва, че в представени по делото писмени доказателства има данни, че крайпътният обект се експлоатира от двама търговци - [фирма] и [фирма] и е останал неизяснен въпросът кой от тях или двамата съвместно извършват дейност в търговския обект и към кой от тях следва да бъде насочена административнонаказателната отговорност, като по този начин е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На следващо място съдът посочва, че е допусната неяснота при приложение на санкционната норма, като на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 54, ал.1 вр. с чл. 26, ал.2, т. 2, б "б" от Закона за пътищата. Санкционната норма предвижда следното "При нарушения по чл. 52 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл. 53 - в размер от 3000 до 8000 лв." Нормата препраща към разпоредбите на чл. 52 и чл. 53 от Закона за пътищата и е необходимо при налагане на санкцията ясно да бъде посочено по кой текст е санкционираното нарушение. В чл. 52 и чл. 53 от Закона за пътищата се предвиждат наказания глоба за физическите лица, нарушили правила за ползване на пътищата, а чл. 54 от Закона за пътищата предвижда налагане на имуществена санкция за нарушилите тези правила юридически лица и еднолични търговци, но правилното определяне на наказанието изисква да бъде посочено дали е допуснато нарушение на чл. 52 или на чл. 53 от Закона за пътищата, след което видът и размерът на наказанието следва да бъде определено в зависимост от това дали нарушителят е физическо или юридическо лице. Поради това съдът намира, че липсата на посочване на разпоредбата на чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата създава съществена неяснота относно основанието за налагане на наказанието и препятства възможността за защита, като е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН.
Съдът преценява, че допуснатите нарушения са съществени и не могат да бъдат отстранени в производството по контрол за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което то следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота съдът посочва, че преценява неоснователни направените възражения за това не са поставени изискванията на Наредба за специалното ползване на пътищата, че процесните обекти за изградени в урбанизирана територия и поради това към тях, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, тя се прилага за републиканските пътища, като за тези участъци от тях, които са елемент на уличната мрежа в населените места и селищните образувания по смисъла на чл. 76, ал. 2 от Закона за устройство на територията, наредбата се прилага само по отношение на обхвата на платното за движение. Мястото на нарушението км. 369+100 от главен път Е 79 не е част от улична мрежа в населено място или селищно образувание и поради това към търговския крайпътен обект се прилагат правилата за изграждане и експлоатация на обекта и пътните отбивки към него след дадено разрешение от А..
Неоснователни са и възраженията за допуснато нарушение на процедурата за съставяне на акт в присъствие на нарушителя по чл. 40, ал.1 от ЗАНН, като съдът е установил, че управителят на дружество [фирма] е поканен с връчена му на 12.11.2019г. чрез куриерска фирма "Е.", но не е явил за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, поради което на 03.12.2019г. актът е съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Обобощавайки изложените факти и изводи, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 2/31.12.2019г., издадено от Директора на Областно пътно упралвение Б., упълномощен със заповед № РД-11-1148/17.09.2019г. от Председателя на УС на А., с което на основание чл. 54, ал.1 вр. с чл. 26, ал.2, т.2, б "б" от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], бул. "" № , с управител и представител В. И. Н..
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Благоевградски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: