Производството по делото е образувано с жалба на Д-Р Е. Н. Д.-В., ЕГН: [ЕГН], с адрес Б., ул. „, против Наказателно постановление № 66/07.11.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Б., с което на жалбоподателя за допуснато административно нарушение по:
- чл. 38 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, във връзка с чл. 109 от Закона за здравето, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
- за допуснато административно нарушение по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, във връзка с чл. 109 от Закона за здравето, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
- за допуснато административно нарушение по чл. 41 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, във връзка с чл. 109 от Закона за здравето, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че административно наказателната отговорност е ангажирана незаконосъобразно, като при съставяне на АУАН и НП са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните и материалните норми.
В съдебно заседание жалбоподател редовно призовано, не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Поддържа, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2018 година, доктор Р. К. – Н. на длъжност – главен инспектор в Дирекция Медицински дейности, в присъствието на Р. Б. – главен инспектор в РЗИ и Н В. – главен експерт в РЗИ съставила АУАН № 66 за това, че във връзка с докладна записка с вх.№7579 от 14.06.2018г. от М. Г. Ч ст. специалист РКМЕ в Д“МД" на 14.06.2018г. е върнато в РКМЕ досието на Ц. Х. Д., ЕГН [ЕГН]. Явила се за преосвидеталстване пред I -ви ТЕЛК състав към МБАЛ - Б. на 26.05.2016г. В медицинското досие се съхраняват четири броя ЕР №1493от 082/зас.№/ на 26.05.2016г. При проверка на досието е установено,че :
1. Издадено е Експертно решение №1493 от 082 на 26.05.2016г. на Ц. Х. Д., ЕГН [ЕГН]. Същото не е подписано от председателя на I - ви ТЕЛК състав към „МБАЛ -Б." д-р Д.;
2. Екземпляр от Експертно решение №1493 от 082 на 26.05.2016г. не е връчен на Ц. Х. Д..
3. Медицинското досие на Ц. Х. Д., не е предадено в срок в „РКМЕ" - Б., а се е съхранявало в I -ви ТЕЛК състав.
С писмо с изх.№7579 от 18.06.2018г. за случая е уведомен Изпълнителния директор на МБАЛ - Б. д-р О. М..
На 31.07.2018г. е извършена проверка на I -ви ТЕЛК състав към МБАЛ - Б.,като са изискани писмени обяснения от председателя, относно невръчването на експертното решение и не предаването на досието в срок на РКМЕ - Б.. Същите са получени в РЗИ - Б. с писмо с вх.№9721 от 03.08.2018г. За констатираното нарушение е съставен протокол на място при извършената проверка от 31.07.2018. За констатациите е съставен АУАН, който жалбоподателят е отказал да подпише и е посочил възражения.
Въз основа на съставения акт, на 07.11.2018 година, Директор на Регионална здравна инспекция – Б., е издал атакуваното Наказателно постановление № 68/07.11.2018 г.
НП е връчено на жалбоподателя чрез известие за доставяне на 16.11.2018 година.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – Р. К. и Надежда В. и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
От разпита на свидетелите става ясно, че след получена докладна записка са извършени проверки на медицинските досиета, при което е установено, че експертните решения, които са издадени не са връчени на лицата, експертното решение не е разписано от председателя на ТЕЛК състава и медицинското досие не е върнато в РКМЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество – основателна, по следните съображения:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните основания:
При служебна проверка на АУАН и НП и в пределите на своите задължения да провери атакуваните актове изцяло, независимо от възраженията и доводите на страните, съдът констатира съществени процесуални нарушения. За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административно-наказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл. 57 от ЗАНН, а възведените в чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В НП не е описано къде е извършено нарушението. Липсата на такъв основен реквизит. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление се сочи, че въз основа на докладна е извършена проверка на въпросния субект, но липсва яснота къде е извършена тази проверка, кога е извършена тази проверка, липсват и обстоятелства, свързани с извода за наличие на нарушение . И в АУАН и в НП противоречиво и бланкетно е посочено, че във връзка с докладна записка с вх.№7579 от 14.06.2018г. от М. Ч. е върнато досието на Ц. Д., като в тази връзка са установени нарушения. Така описани, обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика около извършените нарушения. Описанието на всяко от нарушенията е твърде оскъдно и неясно, липсва посочване на фактите по случая, което е попречило да се установят всички значими обстоятелства. При такова описание на нарушенията липсва яснота и относно датата на извършване на нарушенията. Ако се приеме, че това е 26.05.2016г., то и съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В настоящия случай е изтекъл по-дълъг от предвидения едногодишен срок от извършване на нарушението. Ако се приеме, че нарушението по пункт едно е извършено на датата на издаване на експертното решение 26.05.2016г., то този срок е изтекъл на 26.05.2017г., а акта е съставен на 29.08.2018г.Същите са изводите на съда и по отношение нарушението по пункт 2 от атакуваното наказателно постановление. По отношение на третото нарушение съдът е лишен от възможност за преценка, доколкото при описание на нарушението както актосъставителя, така и наказващия орган са се задоволили да посочат, че досието не е представено в срок, но липсва информация в какъв срок, ако се приеме, че този срок е 3 месеца, както се сочи от свидетелите, то този срок е изтекъл на 26.08.2016г., от когато е започнал да тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Отделно от това преценявайки свидетелските показания, настоящия състав намира, че предвид установената функционална връзка между институциите, ангажирани с освидетелстване на лицата, твърдените нарушения е могло да бъдат открити много по – рано. С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В подкрепа на този си извод съда съобрази и принципа за недопустимост да се черпят права от собствено неправомерно поведение, което допълнително аргументира извода, че в случая се касае за погасена по давност възможност жалбоподателката да бъде санкционирана за процесното нарушение, тъй като към момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение – 29.08.2018 г. е изтекъл период от време, надвишаващ допустимият за това срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от три месеца.
Допълнителен аргумент в тази насока е Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС на Р България – О. от НК на ВКС и О. от ІІ колегия на ВАС, което определя сроковете по чл. 34 ЗАНН като давностни. Погасителните основания по чл. 34 ЗАНН са юридически факти, при настъпването на които се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателните правоотношения. Такъв юридически факт е изтичане на определен срок, в който органът бездейства, поради което се погасява възможността за реализиране на отговорността – държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание, поради което образуване на административнонаказателно производство извън посочените срокове е недопустимо.
Констатираните пороци и липсата на яснота, относно съществени елементи от състава на приложените материални норми лишават и съда от възможност да прецени наличието и липсата на нарушения.
Всичко изложено води до извода, че административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на защита на жалбоподателката, която има право да узнае какво точно нарушение е извършила и доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Предвид констатираните съществени процесуални нарушения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Благоевградски районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 66/07.11.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Б., с което на Д-Р Е. Н. Д.-В., ЕГН: [ЕГН], с адрес Б., ул. „ за допуснато административно нарушение по чл. 38 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, във връзка с чл. 109 от Закона за здравето, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето Глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за допуснато административно нарушение по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, във връзка с чл. 109 от Закона за здравето, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и за допуснато административно нарушение по чл. 41 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, във връзка с чл. 109 от Закона за здравето, на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето Глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: