Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Д. П., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] /вход от [улица]/ против Електронен фиш серия К № 1124193 от 21.01.2016г., с който за административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева.
С жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят не е съгласен с фактическите констатации отразени в него. Сочи, че не извършвал вмененото му нарушение, тъй като не притежава заснетият и посочен в електронния фиш автомобил. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания електронен фиш.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Представя писмени доказателства, като твърди, че регистрационния номер на МПС отразено в Електронния фиш и снимковия материал заснет от автоматизираното техническо средство е различно. Същият е категоричен, че такова МПС не притежава и не е управлява. Моли съда да отмени Електронния фиш.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за това лице и в срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1124193 от 21.01.2016 г. за констатирано административно нарушение, въз основа на видеоклип от автоматизирано техническо средство № 578 и отразен издател - ОД на МВР – Б.. Във фиша е посочено, че на 21.01.2016 г. в 15.43 часа на път ПП-1 Е-79 км. 364+400 срещу бензиностанция „Л.“ в посока Б. – С., при ограничение на скоростта 60 км/час, въведено с пътен знак Е-24 и установено МПС “Фолксвген Пасат”, с рег. [рег.номер на МПС] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 578, като посоченият автомобил е развил скорост от 85 км/час с превишение на скоростта от 25 км/час от допустимата такава. Във фиша е посочено също така, че собственик на автомобила е К. Д. П., който е извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лева. Към електронния фиш е представен снимков материал с дата и час на заснемане 21.01.2016 г. в 15:43 часа, в който са посочени същите данни за дата и място на нарушението и параметри на ограничението и констатирана скорост на автомобил със мобилна система за видеоконтрол на пътя, като видно от снимковия материал заснетото МПС е джип Мерцедес, с рег. [рег.номер на МПС] , а не както е посочено в електронния фиш “Фолксвген Пасат”, с рег. [рег.номер на МПС] . В клипа материализиран върху хартиен носител се вижда заснетия автомобил, при който се вижда, че отразения рег. Номер на МПС е С6336НК, докато в електронния фиш е отразен регистрационен номер на автомобил С6363НК.
Към делото е приложен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол и Протокол № 10-2-15 от проверката на мобилна система за видеоконтрол, от което е видно, че при последваща проверка е установено съответствие с одобрен тип.
Приложена е и Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на МВР, удостоверяваща материалната компетентност на издаващия електронния фиш.
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по делото доказателствен материал, съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него е посочено ясно мястото на твърдяното нарушение, както и посоката на движение на посоченият в него лек автомобил. Посочен е и издателя на санкционния акт. Посочването в обстоятелствената част на фиша, че скоростта и самото нарушение е констатирано с техническо средство, което е индивидуализирано със съответен номер, разгледано във взаимна връзка с представената по делото разпечатка обуславя извода, че в действителност заснетият автомобил, който не е собственост на жалбоподателя е осъществил вмененото на последния административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 85 км/час с превишение на скоростта от 25 км/час от допустимата такава от 60 км/ч, установена за този пътен участък със забранителен знак В-26. За установяване на това нарушение е използвана система за видеоконтрол на пътя и включено към нея автоматично техническо средство за отчитане на скорост на движещо се МПС, ведно със заснемане на това МПС при констатирано превишение на скоростта му. Именно такова техническо средства е посочено във фиша и препраща към придружаващият го снимков материал (клип), което видно от представеното удостоверение за одобрен тип е валидно до 24.02.2020 г. Предвид изложеното, съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин извършването на разглежданото административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП от обективна страна.
От събраният доказателствен материал обаче, не се установи по безспорен и категоричен начин, че именно жалбоподателя К. Д. П. да е осъществил разглежданото и вменено му административно нарушение, респ., че същият е субект на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В случая е прието, че именно К. Д. П. е собственик на МПС, с което е осъществено горното нарушение – джип Мерцедес, с рег. [рег.номер на МПС] , което не отговаря на действителността. Жалбоподателят, видно от приложената справка за собственост на МПС е собственик на лек автомобил “Фолксвген Пасат”, с рег. [рег.номер на МПС] , който обаче не е констатирано да е извършил разглежданото нарушение за скорос по ЗДвП. Липсва по делото и приложена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от собственика на автомобила - джип, че на процесната дата този автомобил е предоставен за ползване на жалбоподателя, както и каквито и да било доказателства, удостоверяващи, че именно К. Д. П. е ползвал процесният автомобил към този момент. Изложеното мотивира съдът да приеме, че в случая наказващият орган неправилно е определи субекта на нарушението, като незаконосъобразно е издал електронен фиш серия К № 1124193 от 21.01.2016 г. за налагане на административно наказание „глоба“ на жалбоподателя К. Д. П., което като правна последица обуславя е неговата отмяна.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: