Производството е с правно основание чл. 243, ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на A. I. M B.V., чрез юридическият им представител за РБ - „А. К.“, с адрес: [населено място] и управител В. С. против Постановление от 14.03.2018г. на Районна прокуратура -гр. Б., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 112/2015 г., по описа на ОД на МВР [населено място].

В жалбата се поддържа, че атакуваното Постановление на РП е незаконосъобразно, тъй като направените с него изводи за недоказаност на разследваното престъпление по чл.172б от НК в прекратеното наказателно производство, не се обосновават със събраните по делото доказателства от досъдебната му фаза. Допълнително се навежда като аргумент за незаконосъобразност на Постановлението и възражението , че аналогично Постановление на РП с аналогични аргументи и извършено прекратяване на това ДП, но от дата 09.11.2017г., вече е било предмет на съдебен контрол в БРС и е отменено в рамките на чнд№2279/2017г. от този съд, като неговият краен съдебен акт е преминал и през въззивен съдебен контрол и също е потвърден от БОС.

С атакуваното Постановление, РП-Б. е прекратила производството по ДП № 112/2015 г., по описа на ОД на МВР [населено място], като е приела, че от събраните в хода на ДП доказателства, не се установява от субективна страна извършването на престъплението по чл. 172б от НК, от обвиняемото лице А А..

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства в ДП, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Прекратеното ДП е образувано на 08.04.2015г. във връзка с разследване на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, а като обвиняемо лице по него е привлечена Азатухи А..

В рамките на същото ДП с ангажираните писмени и гласни доказателства по него е установено, че А А. е управител на фирма [фирма], БУЛСТАТ[ЕИК], с постоянен адрес Б., ул. „Н " № , чиято дейност е свързана с търговия на дребно на дрехи, извършвана в търговски обекти на централния кооперативен пазар, на ул.„Ч " в Б.. Установено е също така, че през 2015 г., за нуждите на осъществяваната търговска дейност, е наето място № 123 и място № 107, както и складови помещения с № 35 и № 36, намиращи се на закрития централен кооперативен пазар в Б.. На 08.04.2015 г. в тези помещения е извършено претърсване и е констатирано, че на щандове /маси/ в места № 123 и № 107 на пазара в Б., са изложени за продажба различни спортни облекла /анцузи, тениски, шорти и др. /, носещи лого или знак на защитени търговски марки: А. АГ, /A. AG/, Н. И. Л. /N. i L., Пума /Р./, М. Ю., /M U./, D /Д и Ч. /C /. Такива стоки били намерени и в използваните складове с № 35 и № 36. В хода на това претърсване, от двете маси с № 123 и № 107 и от двата склада с № 35 и № 36, са иззети различни стоки на обща стойност 249019,00 лева / двеста четиридесет и девет хиляди и деветнадесет /лева.

В рамките на досъдебното производство е изготвената съдебно-техническа експертиза, с която се установява, че знаците А. АГ, /A. AG/, Н. И. Л. /N. L., Пума /Р./, М. Ю. /M U./, D /Д / и Ч. /C /, поставени върху иззетите дрехи, са идентични на марките, за които се отнасят. Иззетите стоки се сочи в експертизата, че са идентични на стоките, за които марките са регистрирани, а тази идентичност води до вероятност от объркване на потребителите, които биха могли да свържат използваните знаци със защитените марки. Експертите са приели също така, че визуалното, фонетичното и смислово сходство са довели до извод за наличие идентичност и/или сходство между знаците, с които са означени представените за изследване стоки и регистрирани марки. Не е установено, лицата предлагащи тези стоки за продажба, между които и обвиняемото лице, да имат разрешение от представителите на съответните марки, за да ги използва в търговската си дейност.

С разпитаните свидетели в ДП, в това число и св. Х. /съпруг на обвиняемата/,който сочи, че иззетите стоки са на украински гражданин с малко име „К.", който ги оставил на съхранение при тях преди около 2 години, като имали уговорка К. да плати за тази услуга или да му даде част от стоките. Свидетелят твърди също така, че въпросният К. е заминал за У. и заради станало наводнение в склада им, изнесъл част от дрехите на щандовете им, но не е имал намерение да ги продава. Св. Х. е заявявал също, че той се занимава със закупуването на стока, главно от Т , от където не е закупувал стоки с въпросните търговски марки. Съпругата му не е пътувала с него и закупувала стоки, но с него пътувало лицето К., което именно е закупувало и то големи количества стоки, като иззетите такива при процесното претърсване. В ДП е разпитан и св.Д., който сочи, че въпреки проведените оперативно- издирвателни мероприятия, не е получена информация за местонахождението на лицето К. в страната към момента.

Видно от приложените протоколи за претърсване и изземване и изготвени фотоалбуми във връзка с тези действия в ДП, част от иззетите вещи, не са били складирани и съхранявани, в каквато насока са показанията на св. Х., а предлагани именно за продажба на маси за продажба на дрехи в Кооперативния пазар на Б. , в това число и с поставени върху тях етикети и цени, които маси са били наети за търговската дейност на фирмата управлявана и представлявана от обвиняемото лице по прекратеното ДП, която е знаела, че няма разрешение за продажбата на тези стоки на територията на страната, с видна върху тях популярна и защитена търговска марка. Същата се установи, че не е разполагала и с документ за произхода на въпросната стока.

Независимо от изложеното, с атакуваното Постановление на РП- Б., този орган е приел, че производството по ДП срещу обвиняемото лице следва да се прекрати поради липса на субективен елемент за реализиране на престъплението по чл.172б от НК. Наведено като аргумент за прекратяването е и твърдението за възможно „ изчерпване на правото на търговската марка“.

Аналогично Постановление с аналогични мотиви и извършено прекратяване на процесното ДП е издадено от РП-Б. и на 09.11.2017г. Това постановление е било предмет на съдебен контрол пред Б. по чнд №2279/2017г. , като съдът е отменил Постановлението поради неговата материална незаконосъобразност /необоснованост на изводите за липса на субективна страна при извършване на престъплението по чл.172б от НК/ от обвиняемата по това производство. РП е депозирала протест срещу определението на съда за отмяна на прекратяването и в рамките на вчнд №525/2017г., Окръжният съд със свое окончателно Определение № 357/22.01.2018г. е потвърдил определението на Б. за отмяна на прекратяването на процесното ДП и също е приел, че не е на лице обосновано ст на извода за липса на субективен елемент за извършване на разследваното престъпление, от страна на обвиняемата. След този въззивен съдебен акт , по ДП е проведен допълнителен разпит на св.Х. и св.Д., чиито показания не променят установеното по ДП до този момент и касателно извършването на разследваното престъпление по чл.172б от НК, в това число и относно субективната страна за реализиране на това деяние от обивняемото лице.

При тези фактически констатации, съдът счита, че атакуваното Постановление на РП-Б. е незаконосъобразно и следва да се отмени.

На първо място, относно доказаността и обосноваността на извода за извършване на разследваното престъпление по чл.172б от НК от страна на обвиняемата и обосноваността на извода за липса на субективен елемент, вече е налице произнасяне на съда и то на две съдебни инстанции в рамките на чнд.№ 2279/2017г. по описа на Б. и съответно при въззивен контрол на съдебният акт- в рамките на вчнд№ №525/2017г. по описа на Б.. И двете съдилища са посочили аргументирано, защо считат за незаконосъобразен и необоснован извода на РП за недоказаност на разследваното престъпление и неговата субективна страна. С актовете по тези дела, предходното постановление на РП с аналогични мотиви на тези по обжалваното такова, е отменено и делото е върнато на прокурора за продължаване на производството по реда на НПК. Вместо изпълнение на тези указания на съда, след отмяната на това прекратяване на ДП, разследващите органи са извършили само един допълнителен разпит на съпруга на обвиняемата и на св.Д., които не навеждат различни твърдения и факти от тези вече установени в ДП до неговото първо прекратяване , след което е постановил повторно прекратяване на ДП със същите аргументи като тези във вече отмененото първо Постановление на РП за прекратяване на процесното производство в досъдебната му фаза.

Освен изложеното и констатацията, че при тези факти и данни от ДП, настоящият съдебен състав, не може да направи различен извод , от този вече направен от две съдилища на две съдебни инстанции за извършеното прекратяване на ДП, настоящият съдебен състав намира за нужно да допълни, че на практика разпита на свидетелите, в това число и съпругът на обвиняемото лице/основен и допълнителен разпит/, не е проведен задълбочено и касателно основни факти, които са установени в ДП. В нито един от тези разпити не е установено, след като тезата на този свидетел е, че иззетите стоки били само съхранявани , докато си ги вземе лицето К., защо са предлагани за продажба видно от фотоалбумите по делото и протоколите за претърсване и изземване/ на търговските маси, наети на Кооперативния пазар от името на фирмата и за извършване на търговска дейност на фирмата представлявана и управлявана от обвиняемото лице, в това число и с поставени върху тях етикети и цени. Не е изяснено, за кого е извършвана тази продажба на стоките със защитена търговска марка, как са определени цените, продавана ли е такава стока, в чия полза е получената цена за продадената такава стока.

Във връзка с наведеното от РП твърдение в атакуваното Постановление за възможно „изчерпване правото на търговска марка“, по делото е останало неизяснено, какъв е произхода на предлаганата именно за продажба стока към момента на процесното изземване на същата от търговските маси наети от представляваната от обвиняемата фирма на инкриминираната дата, респ. законен ли е той, налице ли е разрешение за продажба на тази стока на територията на Б от собственика и притежателя на защитените търговски марки за тази стока, само в каквато хипотеза е възможно „изчерпване на правото на марка“ в държавата с разрешена продажба на стоката и то от притежателя на защитеното право на търговската марка или упълномощено за това от него лице .

Не е налице разграничение и посочване на иззетата стока , носеща отличителни знаци на защитена търговска марка, която е намерена за продажба на Кооперативния пазар в Б. и заснета във фотоалбумите по ДП и другата такава , намерена на склад в съответните претърсени помещения, което би следвало да намери отражение и в рамката на самото обвинение.

При тези аргументи и като се солидаризира с мотивите на двете съдилища, вече произнасяли се по прекратяване на процесното ДП с аналогични мотиви на РП, настоящият съдебен състав също намира, че атакуваното Постановление за повторно прекратяване на ДП, при липса на нови доказателства и обстоятелства по делото, се явява незаконосъобразно /противоречи на чл.172б от НК и не се обосновава с ангажираните по ДП доказателства до момента/, респ. същото е останало и недостатъчно изяснено по конкретно изложените съображения в настоящият акт, а това мотивира отмяната и на повторното прекратяване на производството в тази фаза на процеса и връщането му отново на прокурора за продължаване на разследването и на основание чл. 243, ал.6, т.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 14.03.2018г. Районна прокуратура [населено място], с което е прекратено наказателното производство по ДП № 112/2015 г., по описа на ОД на МВР [населено място] и ВРЪЩА делото на същата прокуратура за продължаване на действията по разследването.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Б в 7 дневен срок , считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: