и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], Б С., сгр. тел. , факс: 0 , представлявано от Н. Н. и Д. Д.- прокуристи, чрез юрк. Ц. С. против Д. Р. Й., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Х “ № .
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор за потребителски заем № от 27.01.2015г. Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е предоставил на ответната страна (кредитополучател) сумата от 12 000 лв., която е следвало да бъде върната на 60 равни месечни вноски в размер на 354,32 лв. Сочи, че ответникът преустановил плащането на вноските по заема на 20.10.2015г., като към тази дата били погасени 7 месечни вноски. Заявява, че съгласно чл. 5 от горепосочения договор за потребителски заем при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората пропусната месечна вноска, вземането за целия заем ставало предсрочно и изцяло изискуемо в пълен размер. Навежда, че изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Твърди, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: главница в размер на 11 334,75 лева (единадесет хиляди триста тридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), възнаградителна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 20.02.2020г. в размер на 5 291,17 лева (пет хиляди двеста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки) и мораторна лихва за периода от 20.11.2015г. до 11.09.2017г. в размер на 1 789,51 лева (хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки). Сочи, че за посочените вземания на 27.09.2017г. по ч. гр. д. № 2572/2017г. по описа на РС-Б е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв не е постъпил от страна на ответницата.
Преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото /23.03.2018г./ ответницата Д. Р. Й. на 22.03.2018г. е депозирала становище, с което оспорва предявения иск. Счита, че ищецът не доказвал основателността на предявената искова претенция. Оспорва представените от ищеца документи, като заявява, че същите не отговаряли на действителното положение. Смята, че ищецът неправилно считал, че му се дължали сумите, предмет на исковата претенция, като същият не доказвал твърденията си за изискуемост, основание и размер на претендираните суми. В тази връзка ответницата изразява позиция, че исковата претенция била недоказана и същата следвало да бъде оставена без уважение. По отношение на претендираната възнаградителна лихва за периода от 20.10.2015г . до 20.02.2020г., заявява, че ищецът не можел да претендира лихви за бъдещ период. В тази връзка заявява, че дори да съществувала такава договорка, то тя била нищожна. Отделно от горното, неправилно се претендирала възнаградителна лихва и лихва за забава за един и същ период. Смята, че при това положение ищецът се обогатявал в двоен размер, като такава договорка противоречала на добрите нрави.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искове:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 11 334,75 лева (единадесет хиляди триста тридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски заем № от 27.01.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.09.2017г., до окончателното погасяване
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 5 291,17 лева (пет хиляди двеста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.10.2015 г. до 20.02.2020г., и
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 1 789,51 лева (хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.11.2015г. до 11.09.2017г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8016 от 27.09.2017г. по ч. гр. д. № 2572/2017г. на Районен съд – [населено място].
Срещу цитираната заповед, в рамките на 2-седмичния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящата ответница, имаща качеството на длъжник в заповедното производство.
Относно иска по 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на тази искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответницата – на кредитополучател; 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за потребителски заем; 4/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и 5/ неизпълнение на това задължение.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От приетите като писмени доказателства Договор за потребителски заем № от 27.01.2015г., ведно с Погасителен план се установява, че между Б. П. П. Ф.“ ЕАД (като кредитодател) и Д. Р. Й. (като кредитополучател) е възникнало валидно облигационно правоотношение. По силата на това облигационно правоотношение [фирма] е предоставил на Д. Р. Й. сума в общ размер на 12 000 лв., която сума е преведена по посочената в чл. 1 от договора банкова сметка на кредитополучателя. Превеждането на заемната сума се установява от положения от ответницата подпис на последната страница от процесния договор (л. 10 от делото). Ответницата се задължила от своя страна да погаси заема на 60 равни месечни вноски в размер на всяка по 354,32 лв. за периода 20.03.2015г. – 20.02.2020г.
Посредством извлечението на Погасителния план по договора (л. 12-14 от делото), се изяснява, че кредитополучателят е погасил 7 погасителни вноски в периода 20.03.2015г. – 24.09.2015г., като е заплатил сума в общ размер на 2587,28 лв. Ответницата е погасила разноски в размер на 24 лв., застраховка по кредита в размер на 315 лв., възнаградителна лихва в размер на 1268,03 лв. и главница в размер на 980,25 лв.
На 20.10.2015г. ответницата преустановила плащанията по кредита. След преустановяване на плащанията ищецът е упражнил правото си по чл. 5, изр. второ от Договора за потребителски заем от 27.01.2015г., като е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на крайния срок за погасяване поради просрочване на две месечни вноски. На ответницата е връчена последна покана за доброволно изпълнение с изх. № PLUS 11133448 от 12.05.2016г. /л. 15 от делото/ за обявената предсрочна изискуемост, като е даден 7 - дневен срок за доброволно изпълнение. Поканaтa съдържа изрично волеизявление, че ищецът счита кредита за предсрочно изискуем, като е посочен и размерът на неплатените задължения към 12.05.2016г., а именно: главница, договорна лихва и обезщетение за забава. Фактът на връчването на поканата се установява от представената товарителница /л. 16 от делото/, от която е видно, че поканата била връчена на кредитополучателя Д. Й. на 17.05.2016г.
Настоящият съдебен състав приема, че моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който волеизявлението на кредитодателя се счита съобщено на кредитополучателя, а именно – 17.05.2016. Посочената дата е предхожда по време датата, на която ищецът е депозирал заявлението си по чл. 410 ГПК – 26.09.2017г.
Следователно ищецът е провел успешно доказване по отношение на уговорените в договора за кредит обективни факти, на които е основано упражненото потестативно право за обявяване на кредита за изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза на длъжника срок, поради неизпълнение. Ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до кредитополучателя -ответник чрез редовно връчване на покана за доброволно изпълнение преди образуване на заповедното производство.
Преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответницата е заплатила главница в размер на 980,25 лв., поради което се дължи остатъкът от неизплатената главница, а именно 10 345,5 лв.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява частично основателен и като такъв подлежи на уважаване за сумата от 10 354,5 лв. като за остатъка до пълния претендиран размер от 11 334,75 лв. следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на уговорка, постигната между ищеца (кредитодател) и ответницата (като кредитополучател), в качеството им на страни по твърдения договор за потребителски заем, за дължимост от страна на кредитополучателя на договорна лихва; 2/ размер на претендираната договорна лихва, 3/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната, и 4/ неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
В рамките на процесната кредитна сделка е била постигната и уговорка за това, че кредитополучателят ще дължи и възнаградителна лихва.
По отношение на останалите предпоставки за уважаване на тази искова претенция следва да се има предвид, че в съдебната практика има противоречие по следния релевантен и в настоящето производство въпрос, а именно „Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва и уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви)?“ Този въпрос е включен в т.д. № 3/2017г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, като към момента на постановяване на настоящето решение няма произнасяне по него.
Според едното становище, застъпено в практиката, обстоятелство, че предсрочната изискуемост на кредита поражда задължение за кредитополучателя да върне получената сума в цялост, респ. остатъка от същата, изключва наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер, при което кумулирането на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и същ период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска (Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., II т.о., ).
Обратното становище е обективирано в Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011г. на I т.о., според което, при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежираните към този момент анюитетни вноски, формирани от части от главницата, възнаградителни лихви и такси.
Настоящият съдебен състав споделя първото становище, обективирано в Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., II т.о. В тази връзка следва да се посочат и следните аргументи:
При настъпване на предсрочна изискуемост се дължи връщане на уговорената главница, чието изпълнение е разсрочено, но не и по отношение на неизтеклата възнаградителна лихва, чието възникване е предпоставено от изтичане на съответен период от време, през който длъжникът ползва предоставяната му в заем парична сума.
При настъпване на предсрочна изискуемост се погасява задължението на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва, като се поражда задължение да заплати законната мораторна лихва, респ. мораторна неустойка, в случай че е уговорена такава, върху главното парично задължение и изтеклата до този момент възнаградителна лихва.
Може да бъде разсрочено само главното парично задължение, но не и възнаградителната лихва, която се дължи при ползване на финансовия ресурс за съответния период
Задължението за заплащане на възнаградителна лихва не е разсрочено, тъй като е акцесорно притезание, което възниква и става изискуемо едва след изтичане на съответен период от време, през който длъжникът има право да ползва съответен финансов ресурс.
Възнаградителната лихва не е обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение. Следователно няма санкционна функция, а е цена за ползвания финансов ресурс („граждански плод”).
Ако се приеме, че кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна лихва, която не е изтекла, без да притежава правото да ползва предоставения му финансов ресурс, би се стигнало до неоснователно обогатяване на кредитодателя.
С оглед изложеното ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва само да датата на настъпване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, а именно – 17.05.2016г.
Съдът на основание чл. 162 ГПК и на базата извлечението от Погасителен план определя дължимата се възнаградителна лихва в размер на 1165,45 лв. и за периода от 20.10.2015г. /датата на преустановяване на плащанията по кредита/ до 17.05.2016г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява частично основателен и като такъв подлежи на уважаване за сумата от 1165,45 лв. и за периода от 20.10.2015г. до 17.05.2016г., като до пълния претендиран размер от 5291,17 лв. и за периода 17.05.2016г. - 20.02.2020г. следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за потребителски заем; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размер на претендираната мораторна лихва; 4/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната и 5/ неизпълнение на това задължение, касаещо претендираната мораторна лихва по договора за потребителски заем.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай се установи наличието на главен дълг, произтичащ от сключения между страните договор за потребителски заем. Кредитополучателят е преустановил плащанията си на 20.10.2015г., като от тази дата ще се дължи лихва за забава.
Съдът на основание чл. 162 ГПК и на базата на коментираното по-горе извлечение от Погасителния план стига до извода, че за заявения период (от 20.11.2015г. до 11.09.2017г.) общият размер на дължимата мораторна лихва възлиза на сумата от 1789,51 лв.
Не може да се сподели оплакването на ответницата, че ищецът претендирал възнаградителна лихва и лихва за забава за един и същ период, като се обогатявал в двоен размер и това противоречало на добрите нрави. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите състави за възникването на вземанията за възнаградителна лихва и мораторната лихва са различни, като кредитодателят има право да получи както едната лихва, така и другата.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск за мораторна лихва се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.
Предвид изхода от спора (частично уважаване на предявените искове за главница и за възнаградителна лихва и уважаване на иска за мораторна лихва) и с оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи (368,31 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 368,31 лв. – държавна такса за исковото производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство), отговорността за разноски на ответницата в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 297,53 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 333,08 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Осми състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. Р. Й., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от Н. Н. и Д. Д.- прокуристи следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 8016 от 27.09.2017г., издадена по ч. гр. д. № 2572/2017г. на Районен съд – [населено място], а именно:
- 10 354,5 лв. /десет хиляди триста петдесет и четири лева и петдесет стотинки, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски заем № от 27.01.2015г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.09.2017г., до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 11 334,75 лв. /единадесет хиляди триста тридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/.
- 1165,45 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.10.2015г. /датата на преустановяване на плащанията по кредита/ до 17.05.2016г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/, като ОТХВЪРЛЯ този иск до пълния претендиран размер от 5 291,17 лева /пет хиляди двеста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ и за периода 17.05.2016г. до 20.02.2020г., и
- 1 789,51 лева /хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.11.2015г. до 11.09.2017г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Р. Й., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от Н. Н. и Д. Д.- прокуристи, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 297,53 лв. /двеста деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ – представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 2572/2017г. на РС – [населено място]), и
- сумата от 333,08 лв. /триста тридесет и три лева и осем стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 3058/2017г. на РС – [населено място]).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – [населено място] в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – [населено място].

РАЙОНЕН СЪДИЯ: