Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], ул.“. представлявано от Л. К. Б., с ЕГН [ЕГН] срещу Наказателно постановление № 01/000950 от 28.09.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Б., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се доводи за процесуални нарушения,изразяващи се в липсата на описание на нарушението и липсата на яснота, относно волята на наказващия орган. Алтернативно се застъпва становище за намаляване на наложената санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените съображения, по същество моли наказателното постановление да бъде отменено, в писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, както и за приложение на чл.28 от ЗАНН. Алтерантивно моли за изменение на НП в санкционната част.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Районна прокуратура [населено място] редовно призовани не ангажират свой предствител и становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 10.08.2018г. в [населено място], в ш. ц., намиращ се в района на ., експлоатиран от дружеството - жалбоподател е извършена проверка за спазване на трудовото законодателства от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място] – св.Ц. и С.. По това време пред цеха се намирали множество хора, които заявили, че търсят работа, други че работят там, поради което към този момент не могло да се извърши пълна проверка и била пусната призовка по чл..45 от АПК. На 16.08.2018г. около 11.30ч. посочените свидетели и св.К. отново посетили обекта, като към момента на посещението в цеха се намирали работници, които полагали труд като шиели на машини, сред тях била и Н. П. Малехуннова, която също полагала труд, като според показанията на св. С. към момента същата шиела на машина. Проверяващите инспектори поискали служителите да попълнят декларации за установяване на обстоятелства във връзка с полагания от тях труд и в декларацията си М. записала, че работи от 16.08.2018г. като шивачка с работно време от 11.00ч. до 13.00ч. и възнаграждение от 3 лв. на час, както и че няма сключен трудов договор /л.13/. Във връзка с констатациите дружеството- жалбоподател е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“. На 20.08.2018г. законния представител на дружеството представил в Д”ИТ” вътрешно-фирмени документи, сред които липсвал трудов договор с М., като не били направени и възражения, че такъв съществува. Била извършена и служебна справка в регистъра на трудовите договори на НАП, от която било установено, че от страна на дружеството-жалбоподател не е изпращано уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор с М.. Във връзка с констатациите на място в обекта и след проверката в Д”ИТ” и попълнената декларация проверяващите приели, че съществува трудово правоотношение и за престираната от М. сила е следвало с нея да бъде сключен трудов договор, поради което е обявено трудово правоотношение между [фирма] и Н. М. с постановление №18083743/20.08.2018г., като дали срок до 23.08.2018г. за сключване на трудов договор. Така установеното проверяващите преценили, като допуснато нарушение по КТ, като отношенията с работника М. не са уредени като трудови и това обстоятелство е отразено в протокол от проверката, който е връчен на законния представител на дружеството /л.10/. Във връзка с констатациите на 20.08.2018г. св.Ц., в присъствието на св.К. и С. съставила на дружеството – жалбоподател АУАН №01-000950, като в същия поведението на М.”Е. било квалифицирана като нарушение по чл .62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ. АУАН е предявен и връчен на законния представител на дружеството, като същия подписал АУАН без възражения, такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, на 28.09.2018г. Директора на Дирекция "ИТ" е издал атакуваното НП№01/000950, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 за извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ. НП е връчено на 11.10.2018г. на управителя на дружеството-жалбоподател .
От административнонаказващия орган е представена цялата административнонаказателна преписка, обективираща проверката, включително констативен протокол, постановление за обявяване на трудово правоотношение, заверено копие на справка от регистъра на трудовите договори, както и Заповед №3-0058/11.02.2014г., относно материалната компетентност на наказващия орган.
В хода на съдебното производство са разпитани св.Ц., К. и С., които чрез показанията си установяват повода за проверката, обстоятелства, свързани с причините за две посещения в обекта, както и какво и как е констатирано.
Установената фактическа обстановка се базира на представените по делото Констативен протокол от извършената проверка и приложените към преписката изрично посочени в ата за нарушение писмени доказателства, както и от декларация по КТ, попълнена от Н. М.. Изложената фактология в акта за нарушение напълно кореспондира и с показанията на свидетелите по акта Ц., К. и С., които установяват, че при извършване на проверката, в обекта, стопанисван от жалбоподателя М. работила там и в момента се намирала на шевна машина и шиела. Поискали информация и предоставили на служителката декларация по КТ за работа по трудово правоотношение без сключен с тях трудов договор. Свидетелите заявяват също, че изискали документи за сключен трудов договор на М. и от представителя на дружеството, но такъв не е представен, нито е направено възражение, че съществува. Свидетелите потвърждават, че пред тях М. е попълнила предоставената и декларация. Актът бил съставен в офиса на проверяващите и връчен лично на управителя на дружеството.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения.
В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от Е..
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай актосъставителя дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на фирмата-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на фирмата-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. В тази насока съдът не приема доводите, изложени в жалбата и наведени от процесуалния представител в съдебно заседание. Съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да се довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Неоснователни са възраженията, за липсата на описание на нарушението и обстоятелства, свързани с установяването му. Съдът намира, че в атакуваното постановление подробно е описано в какво се изразява твърдяното нарушение, как е установено и какво е прието от наказващия орган с подробно посочване на всички обстоятелства, очертаващи рамките на административнонаказателното обвинение. Липсват твърдението от жалбоподателя противоречия. Като намери, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление съдът намира по отношение материалната законосъобразност следното:
От ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като на процесната дата, в стопанисвания от него обект „шивашки цех” е допуснал до работа лицето Н. М., без сключен с него писмен трудов договор по КТ. На практика липсата на трудов договор не се оспорва, за което обстоятелство по делото са представени и писмени доказателства /справка от регистър на трудовите договори/. От друга страна по делото бе установено въз основа на попълнената от М. декларация, както и от показанията на свидетелите, че отношенията между нея и жалбоподателя като работодател са имали характер на трудово правоотношение. Показанията на свидетелите Ц., К. и С. са ясни, конкретни, основани на точни възприятия. Въз основа на тях се установява, че към момента на проверката в цеха М. е престирала труд, като е шиела на машина. Това от една страна е установено по категоричен и несъмнен начин, а от друга съответства с останалите доказателства по делото, вкл. декларацията от лицето. В конкретния случай по безспорен начин се установява същността на трудовото правоотношение – престиране на труд и в какво конкретно се изразява, както и работното време и режима на работа. Затова е било нужно с работника да бъде сключен трудов договор . Затова съдът приема, че работодателят е нарушил императивното задължение по чл. 62 ал. 1 от КТ, а именно: задължително сключване на трудов договор в предписаната от чл. 62 ал. 1 от КТ писмена форма за валидност преди постъпването на работа, съгласно чл. 61 ал. 1 от КТ. Отделно от това по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предвид изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай по безспорен начин се установи, че дружеството не е изпълнило задължението си вменено със сочената за нарушена норма.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от Е. и чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
По изложените съображения съдът намира, че правилно е ангажирана отговорност на дружеството жалбоподател за извършеното нарушение.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал. 3 от КТ, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид наложеното на дружеството-жалбоподател наказание „имуществена санкция” Съгласно посочения законов текст, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай, съобразявайки рамките, определени от законодателя, да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства нарушението да е повторно, поради което съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на 2000лв. следва да бъде намалена на 1500 лв.
Съдът намира, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 415в КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма.
При наличието на специална правна уредба в КТ, се изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, и не следва да се извършва проверка за наличието на условията по чл.28 ЗАНН за определянето на административното нарушение като "маловажен случай", а трябва да се изследва дали са налице предпоставките по чл.415в КТ. Дали нарушението може да бъде квалифицирано като маловажно съдът следва да прецени не въз основа на чл.28 ЗАНН, а въз основа на разпоредбата от приложимия в случая нормативен акт – чл.415в КТ. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.
От събраните по делото доказателства се установи, че въпреки престираната работна сила от страна на М. не е сключен трудов договор, такъв не се установи да е регистриран в ТД на НАП, включително и след проверката и въпреки дадения срок, поради което съдът приема, че са настъпили вредни последици за работниците и служителите от дружеството. Освен това законодателят с разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ изрично е обявил че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и ал. 2. В този смисъл наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и целта на закона.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградски районен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01/000950 от 28.09.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Б., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], ул.“П., представлявано от Л. К. Б., с ЕГН [ЕГН] е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 (хиляда и петстотин лева) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: