Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Г., [дата на раждане] в [населено място], Р. Г., живущ в [населено място] ЛНЧ [ЕГН], ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2012г. около 02.00 часа в [населено място], на ул. „Тодор Александров“ пред пицария „Ретро“ в съучастие с други неустановени лица от мъжки пол, чрез нанасяне на удари с юмрук, хващане и дърпане с ръка е причинил средна телесна повреда на Х. Н. К., изразяваща се в счупване на лявата ключица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 2-2,5 месеца – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 129 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 129 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години.

ОСЪЖДА подсъдимият Н. Г., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 760 лева, представляваща сторени в хода на ДП и съдебното производство разноски, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес пред Благоевградския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.

2.

МОТИВИ:

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. срещу Н. Г., [дата на раждане] в [населено място], Р. Г., живущ в [населено място], грузинец, грузински гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, студент в АУБ, ЛНЧ [ЕГН], за това, че на 31.03.2012г., около 02.00 часа, в [населено място], на ул. „Тодор Александров“, пред пицария „Ретро“, в съучастие с други неустановени лица от мъжки пол, чрез нанасяне на удари с юмрук, хващане и дърпане с ръка е причинил средна телесна повреда на Х. Н. К., изразяваща се в счупване на лявата ключица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 2-2,5 месеца – престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В хода на делото пострадалият от престъплението Х. К. не желае да се конституиран като граждански ищец, а само като частен обвинител.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал е установено по безспорен и категоричен начин, че Г. е осъществил състава на престъплението, отразено в обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода” в предвидения от закона минимум и с оглед чистото му съдебно минало на основание чл. 66 от НК се отложи изтърпяването на така наложеното наказание.
Подсъдимият не се явява. Делото е разгледано при условията на чл.269, ал.3 НПК, като подсъдимият се от адв. Р.. Процесуалният му представител счита, че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано по безспорен и категоричен начин отразеното в обвинителния акт престъпление. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2012г., около 02.00 часа, свидетелят Х. Н. К. и приятелката му Н. О. А. се прибирали от заведение. На път за дома им се движели по ул. „Тодор Александров“ в [населено място]. Когато стигнали в района на пицария „Ретро“ двамата забелязали, че от дискотека „Екстрим“ излезли около петнадесет младежи, които започнали да бият непознато момче. Виждайки това пострадалият К. решил да се намеси и казал на биещите непознатото момче младежи да спрат. Вместо това обаче, около петима човека от групата насочили агресията си към него, като първоначално един от тях го ритнал в левия крак, а впоследствие всички започнали да му нанасят удари с юмруци по главата и тялото и да го блъскат, а Г. го хванал с ръка през врата и го дръпнал настрани събаряйки го земята, в резултат на което К. паднал върху лявото си рамо и усетил остра болка в областта на лявата ключица. След падането му нападателите продължили да го удрят с юмруци и да го ритат.
През цялото време докато траело нападението над К. свидетелката Н. А. викала на нападателите да спрат да го бият, а когато К. бил съборен на земята, тя също се намесила опитвайки се да ги отблъсне. Тогава на помощ се притекли и други трима случайни минувачи с неустановена по делото самоличност, в резултат на което побоят бил преустановен и нападателите се оттеглили.
След инцидента К. и приятелката му наели такси и отишли в СПО на МБАЛ – Б., където пострадалият бил прегледан и му била оказана медицинска помощ.
В резултат на проведени оперативно-издирвателни мероприятия и с активното участие на пострадалият, бил установен единияя от извършителите на деянието, а именно обвиняемият Н. Г., който пострадалият разпознал, тъй като го бил виждал в центъра на града и на футболното игрище в близост до магазин „Кауфланд“ и за който успял да разбере, че е студент в АУБ – Б., а впоследствие, чрез социалната мрежа „Ф.“, узнал и името му и го посочил на органите на реда, като едно от лицата нанесли му побоя и лицето, което го е хванало за врата и го е дръпнало, което довело до падането му на земята.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на нанесеният побой и събарянето му на земята, на пострадалия е счупена лявата ключица.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – К. и А., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи се и напълно подкрепящи се с приложените към ДП № 474/2012 година по описа на 01 РУ „Полиция”-Б. писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие пострадалият К. подробно описва механизма на нанасяне на телесната повреда. Как в момента, в който се развикал да спарт боя срещу него се насочили четири-пет човека. Г. се намирал зад него и първоначално му нанасял удари с юмруци по главата, останалите момчета също му нанасяли удари. След това Г. го хванал за врата и го съборил на земята. Казаното от пострадалия се потвърждава и от разпита на свидетелката А., която е очевидец на станалото и разказва, че когато К. се насочил към биещите се да ги разтървава няколко момчета започнали да му нанасят удари. Като един го удрял по бедрата, друг по тялото, Г., който бил по-висок и светло облечен му нанасял удари в главата. След това пострадалият бил блъснат на земята и когато се изправил казал, че го боли ръката. Тогава на А. и направило впечатление, че има несъразмерност на ставите.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Сочи, че при изготвяне на експертното заключение се е запознал с медицинската документация намираща се в делото. Това което обективно е било установено е изкълчване на гръдноключичната става, счупване на вътрешната трета на тялото на ключицата със значително разместване на костните фрагменти. Такова увреждане може да се получи при падане, но ако на тялото е придадено допълнително склонение, сила, с която да се получи такова сравнително тежко увреждане. Само отпадане от височината на собствен ръст не би могло да се получи това увреждане, което има пострадалия.
Видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият Г. не получава месечно трудово възнаграждение, не притежава движими и недвижими вещи и МПС, а от свидетелството за съдимост е установено, че е неосъждан.
Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира за доказано по безспорен начин, че Н. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна, на инкриминираната дата и час / 31.03.2012 г., около 02:00 часа/ и място /, [населено място], на ул. „Тодор Александров“, пред пицария „Ретро“/, подсъдимият Г. в съучастие с други неустановени лица от мъжки пол, чрез нанасяне на удари с юмруци, хващане и дърпане с ръка е причинил средна телесна повреда на Х. Н. К., изразяваща се в счупване на лява ключица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 2 - 2.5 месеца.
Травматичното увреждане е констатирано по категоричен начин във всички представени по делото медицински документи за К., издадени непосредствено след инкриминираната дата и от извършената съдебно-медицинска експертиза. В разпита си пострадалият е категоричен, че Г. го е хванал за врата и го съборил на земята.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Касае се за психически и физически здрав деец, които е могъл да разбира, свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
За извършеното престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до шест години. При определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази личният характер на наказателната отговорност, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и разпоредбата на чл.54 от НК. При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия в конкретния случай, съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства, че пострадалия с нищо не го е предизвикал, че деянието е извършено нощно време. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст.
Съдът, като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и за осъществяване на генералната и специална превенция, намира, че по отношение на подсъдимия Н. Г. следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 9 месеца. С оглед на обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението подсъдимият не е осъждан и като прие, че не е необходимо за индивидуалната превенция на дееца ефективното изтърпяване на отмереното наказание, съдът приема, че при условията на чл. 66 от НК, изпълнението на тази наказателна санкция следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание съответства на личността на дееца, неговата обществена опасност и обществената опасност на самото престъпление и ще изпълни целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК, както по отношение на индивидуалната, така и по отношение на генералната превенция.
Съдът счита за неоснователни вързаженията на защитата на подсъдимия относно неустановеността, кой точно му е нанесъл телесната повреда и по какъв начин. Известно е от правната теория и съдебна практика на ВС и ВКС, че при съизвършителство всеки от дейците, при условията общност на умисъла, има съзнанието за своето участие и това на останалите участие в изпълнението на деянието и в причиняването на преследвания с него резултат. При причиняване на телесна повреда отговорността е за настъпилия краен общ най-тежък престъпен резултат. При съучастие под формата на съизвършителство наказателната отговорност се носи от всички участници в изпълнителното деяние, независимо кой от тях лично с какви по сила, насоченост и брой на ударите върху жертвата е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат. Разграничението на приноса на всеки един от тях следва да се търси единствено на базата на степента на участието му в самото изпълнение на деянието и има отношение за индивидуализацията на отговорността на всеки от съучастниците, но не и за нейното възникване. Не случайно, нормата на чл. 21, ал.1 НК, която е част от общите правила, регламентиращи института на съучастието, предвижда, че всеки от съучастниците се наказва с наказанието за извършеното престъпление, като се взимат предвид характерът и степента на тяхното участие.
Тъй като съучастниците на обвиняемия Г. все още не са разкрити, с постановление от 07.02.2014г. на Районна прокуратура – Б. наказателното производство е разделено, а копие от материалите по делото са обособени в отделно досъдебно производство, разследването по което да продължи срещу неизвестните извършители.
На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия Г. да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 760.00 лева, представляваща сторени по делото разноски, както и 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: