и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Г. М. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], чрез адвокат Г. Ю., със съдебен адрес [населено място], против [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Л. 6, ет. 2.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника следните суми: 3 211, 92 лв.- главница; 1303, 79 лв.-възнаградителна лихва за периода 20.03.2009г до 20.05.2011г; 757, 05 лв.- мораторна лихва за периода от 20.04.2009г до 19.05.2011г, Законна лихва върху вземането, дължима от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-09.06.2011г до датата на предявяване на иска - 29.03.2021г и който размер към този момент е 3 207, 04 лв., 111, 78 лв.- заплатената държавна такса в заповедното производство; 100, 00 лв.- юристконсултско възнаграждение, за които по ч.гр. дело № 1711/2011г е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на [фирма], ЕИК[ЕИК], въз основа на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01307531/08.12.2008г, сключен между ищеца и Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК[ЕИК].

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените разноски по делото.

Твърди се от ищеца, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на [фирма], ЕИК[ЕИК], е образувано ч.гр. дело № 1711/2011г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на молителя за следните суми: 3 211.92 лв.- главница; 1303.79 лв.-възнаградителна лихва за периода 20.03.2009г до 20.05.2011г; 757.05 лв.- мораторна лихва за периода от 20.04.2009г до 19.05.2011г, Законна лихва върху вземането, дължима от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-09.06.2011г до окончателното изплащане на сумата, така както е посочено разпореждането на съда по чл.410 ГПК, но към датата на която е предявен иска - 29.03.2021г, законната лихва е в размер на 3 207.04 лв.; 111.78 лв- заплатената държавна такса в заповедното производство; 100 лв- юристконсултско възнаграждение. 

Сочи се, че вземането, предмет на заявлението е въз основа на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01307531/08.12.2008г, сключен между мен и Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК[ЕИК]. В полза на молителя е издаден изпълнителен лист, въз основа на който в кантората на ЧСИ В.Т. с рег.№ 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Благоевград е образувано изп. дело № 103/2012г., което било прекратено след искане на ищеца по реда на чл.433, ал. 1, т.8 ГПК.

Сочи се в исковата молба, че по изп. дело № 103/2012г. било връчено на ищеца писмо с изх.№2899/07.02.2018г с приложено към същото Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.№ 8549/02.02.2017г.- л. 123 от изп. дело, срещу което депозирал възражение, с аргументи, че съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД- прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор и тъй като до настоящият етап/датата на връчване на цитираното писмо/, предишният кредитор - [фирма] не го е уведомявал за сключен цесионен договор, то за него единствен кредитор остава именно [фирма] и неправилно, в нарушение на процесуалния закон, съдебният изпълнител е постановил акт, с който е конституиран - [фирма] с ЕИК[ЕИК], като кредитор по делото.

Поискано е на основание чл. 433, ал. 1,т.8 ГПК, съдебният изпълнител да прекрати производството по делото, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.От изпълнителното дело към онзи момент е било видно, че: изпълнителното дело е образувано въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр. дело № 1711/2011г по описа на PC Б.-молба с вх.№ 00434/09.01.2012г по описа на кантората.С тази своя молба взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия за събиране на вземането, последната удържана сума от запор наложен върху трудово възнаграждение, получавано от ищеца е на 23.01.2015г, видно от отбелязването върху гърба на оригинала на изп. лист- и която сума в размер на 35, 00 лв. е удържана в полза на частният съдебен изпълнител, но сума на взискателя не е плащана, т.е. никаква част от задължението не е плащано/погасявано в полза на взискателя.

Сочи се още от ищеца, че на л. 105 от делото се намира призовка за насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника- действие насрочено за 19.09.2016г получена лично от длъжника в 11.30 часа, с молба с вх. № 16634/25.07.2016г поискал отлагане на насроченото принудително действие, с поемане на определен ангажимент за събиране вземането на взискателя, с протокол за отлагане на действието - изх.№23297/19.09.2016г, действието е отложено- л. 112 от делото.

Поддържа се, че на 01.03.2017г от страна на [фирма], с молба вх. № 05456/01.03.2017г е приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г,

от 09.01.2012г до настоящият етап/датата на депозиране на възражението/ взискателят по делото не е поискал извършването на изпълнителни действия и независимо от предприетите от съдебният изпълнител такива, от последно събраната по делото сума в размер на 35 лв. -на 23.01.2015г., не са извършвани никакви принудителни действия по отношение, като сумата от 35, 00 лв. е удържана от съдебният изпълнител.

Произнасяне от съдебният изпълнител по това искане няма, но на 18.02.2020г ищецът депозирал поредно искане с правно основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК.

Сочи се от ищеца, че изпълнителното производство е образувано по молба на „Б. П.“, в чиято полза по ч.гр. дело № 1117/2011г по описа на PC Б. е издаден изпълнителен лист и разпореждане за незабавно изпълнение по реда на чл.417ГПК. Молбата въз основа, на която е образувано изпълнителното дело е депозирана на 09.06.2011г- вх. № 00434. Първото предприето принудително действие за събиране на вземането е било насрочено за 02.04.2012г, но с молба вх. № 03581/27.03.2012г длъжникът по делото е поискал отлагане на насрочения опис на движими вещи, като е заявил в молбата си, че ще погасява вземането, предмет на изпълнението.Принудителното действие е било отложено с нарочно постановление на съдебният изпълнител.

Следващото предприето принудително действие е наложен запор върху получавано от длъжника в [фирма] трудово възнаграждение, от където с писмо с вх. №[ЕИК]- съдебният изпълнител е бил уведомен, че ще бъде наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, считано от м. август/2013г., и такъв запор е бил наложен, от получаваното от длъжника трудово възнаграждение са били удържани съответните суми.

С молба вх. № 14707/22.02.2014г съдебният изпълнител е бил уведомен от работодателя на длъжника, че трудовото му правоотношение е прекратено, и не са налице основания за продължаване действието на предварително наложения запор върху получаваното от същият, трудово възнаграждение.

Твърди се, че за 19.09.2016г от 11.30 часа е бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който също не е извършен. С молба вх.№16634/25.07.2016г длъжникът е поискал неговото отсрочване и молбата му е уважена.

С молба вх. № 05456/01.03.2017г.-„ Кредит инкасо И. БГ“, ЕИК-202923225 - л. 113 с л. от делото, е поискал да бъде конституиран, като кредитор на мястото на първоначалния кредитор, поради сключен договор за цесия.Молбата е оставена без движение.

С разпореждане изх.№ 2901/07.02.2018г съдебният изпълнител е конституирал молителя като кредитор, на мястото на първоначалният такъв.

Сочи се, че за 09.04.2018г е бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който също с постановление от 09.04.2018г е бил отложен поради наличието на законните основания за това и от тогава до настоящия етап не са извършвани каквито и да било действия по събиране вземането на кредитора.

Последното извършено плащане в полза на кредитора е 23.01.2015г.

Твърди се от ищеца, че считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на длъжника - с молба от 22.02.2014г, принудителни способи за събиране на вземането, предмет на изпълнителното дело не са предприемани и кредиторът повече от две години, считано и от тази дата, и от датата, на която е направен последният превод в полза на кредитора -23.01.2015г, не е предприемал принудителни действия за събиране на вземането си, предвид и на което са налице основанията за прекратяване на изпълнителното действие, поради настъпила перемция.

Въз основа на тази молба през м. април/2020г съдебният изпълнител е прекратил прозводството по делото и взискателят по делото е поискал връщане на издаденият изпълнителен лист. Същият му е бил върнати с молба вх.№ 09345/03.06.2020г до същият съдебен изпълнител е бил депозиран с искане за образуване на ново изпълнително дело.

Твърди се, че съдебният изпълнител е образувал изп. дело № 200/2020г, по което без да е връчена на ищеца покана за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки в [фирма] и [фирма],запор на трудовото му възнаграждение, получавано от [фирма], [населено място] и на собствен на семейството му лек автомобил „ Мерцедес Ц 220” с ДК № *****.

Твърди се от ищеца, че към настоящия етап вземането, предмет и на ново образуваното изпълнително дело № 200/2020г е погасено по давност, и за него е налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото същият се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание- вземането е погасено по давност.

Сочи се, че с настоящата искова молба навеждам основание за недължимост на процесното вземане, което към датата на стабилизиране на изпълнителното основание послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора, не е съществувало -недължимост на процесните суми поради погасяването им по давност, изтекла в рамките на образуваното срещу ищеца изп. дело № 103/2012г, и в рамките на сега образуваното изп. дело № 200/2020г , и двете по описа на кантората на ЧСИ В.Т. с рег.№ 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Благоевград.

Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят договор за банков кредит от 08.12.2008 г., с краен срок за погасяване -20.09.2012г, и вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл. 110 ЗЗД.

Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Относно лихвите е приложима кратката тригодишна погасителна давност.

Твърди се, че вземането, предмет на изп. дело е погасено по давност в рамките на образувания срещу ищеца изпълнителен процес, предвид и на което следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а той твърди, че последното действие по издадения изп. лист е извършено на 23.01.2015г, когато е удържана в резултат на запор сума в размер на 35 лв.

Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 34СИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Поддържа се в исковата молба, че последното действие, което е извършено и с което е прекъсната давността е 25.01.2015г - действие, водещо до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, и считано от тази дата до изпращане на искания за налагане на запор на банковите сметки в двете банки- изпратени са на 18.03.2021г, на същата дата е изпратено и запорното съобщение до КАТ ПП и до работодателят, към който момент вече е бил изтекъл предвидения в ЗЗД срок и процесните вземания са погасени по давност.

разпореждане № 904528/02.06.2021 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 28.06.2021г. В срока по чл. 131 от ГПК по делото на 27.07.2021г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски. Сторено е възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Сочи се от ответника, че на 08.12.2008 г. между [фирма] (предишно наименование [фирма]), с универсален правоприемник е "Б. П. П. Ф. С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и Г. М. С., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № PLUS- 01307531. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът [фирма] е финансирал кредитополучателя, а за Г. М. С. е възникнало задължение да издължи сумите по горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. Поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Г. М. С., кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1711/2011 г. по описа на Районен съд - Благоевград, въз основа на която е издаден процесният Изпълнителен лист от 10.08.2011 г.

Сочи се още, че по молба на [фирма], на 09.01.2012 г. е образувано изп. дело № 103/2012 г. по описа на ЧСИ В. Т., с peг. № 795 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 10.08.2011 г. Твърди се, че по време на образуваното на 09.01.2012 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 103/2012 г. по описа на ЧСИ В. Т. са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.

С молбата си за образуване на изпълнително дело от 09.01.2012 г., взискателят [фирма], е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ В. Т.. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.

Сочи се в писмения отговор, че на 10.02.2012 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща и уведомление за насрочен опис на движими вещи. Във връзка с това, на 27.03.2012 г. длъжникът е депозирал молба за отлагане на насрочения опис. На 19.07.2013 г. е било изпратено запорно съобщение до работодателя ЕТ Г. Д.- М., ЕИК[ЕИК]. В следствие на това, в периода окт. 2014 г. - януари 2015 г. са постъпвали ежемесечни удръжки по наложения запор, всяка от които прекъсва давността, защото: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица." - т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че на 17.06.2016 г. предишният взискател е депозирал молба с искане за насрочен опис на движими вещи, което отново прекъсва погасителната давност, тъй като всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Такъв е бил насрочен за 19.09.2016 г., като призовка за насрочения опис е била изпратена на 27.06.2016 г., като същата е получена лично от длъжника, което е довело до депозиране отново на молба от негова страна с искане за отлагане на описа, задължавайки се да прави ежемесечни вноски за погасяване на вземането, което следва да се приеме и като признание на дълга, прекъсващо давността.

Сочи се още от ответника, че на 01.03.2017 г. е последвало и депозиране на молба за конституиране на нов взискател от [фирма], което действие също прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител са били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е отправено искане за насрочване на опис на движими вещи. На 20.06.2017 г. новият взискател отново е поискал насрочване на опис на движими вещи. На 07.02.2018 г. ведно са били изпратени призовка за принудително изпълнение и уведомление за цесия от съдебния изпълнител, поради което счита за неоснователно направеното възражение, че Г. М. С. не е уведомен надлежно за извършената цесия.

Поддържа се, че на 27.06.2019 г. взискателят депозира молба за извършване на справка за налични трудови договори на името на длъжника и съответно искане за налагане на запор.

След като изп. дело № 103/2012 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него на 03.06.2020 г. е било образувано изп. дело № 200/2020 г. отново по описа на ЧСИ В. Т., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи и налагане на запори.

На 18.03.2021 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя ЕЙ БИ ДИ ЕС ТРАНС" О., както и до Банка ДСК ЕАД, У. Б. АД и ПП КАТ ПРИ ОД НА МВР Б..

Твърди се от ответника, че всички изброени и предприети по горепосочените изпълнителни дела изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната давност за процесното вземане не е изтекла.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка.

Сочи, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя. тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя. В тази връзка, следва да се направи и категорично разграничение между перемпционния и давностния срок. Позовава се на съдебна практика в тази насока.

Сочи се, че в настоящия случай, именно част от спора е дали е настъпила перемпция по делото през 2016 г., което е след отмяната на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Решаващият състав на ВКС постановява, че „Както е посочено по-горе, насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и нобходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е преди изтичането на срока за перемпция). Но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността."

Позовава се и на съдебна практика относно приложението на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече.

В тази връзка се поддържа, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 103/2012 г. по описа на ЧСИ В. Т. на 09.01.2012 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС N2 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началния момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020 г. сочи се обаче, в настоящия случай и в периода след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни действия във връзка с образуваните изп. дело № 103/2012 г. и изп. Дело N2 200/2020 г., които прекъсват погасителния давностен срок. Може да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу Г. М. С. не е изтекла погасителната давност.

Твърди се от ответника, че на дата 10.01.2017 г. между [фирма] в качеството му на Цедент и [фирма], ЕИК[ЕИК], в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който [фирма] е прехвърлило вземанията си по сключения с Г. М. С. Договор за кредит № PLUS-01307531 от 08.12.2008 г., на [фирма]. С пълномощно, предишният кредитор Б. П. П. Ф." (цедентът) е упълномощил [фирма], ЕИК[ЕИК], да уведоми от името на [фирма] всички длъжници по вземания на [фирма], които [фирма] е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 10.01.2017 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, [фирма], чрез пълномощника си [фирма], е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Г. М. С. на посочения и в исковата молба адрес, а именно: [населено място], ул. Я. С. N23, вх.А, ет.7, ап. 21. Изпратеното уведомление не е било получено и се е върнало с отбелязване „непотърсен", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор [фирма], като копие от същата е приложена към настоящия отговор.

По този начин дружеството е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на Г. М. С.. Иска се в случай, че решаващият състав приеме, че Г. М. С. следва да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат Ю., поддържа се предявения иск, по същество се изразява становище за основателност и доказаност, като се претендират сторените разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, в писмена молба е изразил становище за неоснователност на предявения иск, като е поискал отхвърлянето му, претендират се сторените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са и преписи от Изпълнително дело №103/2019 година и Изпълнително дело №200/2020 година по описа на кантората на ЧСИ Т.. Прието е заключение по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експретиза.

Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Изп.дело № 103/202012г. по описа на ЧСИ В. Т. е образувано по молба с молба вх № 00434/09.01.2012г от [фирма] за образуване на ИД срещу Г. М. С. въз основа на изпълнителен лист от 10.08.2011г, издаден по ч.гр.дело № 1711/2011г. по описа на PC-Б. и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5103/01.07.2011г по ч.гр.дело № 1711/2011г. по описа на РС-Благоевград.

С изпълнителен лист от 10.08.2011г, издаден по ч.гр.дело № 1711/2011г. по описа на PC-Б. Г. М. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], е осъден да заплати на кредитора [фирма] следните суми: сумата от 3 211,92 лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 09.06.2011г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 1 303,79 лева - възнаградителна лихва за периода 20.03.2009г.-20.05.2011г.; сумата от 757,05 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2009г. до 19.11.2011г.; сумата от 111,78 лева - платена държавна такса и сумата от 100,00 лева - юристконсулстко възнаграждение. Изпълнителния лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5103/01.07.2011г. по ч.гр.дело № 1711/2011г. по описа на РС-Благоевград, като вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS 01307531/08.12.2008г. /приет по делото/.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал осъществяване на изпълнителни действия, като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено извършването на всички действия.

С Постановление на ЧСИ В. Т. от дата 09.01.2012г. е образувано изп.д. № 103/2012г със страни: Взискател - [фирма] и Длъжник - Г. М. С..

До длъжника-ищца в настоящото производство е изпратено уведомление-покана за доброволно изпълнение, връчено на 26.02.2012г. чрез съпруга М. С.. Видно от съдържанието на уведомлението, със същото е насрочен опис на движими вещи на длъжника на 02.04.2012г. от 12:00 ч. Съобщение за насрочения опис е изпратено и до съпруга-недлъжник. Описа е насрочен с Постановление на ЧСИ от 30.01.2012г.

По делото са изискани справки от ТД на НАП.

На 27.03.2012г. длъжникът и ищец в настоящото производство Г. М. С. е депозирал по изпълнителното дело Молба вх. № 03581/27.03.2012г., с която е поискал насроченият опис по изп.д. № 103/2012г да бъде отложен, като прилага Вносна бележка от 27.03.2012г. за внесени по сметка на ЧСИ В. Т. 100,00 лева и се задължава ежемесечно да прави вноски по 100, 00 лв.

С Протокол от 02.04.2012г на ЧСИ В. Т. с оглед на това, че взискателят не е заплатил определените авансови такси са отложени насрочените изпълнителни действия по опис на имуществото на длъжника.

С Писмо изх. № 04006/04.04.2012г ЧСИ В. Т. изпраща молбата на Г. М. С. до [фирма] за изразяване на писмено становище, като с Писмо вх. № 04399/18.04.2012г по изп.д. взискателят [фирма] е изразил несъгласие с направеното от длъжника предложение за отлагане на насрочените изпълнителни действия, като е посочил, че компромис може да бъде направен при ангажиране да заплаща най-малко по 200, 00 лв. месечно. ЧСИ Т. е превела на взискателя внесените доброволно от длъжника суми от 100, 00 лв.

Изпратено е от ЧСИ Т. запорно съобщение изх. № 12325/19.07.2013г. до [фирма] с ЕИК[ЕИК] за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. С., което е получено от работодателя на длъжника и с уведомително писмо от 06.08.2013г. е уведомил ЧСИ, че на Г. С. ще бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение от месец 08.2013г. На длъжника е връчено на 29.09.2013г. съобщението за наложения запор върху трудово възнаграждение.

Видно от приложените вносни бележки по изп.д. № 103/2012г. са постъпвали суми от наложения запор, като са налице и разпореждания на ЧСИ Т. за изплащането им на взискателя. Последната преведена сума по запора е на 12.01.2015г., като на взискателя е преведена на 23.01.2015г.

С Уведомително писмо изх. № 02/19.12.2014г. работодателят на длъжника и ищец в настоящото производство [фирма] е уведомил ЧСИ, че трудовото правоотношение е прекратено.

На 17.06.2016г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника.

С Призовка изх. № 17220/27.06.2016г до Г. М. С. ЧСИ Т. го е уведомила за насрочен опис на движими вещи в жилището на 19.09.2016г. от 11,30 часа, като призовката е връчена на длъжника на 19.07.2016г. По изпълнителното дело Г. С. е подал Молба вх. 16634/25.07.2016г., с която е поискал насроченият опис по изп.д. № 103/2012г. за 19.09.2016г. да бъде отложен, като се ангажира да внесе до 19.09.2016г. сума от 200, 00 лв. и след това се ангажира да внася месечно по 200, 00 лв. С Писмо изх. № 19712/26.07.2016г. ЧСИ В. Т. е изпратила молбата на Г. М. С. до [фирма] за изразяване на писмено становище, като такова е получено с Писмо вх. № 19025/29.08.2016г., с което взискателят е изразил становище да не се предприемат принудителни действия, докато се спазва поетия ангажимент за доброволни ежемесечни вноски. С Протокол изх. № 23927/19.09.2016г. на ЧСИ описът на недвижимото имущество за 19.09.2016г. е отсрочен.

С Молба вх. № 05456/01.03.2017г. ответникът е поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на [фирма], въз основа на сключен Договор за цесия от 10.01.2017г. Към молбата е приложен договора за цесия, приложение № 1 към него, пълномощно и потвърждение за извършената цесия. Видно от уведомлението, приложено към молбата до длъжника за извършената цесия, същото не е било връчено, доколкото известието за доставяне от [фирма] /приложено по делото и в оригинал/, в което изрично е посочено, че касае уведомление за цесията, не е потърсено от получателя. С молбата за конституиране ответникът е поискал постъпилите и постъпващите суми да му бъдели превеждани по посочена банкова сметка. С молбата си новият взискател е поискал да се извърши опис на движими вещи, както и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ сам да определя начина на изпълнението.

На 20.06.2017г. ответното дружество е поискало от ЧСИ Т. да връчи на длъжника уведомлението за цесия, както и да насрочи дата за опис на движими вещи.

С Разпореждане от 07.02.2018г. е конституиран настоящия ответник като взискател по изп.д. № 103/2012г. по описа на ЧСИ В. Т..

С Писмо изх. № 2902/07.02.2018г., връчено на Г. М. С. чрез адвокат Ю. на 15.02.2018г. ЧСИ го е уведомила за заличаването на [фирма] като взискател и заместването му с [фирма], за насрочен опис на движими вещи на 09.04.2018г. от 14,00 часа. На длъжника и ищец в настоящото производство е връчено е уведомлението за извършената цесия чрез пълномощника му адвокат Ю. на 15.02.2018г.

По изпълнителното дело е постъпило възражение вх. № 04019/01.03.2018г. от адв Г. Ю. - процесуален представител на Г. С., с която е възразила относно конституирането на нов взискател, като е поискано и на основание чл.433, ал.1, т 8 от ГПК изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като действия по делото не са извършвани в продължение на две години. Възражението е връчено на новоконституирания взискател, който е изразил становище за неоснователност на молбата. С Разпореждане от 21.03.2018г. ЧСИ Т. е отказала прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С Протокол от 09.04.2018г. насрочения за 09.04.2018г от 14,00 часа опис на движими вещи е отстрочен, поради неплатени дължими такси.

На 27.03.2019г. ответникът, в качеството му на нов взискател, е поискал да бъдат извършени справки в ТД на НАП за наличието на трудови договори на длъжника, за декларирано движимо–недвижимо имущество и/или банкови сметки и при наличието на такива да се предприемат съответните изпълнителни действия. Такива справки са извършени.

На 18.02.2020г. по изп.д. № 103/2012г. е постъпило искане за прекратяване вх. № 04185 от адв. Г. Ю. в качеството й на пълномощник на длъжника, с което е поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като са развити и съображения за погасяване по давност на вземанията. Искането е връчено на взискателя, който е подал становище вх. № 06134/10.03.2020г. изп. дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемция. С Молба вх. № 06673/20.03.2020г. [фирма] е поискало да бъде върнат оригинала на ИЛ, като с Приемо-предавателен протокол изх. № 9243/08.04.2020г. на 26.05.2020г. ЧСИ предава ИЛ от 10.08.2011г., издаден по ч.гр.д. № 1711/2011г. по описа на PC Б.. Върху изпълнителния лист има сторени отбелязвания за изплатени суми, последната от която на 23.01.2015 г.

С Молба за образуване на изпълнително дело от [фирма] до ЧСИ В. Т. вх. № 09845/03.06.2020г. ответникът е поискал да се образува ново изпълнително дело срещу ищеца, като към молбата са приложени изпълнителния лист от 10.08,2011г. издаден по ч.гр.дело № 1711/2011г. по описа на PC-Б. и Договор за цесия между „БНБ П. Пъреънъл Ф.” и [фирма]. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал осъществяване на изпълнителни действия-насрочване на опис на движими вещи, налагане на запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение от [фирма], запор на собственото му МПС, като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено извършването на всички действия.

С Разпореждане изх. № 13649/04.06.2020г на ЧСИ В. Т. е образувано изп.д. № 200/2020г. със страни: взискател- [фирма] и длъжник - Г. М. С..

Изпратено е 3апорно съобщение изх. № 8221/18.03.2021г. от ЧСИ до [фирма], с което е наложен запор на трудовото възнагражнеие на ищеца, получено на 24.03.2021г. Изпратени са и запорни съобщения изх. № 8222/18.03.2021г. до Банка ДСК, запорно съобщение изх. №8224/18.03.2021г. до У., запорно съобщение изх. № 8225/18.03.2021г. до КАТ при ОДМВР за наложен запор върху лек автомобил, собственост на ищеца, което е получено на 24.03.2021г. и ЧСИ Т. е уведомена, че на 25.03.2021г. е наложен запора върху лекия автомобил. Постъпило е становище от [фирма] вх. № 08940/29.03.2021г., че не признава вземането, за което е наложен запор и отговор от Банка ДСК вх. № 08966/30.03.2021г., че Г. М. С. няма сметки в банката.

На 26.03.2021г. по изп.д. № 200/2020г. е постъпило възражение Възражение вх. № 08075/26.03.2021г от адв Ю., с което е възразила срещу предприетите действия по изпълнителното дело.

ЧСИ Т. е насрочила опис на движими вещи за 17.05.2021г., който е отстрочен, поради нередовно уведомяване на длъжника. По изпълнителното дело е насрочен и нов опис за дата 20.09.2021г., връчено на 02.08.2021г.

По делото е прието заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т.. Видно от заключението вещото лице е отговорило, че изп.д. № 103/2012г. е образувано за сумата от 5 484,54 лева въз основа на изп.лист от 10.08.2011г., издаден по ч.гр.дело № 1711/2011г по описа на РС- Благоевград и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5103/01.07.2011г. по ч.гр.дело № 1711/2011г по описа на РС-Благоевград. Изп.д. № 200/2020г. е образувано въз основа на същия изпълнителен лист и договор за цесия, като е образувано за сумата от 7 709,36 лева, от които: 3 211,92 лева - главница по ИЛ, ведно със законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 09.06.2011г. до окончателното изплащане на дължимата сума; 1 303,79 лева - възнаградителна лихва по ИЛ за периода 20.03.2009г.- 20.05.2011г.; 103,37 лева - мораторна лихва по ИЛ за периода от 20.04.2009г. до 19.11.2011г.; 150,00 лева - юристконсулстко възнаграждение по ИД; 2 940,28 лева - законова лихва върху главницата за периода от 09.06.2011г. до 03.06.2020г.

Според заключението на вещото лице общият размер на постъпилата сума по изп.д. № 103/2012г от длъжника Г. М. С. е за 1 349,91 лева, разпределена, както следва: за взискателя [фирма] - 1 081,46 лева; за ЧСИ В. Т. - 268,45 лева. Общият размер на постъпилата сума по изп.д. № 200/2020г. от длъжника Г. М. С. е за 5 363,78 лева, разпределена, както следва: за взискателя [фирма] - 4 655,11 лева; за ЧСИ В. Т. - 708,67 лева. В заключението си вещото лице е констатирало, че размерът на дълга по изп.д. № 103/2012г. към 27.03.2019г. /последно изпълнително действие - Молба на взискателя с вх. № 7305/27.03.2019г - Искане за издаване на документ . съгласно Удостоверение на ЧСИ В. Т. изх. № 9537/07.03.2020г. е в размер на 8 012,15 лева, от които: неолихвяема сума - 3 719,31 лева; олихвяема сума - 3 211,92 лева; лихви - 368,48 лева; пропорционална такса - 712,44 лева с ДДС, а според експерта размерът на дълга по изп.д. № 103/2012г. към 27.03.2019г. е в размер на 7 873,70 лева, от които: неолихвяема сума - 3 949,37 лева, в т.число: възнаградителна лихва по ИЛ за периода 20.03.2009г.-20.05.2011г. - 1 303,79 лева; -мораторна лихва по ИЛ за периода от 20.04.2009г. до 19.11.2011г. . 103,37 лева; -законова лихва за периода от 09.06.2011г. до 06.02.2018г. вкл - 2 173,70 лева; -законова лихва за периода от 07.02.2018г. до 26.03.2019г. вкл. - 368,48 лв.; олихвяема сума (главница по ИЛ) - 3 211,92 лева; законова лихва за периода от 07.02.2018г. до 26.03.2019г. вкл - 368,48 лева; пропорционална такса - 712,44 лева с ДДС.

Вещото лице е заключило, че размерът на дълга към датата на изготвяне на експертизата - 07.03.2021г е в размер на: по ИД № 103/2012г - пропорционална такса - 712,44 лева с ДДС; по ИД № 200/2020г - 2 361,63 лева - главница.

В съдебно заседание вещото лице подробно обяснява заключението си, като сочи според банкови документи на коя дата е направено плащане и изразява становище, че според нея, тъй като в тях пише име на наредителя Г. С., той ги и внесъл лично. Сочи още, че в кориците по делото няма документ за редуциране на размера на вземането, но когато посетила на място ЧСИ - В. Т. по Изпълнително дело № 200 й представили писмо от електронна поща от „Кредит инкасо И.- БГ“, според което актуалния дълг се счита в размер на 2361,63 лева.

По делото е прието Удостоверение изх. № 14164/08.04.2022г., издадено от ЧСИ В. Т., с което е удостоверила всички постъпвали суми по двете изпълнителни дела с дати и основания, както и изплащането им, като е посочила и разерите на постъпилите суми. Видно от посоченото удостоверение по двете изпълнителни дела единствената постъпила доброволно платена от длъжника сума е на 27.03.2012г., като всички останали събрани суми са въз основа на наложени запори на трудово възнаграждение и запор на банкови сметки.

Необсъдените писмени доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с член 124, ал.1 от ГПК. С този отрицателен установителен иск, се дава възможност на длъжника да оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно, за да не се допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на пресъдено нещо” спор, законът е предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти, настъпили, след приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат различни- плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от страна на взискателя- кредитор, в продължение на повече от 5 години, от възникването в негова полза на изпълняемото право и др. В настоящия случай ищецът се позовава на втората хипотеза- погасяване на дълга по давност.

Искът е допустим.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене.

С оглед горното предявените искове се явяват допустими, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

Предявените отрицателни установителни искове по чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК са процесуално допустими - страните са съответно длъжник и респ. взискател по висящо изпълнително производство /изп.дело № 200/2020г. по описа на ЧСИ В.Т./, като същият е придобил вземането чрез цесия, за което длъжника е уведомен.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, сторени от адвокат Ю. в качеството й на пълномощник на длъжника и ищец в настоящото производство, че цесията не е съобщена от страния кредитор. Напротив същото се установява от приобщеното изп.д. №103/2012г., видно от което уведомлението е връчено именно на адвокат Ю. на 15.02.2018г. 15.02.2018г. На дата 10.01.2017 г. между [фирма] в качеството му на Цедент и [фирма], ЕИК[ЕИК], в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който [фирма] е прехвърлило вземанията си по сключения с Г. М. С. Договор за кредит № PLUS-01307531 от 08.12.2008 г., на [фирма]. С пълномощно, предишният кредитор Б. П. П. Ф." (цедентът) е упълномощил [фирма], ЕИК[ЕИК], да уведоми от името на [фирма] всички длъжници по вземания на [фирма], които [фирма] е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 10.01.2017 г. Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 156/30.11.2015г. по т. д. № 2639/2014г., II т. о. на ВКС; решение № 137 от 2.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС). В настоящия казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи за извършената цесия, като тази упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Упълномощителната сделка е валидна.

Разгледан по същество исковете са неоснователни:

Същите се основават на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образуваното изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.

С Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, се приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Съображенията за това са, че липсва основание да се приеме, че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда, тъй като пред съдебния изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския процес – фазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право). Направен е тълкувателен извод, че от разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД не следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес, поради което не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, докато взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прието е, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали и кога той ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, което е настъпило по право, като нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С Разпореждане от 20.02.2020 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? – поради наличието на констатирана противоречива съдебна практика. По този въпрос предстои постановяване на тълкувателно решение, но вече е имало подобен прецедент, което е наложило произнасяне на Европейския съд по правата на човека по две жалби от България. В Решение от 19.02.2013 г. по жалба вх. № 2834/2006 г. Европейският съд по правата на човека, съдът подчертава, че достъпността, яснотата и предвидимостта на законовите разпоредби и съдебната практика, по -специално по отношение на правилата за формата, сроковете и давността, гарантират ефективността на правото на достъп до съд (Л. срещу Франция (L. v. F.), № 23228/2008 г., § 37, 26 май 2011 г.; съответно Х. срещу О. кралство (H. v. the U. K.) (реш.), № 16261/2008 г., §§ 54-55, 12 април 2011 г., и Лупаш и други, цитирано по-горе, параграфи 67-69). Докато развитието на съдебната практика само по себе си не е в противоречие с доброто правораздаване (виж Л., цитирано по горе, параграф 37), в предишните дела, при които промени във вътрешната съдебна практика са се отразили на висящи граждански производства, Съдът се е уверил, че начинът, по който се е развило правото е бил добре известен на страните, или най-малкото е бил разумно предвидим, и че не е съществувала несигурност по отношение на тяхното правно положение (виж Юнеди срещу Франция (Unйdic v. F.), № 20153/2004 г., § 75, 18 декември 2008 г.; Ш. и други срещу Турция (Єen and Others v. T.) (реш.), № 24537/2010 г., 14 февруари 2012 г.; Х. (реш.), параграф 55, и Л., параграф 40, и двете цитирани по-горе). В Л. Съдът е подчертал, че новият правен принцип, въведен от К. съд, чийто ефект е бил осуетяването на висящото гражданско действие на жалбоподателя, е предизвикан от необходимостта от справяне с несъответствията в съдебната практика, с които жалбоподателят е бил наясно към момента на започване на производството (параграф 42). В Ц. Р. срещу О. кралство (C.R. v. the U. K.) (22 ноември 1995 г., § 41, серия А, №335-С) Съдът е постановил, че принципът на законността не е нарушен, когато развитието на закона в дадена област е достигнало до етап, когато съдебното му признаване е разумно предвидимо.

В Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието, че при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а във втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, 10 то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени с посоченото решение на ВКС. С него не се променя тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан въпросът относно действието във времето на последващо тълкувателно решение, с което е обявено за загубило сила тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на тълкувателното решение е било задължително за съдилищата и правните субекти са съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на закона.

В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство № 103/2012г., образувано въз основа на издадения изпълнителен лист е било висящо. С оглед разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Спирането на давността по изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.

Доколкото изпълнителният лист е издаден на 10.08.2011г. , т.е. към този момент заповедта за изпълнение е влязла в сила, то релевантните факти за заявеното с иска несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна давност са настъпилите след 10.08.2011 г. (чл. 439, ал. 2 ГПК).

От 10.08.2011 г. е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение, но доколкото в случая с образуването на изпълнителното дело на 09.01.2012г., като молбата съдържа възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, е спряно течението на давността съобразно ППВС № 3/18.11.1980 г. началния момент, от който започва да тече погасителната давност е 26.06.2015г. Следователно датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г. и то, ако са налице критерии за настъпването й, предвид възможността за прекъсване. В случая след 26.06.2015г. на 17.06.2016г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника, с призовка изх. № 17220/27.06.2016г до Г. М. С. ЧСИ Т. го е уведомила за насрочен опис на движими вещи в жилището на 19.09.2016г. от 11,30 часа, като призовката е връчена на длъжника на 19.07.2016г. По изпълнителното дело Г. С. е подал Молба вх. 16634/25.07.2016г., с която е поискал насроченият опис по изп.д. № 103/2012г. за 19.09.2016г. да бъде отложен, като се ангажира да внесе до 19.09.2016г. сума от 200, 00 лв. и след това се ангажира да внася месечно по 200, 00 лв. С Писмо изх. № 19712/26.07.2016г. ЧСИ В. Т. е изпратила молбата на Г. М. С. до [фирма] за изразяване на писмено становище, като такова е получено с Писмо вх. № 19025/29.08.2016г., с което взискателят е изразил становище да не се предприемат принудителни действия, докато се спазва поетия ангажимент за доброволни ежемесечни вноски. Поискания опис прекъсва давността, отделно от това с молбата си за отлагане на описа от 25.07.2016г. ищецът е заявил готовност да изплаща задължението си на месечни вноски в размер на по 200, 00 лв. При преценка дали това изявление има характер на признание на дълга, водещо до прекъсване на давността по чл. 116 б. "а" ЗЗД съдът съобрази следното: В Решение № 26 от 24.07.2018 г. по т. д. 1853/2017 г. на ВКС, Т. О. се приема, че за да има правните последици на прекъсване на давността и стартиране течението на нова давност, признанието на дълга следва да бъде адресирано до кредитора и достигнало до знанието му – последното достатъчно установено след като кредиторът се позовава на направено признание. Касае се за волеизявление или поведение с правни последици за признато от закона субективно право на длъжника /да се позове на погасителна давност/, от значение за уредбата на правоотношението му с кредитора - отказ от изтекъл в полза на длъжника срок от общо приложимия давностен срок и начало на нова давност, в интерес на кредитора. Именно за страните по правоотношението е от значение признанието на дълга, с оглед съобразяване с правните му последици. Изявленията или действията на страните, насочени към уредба на възникналото между тях правоотношение, имат значение единствено и само ако са отправени/ извършени помежду им. Видно от данните по изпълнителното дело изявлението на длъжника е достигнало до кредитора, който не се противопоставил на искането на длъжника. Ето защо съдът намира, че с подаването на молбата от длъжника на 25.07.2016 г., достигането й до знанието кредитора и липсата на противопоставяне от страна на последния с очертаните в молбата параметри за начина на погасяване на задължението е налице признание на вземането по смисъла на чл. 116, б "а" от ЗЗД, което води до прекъсване на давността.

С Молба вх. № 05456/01.03.2017г. ответникът е поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на [фирма], въз основа на сключен Договор за цесия от 10.01.2017г. , в която е посочен и изпълнителен способ –опис на движими вещи и са възложени действия на основание чл. 18 от ЗЧСИ. Ответникът е конституиран като взискател на основание чл. 429 от ГПК на 07.02.2018г. в качеството му на цесионер на кредитора, което прекъсва давността и от тази датата започва да тече нова давност. Дори и да се спре с действията, прекъсващи давността до тук е ясно, че както към момента на подаване на исковата молба, така и към настоящия момент петгодишния давностен срок не е изтекъл. Независимо от това следва да се отбележи и че и след тази дата са налице действия, прекъсващи давността.

Прекъснатата давност не се засяга от това, че изп.д. № 103/2012г. е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по молба на длъжника от 18.02.2020г. и съгласие на взискателя за това. В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е регламентирано, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Действително след 07.02.2018г. до 07.02.2020г. липсва поискани изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция. Налице е нова практиката на ВКС, а именно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ІV г.о., според която когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по 13 воденото на изпълнителните дела. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Следва изрично да се отбележи, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.

След прекратяване на изп.д. № 103/2012г. е образувано по молба на настоящия ответник ново изп.д. № 200/2020г., която също е прекъснала погасителната давност, доколкото е редовна и са посочени изпълнителните действия, като такива и до настоящият момент се извършват-наложен е запор на трудово възнаграждение на ищеца, запор на МПС, запор на банкова сметка, като едновременно с това от запора на банковата сметка постъпват и суми.

Предвид изложеното след 26.06.2015г. са предприети редица действия, с които давността е прекъсната, поради което към датата на подаване на исковата молба, а и към настоящия момент не е изтекъл 5 – годишен период, за да се погаси вземането. Относно срока за погасяване на всички вземания следва да се отбележи, че независимо, че вземанията по изпълнителното производство са установени по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не със съдебно решение, правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо по аналогия и давностният срок за всички вземания е 5 години. В тази насока и Решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. по описа на ВКС, IV г.о.

Предвид изложеното искът се явява неоснователен.

Дори и да се приеме становището, че в случая се прилага ТР № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, то съдът намира, че отново давността не е изтекла, поради следното. От 10.08.2011 г. е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение. Същият би изтекъл на 10.08.2016г., но са налице действия, прекъсващи давността по смисъла на ТР, а именно- на 09.01.2012г. кредиторът е подал молба за конституирането му като взискател, в която е посочен и изпълнителен способ –опис на движими вещи и са възложени действия на основание чл. 18 от ЗЧСИ, на 27.03.2012г. длъжникът и ищец в настоящото производство Г. М. С. е депозирал по изпълнителното дело Молба вх. № 03581/27.03.2012г., с която е поискал насроченият опис по изп.д. № 103/2012г да бъде отложен, като е внесъл и сумата от 100, 00 лв., поради което давността е прекъсната за същите. Давността е прекъсната и с налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника при [фирма] с ЕИК[ЕИК] като ЧСИ Т. е изпратила запорно съобщение на 19.07.2013г. до [фирма] с ЕИК[ЕИК], което е получено от работодателя на длъжника и с уведомително писмо от 06.08.2013г. е уведомил ЧСИ, че на Г. С. ще бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение от месец 08.2013г. В случая съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец в настоящото производство, и е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице – работодател на длъжника, с което давността е прекъсната. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съобразно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие. Въз основа на така наложения запор на трудовото възнаграждение са постъпвали периодични плащания до 23.01.2015г., което се установи и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира. Тези плащания в резултат на реализирания изпълнителен способ са били приети от кредитора, което се установи от експертното заключение, доколкото са му изплащани суми въз основа на тях. Постъпването на суми въз основа на реализиране на конкретен изпълнителен способ поддържа висящността на изпълнителния процес и прекъсва както погасителната давност, така и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка е без значение в случая твърдението на ищеца, че не е внасял доброволно суми, в каквато насока са били всичките процесуални действия на пълномощника му-за допускане на експертиза и за събиране на писмени доказателства, с оглед доказване, че ищецът не е внасял доброволно суми. Действително същият е сторил една единствена доброволна вноска, а останалите суми за събрани в резултат на реализиране на изпълнителен способ, но както се посочи, същото е без значение, тъй като постъпването на сумите прекъсва давността. След 23.01.2015г. са извършвани също редица действия, прекъсващи давността, които се посочиха по-горе, поради което не се налага да се приповтарят. Посочените действия са валидни на основание посоченото по-горе, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Предвид изложеното независимо кое становище се приеме, исковете са неоснователни и при приложение както на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, така и на Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС.

По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответната страна, на основание чл. 78, ал.8 ГПК. В производството ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като взе предвид извършените от юрисконсулта действия-подаване само на отговор и идентични писмени молби, без явяване в съдебни заседания.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], чрез адвокат Г. Ю., със съдебен адрес [населено място], против [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Л. 6, ет. 2 отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника следните суми: сумата от 3 211, 92 лв.- главница; сумата от 1303, 79 лв.-възнаградителна лихва за периода 20.03.2009г до 20.05.2011г; сумата от 757, 05 лв.- мораторна лихва за периода от 20.04.2009г до 19.05.2011г, Законна лихва върху вземането, дължима от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-09.06.2011г до датата на предявяване на иска - 29.03.2021г и който размер към този момент е 3 207, 04 лв., сумата от 111, 78 лв.- заплатената държавна такса в заповедното производство; сумата от 100, 00 лв.- юристконсултско възнаграждение, за които по ч.гр. дело № 1711/2011г е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на [фирма], ЕИК[ЕИК], въз основа на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01307531/08.12.2008г, сключен между ищеца и Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК[ЕИК], като неоснователни.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ОСЪЖДА Г. М. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], чрез адвокат Г. Ю., със съдебен адрес [населено място], ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Л. 6, ет. 2 сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка, по която може да бъдат внесени присъдинети на ответника разноски- IBAN [банкова сметка] B. ******- [фирма].

На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: