Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. М. Б., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ.Я. против Наказателно постановление (НП) № 209210-F231179/18.08.2016 г. на Директора на ТД на НАП С., офис Б., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година, за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лева.
В жалбата се излагат съображения за редовност при заплащане на всички дължими задължения и с оглед липсата на вредни последици за финансовите интереси на държавата се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, която навежда допълнителни доводи за маловажност на случая, изразява становище по същество на делото и иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Процесуалният представител на административно-наказващия орган оспорва жалбата, сочи доказателства в подкрепа на тезата си, като счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска от съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното НП.
Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.08.2016 г. в ТД на НАП С., офис Б. при подаване на искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения и след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП С., офис Б. по данъчно-осигурителната сметка на Е. М. Б., в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски производител е установено, че не е подала в ТД на НАП С., офис Б. декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за м. октомври 2015 г., в установения срок, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. На основание чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба Н-8/29.12.2005 г., декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от само-осигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. При извършената проверка е установено, че самоосигуряващото се лице е подало със закъснение декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за м. октомври 2015 г., а именно: Срокът за подаване на декларация образец № 1 от самоосигуряващото се лице за м. октомври 2015 г. е изтекъл на 25.11.2015 г. Декларация образец № 1 за м. октомври 2015 г. е подадена по електронен път чрез квалифициран електронен подпис след изтичане на законоустановения срок на 10.08.2016г. и е приета с протокол с вх.№ 013581606614036/10.08.2016 г. От констатиралия нарушението – свидетелят Е. Б. Д. е прието, че се касае за административно нарушение по чл. 3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. във връзка с чл.5 ал.4 т.1 от КСО, поради което същата в качеството си на актосъставител, съставила на жалбоподателя АУАН № F231179 от 10.08.2016 г., за това, че не е подала в ТД на НАП С., офис Б. въпросната декларация. Актът е връчен лично на жалбоподателя Б. срещу подпис, без възражения по него. Въз основа на така съставения АУАН, на 18.08.2016 година, административно-наказващият орган, като надлежно оправомощен представител със заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на Централно управление на НАП - С., издал атакуваното Наказателно постановление № 209210-F231179/18.08.2016 г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване – лицето е подало със закъснение декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“, на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване е наложил административно наказание “глоба” в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева. НП е връчено лично на Е. Б. на 20.09.2016 година, като в законоустановеният срок – на 27.09.2016 г. /видно от пощенското клеймо на пощенски плик на л.6 от делото/, чрез наказващия орган, е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Д., която констатирала нарушението при проверка в информационната система на НАП и по повод подадено искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.87 от ДОПК от жалбоподателя Б..
По делото са представени от процесуалния представител на жалбоподателя и приети като доказателства платежни бордера, от които е видно, че жалбоподателя Б. е внесла осигурителни вноски и наказателни лихви за ДОО, УчПФ и ФГВРС и няма задължения. Представена е и справка за задължения и удостоверение с изх.№ 010201600241788/10.08.2016 г. на ТД на НАП С., Офис Б., от които е видно, че жалбоподателят Е. М. Б. няма задължения.
По делото е приложено от ТЕЛК решение, от което е видно, че Е. Б. е със 70 % вид и степен на увреждане без чужда помощ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитания по делото свидетел и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество e основателна по следните съображения:
Обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административно-наказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В НП не е описано къде и кога е извършено нарушението. Липсата на такъв основен реквизит по чл.42 т.3 предл.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна да обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление се сочи, че на посочената дата е извършена проверка на въпросния субект, но в двата документа е налице описание на различни по фактически състав административни нарушения. От една страна в АУАН е прието, че жалбоподателя е „не е подал в ТД на НАП С., офис Б. декларация образец № 1 „Данни за осигурено лице““, а от друг в обжалваното наказателно постановление й е наложено административно наказание за нарушения, изразяващи се в „е подало със закъснение декларация образец № 1 „Данни за осигурено лице““. Така описани, обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика около извършеното нарушение. Не е посочено конкретното изпълнително деяние на лицето, сочено за нарушител, не е посочено и неизпълнението на кое задължение се приписва конкретно на административно-наказаното лице. Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице, каквото безусловно в случая е накърнено. Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на административно привлечения. Това е така, защото съставеният акт има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта, и тази възможност трябва да му се осигури. (Решение от 16.02.2010 г. на Адм. С - П. по к. н. а. х. д. № 2142/2009 г., 19-ти с-в, докладчик съдията К. К., Решение № 1131/23.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 408/2012 г. на Адм. С – Б., Решение № 1140/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 400/2012 г. на Адм. С – Б., Решение № 1143/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 407/2012 г. на Адм. С – Б.). В случая абсолютното несъответствие между вменения на жалбоподателя Б. фактически състав на административни нарушения с АУАН, характеризиращи последните с осъществяването им чрез бездействие не съответстват на тези, описани в наказателното постановление, с което е ангажирана административната отговорност на същата за деяния, осъществени чрез осъществено действие, но със закъснение. Именно изложеното формира извод за липса на единство между описаното в АУАН и НП, което във всички случай представлява освен накърнено право на защита на нарушителя, така и допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, неотстранимо в настоящата съдебна фаза на административно-наказателното производство и във всички случаи обуславящо отмяна на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен.
Независимо от горното и за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи и това, че макар и формално деянието на жалбоподателя да покрива признаците на нарушение по чл.3 ал.1 т.2 б.“а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.9 от НК. От недекларирането на данните за осигуреният жалбоподател в процесният период до датата на тяхното деклариране /10.08.2016 г./, не са настъпили никакви вредни последици, като по делото не се спори, че още преди декларирането на тези данни, жалбоподателят е и заплатил задължението си за осигурителни вноски. Декларация образец № 1 е подадена от самият жалбоподател и именно това му действие е спомогнало за разкриване и установяване на допуснатото от него процесно нарушение. Следователно, макар и да не е спазен срока за това деклариране на данни за осигурено лице, самото деклариране, макар и с известно закъснение в крайна сметка е направено и от него не е настъпила щета за бюджета, нито пък по някакъв начин съществено е засегната поддържаната чрез това деклариране информационна база при ТД на НАП за само осигуряващите се лица, каквито са и лекарите. Касае се и за първо нарушение на този деец, във връзка с дейност, която с оглед вида и естеството си /земеделски производител/ е активна такава, с висок интензитет на задължение през целият периода на календарната година, включително и в който жалбоподателят е подал декларация образец № 1 с известно закъснение. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, сочещи на невисока степен на обществена опасност и на деянието и на дееца и отличаващи този случай като маловажен в сравнение с други обичайни нарушения на чл.3 ал.1 т.2 б.“а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., мотивирали нормотвореца да регламентира и санкционира процесното деяние като нарушение, съдът счита, че разгледаното нарушение следва и може да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да не се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Ето защо и атакуваното НП следва да се отмени, именно на това основание, като в тази насока е и установената практика на Административен съд - Благоевград с решение № 1724 от 17.10.2013г., постановено по КНАХД № 568/2013г. и други подобни.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 209210-F231179/18.08.2016 г. на Директора на ТД на НАП С., офис Б., с което на Е. М. Б., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ.Я. за административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година, за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: