Решение № 5866

към дело: 20151210101762
Дата: 07/11/2017 г.
Съдия:Гюлфие Яхова
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от ищците Е. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б И. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]; З. П. П., ЕГН [ЕГН], П. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б и Е. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, и С. Б. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, против ответниците К. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б и М. С. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б
Ищците сочат, че са съсобственици на общо 6/16 идеални части от поземлен имот с идентификатор 04279.612.178 по кадастралната карта и кадастралния регистър на Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: Б с площ от 410 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване /от 10 до 15 м/, номер по предходен план - 2772, 5416, кв. 111, парцел 3, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 04279.612.177, 04279.612.179, 04279.612.362, 04279.612.180 и 04279.612.176.
Сочат, че първите двама ищци са наследници на дъщерята на А. Д. - В. А. Г.. За притежаваните права върху имота са се снабдили с нотариален акт вх. peг. № 4041 от 25.11.2010 г., акт № 43, т. X., дело № 2399/2010 г. на СВ Б.. С. Б. П., З. П. П., П. П. П. и Е. П. П. са наследници на П. П. П. - син на втората дъщеря на А. Д. - З. А. Д.. Последната с нотариален акт с вх. peг. № 4476 от 27.10.2008 г., акт № 169, т. X, дело № 2549/2008 г. на СВ Б. е прехвърлила правото на собственост върху притежаваните от нея 3/16 идеални части от поземлен имот с идентификатор 04279.612.178 по КККР на Б. на П. П. П.. Собственик на 3/16 ид. части е В. Я. К. на основание сделка покупко-продажба, обективирана с нотариален акт с вх. peг. № 1536/17.05.2011 г., акт № 165, т. 5, дело 825/2011 г. на СВ Б.. На 3/16 ид. части от имота собственици са А. К. Д. и Е. К. Д. по силата на нот. акт № 170, том V, дело 1863/1993 год. по описа на нотариалната служба при Pайонен съд-Б..
При справка през месец април 2015 г. в Агенцията по кадастъра - Служба Б., ищците узнали, че ответникът К. Г. Б. се е снабдил с нотариален акт с вх. peг. № 5443 от 19.12.2013 г., акт № 3, т. X., дело № 2322/2013 г. въз основа на давностно владение за 1/2 идеална част от посочения по-горе имот, като ответникът към този момент е в брак с втората ответница М. С. Б.. Ищците сочат, че този нотариален акт е издаден в нарушение на закона за разликата над 1/4 идеална част от описания в него имот, тъй като в нито един момент ответниците, или наследодателите на първия от тях, не са били собственици на дял по-голям от 1/4 идеална част от дворното място, която идеална част същият има като наследник на дядо си К. Г. Б.. Нещо повече, през 1968 г. имотът е застроен с четириетажна жилищна сграда въз основа на право на строеж, учредено с нотариален акт № 111, т. 1, дело № 115/1968 г., по силата на който синът на К. Г. Б. - Г. /баща на първия ответник/ е получил правото да построи един етаж, а синовете и дъщерята на А. С. Д. - останалите три етажа. Ответникът К. Г. Б. е собственик на основание наследствено правоприемство само на 1/4 ид. част от съсобствения имот с ищците.
Предвид на това ищците сочат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за отричане на правото на собственост на ответниците за разликата над 1/4 идеална част от процесния имот с цел защита на притежаваните от тях права върху дворното място, чието съществуване и упражняване биха могли да бъдат осуетени от неоснователните собственически претенции на ответниците. За ищците е налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да установят несъществуването на спорното право в патримониума на ответниците /право на собственост над 1/4 ид. част от процесния имот/. Сочи се, че чрез отричане правото на собственост за над 1/4 ид. част за ответниците, ще се установят пространствените предели на правото на съсобственост върху имота.
С оглед на това се прави искане да се признае за установено, че ответниците К. Г. Б., ЕГН [ЕГН] и М. С. Б., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: Б, не са собственици на идеална част за размера над 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 04279.612.178 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: Б с площ от 410 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване /от 10 м до 15 м/, номер по предходен план - 2772, 5416, кв. 111, парцел 3, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 04279.612.177, 04279.612.179, 04279.612.362, 04279.612.180 и 04279.612.176. Прави се искане за отмяна на нотариален акт с вх. peг. № 5443 от 19.12.2013 г., акт № 3, том X., дело № 2322/2013 г. на СВ Б., който нот. акт е акт № 44 том 3, peг. № 8991, дело № 312/2013 г. на нотариус К. М., с peг. № 415, с район на действие Районен съд-Благоевград, за над 1/4 ид. част от описания в него имот. Претеднират се разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответнците. На първо място се правят възражения, че предявената искова молба е нередовна, за което се излагат съображения. На второ място се прави възражение, че предявеният иск е процесуално недопустим, предвид липсата на правен интерес за ищците.
Алтернативно се правят възражения, че искът е неоснователен. Сочи се, че ищците притежават 4/16 идеални части от имота, а не както твърдят в исковата си молба – 6/16 идеални части.
На следващо място ответниците сочат, че са собственици на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот въз основа на непрекъснато давностно владение упражнявано от тях за периода от 2001 год. до настоящия момент.
Сочат, че с нотариален акт № 76/1923 год. К. Г. Б. и А. С. Д. купуват по равно нива, находяща се в [населено място], м. „Под града“ от около 6 ара. През 1968 год. двамата съсобственици на парцел Ш, план. № 1890, кв. 11 по плана на Б., при съседи: улица, държавен блок и собствено място - К. Г. Б. и А. С. Д. учредяват на Г. К. Б. (баща на ответника К. Б.), Г. А. Д., П. Т. П. и К. А. Д. правото на строеж за изграждането на по един етаж от четириетажна жилищна сграда, която се предвижда да се изгради в мястото.
Сочат, че самостоятелното владение върху 1/2 идеална част от мястото започнали да осъществяват през 2001 год. след смъртта на Й. Д. Б. /майка на първия ответник/ през 2000 год. Тази 1/2 идеална част всъщност представлявала правото на собственост, придобито възмездно от дядото на първия ответник, който през 1923 г. заедно с А. Д. е закупил една нива при равни права в съсобствеността. Останалите наследници на К. Г. Б. никога не са оспорвали правото на собственост на Г. К. Б., както върху жилището и гаража, така и върху половината от дворното място, в което е изградена жилищната сграда. Родителите на първия ответник живеели през целия си живот на първия етаж от жилищната сграда, владели и считали за свое собствено и половината от дворното място. Те, а и ответниците, винаги са знаели за равните права на техния наследодател и наследниците на А. Д., поради което претенциите им, че са собственици на 3/4 идеални части от мястото са лишени от основание и морал. Ищците, а и останалите наследници на А. Д., са си прехвърляли или удостоверявали право на собственост за идеални части от имота, в размер по-голям от действително притежавания от наследодателя им, макар, че за правото си на собственост са се позовавали на наследствено правоприемство.
Ответниците сочат, че упражняват фактическа власт съобразно идеалните си части – 1/2 идеална част, притежавана от К. Г. Б..
В о.с.з ищците се представляват от адв. П., която прави искане за уважаване на предявения иск.
Ответниците се представляват от упълномощен процесуален представител – адв. К., която от името на доверителите си прави искане за отхвърляне на предявения иск. В определения от съда срок депозира писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. № 2089/15.07.2015г. А. С. Д. е починал на 03.10.1970г. и е оставил следните наследници: Х. С. Д. –съпруга /поч. 1983г./; К. А. Д. – син; В. А. Г. – дъщеря, починала 1997г. и оставила законни наследници – първите двама ищци И. и Е. Г.; Г. Д. – син, починал 2003г. и оставил двама наследника – дъщерите си Х. Д. и В. Д.; З. А. П., дъщеря починала 2011г. и оставила законни наследници А. П. и П. П. /починал 2009г./ Видно от удостоверение за наследници изх. № 2093/15.07.2015г. П. П. е оставил като свои законни наследници ищците С. П. /съпруга/, З. П. /дъщеря/, П. П. /дъщеря/ и Е. П. /син/.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 326 К. Г. Б. е починал на 25.08.1969г. и е оставил четирима законни наследници, сред които и Г. К. Б., починал през 1994г., който от своя страна е баща на ответника К. Б..
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, видно от което ответниците К. Б. и М. Б. са съпрузи, сключили граждански брак през 1984г.
С нотариален акт № 21, рег. № 395, №80 от 1923 година за покупко-продажба Х. М, като пълномощник на И. С. А, Н. М. А., Х. С. А., Х. С. А. и А. М в качеството им на продавачи и Т. Д., К. О. и И. И., в качеството им на купувачи, купуват недвижим имот – нива, находяща се в землището на [населено място], от около два декара и четири ара, при съседи М. Х., С. Х, И. З и път.
С нотариален акт № 21, част IV от 1923 година, нот. дело 89, рег. № 395 от 10.05.1923 година, с който описаните лица в посочения по-горе нотариален акт купуват нива при равни идеални части, което при подялба на урегулираното дворище, което по плана на [населено място] се образува за придаваемата нива, отбелязана в същия план под пл. № 331, в кв. 128, като купувачът Т. Д. ще получи дела си от западната страна на това дворище, И. И. от към източната страна, а К. О. по средата. Представена е декларация от И. И. от 10.05.1923 година, подписана от тримата, които купуват нивата, като се споразумяват за следното: Т. Д. получава от мястото парцел IX, според утвърдената регулация в кв. 128, която парцела след като се измери в това парцела колко кв. метра съдържа недостига до 630 кв.метра, той получава от парцел първи на същия квартал, непосредствено до парцел IX, К. О. получава от същото дворище парцел ХХ идеалната половина от парцел X и остатъкът, ако има такъв от парцел I и И. И. получава парцел XI в кв.128 и идеалната половина от парцел X и остатъка от парцел I.
С нотариален акт № 76, рег. № 1490, дело 191 от 26.10.1923 г. за продажба на недвижим имот, И. И. продава на А. Д. и К. Б. собствената си идеална източна част от нива, находяща се в землището на Горна Д., местността „Под града“, от около 600 ара при съседи М. Х., С. Х, И. Б. и път, попадаща в квартал 128, пл. № 331 по плана на [населено място].
Представена е декларация от К. С. О. с дата 28.04.1952 г., в която е декларирано, че е продал на А. С. Д. и предал 1/2 идеална част от парцел Х, пл. № 331 в кв. 128 по регулационния план на Б..
С нотариален акт № 111, том 1, дело № 115 от 1968 година А. С. Д. и К. Г. Б. отстъпват на Г. К. Б. безвъзмездно правото да построи първи етаж от жилищна сграда, ведно с 1/4 от мазето и 1/4 от тавана и общите части, по одобрен архитектурен проект и одобрено петно в собствения парцел на прехвърлителите под № Ш, пл. № 1890 в кв. 11 по плана на Б.. Отстъпват на Г. А. Д. безвъзмездно право да построи втори етаж от жилищна сграда, на П. Т. П. трети етаж и на К. А. Д. четвърти етаж от жилищната сграда.
С нотариален акт № 170, том V, дело 1863 от 1993 г. К. А. Д. и М. Г. Д. даряват на сина си А. К. Д. собственото си жилище, находящо се на четвърти етаж на жилищната сграда, построена върху имот пл. № 2772, парцел III в кв.111 по плана на ЦГЧ, както и 3/32 идеални части от описания парцел.
С нотариален акт № 48, том Ш, рег. № 6844, дело 419 от 2008 за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане З. А. П., която е дъщеря на А. Д., прехвърля на сина си П. П. П. /наследодател на четирима от ищците/ 3/16 идеални части от Поземлен имот с идентификатор 04279.612.178 по КК и КР на [населено място], целия с площ от 410.00 кв.метра.
С нотариален акт № 1, том П, рег. № 2900, дело 186 от 2010 г. е удостоверено правото на В. Г. Д. и Х. Г. Д. - К. /наследници на Г. Д., който е син на А. Д./ на 3/16 идеални части от процесния имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том II, рег. № 5022, дело № 319 от 2011г. В. Г. Д. и Х. Г. Д. – К. продават на В. Я. К. собствените си 3/16 идеални части от процесния имот.
С нотариален акт 44, том III, рег. № 8991, дело № 312/19.12.2013г. ответникът К. Г. Б. е признат за собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот 04279.612.178 по КК и КР на [населено място] целият с площ от 410.00 кв.метра.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 13, том II, дело № 1063/1993г. Г. Д., В. Г., К. Д. и З. П. са признати за собственици на 1/2 идеална част от парцел III, пл. № 2772, кв. 111 по плана на Б., целият с площ от 410 кв.м.
Вещото лице в заключението си проследява регулационния статут на процесния имот. Сочи, че закупената от наследодателите на страните нива през 1923г. представлява имот, от който със заповед се образуват четири парцела, съответно 1, пл. № 331, парцел IХ, пл. № 331, парцел Х, пл.№ 331, парцел Х1, пл. № 331 и парцел ХХ, пл.№ 331 в квартал 128. Сочи, че поземлен имот с идентификатор 04279.612.178 по КК на [населено място] с площ от 410.00 кв.метра отговоря на УПИ - Ш, пл. № 2772, така като е означен на плана от 1974 година, като представлява западната част. В плана от 1994 година е отразена линията, която разделя УПИ - Ш, пл.№ 2772 и УПИ - П, пл.№ 2773 така като е описана в нотариалните актове. Площта определена по плана от 1994 година е 406.00 кв.метра, като са означени имоти с пл. № 5411 и пл. № 5412 с площ от 4.00 кв.метра. Вещото лице сочи, че контурът на поземлен имот с идентификатор 04279.612.178 не попада изцяло върху контура на имот пл. № 331, в кв. 128 по плана на [населено място] от 1923 година, но съвпада с контура на новообразувания от имот пл. № 331 УПИ - Х, пл. № 331 в кв. 128 по плана от 1923 година.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетел е разпитан В. Д., който посочи, че имотът се е ползвал от А. Д. и К. Б. като съсобствен, но не в равностойни дялове. А. Д. и неговите наследници винаги са ползвали по-голяма част от този парцел, като по отношение на това разпределение не е имало пререкания. Свидетелят знае, че по документи Д. е собственик на 3/4 ид.ч, а Б. на 1/4 ид.ч., като именно по този начин е било и ползването. Същият никога не е бил разделян фактически с ограда или с някакви други означения. Предимно се е ползвал за паркиране на коли, като Д. са паркирали две или три коли, а ответниците една. Д. отстъпили на Б. правото да си построят гараж, като останалата част от двора се ползвала от всички.
Св. М. Г. посочи, че по отношение на процесния имот не може да каже кой какво е ползвал.
Св. С. К. посочи, че със семейство Б. са дългогодишни семейни приятели, като много често посещава имота. По отношение на дворното място ответниците споделяли, че само половината е тяхно. Те ползвали гаража, пред който също си паркирали кола. В дворното място освен гараж имало и паянтови постройки, които се ползвали от техните близки. По протежението на целия имот имало ограда, която е поставена отдавна.
Св. Б. Х. посочи, че сградата на страните е на четири етажа, в имота има изграден гараж на Б.. Има един гараж от дървени плоскости, навес и една дървена барака. Г. се ползвал от П, бараката се ползвала от К. Д., а навесът го правил В Д.. Освен в гаража ответниците си паркирали коли и в дворното място, като ползват половината част от двора.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
В настоящия случай спрямо ответниците е предявен отрицателен собственически установителен иск, чрез който се цели да бъде отречено правото им на собственост над 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 04279.612.178 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: Б с площ от 410 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване /от 10 до 15 м/, номер по предходен план - 2772, 5416, кв. 111, парцел 3, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 04279.612.177, 04279.612.179, 04279.612.362, 04279.612.180 и 04279.612.176.
На първо място ответниците правят възражения, че предявеният иск е недопустим предвид липсата на правен интерес за ищците, доколкото същите твърдят в исковата си молба, че са собственици само на 6/16 идеални части от имота, като останалите 10/16 идеални части били повече от 1/2 идеална част, за която именно ответниците претендират, че са собственици. Настоящата съдебна инстанция намира, че възраженията на ответната страна за недопустимост на предявената отрицателна претенция са неоснователни.
С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС се произнесе по въпросите за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове за собственост и други вещни права. Една от хипотезите, при която би бил допустим отрицателен установителен иск е когато ищецът твърди наличие на притежавано от него право върху същия обект, различно от спорното, но чието съществуване би било отречено или пораждането/упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на ответника, както и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ, какъвто се явява именно настоящият случай.
След като ответниците се смятат за собственици на половината от имота, т. е на 1/2 идеална част, за което са се снабдили с констативен нотариален акт, признаването на тези техни права би означавало отричане и засягане на част от правата на ищците. Така при положение, че ответниците са собственици на половината от имота, другата 1/2 идеална част остава за наследниците на А. Д., които са общо 4, т. е те ще притежават по 1/8 идеална част от имота, а не по 3/16 идеални части, каквито са твърденията на ищците. Отделно от това по делото са налични доказателства за това, че 3/16 идеални части от имота са продадени от наследниците на А. Д. на трето неучастващо по делото лице - В. К. /нотариален акт лист 21 от делото/. Именно по този начин се засягат правата на ищците и поради това отрицателният установителен иск се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен предвид следните съображения:
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответниците сочат, че са собственици на 1/2 идеална част от процесното дворно място на основание изтекла придобивна давност, тъй като след 2001 г. са упражнявали непрекъснато владение върху посочената идеална част.
По делото не е спорно, че ищците, ответниците, както и трети, неучастващи по делото лица, са съсобственици на процесното дворно място. Спорен е единствено въпросът за обема на притежаваните права в собствеността. Според ищците ответниците са съсобственици на 1/4 идеална част, доколкото ответникът е наследници на К. Б.. Ответниците от своя страна сочат, че са собственици на 1/2 идеална част на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
В хипотеза при която имотът е съсобствен, какъвто е настоящият случай, не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие по давност притежаваната от друг съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ, напр. отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 от ЗС не изразява намерение за своене. Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот, или на половината, какъвто е настоящият случай /вкл. и на идеалните части на другите съсобственици/, и да са достигнали до тяхното знание, т.е чрез тях следва да се демонстрира поведение на собственик на половината от имота, равняваща се на 1/2 идеална част. Категорични доказателства за това, че ответниците са демонстрирали по ясен й категоричен начин, че се смятат за собственици на половината от имота и това тяхно собственическо намерение е било противопоставено пред всички останали съсобственици не бяха ангажирани. Действително, всички свидетели установиха, че ответниците ползват гараж, който се намира в процесното дворно място, а останалите съсобственици ползват дървени и паянтови постройки. По никакъв начин обаче не се доказа владението на ответниците да е осъществявано по отношение на точно половината от дворно място, както и това те да са демонстрирали пред останалите съсобственици, вкл. и пред ищците, че са собственици на това място. Установи се посредством ангажираните гласни доказателства, че всички съсобственици са ползвали дворното място, поради което няма как да се приеме за доказано, че именно ответниците са ползвали половината и следователно са станали собственици на 1/2 идеална част. Но дори и да се приеме, че реално съпрузите Б. са ползвали половината от имота това обикновеното ползване по смисъла на чл. 31 от ЗС не изразява намерение за своене. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, а следователно този, който ползва вещта, респ. по-голяма част отколкото притежава, е придобил фактическата власт на правно основание, поради което се явява държател на правата на останалите съсобственици. Съответно, за да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо да демонстрира промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата на останалите съсобственици. Такива действия напр. биха могли да бъдат ограждане на половината от имота, или недопускане на останалите съсобственици да ползват тази част, респ. някакви други действия, сочещи на категорични собственически намерения.
По делото не се събраха каквито и да било доказателства за това ответниците да са осъществявали действия, чрез които да са отричали правата на останалите съсобственици. Разпитаните по делото свидетели установиха, че всички са ползвали дворното място и между тях не е имало спорове по отношение на собствеността.
Св. К. посочи, че Б. ползват гараж и паркират колите си и около него. Казвали й, че половината от това дворно място е тяхно. Липсват доказателства обаче за това каква точно част реално са ползвали, за да се приеме, че ответниците са ползвали половината дворно място или 1/2 идеална част от него. Св. Х. посочи, че ответниците ползвали половината дворно място, но в противоречие с неговите показания са показанията на св. Д., който посочи, че Б. винаги са ползвали част, която е по-малко от половината. Но както вече се спомена самото ползване не е достатъчно, за да се приеме, че е налице осъществено давностно владение за 1/2 идеална част.
Възраженията на ответниците за това каква е квотата в съсобствеността на ищците не е предмет на настоящата съдебна проверка, доколкото предмет на разглеждане е претенцията на ищците, че ответните не са собственици на имота над 1/4 идеална част, а не за това дали и на каква част са собственици самите ищци. В случая е разместена доказателствената тежест, като при предявен отрицателен иск ответниците следва да докажат, че са собственици на процесната спорна идеална част на заявеното от тях придобивно основание – придобивна давност.
По делото се представиха множество писмени доказателства – нотариални актове, с които ответниците се домогваха да докажат, че К. Б. /поч. на 25.08.1968г./, който е дядо на първия ответник, заедно с А. Д. са закупили процесното дворно място през 1923 г. и са станали собственици на по 1/2 идеална част от имота. Дори и това да се приеме за вярно няма как ответникът да е станал собственик на 1/2 идеална част по наследство от дядо си, доколкото има и други наследници, за които няма данни да са се отказали от дела си, респ. да са прехвърляли своите идеални части в полза на ответника. Но така или иначе самите ответници не твърдят да са собственици на половината от имота по наследство от покойния К. Б., а по давност, и следователно съдът е обвързан от твърденията на спорещите страни.
Предвид на всичко гореизложено съдът намира, че след като ответниците, чиято е главната доказателствена тежест, не успяха по реда на пълното и главно доказване да установят, че са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот ще следва предявеният отрицателен иск да бъде уважен, като се признае за установено, че те не са собственици на частта за разликата над 1/4 идеална част от имота. По отношение на останалата 1/4 идеална част ищците не отричат, че тя е собствена на ответниците и същата не е предмет на настоящия спор.
В исковата молба ищците са направили искане за отмяна на констативния нотариален акт за разликата над 1/4 идеална част. Искането е онсователно, предвид на което ще следва да се отмени нотариален акт с вх. peг. № 5443 от 19.12.2013 г., акт № з, т. X., дело № 2322/2013 г. на СВ Б., който нот. акт е акт № 44 том 3, per. № 8991, дело № 312/2013 г. на нотариус К. М., с peг. № 415, с район на действие - PC - Б. над 1/4 ид. част от описания в него имот.
С оглед изхода на спора ще следва ответниците на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищците сторените по делото разноски, които са в общ размер на 260 лв., от които 200 лв. адвокатско възнаграждение, 50 лв. държавна такса и 10 лв. държавна такса за вписване на исковата молба. Останалите претендирани суми не следва да се присъждат, доколкото заплатените от страната такси за издаване на различни видове документи – като скици и данъчни оценки, не представляват разноски по делото по смисъла на чл. 78 от ГПК, които да подлежат на заплащане.
Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищците Е. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, И. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]; З. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, П. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, Е. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б и С. Б. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, против ответниците К. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес Б и М. С. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, че К. Г. Б., ЕГН [ЕГН] и М. С. Б., ЕГН [ЕГН], не са собственици на идеална част за размера над 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 04279.612.178 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица] Х. Т. /Б./ № 35 с площ от 410 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване /от 10 до 15 м/, номер по предходен план - 2772, 5416, кв. 111, парцел 3, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 04279.612.177, 04279.612.179, 04279.612.362, 04279.612.180 и 04279.612.176.
ОТМЕНЯ нотариален акт с вх. peг. № 5443 от 19.12.2013 г., акт № 3, том X., дело № 2322/2013 г. на СВ Б., който нотариален акт е под № 44 том III, peг. № 8991, дело № 312/2013 г. на нотариус К. М., с peг. № 415, с район на действие Pайонен съд - Б., за размера над 1/4 идеална част от описания в него имот.
ОСЪЖДА К. Г. Б., ЕГН [ЕГН] и М. С. Б., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: Б да заплатят на Е. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, И. М. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]; З. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б П. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, Е. П. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б, и С. Б. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б сторените пред първата инстанция разноски в размер на 260,00 лв. (двеста и шестдесет лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Окръжен съд-Благоевград.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:






File Attachment Icon
37B00179F6A93194C225815A003A84CD.rtf